Monthly Archives: август 2008

ГОВОРИМ ЗА ЦИФРОВИЗАЦИЯ, А ОЩЕ ПОЛЗВАМЕ ПИШЕЩИ МАШИНИ

Ето как и за какво Българското национално радио разпределя парите на данъкоплатците. Интервю с генералния директор на БНР Валери Тодоров, след приемането на бюджета от правителството.

Г-н Тодоров, как и за какво ще бъдат разпределени тези 47.4 млн. лв., предвидени в бюджет 2008 за Българското национално радио?

– В ръцете на БТК са 98% от предавателната мрежа на радиото. Затова значителна част от бюджета ще отиде в частния оператор. С него имаме неизпълнена, съвместна инвестиционна програма още от 2004 г., свързана с увеличаване на предавателните мощности, смяната на поляризацията на антените и т.н. Всичко това обаче се извършва с много бавни стъпки, а от телекома тази година увеличиха с 53% таксата, която им плащаме за ползване на съоръженията.

И за 2007 г. близо 5.7 млн. лв. от бюджетната субсидия на Националното радио отиват директно в БТК. Не може ли да решите проблема чрез изграждането на собствена предавателна мрежа?

– Планираме за около година да изградим мрежа от малки предаватели в райони, където няма покритие. Те ще бъдат разположени предимно в съоръжения на БТК. Но ние ще получаваме всички изходни данни за наличната техника – с каква мощност работи, с какви параметри и в какви условия. В момента нямаме тази информация за техниката – тя е остаряла и увеличава допълнително разхода на енергия. Другият плюс ще е, че вече няма да сме изцяло зависими от частния оператор, който няма да притежава изцяло тези предаватели. Около 2 млн. лв. ще са необходими за този проект, които също ще трябва да се заделят от бюджета ни. Но подчертавам, че това ще е само частично решение на проблема.

Колко пари ще ви струва да се освободите напълно от услугите на БТК?

– По най-груби данни изграждането на само един предавател струва от 80 до 120 хил. лева. В момента БНР работи с 99, но за да покрием районите, където нямаме обхват, са необходими допълнително 150 предавателя. При това в тези изчисления не влизат допълнителните суми за изграждането на собствени съоръжения. Те трябва да бъдат разположени и върху земя, която да се купи или наеме. Но засега далеч по- наложително е да се купят нови пултове, да се извърши ремонт на студията, имаме нужда от компютри и програми за тях. Предвижда се и изграждане на продуцентски центрове в Благоевград, Варна и Пловдив. На практика сега програма „Христо Ботев“ работи само на ленти, което не е нормално. За прехвърлянето на най-застрашените записи от Златния фонд на БНР са необходими към 4 млн. лева.

Каква сума би задоволила всичките нужди на радиото?

– Не бих искал да разсъждавам по този опростен начин… Реално ни е необходимо поне двойно увеличение на парите, предвидени в бюджета.

Обикновено ведомствата на бюджетна издръжка прибягват до един стар трик – винаги искат повече и все са недоволни от определената им финансова рамка…

– На вас парите стигат ли ви? Както вие искате да получавате повече, така и ние. Но не за да капризничим, а за да осигурим възможности за по-бързото развитие на радиото. То трябва да е технологичен лидер в много от направленията, а не както е в момента – чувствително да изоставаме от частните медии.

Предвижда ли се увеличение на заплатите на радиослушателите?

– По тази тема преди няколко дни разговарях с ръководителите на най-големите синдикати в страната – на КНСБ Желязко Христов, на „Подкрепа“ д-р Тренчев, на СБЖ Снежана Тодорова. В диалога ни стана дума за ниските заплати. Затова в рамките на резервите, които имаме, чрез степенуване на приоритетите и ясен мениджмънт ще се стремим да увеличаваме възнагражденията на служителите ни, за да не изостават драстично в сравнение с тези в другите радиа.

Бихте ли посочили някакъв процент…

– Увеличението ще е диференцирано според различната натовареност и коефициента на сложност на задълженията, които се изпълняват. За мен е доста лесно да кажем: „Ще увеличим заплатите с 10 на сто“. И всеки да мери с линийката или да пресмята с калкулатора и да твърди: „Моите не са 10%, а са по-малко!“ За сравнение ще кажа, че в момента един редактор в нашите регионални центрове получава малко над 400 лева.

Все по-скъпи стават и авторските права. От „Музикаутор“ искат 1.2% от бюджета ви. Тези допълнителни разходи могат ли да ви ограничат да продуцирате български изпълнители?

– Затова водим труден разговор и с „Музикаутор“, и с ПРОФОН, които искат цели 4%, за да ги убедим, че ако ние дадем този процент, то наистина няма да има кой да продуцира и тиражира наши изпълнители. Защото ние сме една от малкото медии, които „пускаме“ български песни.

На какъв етап са преговорите?

Разменихме меморандум с двете организации, обяснихме им ситуацията и смятам, че ще намерим едно оптимално решение. Ние не сме в състояние да плащаме такива големи суми. Предложихме методика, по която да се изчисли какво и как да плащаме. Освен това поставихме въпроса, тъй като ние сме продуценти – вероятно ще станем член на ПРОФОН, да получаваме допълнителна яснота за какво, как и в какви срокове се изплащат средствата за авторското право. Независимо от тези преговори досега редовно си плащаме таксите към ПРОФОН и „Музикаутор“.

Все пак националното радио получава и допълнителни приходи от реклама…

– Имаме план за покриване на някои от разходите ни с приходи от реклама. Но те не са много, като се има предвид ограничението ни да рекламираме в праймтайма, в сравнение с другите радия.

Кажете приблизителна сума за тази година.

– Не бих желал да коментирам. Никой не си споделя рекламните приходи.

Ще се извърши ли дълго обсъжданата цифровизация в БНР?

– Това е труден и изключително важен въпрос. Ние говорим за цифровизация, когато все още използваме пишещи машини. Възникват много сериозни трудности, а в същото време никой не е в състояние да каже със сигурност колко ще струват етапите на цифровизацията. Както виждате, в този бюджет никъде не се говори за подобно нещо. А ние от него трябва да отделим и средства за експериментални излъчвания.

Неотдавна на пазара излезе книгата на Ричард Норт „Бракувайте БиБиСи“. В нея се твърди, че „няма нищо по-специално в радио и телевизионния бизнес като цяло, което да предполага специално подкрепа или контрол. Лицензионната такса е несправедлива, а качеството на журналистиката – плачевно“. В този смисъл необходимо ли е БНР да се издържа от данъкоплатците?

– Това зависи изцяло от правителството. Тази година то отложи събирането на обществени такси. В период на преструктуриране са и Законът за радиото и телевизията, и този за електронните съобщения.

„Последната джунгла“, впечатляваща творба на финландската художничка Кристина Лехтонен

БНТ Е С РЕКОРДЕН ПАЗАРЕН ДЯЛ

По време на прякото излъчване на церемонията по откриването на ХХІХ летни Олимпийски игри в Пекин, Българската Национална Телевизия достигна рекорден пазарен дял от 45% в часовия пояс от 15.00 – 18.30 ч., по данни на TNS/TV Plan за възрастова група 4+. По време на волейболния мач „Бългрия – Китай” на 10 август (неделя) той достигна 47,3%.

ЛИДЕРЪТ НА СИРТАКИТО В СЛАДКАРСКИЯ БИЗНЕС

„ДЕБЕЛИТЕ ВРАТОВЕ” НА СИВАТА ИКОНОМИКА СА ВЛАСТЕЛИНИТЕ НА ПАЗАРА

Собственикът на сладкарници „Атене“ Кириакос Харпантидис

сн. Мариян Томов

В късния петъчен следобед, уморен от целия софийски хаос и задръствания се отбих в сладкарница „Атене” (Athene) на улица Пиротска. Поръчах на чаровната сервитьорка парче торта и дълго кафе. Поводът беше разговор със собственика на гръцкото заведение Кириакос Харпантидис. След повече от половин час, от тортата не бяха останали дори трохите, а в кафената чашка се мотаеше малко сива захар на дъното. Кириакос закъсняваше – „той е поредният шеф, който си придава излишна важност”, помислих си аз. Но всъщност беше станало нещо доста неприятно с едно от складовите помещения на заведението на ул. „Витоша”, за което ще научите по-надолу…

За към офиса на Харпантидис се минава през сладкарския цех. И това не е никак случайно. „Понякога и аз самия слагам готварската престилка и започвам да бъркам, признава сладкарът. Ако една торта например, на вкус и на форма се хареса на мен, то няма как да й устоят и другите.”

Голяма част от рецептите за сладките и тортите идват от родината на изтънчените вкусотийки – Франция, по които гастрономите направо си припадат. „У-ля-ля”, но май съвсем щях да забравя – та тези дългогодишни рецепти са дълбока тайна предавана от поколение на поколение, от готвач на готвач, от…крадец на крадец. Те са толкова ревностно пазени, колкото е и фирмената тайна на „Кока-Кола”.

„Чета много френски готварски книги, посещавал съм сладкарски цехове във Франция, разказва гръкът. Така, след като имам база на сравнение и познавам технологичния процес на приготвяне, успявам да догаждам продукта по вкус и форма. В цеховете на „Атене” работят и много специалисти, една от които е главният сладкар Евелина Рангелова.”

Повечето материали се доставят от Гърция. „В продукцията основното е да се слагат скъпи и качествени продукти, разсъждава Кириакос. Но повечето от сладкарниците с претенции, се опитват с ниско качество на стоките си, да избият повече пари. Има шоколад от 4 и от 14 лв. Този от 4 лв. е по-тежък на вкус, докато от 14 лв. се топи в устата ви. Затова, ако усетя, че маслото което слагаме в тортите ни е тежко, веднага го сменям.”

Затова, шефът на веригата сладкарници „Атене” е много прецизен и изисква от персонала си да не загаря сладките или да сгреши рецептата по невнимание. Все пак всяко разсейване струва доста скъпо на собственика. „Дори Евелина допуска грешки”, троснато издава той. „Но все пак може да се случи на всеки”, бърза да оправдае една от най-добрите си производители.

Кириакос е роден в абхазката столица Сухуми през студения декември на 1957 г. Малкият черноморски град е с население от едва 43 хил. души. „Грузинската ривиера”, както е наричана по съветско време, е привлякла рода Харпантидис. Но Кириакос, след като завършва курсове по сладкарство и мениджмънт, заедно с двамата си братя бързо напускат Сухуми, за който териториални претенции изявяват и руснаците и грузинците.

Харпантидис пред сладкарницата си на ул. „Пиротска“ в София

сн. Мариян Томов

Но в Серес, откъдето са родителите му, в края на 70-те години, място за един грък живял в размирна съветска местност няма. Той, заедно с братята си е трябвало да действат бързо за да намерят пари за наем и за няколко огризки черен хляб. След дълго обикаляне из финансовите институции, най-сетне се намира банка която да им отпусне солиден кредит. Серес обаче се оказал прекалено малък за представите на братята за голямо и луксозно кафене. Така първата сладкарница с марката „Атене” отворила врати в Солун през 1980 г.

Набирането на персонала също била трудна мисия. „Когато пазарувах в гръцки магазин се отправих към щанда за сладки, припомня си Кириакос. Помолих една от продавачките да ми опакова няколко от пастичките. Докато ми ги пъхаше в наилоновото пликче, тя започна да ми разкрива тайната защо изглеждат толкова пресни и за начина на приготвянето им. Веднага разбрах, че е много опитна и я назначих за сладкарка в „Атене”.

Когато най-сетне бизнесът му потръгва, той успява не само бързо да върне отпуснатия му кредит от банката, но и да си открие сметка в нея. Вече амбициите на гърка се простират до там, да открие сладкарница и в Бургас. „Опитах се да пробия край морето ви, но безуспешно. Не ми хареса града и в началото на 1991 г. открих заведението си на Пиротска.”

И докато сладкарницата в Гърция е претрупана с клиенти, а икономиката в южната ни съседка е стабилна, то сътресенията в зората на демокрацията са поставили съдбата на „Атене” в столицата ни, на прага на фалита. По всичко е изглеждало, че сладкарят е направил най-грешното решение – да финансира на българския пазар. „Сладкарницата беше много луксозна за времето си, изтъква Кириакос. Хората само влизаха, разглеждаха какво има по лъскавите витрини и излизаха.”

Все пак бизнес логиката, че всяка нова инвестиция изисква време за да се върнат изцяло вложените средства, и да се превърне в печелифша се оказва точна. Постепенно сладкарницата се разработва, като осем години са нужни бул. „Виташа”, също да се сдобие с марката „Атене”. Вече се заговаря за верига от заведения, когато през 2002 г. е открита нова – на пресечката на улиците „Патриарх Евтимий” и „Раковска”.

…В петъчния следобед, залязващото слънце разпръскваше златоструйни есенни лъчи по софийската улица „Пиротска”. Младите майки допиваха бавно от ободряващите аперитиви, а женените мъже не бързаха да се отърват от пенливата си бира. Никой не искаше да се прибере в семейното ложе преди другия. Все пак там ги чакаха децата, приготвянето на вечерята, съпружеските задължения. А едно невинно извинение от рода „Мила, шефът ме задържа до късно на работа”, върши идеална работа.

Кириакос няма пред кой да държи отчет, понеже съпругата му живее в Серес. При нея са и двете му големи дъщери, които той се стреми често да посещава. Но тяхната липса на фона на красивата картина навън, не беше причината той да е нервен и неспокоен. Един от складовете на „Витоша” беше залят с вода. Част от стоката и материалите са унищожени. Това означаваше големи материални загуби за собственика.

– „Не се случва за първи път”, споделя открито той.

– „Но нали днес е слънчево. Не е валяло нито вчера, нито онзи ден?”, попитах с недоумение.

Отговорът на въпроса ми беше доста простичък: „Интереси, нелоялна конкуренция!”

Това съвсем отприщи разговора в друга посока. Доста голям наем е принуден да плаща Кириакос за сладкарницата на „Пиротска”. Докато в Гърция има закон за професионална защита, тук подобен не само че липсва, но той не е в интерес на наемателя. Дори гъркът е успял да осъди един от собствениците на терен в Солун, затова, че му увеличил наемът двойно. „Според този закон, след приключването на договора, той се подновява, като арендата може да се повиши единствено спрямо инфлацията в страната”, обяснява находчивият мениджър.

Според същия закон, ако собственикът не желае вече обектът му да бъде стопанисван от досегашния наемател, то той е длъжен да заплати известно парично обезщетение. „В България прозорците са повече от самите закони, на мнение е Харпантидис. Вие инвестирате, влагате средства в ново оборудване, ремонтирате сградата. После, като ви изгонят какво ще правите всичко това?! По закон то си остава на собственика, а вие…фалирате!”

Ето какви са интересите напрактика. Арендаторът изкуствено завишава наема, под натиска или по „приятелска” линия на човека „Х”, който има апетити към атрактивното място. „Ако настоящият държател на земята откаже да плаща по-висок наем и да напусне терена, лесно човекът „Х” може да изпрати свои хора да „потрошат” заведението или да поступат в най-добрия случай наемателя”, тънко намеква Харпантидис. Припомнете си за убития иракчанин с арбалет насред София. Или, че след промените няма затворен бизнесмен или банкер, но се стреля по точните хора, на точното място.

Подобен най-вероятно е и случаят с дребните номерца които е принуден да търпи Кириакос. Спукана тръба, неволно запушване на канала и високият наем като капак са малка част от пейзажа в страната ни, в която законите са от дивите времена на Американския запад. Дори да успее да преодолее хищническите интереси, той смята, че ще изживее нов финансов шок съвсем скоро.

„Факт е ниската покупателна способност на българина, растящата инфлация. И след 5 години пак няма да сте готови за смяната на лева в евро, смята гъркът. Предстой ценови шок!”

Само времето ще покаже дали престижните сладкарници „Атене” и собственикът й ще оцелеят на пазара ни, който по всичко личи, че все още се управлява от „дебелите вратове” на сивата икономика.

Кириакос в офиса си

сн. Мариян Томов

Лидерските похвати на Кириакос Харпантидис:

1. Вложил е средства за оборудването на изцяло нов цех – от хладилни камери и гръцки машини за сладолед, до маси за рязане на продуктите

2. Обучава сладкари на място. Веднъж в годината идват гръцки майстори, които демонстрират приготвянето на различни рецепти

3. Постоянно се стреми да подобрява качеството на продукцията, която вкарва от Гърция. За целта използва олекотено масло, мек блат за торти, висококачествено френско сирене, ароматна сметана

4. Шефът си остава шеф. Въпреки близките си и приятелски отношения с голяма част от персонала, те го считат за лидер, който дава нарежданията във фирмата, а те изпълняват. Разбира се, затова си има награди и стимули, като уйкенд в Гърция например!

МЕЧТИТЕ НА ЕДИН АВТОМОБИЛЕН СЪСТЕЗАТЕЛ

УЖАСИХ СЕ, КОГАТО ВИДЯХ ЗРИТЕЛИ ДА БУТАТ КАМЪНИ ПО ТРАСЕТО, ПРИЗНАВА ЕВРОПЕЙСКИЯТ ВИЦЕШАМПИОН КРУМ ДОНЧЕВ

Крум Дончев с навигатора си Стойко Вълчев

Безсмъртната песен на британците от група „Куин“ „We are the Champions“ е любимото парче на скоростния рали пилот Крум Дончев, чиито успехи в един от най-атрактивните и гледани спортове вече никак не са малко. Въпреки все още скромните му 29 години. Състезателната кариера на софиянеца започва през 1999-а в надпреварата за „Купа Шкода Октавия“. Две години по-късно печели и първата си награда. През 2002-ра и 2003-а се нарежда първи сред десетте най-добри автомобилисти на България. На следващата година е първенец в Националния рали шампионат. Носител е и на купата на Южна Европа. Най-голямото постижение в кариерата му обаче си остава вицеевропейската шампионска титла, спечелена през 2006-а. „Малко не ми достигна да победя Джандоменико Басо – твърди българинът. – Нека все пак не забравяме, че зад опитния италианец стоеше гигант като „Фиат“. Автомобилът, с който той се състезаваше, не само бе изключително скъп, но и оборудван с мощен двигател и високотехнологични части. На този етап нашият отбор не може да си позволи подобна кола.“

В момента Крум кара „Субару Импреза“ N12B, модел от 2007-а, притежаващ, по думите му, свръхмощен „ядрен“ двигател – тип боксер. „С този автомобил се надявам не само отново да съм първи у нас, но и най-накрая да вдигна така мечтаната златна купа на Европа“, признава състезателят. Във всеки случай вече се чувства напълно подготвен да хвърли ръкавицата към конкурентите си, дори и към най-обезпечените.

Всъщност Дончев разказва, че парите винаги са били „ръчна спирачка“ в кариерата му още от годините, в които се готвел да стане професионалист: „Когато бях малък, исках да участвам в състезания по картинг. Но чак на 20 години успях да събера пари за скромна спортна „Шкода“, с която да вляза в първите си рали състезания.“ Крум изтъква, че апетитът си за победи дължи на манталитета, даден му от неговия баща – легендата в българския рали спорт Георги Дончев. „Той непрекъснато говореше за коли. След всяко състезание ми разказваше как е преодолял този или онзи опасен завой, какви маневри е правил, как се е справил в една или друга критична ситуация – спомня си младежът. – Щеше да е абсолютно чудо, ако не бях тръгнал по пътя му. На практика двамата сме екип и сега. Той е мой мениджър – грижи се за логистиката и за всичко, свързано с организацията на тима.“

Навигаторът Стойко Вълчев е другият „ядрен двигател“ в отбора. „Стойко е безценен за мен, той постоянно живее с мисълта, че няма право и на най-малката грешка – отбелязва Крум. – Вярно е, че аз съм по на топа на устата, защото гледам пътя и се водя водач. Когато обаче скоростта е повече от 140 километра в час, водачът без навигаторът си е просто нищо. Пилотът не може сам да запомни наизуст трасе, в което завоите следват през 50 метра и чиято обща дължина е над 300 километра. Необходимо е безусловно да вярва на навигатора си, на когото де факто се дължи 80% от заслугата за доброто движение на автомобила. Когато управлявам, аз съм като робот, който изпълнява команди. Представете си следната ситуация: настъпил съм газта до „дупка“ и в неравен участък от пистата скоростта е 150-160 километра в час. В този момент Стойко пропуска да съобщи за предстоящ десен завой от трасето. Вероятно ще успея да „убия“ скоростта, но със сигурност колата ще поднесе и ще се забие в мантинелата. Както се случи на рали „Сливен“ миналата година. И то на последната отсечка преди финала. В такива моменти нервите са опънати до краен предел и може да се каже и някоя по-грубичка реплика. Добре че двамата сме от много години заедно и че вече сме и приятели, та в крайна сметка нещата да се върнат на мястото си.“

Крум с усмивка съобщава, че не би сменил Стойко дори за привлекателна навигаторка. Въпреки че с нея нямало да си крещят толкова и че колата щяла да е по-лека, което в определени моменти носи бонуси в битката за добро класиране. Състезателят споделя още, че никъде по света не бил виждал феновете край пътя така жестоко да се шегуват със състезателите, както в България. Като пример той отново дава последното рали в Сливен. „Ужасих се, когато видях зрители да бутат камъни върху трасето за скоростните отсечки. По-безумна постъпка от тази в живота си не съм виждал! Дори смятам, че безумство в случая е много меко казано, защото става дума за кръвожадни хора. Преди да забележа как скрити зад дърветата типове търкалят камъните, си мислех, че най-големите простаци ходят по футболни мачове. И че нашата публика е интелигентна и обича спорта. Сега обаче вече се съмнявам. Дадох си сметка, че част от нея всъщност идва за сеир. И че ако той отсъства, някои са готови сами да си го организират. В Европа също има подобни изцепки, но не в чак толкова драстични форми. На световния шампионат през 2003 г. в Монте Карло запалянковците хвърляха по колите снежни топки.“

Отличията на Дончев които красят автомобилния му сервиз – сн. Мариян Томов
От около две години Крум Дончев е семеен. Женен е за дългогодишната си приятелка Цветелина. Засега двамата имат един син, кръстен на дядо си Георги. „Малкият още не е навършил две годинки, но въпреки това съм сигурен, че един ден той също ще стане пилот – като мен и дядо си – казва таткото. – Жоро вече имитира бръмченето на двигателя и обича най-много да си играе с детски колички. Ако може да са с дистанционно управление – най-добре.“

Състезателят не пропуска да отбележи, че движението по две писти – състезателната и семейната – е трудна работа. Затова благодари на Бога, че съпругата му е до него: „Иначе не знам как бих се справил, при положение че огромната част от времето ми отива за автомобила и състезанията, а не за семейството. А дали ме ревнува? Със сигурност не й приятно да ме вижда сред манекенките, които дават началото на всяко състезание. Със сигурност не се радва и на фенките, с които трябва да се снимам и част от които мислят, че след като вече имаме обща фотография, е нормално и да си разменим телефонните номера. Знам, че това не може да й доставя и удоволствие, но в същото време съм сигурен, че най-добре от всички Цвети разбира какво е значението на думите любов и доверие.“


Крум е категоричен, че лишенията на професията не му тежат, тъй като тя стои високо в ценностната му система. „Не ходя по заведения, защото пазя строг хранителен режим, не лизвам и капка алкохол – обяснява той. – Когато със съпругата сме на гости, най-късно в 11 часа си тръгваме. „Тръгваме си, миличка, започвам вече да се прозявам и ме хваща срам. Всеки ден задължително правя физическа подготовка. След което аз и екипът ми отиваме на някое шосе, отцепваме трасе, обезопасяваме го, като разполагаме хора с радиостанции. Когато всичко е готово – качвам се на субаруто и тръгвам.“

Пилотът се смее на холивудските екшъни с автомобилните каскади и високите скорости: „Филми като „Бързи и яростни“ нямат почти нищо общо с реалността. Специално той е солидно анимиран. Компютърните гении доста са се постарали така, че да се дава повече представа за „Формула 1″, отколкото за рали. Но не ме разбирайте погрешно – фен съм и на Формулата, и на екшъните. Обичам това, което правят актьори като Арнолд Шварценегер, Джак Никълсън, Брус Уилис.“

Крум обича и други спортове, свързани с високи скорости – сноуборд, уейкборд. „В тях също има адреналин. Но нищо не може да се сравни с автомобилизма. Неслучайно много състезатели там изповядват едно и също верую: Ралито е наука, която се учи цял живот!“

„ИСКАМ ДА ВЪРНА ДОВЕРИЕТО В БНТ“

В Българска национална телевизия (БНТ) отдавна е ясно, че нещо не е наред. Аудиторията й с всеки изминал ден намалява драстично. Дори нещо повече – данъкоплатците се гневят, че отделят пари от джоба си за да гледат несъдържателни предавания, суховати политически речи и предизборни обещания. Според данни на Market Links, по рекламни приходи, за първите шест месеца от 2008 г., медията е загубила третата си позиция и вече се нарежда на пето място. Реално, рекламните й приходи са паднали с цели 27% за този период, което още повече я отдалечава от основните й конкуренти от „БТВ“ и „Нова телевизия“.

За да се опита да промени незавидното положение, управителният съвет на БНТ, в началото на миналия месец, направи редица кадрови промени и откри нови звена. Сред освободените е и директорът на маркетинг и реклама Димитър Димитров. „Не бяхме доволни от работата му и затова го отстранихме от поста“, обясни генералният директор на медията Уляна Пръмова. Тя се надява, че встъпилата в длъжност на негово място Ани Димитрова, ще успее да да доведе повече рекламодатели в обществената телевизия.

Ани Димитрова

визитка

Ани Димитрова е родена на 31 декември 1977 г. в София. Завършва Икономика, стопанско управление и администрация в УНСС, след това учи маркетинг. Преди да поеме поста в БНТ на 01.07.2008 г. тя e била мениджър маркетинг – корпоративно и инвестиционно банкиране в Обединена българска банка (ОББ). През 2005 година Димитрова е ръководела маркетинга и международните връзки в Българския спортен тотализатор. Преди това работата й е била свързана предимно с медиите като отговорен редактор във вестник Парии автор и водещ на предаването Бизнес клубв BBT.

 

Г-жо Димитрова, свикнахте ли вече с новите си колеги в Българска национална телевизия?

– Всеки има собствен стил на работа. По-важното обаче е целите които си поставяме да бъдат постигани и то с високи резултати.

С какво ви привлече предложената длъжност от БНТ?

– С новото предизвикателство. Живеем и работим в динамично променяща се пазарна среда. Въпреки всичко, с много добри чувства се разделих с „Обединена българска банка“ и досега поддържам контакт с бившите си колеги. Това си уважение съм си го извоювала с организираните от мен кампаниите, с които банката спечели много награди. Едни от тях са за най-креативна реклама на „Фара“ и за рекламна ефективност на „ЕФИ“. Въпреки това, човек не трябва да работи единствено за наградите, а да прави нещата така, че да се случват по най-добрия начин. Затова зад всеки вложен лев, трябва да стои реален резултат.

Все пак сте доста млада… 

– В телевизията, зад мен имам много опитен екип. В него са имена като генералния директор Уляна Пръмова, програмния директор Димитър Цонев, Вяра Анчева – шеф на новините.

През 2004 година, при встъпването си в длъжност, вече бившият директорът на дирекция „Маркетинг и реклама“ на БНТ Димитър Димитров каза, че планът му е ясен – „да влезнат пари в телевизията“. Това като че ли не стана. С какво вашата политика в телевизията ще се резличава от неговата?

– Искам да върна доверието в медията на зрителите и рекламодателите. Като се каже Българска национална телевизия да не се има предвид, че тя е на застаряващата аудитория. За целта, не трябва да чакаме рекламодателите да се свързват с нас, както е било досега, а ние да създаваме тези контакти. Откакто съм в на новата си работа, на рекламодателите им прави приятно впечатление че ги търся и правим директни срещи. Според мен, не трябва да се разчита единствено на марката. Екипът на обществената телевизия работи в пазарна икономика сред близо 170 конкурента и всеки един от тях се бори за своите рекламни пакети. 

Олимпийските игри в Пекин, които вече стартираха, са голямото събитие тази година за „Канал 1“. Безспорно това са договори с много рекламодатели…

– Всъщност не ми се иска да коментирам какво не е свършено от предишния директор „Маркетинг и реклама“ Димитър Димитров. Затова, за мен по-важното е какво ние ще успеем да направим за да се окажат Олимпийските игри успешни във финансово отношение за телевизията.

В крайна сметка, ще загуби ли Националната медия от излъчването на Олимпиадата?

– Не мисля че ще загуби, защото това е силно имиджово събитие… Така беше и с тазгодишното Европейското първенство по футбол, (правата на форума принадлежаха на телевизия „Диема“), което се отличава с висока гледаемост и голям пазарен дял.

Очаквате ли аудиторията на телевизията по време на летните игри в Пекин да изпревари по рейтинг основните си конкуренти от „Нова телевизия“ и „БТВ“?

– Не желая да се сравняваме с рейтинга на другите телевизии. Това не е залогът. Важното е да привлечем максимална аудитория с качествен продукт какъвто българският зрител е свикнал да гледа. Тук трябва да отбележим, разликата във времето между България и Пекин, както и че разчитаме безрезервно на професионализма на коментаторите ни. Веднага след Пекин пък за Българска национална телевизия започва новият сезон. Затова за рекламодателите и клиентите ни ще направим специална пресконференция, в която да представим новите си предавания, филми и реалити шоу. Купихме и правата за световните квалификациите на българския отбор по футбол.

Ще успеете ли да се преборите и за двугодишните права за Вътрешното първенство по футбол?

– Все още се водят преговори в тази насока.    

Имате ли доверие на пипълметричната агенция ТНС/ТВ ПЛАН?

– От срещите си с рекламодателите, все повече установявам, че те не се предоверяват толкова на агенциите. Това което се вижда на екрана, както и имиджа на дадено предаване създаден от обществото са по-показателни. Често се случват и аномалии по посока на програма за която се знае, че се гледа, но въпреки това рейтингите показват точно обратното. Това е абсурдно.

Предвиждате ли и други предавания като „БНТ такси“ в които да позиционирате продукти? (надписът „БНТ такси“ върху логото на „Опел“)

– „БНТ такси“ е изключително успешно предаване, но Законът за радио и телевизия (ЗРТ) ни ограничава в това отношение. Позиционирането на продукти се ползва много от търговските телевизии, докато държавната трябва да е далеч по-внимателна в това какво и как рекламира.

Ще има ли позициониране на продукти в предстоящите продукции на медията, най вече в новото реалити шоу, което ще стартира от есента?

– Не бих искала да коментирам. Законите са прецизни, а и Съветът за електронни медии (СЕМ) следи за тяхното нарушаване. Ще правим всичко което ни е позволено за да бъдем достатъчно гъвкави. 

Какво не е свършено досега и какво още ви предстои да направите?     

– Иска ми се да станем по-отворени и доста по-гъвкави към зрителите и рекламодателите. Необходимо е те да знаят какво се случва в Националната телевизия за да няма неудовлетворени страни. 

С предходния директор си тръгнаха четирима човека. Имате ли конкретни имена които ще ги заместят?

– Имаме.

Препоръчали ли сте някой?

– Аз съм против това, да назначавам познати. Той е тук за да върши работа. Ако екипът е стикован вече се зараждат и приятелства. Много е важен всеки човек да се чувства част от екипа. Не може да сте самотни играчи.  Освен това, за мен е важно екипът ми да не е подложен на стрес от факта, че във всеки един момент някой може да бъде уволнен, както е било преди мен. Мотивацията за всеки един трябва да е добре свършената работа.

Обичате да карате ски на терени, които позволяват да се развиват високи скорости, без това да представлява риск за околните. Успявате ли да пренесете тази бързина и емоция в работата си?

– Мисля че съм доста организирана и умея да степенувам приоритетите си.

Имате ли други хобита?

– Да пътувам и да прекарвам време в Родопите.

……………………………………………………………………………….

Българска националната телевизия предлага рекламните си тарифи според рейтинг точки. В деня на откриването, цената за 30 секунден клип е 3240 лв., а на закриването – за същата продължителност – 4200 лева. По време на самата Олимпиада има два часови пояса. В сутрешния 30 секунден клип на фирмите струва 1440 лв., докато в следобедния диапозон – 2280 лева. Според закона за радиото и телевизията обаче, БНТ има право на 15 минути реклама на денонощие и четири минути на час.

 

 

 

НЕ ОБИЧАМ МНОГОТО ДУМИ, А ДЕЙСТВИЯТА

Славея в офиса на ТПК „Бутилираща компания Хисар“ сн. Мариян Томов

Тънки струи светлина, надвили сивите облаци, ведро осветяват просторния офис на мениджъра на ТПК „Бутилираща компания Хисар“ от извор №7 Славея Манахилова. Слънчевите лъчи се пречупват през дузина бутилки за минерална вода, които домакинята старателно е подредила на работното си бюро. Бутилките са олекотени, с намален грамаж на опаковката. „Харесват ли ви?” – търси неутралното ни мнение мениджъра и издава, че вероятно те ще сe ползват за нови напитки на „Хисар” от извор №7.

Докато Манахилова търпеливо разказваше за процеса на бутилиране, на вратата в кабинета й се почука. През нея енергично влезе малко момче, с очи които сякаш затанцуваха, щом снопът светлина го прегърна. „Това е синът ми Жулиен, който е на единадесет години”, споделя мениджърът. Тя му подаде студен чай с екстракт от праскова и още един – лимон, които също са от портфолиото на компанията. Жулиен й благодари вежливо, като срамежливо обясни, че тези продукти, разработени от майка му са му любими.

Напитките, които Жулиен отвори за част от секундата и жадно започна да пие, са от новата партида. Преди тя да достигне до потребителите, Манахилова вече е опитала продуктите, за да е сигурна, че качеството им е също толкова високо като предходните. За да продължим разговора, дамата ни кани да отидем в ресторантски комплекс „Орфей” в град Хисар. Заведението е на пет минути пеша от бутилиращата фабрика. Тя ни води в турският кът в ресторанта, където е тихо и приятно. Диалогът ни продължава на по чаша турско кафе „Мехмет Ефенди”, (което се внася от фирмата-дистрибутор на „Хисар”от извор№7-Консул ООД ) и запалено наргиле с ябълков вкус.

След като отпива с наслада от кафето арабика, Славея Манахилова започва да разказва за себе си. Тя е родена през 1962 г. в Димитровград. Завършва магистърска степен инженер-технолог във „Висш институт по хранително-вкусова промишленост” в Пловдив, специалност „Технология на пивото и безалкохолните напитки“. Веднага след дипломирането си, започва работа като технолог в „Астика“.Там прави първите си професионални стъпки в практиката. Само година и половина по-късно приема предизвикателството да пробва малък семеен бизнес. През 1995 г. е назначена за технолог и началник цех на компания за месни продукти. Продължава да работи като мениджър в сферата на месната индустрия 8 години.

Натрупала достатъчно опит и познания в областта си, през 2003 г. приема предложението на ТПК „Бутилираща компания Хисар“. „Аз съм жена която не се страхува от промените,” заявява отговорно управителят.

Тя наистина е постигнала много за времето през което е начело на бутилиращата компания. Когато встъпва в длъжност, в „Хисар” се бутилира единствено минерална вода. Портфолиото постепенно започва да се разширява – с четири вида чай, които се правят на основата на черен и зелен чай и пет вида газирани напитки в различни разфасовки. На миналогодишния Пловдивски панаир компанията получава златен медал. „Още щом комисията вкуси газираната напитка „Лимон”, бяха категорични, че ще бъдем наградени, спомня си Манахилова. Даже похвалиха разработката ни, че надминава известния „Севън Ъп” Но си мислех, че на всички щандове на панаира експертите казват същото.”

Всъщност Манахилова е притеснителна, не обича гръмките слова, а по-скоро действията и ефективните резултати. А те са, че за 50 годишния юбилей от създаването на ТПК „Бутилираща компания Хисар“ на пазара се появи нова трапезна вода с марката „Жива вода“. Тя е планинска по произход, с изключително ниска минерализация до 50 мг на литър и с кристална микробиологична чистота. „Жива вода” е най-новата марка бутилирана трапезна вода на българския пазар и е плод на задълбочени проучвания. Методът на обратната осмоза използван в продуктите с марка „Жива вода” чрез филтрация отстранява 90 % от минералните соли. Препоръчва се за постоянна консумация без никакви възрастови ограничения. Машината за обратна осмоза е последен модел, произведен в Германия. В момента са в процес на разработка нови напитки като по всяка вероятност част от тях ще са на пазара до края на годината.

Според мениджъра, въпреки голямото разнообразие от минерални и трапезни води и натурални сокове на пазара, няма опасност той да се пренасити: „Надявам се пазарът сам да отсее добрите напитки.“ За целта Манахилова разкрива една малка тайна от производството. „Не произвежда напитки с аспартам, за който се твърди че има нездравословни качества, както правят повечето компании от бранша, обяснява тя.

С настоящото и бъдещото портфолио, Манахилова се надява изцяло българската фирма „Хисар”, която е и най-големият работодател в града, да стъпи на чуждестранни пазари. За да изпълни тази си амбиция, тя разчита много на екипа си от около 100 човека. „Знам на всеки един колко са му способностите, до колко мога да го натоваря и за какво да разчитам на него. Обичам точните хора, които умеят да спазват правилата. А те са прости – всеки да си изпълнява задълженията така, сякаш фабриката е негова. В противен случай не съм настроена да правя каквито и да е било компромиси” разсъждава мениджърът.

Тя споделя, че през първите години в компанията често е уволнявала служители. Но днес явно много старателно подбира персонала си. Това обяснява факта, че не е гонила служител вече повече от година. „Изпитваме затруднение с кадрите, подхваща Славея Манахилова, защото Хисар е малък град. Персоналът трудно се задържа и е необходимо да има добра грижа, разбиране и човешко отношение към него.” Затова мениджмънтът й е насочен към отделния работник, към това да е добре мотивиран. “ Персоналното разбиране и изисквания към всеки човек са зъдължителни, както и безкомпросната хигиена в предприятие, като нашето, което произвежда напитки!”

Както в работата си, вкъщи дамата също се старае, да изпълнява ролята си на съпруга и майка. „Неизбежно е да менажирам и двамата,” шегува се тя. Контролът спрямо мъжа й, който е част от направление „Логистика” в компанията, разбираемо е по-голям. Но това явно помага, защото с него са почти от 20 години. Към Жулиен, майката признава, че избягва да налага забрани. С него правят дълги разходки из парка, играят компютърни игри, слушат класическа музика и рап. Ако пък на Манахилова й е останала работа за вкъщи, тя сяда пред компютъра да я свърши, едва след като синът й е заспал.

През лятото, не е изключение да работи да късно. Това е най-напрегнатият сезон в ТПК „Бутилираща компания Хисар“. Често мениджъра не усеща кога е изминала кратката нощ и отново трябва да се облече делово. Този интензивен цикъл на работа, ще се прекъсне едва към края на лятото, когато със семейството си ще отидат в някой от курортите по българското черноморие.

Междувременно, в компанията текат и трескави приготволения за едно специално събитие. За 50-тата годишнина на „Хисар” се прави грандиозно турне на виртуозите на България. На сцената са събрани най-известните звезди на родния фолклор като Иво Папазов – Ибряма, Теодоси Спасов, Петър Ралчев, Георги Янев, Атанас Стоев и оркестрите „Орфей“, „Тракия“ и „Канарите“. „Досега се състояха концерти в Пловдив, Варна, Русе, Стара Загора и Бургас. На 24 октомври зала 1 на НДК ще посрещне виртуозите. Така, надявам се да успеем да съчетаем добрия вкус с хубавата музика,” казва уверено Славея Манахилова.