Monthly Archives: юли 2008

ЕП ЩЕ ПОКРИЕ ГОЛИТЕ ЖЕНСКИ ДУПЕТА В РЕКЛАМИТЕ

Фолкдивата Емилия може да се похвали със сексапилно, естествено продължение на гърба в рекламния спот на мастика "Пещера"

Фолкдивата Емилия може да се похвали със сексапилно, естествено продължение на гърба в рекламния спот на мастика "Пещера"

Еротичните реклами се въртят десетки пъти на ден в медиите. Едрогърди девойки красят улиците, намигващи палаво на минувачите от билбордовете. Съблазнителен женски глас шепне нежно от радиото, като от импулсен секс телефон, и ви приканва да закупите домакински уред. Така, постепенно този тип реклами стават нормален елемент от градската среда и ежедневието ни, като тези на водка „Флирт“ или мастика „Пещера“. Послания от сорта Тя учеше поне за тройка, отдавна са се превърнали в рефрен за всеки малолетен и непълнолетен ученик.

Сезонът на дините е "обладал" и Галена в същата реклама

Сезонът на дините е "обладал" и Галена в същата реклама

За да прекратят тази практика, депутатите от Европейския парламент (ЕП) ще гласуват през септември специална резолюция. Тя ще изисква жените в рекламата да бъдат третирани по уважителен и недискриминационен начин. В проекта се казва, чe половите стереотипи в рекламите ограничават хората в предопределени и изкуствени роли, които често са деградивни и унизителни. Европейските представители вече работят и по нова директива за равното третиране между половете. Това се налага, защото настоящата резолюция ПАСЕ 1557/2007 на ЕП, която разглежда същите теми, по всичко личи, че не е ефективна.

Затова през това лято, поне до приемането на новата резолюция и директива на ЕП, се пригответе за горещи и възбуждащи рекламни клипове, в които ще изпъкват пищни бюстове и задни части на „килограм“. И ако „сезонът на дините“ предизвика явна възбуда у вас, пригответе си по един вестник – ей, така, за всеки случай.

ЧЕРНИ ПАРИ ЗА ПОДКУПНИ ДНИ

                                      

Когато зяпате новинарските емисии, прави ли ви впечатление как те се подбират и градират по важност? Защо например толкова натрапчиво, някои гости от сутрешните блокове на медиите се резюмират многократно във всичките им осведомителни емисии за деня? Нерядко се случва отношението на едно печатно издание към определена публична фигура да е напълно противоположно от това на някои (или на всички) други на пазара? Или защо компроматите за даден политик виждат бял свят в едни вестници и после като по правило се дораздухват от други медии, чийто имена могат да се предскажат с голяма точност? Или пък защо, когато обществото си създаде негативно отношение към някой от властта или към т.нар. „добре облечен бизнесмен“, все ще се намери някой, който да се „застъпи“ за него. Или точно обратното – как така определено средство за масово осведомяване подкрепя дълго и с всички сили дадена личност, след което незнайно защо вятърът задухва от друга посока и в същото средство известният човек прочита изобличаващ материал за себе си, в който се казват неизвестни досега факти за него, негови роднини или за свързани с тях фирми?

Все въпроси, които ни приветстват с „Добре дошли във взаимоотношенията между журналисти и PR-и.“ И ако според британския журналист Филип Найтли, новинарските емисии (които вече споменахме) са се превърнали по-скоро в своеобразна битка на образи, отколкото в сблъсък на различни журналистически практики, какво остава за истиността на посланията? Изглежда, че на малки пазари като нашия, отношенията между журналистиката и PR-а са склонни често да се деформират заради приятелски връзки, неподлежащи нито на регламент и регулация, нито на дефиниране. Няма да е пресилено да заявим, че развитието и на PR-а, и на журналистиката все повече ги доближават до икономиката, а творческият елемент в тях се превръща само в един от механизмите за печалба.

В този смисъл, членовете на Българския хелзински комитет констатираха още през 2006 г., че взаимоотношенията между тях могат да бъдат дефинирани и чрез икономически термини. Например с понятието business-to-business. Оттогава обаче, нещата не са се променили, дори напротив. Подаръците за журналистите са станали по-скъпи, екскурзиите на които ги пращат PR-ите са до по-далечни дестинации, хотелите са с най-малко четири звезди.

Според анализатори, една от важните причини за деформацията в отношенията между журналистите и PR-агенциите, подаващи информация от и за икономическите кръгове в страната, се крие в непрозрачността на капиталите на същите икономически кръгове. Големите частни и бизнес финансови структури, възникнали в началото и около средата на 90-те години, бързо се превръщат в символ на неясна и нечестно придобита собственост. Наличието на приятелски кръгове и господството на неформални отношения в бизнеса минират и нормалното развитие на PR-а. Неблагоприятният контекст се отразява силно не само на публичния образ на частния бизнес, но влияе пряко и върху характера на връзките му с обществеността.

За наличието на подкупи в медиите въобще, и то със солидни размери свидетелства образуването на досъдебно производство от Софийска градска прокуратура за подкуп от 425 хил. лв., предложени от бизнесмена Красимир Гергов на бившия генерален директор на Българска национална телевизия (БНТ) Кирил Гоцев. Обвинението е, че Гергов е предложил на тогавашния генерален директор на БНТ тази сума, за да не сключи договор за рекламно време с руската фирма „Видео интернешънъл“. Засега, това се оказва и най-големия медиен скандал в цялата история на българските медии.  

            сн. – медийният могул Красимир Гергов

Този случай съвсем не е частен, но той едва ли ще бъде решен в близките години. Причина, няма да е само липсата на достатъчно доказателства, а далеч по мащабни спънки за процеса като силно политическо и финансово влияние на дадени лица, които са тясно свързани с обвиняемия. Пък в държавата, през демократичните години след 1989 няма осъден от калибъра на Гергов и едва ли той ще е първият, а най-вероятно няма и да е последният. За всички останали по-дребни подкупи в тези среди се знае изключително малко. Дори хората от журналистическата професия трудно могат да намерят категорични и аргументирани по безспорен начин отговори. Липсата на които в крайна сметка води дотам, че аудиторията се впуска и в по-глобални размишления. Като например вярно ли е, че журналистите взимат подаръци и пари от тези, за които пишат? Има ли „сива“ зона между медии и PR-агенции, обслужващи както политическите партии, така и различните бизнес структури в държавата? Пишещите ли корумпират агенциите, или обратното?

„Обществото изпитва глад за неповлияна от корпоративни интереси информация. За етична журналистика, а не публикации, чиято поява на бял свят е резултат от PR. Ясно е, че тази млада професия има вече такава позиция в информационното пространство, че лесно може да корумпира медиите. Това твърди Юлиана Методиева, председател на Българския хелзински комитет.

Съвсем противоположно мнение изразява управителят от PR агенцията „V+O“. „Не оказваме никакъв натиск върху журналистите. Единственото което правим е да им предоставяме надеждна и сигурна информация за компаниите, чиито корпоративни интереси защитаваме. Въпреки всичко, ние много често всички сме впрегнати в стремеж да впечатлим аудиторията с нещо, което е толкова невиждано, че чак на моменти странно. Всеки се стреми да изненада, да зададе неочакван въпрос на нищо неподозиращите хора. Или пък на всяка цена да покани на събитие всички налични VIP-ове, за да „попаднем в медиите“. Но все пак, това май започва да става досадно,“ признава Савова.

За да пишат често за редицата шоу-програми, които се излъчват по БТВ, от телевизията разчитат на влиятелния си PR отдел. Той е много добре сработен, информацията която достига до журналистите е бърза и подробна. За насърчаване на пишещите, медията най-често им се отплаща с редица рекламни подаръци – от фланелки до спортни раници, които по принцип се предлагат в магазините на „БТВ Фен-фешън“.  С ултраскъпи дарове и облаги пък, се ползват спортните журналисти, които тестват автомобили. Ако сте един от тях – блазе ви! Желаем ви приятно прекарване в седемзвездния хотел в Дубай „Бурж ал Араб“ на разноски на мултинационални компании като „Порше“ или „Богати“.

 Марковото уиски си остава  най-популярният подарък 

Когато се заговори за съмнителни практики между журналисти и PR-и няма как да подминем вестник „Монитор“ например. В него читателят все по-често се пита дали една част от информацията на страниците им е редакционна статия или чиста реклама. В хода на продажбата на „Бояна филм“ вестникът, тогава собственост на Петьо Блъсков, пусна компромат срещу министър Стефан Данаилов в полза на приватизатора „Ню Имидж“. Същият ежедневник, често отразява куп събития с нисък обществен интерес около кмета на столицата Бойко Борисов. След продажбата му на Ирена Кръстева, от добре информирани източници от вестника научихме, че Борисов живо е разпитвал журналистите дали по някакъв начин ще се промени политиката на „Монитор“. 

По-малък проблем с непрозрачни отношения между PR и медии има във ВАЦ-овите издания. И все пак – толкова значими ли бяха новините за всекидневните действия на главния секретар на МВР, днешен кмет, или срещу съответната цена „Труд“ му правеше PR?! Цели страници се отделяха в „24 часа“ за бившият външен министър Паси. Това поражда логичния въпрос – не получава ли изданието достъп до информация от кухнята на властта?

„Черният“ PR, както го наричат, чиято цел е разпространяването на компромати срещу инакомислещи и инакодействащи фигури от политиката, бизнеса и медиите, е сред най-големите деформации, до която наличието на нездрави частни интереси в информационното пространство е довело. Примери в това отношения продължават да бъдат публикуваната през 1995 г. във вестник „24 часа“ – фалшива партийна книжка за членство в БКП на бившия столичен кмет Стефан Софиянски  и компроматът на бившия президент Петър Стоянов срещу опонента Богомил Бонев преди президентските избори през 2001 година.

Все пак, всички много добре знаем, че по време на избори голяма част от българските медии се склонни да работят като PR-агенции. В такива периоди много от осведомителните средства са склонни да правят и спонтанен PR на партии и политически фигури. Личности като Бойко Борисов се радват на топ внимание в тази посока.

На каква цена ли? Според добре информирани източници на „БАНКЕРЪ“, често пъти журналистите сами поставят финансови условия, за да съдействат за публикуването на определен рекламен текст. Информаторите ни посочват, че това се случва постоянно и практически на всички нива – от главен редактор до обикновен репортер, като сумите варират от 100 до 100 000 лева. Смята се, че за шефове на бизнес отдели сумите варират от 300 до 1500 лв. за осигуряване на публикация в изданието. При главни редактори и в зависимост от характера на услугата сумите са най-високи, но тук парите не се предоставят в плик, а се сключва договор, който официализира скритата договореност.

В близко бъдеще, след всичко изброено дотук, в сферата на журналистиката може да се дава награда за отказан подкуп. Както Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред към Народното събрание наскоро награди двама полицаи от РПУ Петрич и двама от РПУ Долни Дъбник със специална награда. В единия от случаите, служителят на МВР е отказал подкуп от 10 000 евро.

 

ДА СТАНЕШ ГОТВАЧ И МИЛИОНЕР ПО НЕВОЛЯ

Италианският майстор готвач Бепе Сарди (вдясно) в ресторант „Феста Барцело“ в София

сн. Мариян Томов

Попадали ли сте някога в кухнята на скъп и огромен ресторант? Атмосферата там е като в операционна зала, в която готвачите оперират с часове над своите ястия. „Подай назъбения нож и разфасовай месото по-внимателно”, чуват се наставления в близост до дъската за рязане. На нея удобно се е настанила важна особа – клиентка пуйка, тръпнеща в очакване да се превърне в специалитет от менюто за вечерта.

„За да си готвач трябва да прекарваш часове наред на крак, на жегата в кухнята, да привикваш с физическата умора от постоянното рязане и бъркане на ястията”, споделя 53 годишният майстор готвач Бепе Сарди. Той е роден в малкото селце Бене Кетатанеро, (област Пиемонте) в Италия и произхожда от бедно занаятчийско семейство. Учил за сервитьор, Сарди по неволя става готвач и пак като по неволя забогатява дотолкова, че си купува средновековен ресторант, мести се да живее в голяма спретната къщурка във формата на замък, кара два мерцедеса и „паркира” яхтата си в собствения си двор, простиращ се до брега на средиземноморието.

„След като завърших училището в Пиемонте за подготовка на персонал за хотели и ресторанти, на 21 години постъпих войник в армията, обяснява италианеца. Още с посрещането, старшините ми казаха, да отида в кухнята за да готвя. Аз търпеливо им обясних, че не съм готвач, а сервитьор. „Не, ти си готвач!”, настояваха военните. Слез час прекаран в разправии, дойде генералът, доста ядосан и ме попита: „Момче, последно, ти сервитьор ли си или си готвач?!” „Добре де, готвач съм”, отвърнал Бепе.

специалитетите на Сарди

сн. Мариян Томов

В казармата, самоукият готвач се научава да готви не само вкусно „манджаре”, но и за цял батальон, освирепял от глад. Самият той казва: „Броят на хората никога не трябва да плаши. На едно събитие успях да приготвя „оризото” (традиционен италиански ориз) за 3200 човека.”, хвали се, като се шегува, че ако имал паркинсон, щял да се справи с бъркането на ориза доста по-бързо.

Ако намерим още стотина такива готвачи, (изключваме тези от Китай), способни да сварят тонове ориз на ден, който да отива до бедните райони, досега да сме преодоляли световния глад!

След като Бепе сваля войнишката униформа, наема малък бар и заработва добри пари с които отива в Англия. „На острова, в заведенията в които работех, готвех наживо пред клиентите. Правех и шоу с храната – въртях пици, премятах спагети, подпалвах спиртните напитки.” Италианецът напуска топлата си родина не само защото хладните англичани дават много пари за да се правиш на шут. „Тогава бягах от едно досадно гадже”, откровен е плейбоят, свикнал да го преследват „дългокраки” и млади момичета.

Когато се връща в Италия, вече успял да се „откопчи” от своята ревностна обожателка, Бепе Сарди купува ресторанта „Ил Граполо” (IL Grapollo), който побира 120 гости и е подреден уютно в антична сграда,. датираща още от 17 век. В него се предлагат пиамонтски специалитети и традиционна италианска кухня, олекотена от мазнините. Богатото меню, което там се сменя изцяло на всеки три седмици подържа максимата на италианеца – „да се яде, и то по много.”

„Когато станах собственик на стилното заведение, в него работеше един от най-изкусните готвачи на Пиамонтската кухня навремето, разказва новият му притежател. Аз се обърнах към него с думите: „Калдо, предай ми от опита си, научи ме на всеки детайл от кулинарията. С него сме прекарвали дни и нощи в кухнята. Случвало се е и да спим над печката.” За Бепе Калдо е като роден баща, който осъвършенства уменията му в кухнята.

Стъпил здраво на върха на зелената пирамида, на 33 години – заможен и ерген, Бепе най-сетне решава да „скъса” с бурния живот и се жени за 15 години по-млада от него. Бракът им трае 10 години, при който им се раждат две дъщери ( Елиза 18 г. и Мара на 16 г.). „Беше ми омръзнало все да ми се „лепят” омъжени жени и да се крия от ревниви съпрузи, готови да ми избодат очите. Затова и реших да създам собствено семейство”, обяснява за щрихите от живота си.

През 1994 година италианският гигант RAI излъчва ужасяващи кадри. Най-голямото наводнение в историята на област Пиемонте оставя без покрив хиляди души. Във фокуса на медиите попадат и руйните на ресторанта на Бепе и преливащата вода от последните етажи на вилата му. „За една нощ загубих всичко, претърпях несъразмерим финансов срив. Това се превърна в най-кошмарния миг от живота ми”, описва случката готвачът.

За негово нещастие, трудностите които преживява не си отиват с оттеглилата се вода. След нея остават кал и фекалии. „Трябваше да започна всичко отначало, но това не се понрави на съпругата ми, която ме напусна. Животът ми тотално се обърка. Трябваше ми доста време за да се отърся от болката и гнева които бях насъбрал дълбоко в себе си.”, споделя Бепе. Все пак с много усилия, той успява да възроди античния ресторант от прага на фалита.

Авантюрите за ексцентрика с гореща кръв, който се заплита в тях като в лепкава мрежа не приключват дотук. Преди няколко години той се влюбва силно в чаровно момиче, този път 20 години по-младо от него. „Аз харесвам не по-младите жени, а тях явно ги привлича зрелият мъж, обяснява италианецът. „Но вече предупреждавам момичетата, че можем да бъдем заедно единствено за забавления, но не и да очакват от мен нещо сериозно, особенно след разочарованието което преживях.”

Бепе Сарди не иска ново обвързване. Той и без това има стотици булки – кухните по света. Освен това е сключил договор с туристическия титан „Коста Кросиере” („Costa Crociere”) за провеждането на кулинарни курсове на борда на корабите на агенцията, по време на круизите в Средиземно море и Карибския басейн. Сътрудничи и с някои от най-престижните телевизионни мрежи, специализирани в кулинарния сектор – Gambero Rosso, Raisat, Rai, Sky TV. От 2002 г. провежда редовни курсове – италианска кухня за чужденци.

Днес някои от неговите чуждестранни възпитаници са добили световна слава. „Пет години работих с японския ми ученик Кацуйоши Мурой, дава го за пример Бепе. Когато се върна в Япония стана президент на готвачите в родината си, написа много готварски книги. Той се превърна в единствения „непридворен” готвач, който е допуснат да готви на императора в Двореца му. Самият той ми сподели, че императорското семейство си е „облизало пръстите” от сготвения от него фазан, по домашна италианска рецепта.

Първият и най-ценен урок, който дава на учениците си Сарди е да бъдат хора. „Това е единственият начин да се приготви едно ястие със сърцето”, казва той. Затова не крие свойте рецепти като повечето готвачи, а ги споделя с широко скроеното си сърце.

„Наследих рецепта за приготвянето на бадемова торта от един от най-добрите готвачи в ресторанта ми, който приживе не я споделяше на никой. Веднъж Витани, най-популярният готвач в Италия ме видя как записвам на бял лист тази рецепта на друг колега, обърна се зачудено към мен и каза: „Абе, ти луд ли си, защо даваш рецептата точно както е?!” Давам я, защото когато притежавам нещо мое искам да го споделя и с другите, обяснил му Бепе. Иначе рискувам да заровя тайната в гроба,” допълнил той.

В кухнята човек се учи докато е жив. „Ако някой готвач каже, че може да сготви всичко – значи е лъжец., твърди Бепе. Аз едва вчера се научих как с нож се реже прошуто крудо (финно свинско месо за филе). Трябва ножът да се насочва към тялото, а не извън него, както се реже по принцип.”

Кулинарните изкушения на готвача са публикувани в авторски сборник с рецепти и книги на които той е съавтор. „Скоро ще издам собствена книга, която ще се разпространява и в България. Рецептите ми ще предават духа и настроението на родното ми селце Бене Кетатанеро.”

Някои от ВИП гостите в ресторанта опитващи гозбите на Бепе Сарди

С охота италианецът разказва за своя край, който е родината на червеното вино. „В малкото селце живеят 1500 души, но в него има цели 6 изби. Тук се произвеждат вината „Барбера” и „Сасикая”, които освен, че са скъпи, за да си ги купиш, трябва да направиш поръчка и да чакаш поне година за доставката. От Бене Кетатанеро са най-заможните износители на вино – Джакомо Брайда и Маркези Джиза. Това е и родният дом на популярния кон Рибо, с безброй медали и отличия, който не галопираше, а летеше.”, спомня си 53 годишният готвач.

За хората от Бене Кетатанеро се твърди, че са малко луди, което според тях се дължи на течението на реката, минаваща през селото. Бепе Сарди е един от тези луди, който и на преклонна възраст няма да се откаже от младите, дългокраки хубавици, доброто вино и от ударите на ножа по готварската дъска.

ВЕЛИЗАР СТОИЛОВ УПРАВЛЯВА СЪРФ И СОФИЯ

Велизар Стоилов със съпругата си

По морето е слънчево, вятърът е от 15 до 25 възела. Това е идеалното време за „порене” на водата с уиндсърф: „Сезонът за мен вече започна!, въодушевено споделя роденият на 30 юли 1952 г. зам. кмет на столицата Велизар Стоилов. От близо 30 г. карам уиндсърф. Изживяванито е страхотно. Опасността, риска и удоволствието са тези които ме карат отново и отново да скоча върху дъската и да „яхна” вълната.”

Любителят на екстремния спорт, както и в политиката си има своите съветници които да му помагат при заплетените казуси, така и когато кара сърф не го прави сам: „С приятели освен всичко е и по-весело. Понеже морето е далече, а времето за удоволствия не е много, най-често ходя на язовира в село Долна Диканя. Там условията за уиндсърф са много добри, но водата винаги крие своите опасности. Веднъж, при бурен вятър бях навлезнал доста навътре с борда, разказва Стоилов. Тогава ми се счупи гика (мачтата) и добре, че бяха приятелите ми да ме издърпат на брега.”

Стоилов на плажа „Копа Кабана“ в Бразилия

Когато снегът покрие билата на курортите ни, кметът кара там ски със семейството си. Често играе и тенис на корт, като мери сили с кмета Бойко Борисов. „Всъщност любовта към спорта е още от ученическите ми години, когато тренирах лека атлетика”, казва Велизар. Той има призови места на републикански първенства на троен скок: „Имаше периоди когато тренировките бяха доста натоварващи. Но упоритостта и постоянството в спорта ме научиха на дисциплина и борбеност. Научих се и да губя. А това е най-важното – да умееш да бъдеш след лидерите.”

Да конструира най-различни видове банцинги или циркуляри, Велизар също умее да прави без никакви спънки. След което той може да намери пазар за продажбата им като отпуска изгодни кредити при закупуването на машините. Това е така, защото той е завършил Технология на машиностроенето и режещите машини в Техническия университет, а след това и Банков мениджмънт. „Първата специалност ми дава възможност за пространствено мислене. Математиката, геометрията, чертането развиват много мисълта, обема на знанията и възгледите в триизмерното пространство, разсъждава технократът.

В кабинета на Стоилов в Столична община сн. Мариян Томов

Той надгражда знанията си и с банковия мениджмънт, като от 1993 г. до 2003 г. заема ключови позиции в банковата сфера. Първо работи в „Биохим” (1993 – 1997 г.) като от директор на клон се издига до главен секретар. После отива в БНБ, където е назначен на същата длъжност. „За пръв път деноминацията през 1999 г. се осъществи изцяло в България. Тогава за броени месеци трябваше да произведем банкнотите като дизайн, като метод на отпечатване на копюрите от 1 лв. до 50 лв., а после и 100 – те лв. Всичко мина през моята глава. Но сега съм доволен, че съм бил част от целия този исторически процес.”

С чувство за сантимент, Велизар разказва за друго историческо събитие. „То преобрази живота и мирогледа ми.” Тогавашният лекоатлет, който често е флиртувал с девойките, споделя как е срещнал голямата си любов. „Обичта по спорта ни събра с Дима още в студентските ни години. Тя тогава играеше баскетбол в „Левски-Спартак”. На един купон у приятели успях да пленя сърцето й. Явно добре съм го направил щом и до днес сме неразделни с жена ми, чиято страст по спорта е същата като от преди 30 г. Сега тя е баскетболна треньорка.”

Заповедите „по кметски” отстъпват на спортните треньорски тактики, които прилага нежната половинка в дома на семейството. Велизар открито си признава, че нещата при тях стоят като в следния виц: „Две жени си говорят:

– Кой управлява у дома? – пита едната

– Аз управлявам, уверено казва другата. Аз пера, готвя, чистя.

– Ами мъжа ти?

– А, остави го него. Той не умее да управлява. Все се среща с разни премиери и министри, като обсъждат някакви техни си работи.”

Въпреки че, двете дъщери на семейството вече са големи и самостоятелни, и двамата родители обединяват силите си в това да им дават житейски съвети. „Голямата е кардиолог, а малката скоро се дипломира в Техническия университет. Тя искам да запише икономическа специалност, както аз постъпих навремето, споделя желанията си бащата. Защото, според мен, между техниката и икономиката е тънката линия на успеха, на доброто съчетаване между двете.

Пазарната икономика, бизнеса и високите технологии са двигателят, който движи прогреса в държавата, убеден е Велизар, който влиза в политиката с новия мандат на Стефан Софиянски. За сътресенията и оставките на лидерите в дясното пространство, зам. кметът все пак е оптимист, че нещата ще се оправят: „Празни пространства и в природата няма. Ще дойдат млади лица, можещи, които ще стабилизират десницата.”

Проблемите вдясно са сякаш отражение на трудностите, с които всекидневно се сблъсква зам. кметът на столицата. Едно от тях, наскоро беше евентуалната стачка която готвеха шофьорите от градския транспорт, точно преди изборите. За това се изказаха публични мнения, че цялата еуфория и страх, че столичани няма да могат да стигнат до работните си места, е само политически трик за печелене на гласове. „Аз съм откровен и всичко което мисля го казвам. Щом толкова хора говорят за това – винаги има истина.”, искрен е Велизар.

Трудностите след увеличението на заплатите на шофьорите обаче си остават. Един от тях е разликата от 4,5 млн. лв., които държавата не е предвидила за част от гражданите, ползващи карти с намаление за общинския транспорт. „Това са все проблеми, при които нормално е, да се случват и противоречия за решаването им между мен и кмета Борисов. Но най-важното е те да се преодоляват бързо и безболезнено.”, надява се зам. кметът.

Трудният лабиринт, като че ли без изход засега, са задръстванията, които почти ежедневно тровят живота на софиянци. А на тях единственият вариант, които им остава е да ругаят недоволни по общината. Велизар си обяснява натоварения трафик с манталитета на българина: „Между „Булбанк” и паметника „Света София” има подземни гаражи, но хората си тъпчат колите отгоре с цел да не плащат. Изобретателността на нашенеца стига до там, че когато си паркира автомобила на синя зона, от багажника си той вади скоба за нарушение и сам си я поставя. Има такива сигнали, достигнали до мен.”

От общината имат добра идея – да се плаща за престой в синята зона с sms–и. ”Това ще улесни процедурата. Но и тук има спънки. Трите мобилни оператора, през които ще минава услугата искат голям процент от изпратените sms-и. В крайна сметка, Общината е тази която трябва да печели.”, категоричен е Стоилов. Той въздиша леко и споделя: „Поне вече няма толкова паяци. Преди умишлено избягвах да вървя по възлови улици като „Пиротска” или „Витоша”, защото винаги се натъквах на грозната гледка, как паякът обикаля и с много зор вдига някоя неправилно паркирала кола, пред смаяния поглед на минувачите.”

Трите въпросителни „ще” – Ще се спазят ли поставените сроковете за откриването на новите метро станции? Ще се съборят ли застроените обекти, които спират дейностите по разширяването на „Южната дъга” на околовръстното? Ще има ли установени спирки на маршрутните таксита?, са „отворените рани” на столицата.

„Първото „ще”- сроковете за метрото, е по график до края на 2008 г. Има обаче изоставане по изпълнението от японската фирма, която работи в централната градска част. Сега успяват да наваксат., обяснява зам. кметът. До края на тази година пък трябва да е готова станцията от Интерпрет до Младост, където задачата се изпълнява от българска фирма. Но целта е да открием станциите едновременно. „Относно „Южната дъга”, от общината работим съвместно с Министерския съвет и се надяваме законно да решим проблема с „уж” временно застроените обекти там.

Велизар е на мнение, че ако има установени спирки на маршрутките, те ще се откажат да обслужват клиентите, а изходът пак ще е заплахата с някоя стачка, която да блокира София. „Това по което ние работим е ако може да забраним те да спират на зебри, след светофарите, на кръстовища.” Въпреки многото трудности на големия метрополитен, зам. кметът казва: „Зад грижите все пак стоят емоциите и гордостта, че си част от тази проблематика и можеш да допринесеш с нещо за своя град.”


КОЙ ДЪРПА КОНЦИТЕ В „Ериксон България“?

Аурелио Каликия

Италианецът Аурелио Каликия емигрира заедно със семейството си още когато е на 12 години. В търсене на американската мечта родителите му изоставят плодородните земи, които притежават в покрайнините на Рим. А от илюминатора на самолета младежът тъжно се взира във вече бившата си къща, нивите и полята, по които до неотдавна е тичал. Те все повече се смаляват и отдалечават от очите му. Постепенно облаците на хоризонта се сгъстяват и сякаш най-добре описват неясното бъдеще, което очаква фермерите зад Океана.
Аурелио обаче се нагажда като морж в студени води в новата си родина. Намира си добра работа в Ню Йорк, където се установява със семейството си. „Това беше периодът, в който всички около мен искаха да станат адвокати или лекари, а аз бях само телефонист в една американска компания – разказва италианецът. На 16 години обаче постепенно започнах да се интересувам от високите технологии. И когато трябваше да избера каква специалност да изучавам в университета, изборът ми вече беше ясен – инженер.“
Каликия се дипломира в Нюйоркския технологичен институт. Още докато следва, е назначен от Американо-японската компания НЕК (NEC) като техник. Отначало свързва кабели и помага в изграждането на телефонни връзки. След това идва повратният момент –
от обикновен „жичкаджия“
Аурелио попада в отдел „Продажби“.
на компанията. „Това бяха първите ми стъпки в работата с клиенти. Постепенно обаче започнах да увеличавам дела на продажбите, които правех. Така пред мен се откри динамичният свят на пазара и търговията.
Не по-малко динамични се оказват и повратите в личния му живот. Дали да напусне печелившата компания NEK, в която си е създал доста солидни позиции? Да загърби ли Америка, след като е прекарал в страната повече от 20 години? „Или да се впусна в ново приключение като мениджър на телекомуникационната компания „Ериксон“ (Ericsson) в родната си Италия и вече със съпругата си?“, която също е със статут на италиански емигрант.
…Марко и Винсент, двете деца на семейството, порастват в Италия. Рим ги привлича с невероятна сила, но, подобно на баща си, и те ще хващат много самолети, които водят до различни точки от земното кълбо. Пътуванията не са предварително планувани, те са следствие от много обстоятелства, свързани с личния и професионалния живот на Аурелио…
С развитието на мобилните телефони конкуренцията на пазара става все по-ожесточена. Това предполага и много усилия както от страна на мениджърите, така и на персонала във вечната надпревара за пазарни позиции. Знанието и компетентността на служителите в една компания определят пряко нейния успех. „Ериксон“ също залага на тези качества и се стреми да инвестира в квалификацията на сътрудниците си. Затова директорите на Аурелио го изпращат на специални курсове, по програмата KAM Executive, в бизнес училище в Лондон.
„В този задочен курс на обучение сякаш израснах в мениджмънта. Научих се как да общувам успешно с персонала си и с клиентите и как по-бързо да продавам определен продукт,“ обяснява инженерът.
Когато в началото на новото хилядолетие директорите му предлагат позиция в „Ериксон“ като мениджър за „Tелеком Италия“ в Гърция, Каликия вижда нов шанс за реализация. Тя обаче е за сметка на брака му, който отдавна не върви.
В поредния полет Рим-Ню Йорк заедно с майка си отпътуват Марко и Винсент. И отново виждат от малките прозорчета на самолета Италия. От високо тя изглежда малка като бебешка длан. Но този път гледката сякаш носи само меланхолия и тъга за съпругата на Аурелио.
Най-емоционалните моменти
които Аурелио преживява на гръцка земя, са уроците по латино танци. В ритъма на салсата, мамбото и румбата също толкова страстно и пламенно италианецът се влюбва и в учителката си по танци. „Тя е много красива и добра дама – определя я той. – Когато я срещнах, вече бях разведен от близо три години. Сега живеем заедно в София.“
Ето защо мениджърът за България и Македония не пропуска повод да се забавлява в някое наше чалга заведение, в гръцка таверна или латино бар. Все пак мнозина биха си задали въпроса: дали не е зарязал двамата си синове в една далечна страна, провокиран от изцяло кариеристични интереси?
„Когато си на 16 години в Съединените американски щати, си доста независим, изтъква Аурелио. Пък и моите синове на по 20 (Марко) и 21 години (Винсент). По-големият отиде да учи за една година в Англия, но в момента следва в Ню Йорк. Винсент реши да се премести от Ню Йорк, където живееше с майка си и брат си, и отиде да учи в Калифорнийския университет.“
Въпреки хилядите километри Аурелио все пак прекарва лятото, Коледните празници и дългите уикенди с децата си. „Следващата седмица ще отида да ги видя в САЩ. През лятото също бяхме заедно – те посетиха София за няколко дни. След това почивахме във Варна. Направихме си и екскурзия до Гърция, където имам вила. Да, понякога ми липсват, но това е нещо нормално“, споделя родителят.
В момента той е изцяло зает с делата на компанията, което му помага да запълни празнотата от отсъствието на децата му. За 20-те години работа в сферата на телекомуникациите Каликия е натрупал изключителен опит. „Добрият мениджър напътства определени хора да правят определено нещо. Докато добрият лидер е човекът, който останалите в компанията са готови да следват, разсъждава Аурелио. – Според мен имам всички качества да се определя като управленец от втория тип.“
Тази позиция на мениджъра е сходна с разбиранията на Жан-Жак Русо. Според него хората в обществото изпълняват различни роли. Изпълнявайки своята роля, Каликия е този, който дърпа конците в „Ериксон“.
Подходът ми на ръководител
е „Отворените врати“, подчертава мениджърът. Той се изразява в свободната комуникация между мен и служителите ми. Шегуваме се, разговаряме неформално, задавам им въпроси от различно естество. Карам ги да се чувстват релаксирани на работното си място, а не пренапрегнати от задачите, които трябва да свършат до края на деня. В този случай споделянето и обсъждането на възникнал проблем до голяма степен помагат за разрешаването му. Именно затова не бива да издигаме бариери помежду си и пред възможността за диалог.“
С този лидерски подход целите пред шефа на „Ериксон“, който е у нас от 14 години, изглеждат леснопостижими: „Стремежът ни е да бъдем не само доставчик на българския пазар, но и да предоставяме на потребителите различни решения. С една дума – да станем малка част от света на клиентите си. А това дори е повече от бизнес. Необходимо е и да разширяваме влиянието на „Ериксон“. За да изпълним тази цел, един от приоритетите ни е сътрудничеството с други компании, най-вече от Западна Европа.“
Ако тази дългосрочна стратегия бъде реализирана успешно, със сигурност ще повиши стойността на акциите на транснационалната ни компания. Това несъмнено ще покачи и цената на Аурелио Каликия като желан и висококвалифициран мениджър. Все пак компаниите ще трябва да се съобразяват и с плановете на Каликия, който след мандата си в „Ериксон“ за България и Македония иска да се върне в САЩ. Но чаровната танцьорка, парите и предизвикателствата не за първи път могат да преобърнат плановете на 46-годишния италианец. А той да се окаже новият лидер на телекомуникационна компания, например, в Дубай.

ВИЗИТКА
Аурелио Каликия е регионален мениджър на „Ериксон“ за България и Македония от 1 юни 2007 г. Каликия е на 46 г., има диплома по електронно инженерство от Нюйоркския институт по технологиите. Започва кариерата си в телекомуникациите в САЩ с НЕК Америка. По-късно, през 1987 г., той решава да продължи международния си опит и започва да работи с Ericsson в Рим, Италия. Междувременно посещава важни курсове и обучения, сред които програма за KAM Executive в бизнес училището в Лондон. Преди настоящата длъжност, той е заемал различни позиции в „Ериксон“ като мениджър за „Tелеком Италия“ в Гърция и Мениджър за „Космоте груп“ (Cosmote Group) в България. На поста регионален мениджър Каликия заема мястото на Томас Сванефалк.

 

 

 

 

 

 

Няма превишение на нормите на вредни вещества във въздуха в близост до Челопечене

Няма превишение на нормите на вредни вещества във въздуха в близост до Челопечене. Това показват данните на мобилната станция на Изпълнителната агенция по околна среда /ИАОС/, която направи измервания в с. Чепинци. Отчита се единствено превишение на нормата за съдържание на прах – седем пъти над нормата. Очаква се концентрацията да се повишава през деня. От компетенциите на РИОКОЗ е да направи анализ дали ще има риск за здравето на хората. Автоматичната измервателна станция ще продължи да прави измервания през целия ден и регулярно да подава информация.

Пресцентър на МОСВ

„ММ“ ОТПРАЗНУВА РОЖДЕНИЯ ДЕН НА „ФРАКТУРА“

Вчера, 1-ви юли, Телевизия ММ отпразнува рождения ден на Фрактура в клуб „Строежа”. Събитието уважиха артисти, медии, приятели и фенове на предаването.

Авторът и водещ на единственото специализирано предаване за рок и метъл в българския ефир – Васко Катинчаров – беше подготвил специална изненада за гостите си. Panican Whyasker зарадваха присъстващите с лайв изпълнение по случай рождения ден на „Фрактура”. Едночасовият им сетлист включваше авторски парчета на бандата и кавъри на Sting, House of Pain, Red Hot Chili Peppers, Sublime и Jimi Hendrix, изпълнени в характерния за групата стил.

От своя страна, екипът на ММ изненада Васко с рентгенова снимка на истинска фрактура с пожелание за още 10 по 10 години „ФРАКТУРА” в ефира на телевизията.

По повод 10-годишнината нощта на 29-и срещу 30-и юни беше посветена на историята на предаването. От 22:00 ч. на 29-и до 06:00 ч. на 30-и юни ММ излъчи най-доброто за изминалите 10 години в празничното издание10 години ФРАКТУРА”. През тези осем часа място намериха репортажи от WAVE GOTHIC TREFFEN в Германия, тату-фестивалите в София, интервюта с METALLICA, TYPE O NEGATIVE, APOCALYPTICA, EUROPE, DARK FUNERAL, SEPULTURA, PARADISE LOST, TESTAMENT и много други.

ОБРЕЧЕН ЛИ Е „БИГ БРАДЪР 4“ НА ПРОВАЛ?

Баналният живот стана център на вниманието. С ръка на сърцето заявявам, че върхът на скуката е „Биг брадър“. Това всъщност е воайорство. Гледате телевизия и виждате живота на някой, хванат случайно, който няма какво смислено да ви предложи. Вечер го гледате, а сутрин си го преразказвате. Просто така, за да си запълвате времето с фалшиви ценности. Това определение за шоуто, даде популярният сръбски актьор Любиша Самарджич преди време пред „БАНКЕРЪ“.

Изчерпилият се, според мнозина откъм идеи „Голям брат“ у нас, ще стартира новия си четвърти сезон през септември. Изданието ще бъде създадено чрез партньорство на Нова телевизия и продуцентската компания „СИА адвертайзинг“, с която наскоро се раздели продуцентът Никола Тупарев. Компанията е създадена през 1991 г. от трима съдружници – Димитър Гочев, Росен Цанков и Димитър Митовски. „Няколко години по-късно към нас се присъедини и Тупарев, когото приехме като пълноправен съдружник. Тази година – след 15-годишно сътрудничество – Нико реши да се оттегли и ние приехме неговото решение“, казва  Димитър Митовски, съдружник в „СИА“ и изпълнителен продуцент на „Биг Брадър 4“.

Досегашният водещ на шоуто Ники Кънчев пък най-вероятно ще бъде сменен от Милен Цветков. Най-големите размествания в телевизията на магната Минос Кириаку обаче тепърва предстоят. Според запознати, след очаквания неуспех на „Биг брадър“, изпълнителният директор на медията Павел Станчев ще бъде отстранен. И сега спекулациите около него и Силва Зурлева, шеф на борда на директорите не са никак малко. Напрежението помежду им се засили след провала на „Острова на изкушението“ и слабия зрителски интерес на „Пей с мен“.

Ако оставим настрана вътрешните боричкания и взаимни нападки, социалните измерения на това предаване също са много. Организаторите му строят къща върху обща площ от 3000 квадратни метра, специално за новия сезон на шоуто. Тя се намира в района на село Нови хан и включва помещения за съквартирантите, за екипа зад кадър който наброява над 100 човека и студиото за живите предавания. От телевизията не пожелаха да посочат колко пари ще похарчат за нея.

Всеки от вас навярно помни, как уж в името на шоуто, преди време лично бившите съквартиранти разрушиха къщата от първия и втори сезон на „Големия брат“. Това все още поражда логичния въпрос – не трябваше ли този дом да се превърне в приют на социално слаби, като този на отец Йоан от същото село? Разликата разбира се е там, че отецът събира помощи и строи подслон за деца без родители години наред, докато в другия случай не е така. Необходимо е и да споменем, че тогава останаха основателни съмнения, дали Нова телевизия е имала законно разрешително за строеж.

От медията съобщиха, че всички документи и разрешителни за строеж за новият дом на съквартирантите са изрядни. И така да е, за пореден път, много материални облаги ще бъдат дадени на хора без ясно самосъзнание, без да притежават каквито и да било морални ценности или мярка за норма. Те са онези скучни хора, както ги определя Самарджич, които няма как да впечатлят средно-интелигентния зрител. Кастингът за подбирането им вече тече с пълна сила в големите градове. Екип от специалисти, в това число и психолози, подбира кандидатите. Засега организаторите разкриват само, че те няма да са по-малко от досегашните сезони. „Сигурен съм, че шоуто ще бъде много добро. Българските зрители отдавна очакват новия сезон на реалитито и смятам, че те ще бъдат суперщастливи от това, което ще видят“, каза Димитър Митовски.

Както обикновено, за да се види добре даден проблем, той трябва да бъде огледан най-малко от две страни. Право на лична преценка е всеки сам да реши харесва или не „Биг брадър“. Разбираемо и напълно нормално е времето, прекарани пред телевизора в часа на шоуто, да се стори на някой ненужна среща с хора без морал, със сбъркана ценностна система и без задръжки. Още по-критични зрители сигурно биха се обявили против появата на екран на хора, които не са в състояние да измислят и произнесат дори една смислена фраза. Всички те сигурно ще намерят основания да се чувстват обидени, че някой се опитва да ги вкара в яслата на шоуто и социалната бъркотия, която и без това властва в страната.

Друг основен проблем на шоуто, център на вниманието със сигурност ще бъдат скритата реклама на минерална вода, марка куфари, облекло и в него ще има употреба на нецензурни думи преди 22 часа. С интерес ще наблюдаваме реакцията на Съветът за електронни медии (СЕМ), които още от сега заявиха, че ще следят за три основни нарушения – за скрита реклама, за застрашаване на личната неприкосновеност и за неспазване на добрите нрави. Не е пресилено да се твърди, че всичко това звучи крайно несериозно. Добрите нрави се застрашават къде ли не из ефира (помислете какво се случва отвреме навреме в „Сблъсък“). Скритата реклама пък е една от негласно узаконените способи на телевизиите да печелят рекламодатели и това е известен на всички факт. За нетърпимост пък изобщо и не си струва да се отваря дума – достатъчно е да се включи телевизора по време на който и да е по-разгорещен диспут на политици. Членовете на СЕМ, за пореден сезон, в който ще се излъчи реалити шоуто ще настояват на участниците да бъдат дадени два часа в денонощието, през които камерите да бъдат изключени. 

 

 

 

ОТ АДА НА БЪРЗА ПОМОЩ ДО ШЕФСКОТО КРЕСЛО НА „СОЛВЕЙ“

д-р Зоя Гюрова  сн. Мариян Томов

Във всеки индивид има до 35 000 гени и всички те отговарят за продължителността на живота. Все още обаче не са напълно изучени техните функции, за да могат да бъдат манипулирани. Но в перспектива генните инженери ще могат да променят човека до такава степен, че да го правят безсмъртен. Но какво би станало ако всеки от нас достига до Адамовите години?

„Това е един чудесен въпрос с много социални аспекти и възможност за сериозен обществен дебат, какъвто вече се провежда на някои места по света. Днес се знае, че вече са родени хората от поколението, което ще има средна продължителност на живот 105 години“, обяснява доктор Зоя Гюрова. Според нея, бихме били щастливи ако съществуваше лекарството „Панацея“ (лек за всички болести), но едва ли всички биха се радвали, ако доживеят до 200 години.

… Светлината от буркана на линейката разпръсква тревога и ужас у минувачите. Оглушителната й сирена изведнъж заглъхва след челния удар с друг автомобил…В колата на Бърза помощ спира да бие и едно човешко сърце. „Хайде бе, пали!“, крещи шофьорът от линейката. „Сърдечен масаж – едно, две, три…“, с избиваща пот по челото, младият и неопитен доктор се

опитва да върне към живота

своя блед пациент.

„Това се случи при едно мое дежурство в Бърза помощ“, разказва Зоя. Там тя започва работа – след като завършва „Медицинския университет“ в София. „Този инцидент изигра ролята на повратен момент в професионалния ми път и промени посоката на специализацията ми като лекар, от кардиологията към инфекциозните болести.“

Историята на родената в София докторка „в един слънчев ден от август“, започва още от годините в които тя е студентка по медицина. „Тогава бях много впечатлена от лекциите на проф. Илия Томов по вътрешни болести и особено от света на кардиологията. Затова си мечтаех да стана кардиолог. Но не е лесно да си лекар, а още по-малко, ако си млад и неопитен, на който се налага да дава всеки месец по 5 до 6 спешни, 12 часови дежурства, при това в мащабите на един цял окръг, казва тя. Най-често се изправяш сам в дома на болния в спешно състояние, заобиколен от неговите близки в очакване не просто на спешна, а на вълшебна помощ.

Ето защо, си имах една малка тайна – първата ми работа на всяко дежурство бе да си пъхна в джоба едно от най-добрите издания по практическа кардиология на проф. Томов. С тази малка книжка се чувствах, така спокойна, все едно, че самият учител със съветите му, за всички спешни състояния беше заедно с мен. И тази

малка моя „магийка“

работеше безотказно до едно неделно дежурство, на което ми се случи така, че в този ден имах 5 поредни посещения при пациенти с пресен миокарден инфаркт.“

След всеки от тези случай, Зоя сравнява свойте диагностични разсъждения и заключения с тези в малката книжка – „и всичко си беше наред – определя тя. Чувствах се безумно уморена в края на напрегнатия ден, но и много окрилена от собствените си диагностични умения. Мисля, че тогава се чувствах почти като професор по кардиология, като вярвах, че в тази книга се съдържат всички отговори на проблемите.

Тъкмо се готвех да си тръгна победоносно, опиянена от това, колко съм добра и точно тук, съдбата ми даде един истински житейски урок. Изпратиха ме на едно, последно за деня повикване при мъж, с повръщане и диария от няколко дни и болки в сърдечната област. Отидох на адреса и заварих един видимо млад човек, чужденец, пристигнал само преди дни в страната, в много тежко състояние: трескав, блед, напълно обезводнен, пулсът му учестен, но слаб – едва се напипва, изтощен и тихо стенещ от болки, който произнасяше с усилие всяка дума, а дори не говореше и добре български език.“

Това допълнително е затруднило младата лекарка, която не е могла да направи категоричното си заключение. „В интерес на истината, диагнозата се оказа много необичайна. Не знаех как да постъпя и какво да направя по-напред. Затова реших, че няма да губя време, ще го закарам в инфекциозното отделение, а преди това ще включа една банка рехидратиращ разтвор, единственото, за което се сещах в този момент, което знаех, че ще му е полезно и няма да му навреди.

Всичко изглеждаше под контрол, докато не последваха няколко странни и на пръв поглед невероятно случайни неща: линейката се разтърси и внезапно спря, банката с рехидратиращия разтвор падна от стойката и се счупи, а аз нямах друга в мен. Шофьорът на линейката се опита веднага да повика помощ по радиостанцията, но се оказахме в радиосянка. А болният зле, стене тихо до мен. Тогава се сетих за „моята вълшебна книжка в джоба“ и въпреки че знаех, че тя не може да ми бъде от помощ запрелиствах страниците й с невероятна бързина и с отчаяна молба към небето да намеря в нея някакво готово решение.

…Тогава изведнъж и като по чудо, линейката проработи и ние успяхме да стигнем навреме в инфекциозното отделение. Бързата реакция на моите колеги там осигури спасяването на живота на този болен. Почувствах се щастлива, но и много объркана от моята професионална безпомощност. Дълго търсих отговора в мен и доста по-късно разбрах, че истински правилното решение не се крие в никое ръководство, колкото и великолепно да е то и че в тази ситуация

интуитивно съм взела най-правилното решение

за човешкото спасение, да потърся помощта на други хора, на моите по-опитни колеги и професионалисти в областта, на тези, които не само са черпили познание от книгите, но паралелно и от най-богатия извор на човешко познание – натрупания житейски опит.“

Историята за Зоя продължава като в приключенски филм, защото поради епидемиологични данни и съмнение за опасна инфекциозна болест я прибират под карантина в същото отделение. „След това, почти невероятно преживяване, моите интереси се насочиха постепенно и още по-сериозно към света на заразните болести, който ме привлече със силата на необятните тайни на заобикалящата ни природа и беззащитното място на човека в нея, особено когато е самонадеян, разсъждава тя. Така постъпих на работа като ординатор в Инфекциозното отделение на Окръжната болница в Габрово.

Зоя Гюрова се докосва и до възможността да чете лекции като главен асистент в „Медицинския университет“ към края на 80-те години. След съвместна научна разработка с професорите от Академията, през 1991 г. при младата докторка идва регионалния мениджър на „Глаксо“ за България. Той й предлага поста на Медицински директор на компанията в страната.

„Истината е, че не беше лесно да взема своето решение по две причини. Първата от тях е съвсем резонна – обичах работата си много. Другата е, че бях изправена пред неизвестността на предлаганата ми работа в един напълно неразвит бранш. Това бе периодът, когато големите компании току-що бяха започнали да стъпват една по една на българския фармацевтичен пазар със свои търговски представителства“, обяснява за страховете си Зоя.

За да навлезе надълбоко в сферите на бизнеса и да достигне до управител на „Солвей фарма“ за България – Гюрова преминава различни обучения. Някой от тях са по клинични проучвания във Верона, маркетинг и фармакоикономика в Лондон, мениджмънт на финанси и управление на риска в Европейския център по мениджмънт в Брюксел.   

Фармацевтичната компания у нас не е от най-големите като човешки ресурс – 50 души. „Наши основни принципи са етично поведение, зачитане правото на другия, уважение към хората и грижа за всеки наш клиент, изтъква Зоя. Екипът на „Солвей“, който е много млад е сърцевината на успеха на фирмата. Ние силно вярваме, че успешна компания се прави от добре подготвени хора  с обща ценностна система.

След работния ден, когато зимният студ скове опустелите улици, Зоя се прибира при семейството си. 

„Имам щастието да живея в една хармонична семейна среда,

 за което допринасят всички; моите родители, деца и съпругът ми. При динамично променящата се икономическа и бизнес среда в света, на фона на глобалната информационна вълна, човек все по-трудно може да балансира професионалните и лични ангажименти, споделя докторката. За добро или лошо, ние все повече принадлежим на първото. Но съм щастлива, че в това отношение намирам разбиране от моето семейство.“

Затова като анти-стресово лекарство Зоя Гюрова използва музиката. „Нейният жанр зависи от моментното ми състояние. Много обичам да творя на фона на класическа музика, която ме презарежда за новия ден.“

Основаването на „Солвей фарма“ е свързано с името на белгийския изобретател Ернест Солвей. На 23 г. той е работник в газова станция. Тогава открива революционен метод за производство на сода – чрез използването на натриев хлорид, варовик и амоняк. Само две години по-късно през 1863 г. Ернест Солвей и неговият брат създават първото дружество „Солвей и Сие“ и построяват първата фабрика за производство на сода с новия метод. Те създават и първата фабрика за производство на хлор, което поставя началото на друг важен сектор, пластмасите.

„Солвей“ е сред създателите и на първата фабрика за преработка на захар в България още в 1897 г. – известната „Захарна фабрика“ в София.

Днес „Солвей фарма“ е международна компания с повече от 29 хил. служители в над 50 страни по света. Тя присъства на българския пазар с два от секторите си – химия и фармация. Фирмата е на българския фармацевтичен пазар от 1995 година.

 

МАКЕДОНСКАТА ФУРИЯ В АКУШЕР-ГИНЕКОЛОГИЯТА

д-р Тиана Николова  сн. Мариян Томов

Свети Лазар“ е първата частна болница в София, специализирана изцяло в грижата за женското здраве. Усилията на лекарите в нея са съсредоточени в областите акушерство, гинекология, инвитро и лечение на стерилитет, стволови клетки, педиатрия.

Собствениците на клиниката, която е построена през 1999 г.  д-р Тияна Николова и съпругът й д-р Валентин Николов се готвят да напишат нова страница от медицинската ни история. Те ще изградят първата българска болница в чужбина. Успешният модел „болница, посветена на женското здраве“ ще бъде пренесен и в Скопие. Още през лятото „Свети Лазар“ печели явния търг за земята, която македонските власти са определили за изграждане на здравно заведение. Днес вече е започнал строежа на сградата. Болницата ще бъде разположена в голям парк близо до река Вардар.

Общата инвестиция в проекта ще бъде в размер на 3 млн. евро. Сумата е необходима, освен за земята и сградата, за пълното оборудване с нова медицинска апаратура. Значителни ресурси са предвидени за структуриране на лечебния процес по модел на българската болница и за обучение на лекарите и персонала според стандартите, достигнати в София.

Следваща стъпка е привличането на водещи македонски лекари, които да поемат грижата за пациентките. „Болница, посветена на женското здраве, определено е нещо, от което в Македония има нужда, казва Тияна. Има и още една добра новина. Когато пренесем школата на „Свети Лазар“ и в бившата югославска република, най-добрите

доктори от София и Скопие ще могат да обединяват усилията си

знанията си и опита си. Така ние ще можем да направим повече за здравето на пациентката, независимо в коя страна се намира тя.“ Амбицийте на Тияна са след този проект, да изгради още една болница на Балканите.

Докторката е избрала да построи болничното заведение в Скопие по редица причини. Тя е родена в Белград през 1968 година. Баща й, който също е гинеколог е македонец, а майка й е от Сърбия. Тияна с любов, обсебена от приятните спомени от детството си в Скопие, разказва за него. Споменава за велика Югославия като чувство на патриотизъм се долавя във всяка нейна дума. Смее се гласовито, енергично размахва ръце когато се връща към историята на родината си.

Картината на устойчиво развитие обаче доста бързо се променя. Отделните държави в границите на федерацията надигат глас за независимост. Проблемът с косовските албанци, макар и в начална фаза се задълбочава. Войната в началото на 90-те години вече е реалност. Заедно с тези политически и нестабилни икономически процеси отделната личност е поставена на заден план пред общата кауза.

Това е време, в което трябва да се живее или да се мре. Белград изглежда мрачен и негостоприемен. Портите му са затворени за прием на специалисти, особенно от провъзгласилата се за независима Македония. В безпокойствието и тягостните настроения, мъничко пияно издава звуци като ангелски звън. Те идват от дома на Тияна, която от малка е

запленена от хубостта на музиката

Дългите, нежни пръсти на дипломиралата се специалистка и до днес леко се движат по клавишите на музикалния инструмент. Със симфонийте на Моцарт, Бетовен и Щраус, тя си отпочива вглъбена в мелодичността на собствения си свят.

Веднага когато Николова се дипломира през 1991 г. в Медицинския факултет в Скопие, планира да специализира в Швеция. Оттам обаче не получава отговор. „В Скопие пък трябваше да мина 2 г. стаж и чак тогава да преценят дали да ме назначат на работа. Но това е много време, което щях да пропилея от моя живот“, разсъждава тя.  Специалистът по акушерство и гинекология, случайно дочува подмятане от роднини. Те споделили пред баща й, че тя може да специализира в Университетската болница „Майчин дом“ в София. Веднага щом разбира, че тук има „жажда“ за гинеколози, докторката стяга багажа си.

Двупосочният билет за автобуса, още след първия ден престои в България е захвърлен в коша. Гигантските и тежки куфари са пъхнати в прашен и тъмен ъгъл в новото жилище на Тияна. С по-скромни по размер „дисаги“ тя пътува за специализации по гинекология и колпоскопия в институти в Шри Ланка и Испания, и по лапароскопия в Белгия.

…Детето ви поема плахо първите си вдишвания кислород, плаче за да прояви характер и каприз. Мъничките му ръце се протягат любопитно, сякаш искат да докоснат и изучат новия за тях свят. Душата на майката, гушнала бебето си, сякаш танцува жизнерадостно, опиянена от крилато щастие. Появата на нов живот може да бъде и стряскащо – дори за акушер. „Много се уплаших когато едно бебе се роди и веднага ме хвана за пръстите. Дори не го бяхме извадили цялото при секцио и хоп! Прояви много силен рефлекс, описва случая Тияна.

В практиката си в „Майчин дом“, лекарката е очарована от познанията на д-р Валентин Николов. Той е един от пионерите при въвеждането на пренаталната диагностика на вродените уродства. Въвежда в рутинната практика триизмерната ехография на плода в реално време. След няколко професионални урока, Вальо й предлага да излезнат на по кафе. На следващия ден поканата е вече за вечеря в ресторант, разходка под звездите,

малко „пътешествие“ до семейство Николови

После, както често се случва, мъжът пада на колене пред жената и й предлага брак. Ръцете обикновенно треперят, езикът се завързва. Като резултат от тази решителна постъпка, семейството днес има 12 годишна дъщеря. Тя учи в Англо-американското училище в София.

Според Николова както бракът, така и бизнесът се основават на риск. Измеренята му са най-вече финансови. Всичко което с Вальо са направили до момента е на кредит и ипотека. Райфайзенбанк се е оказала институцията, която напълно се е доверила в разработения проект на докторите. „Е, и баща ми помогна малко“, споделя акушерката. Тя обаче е разочарована от порочния корупционен кръг в медицинската система у нас. Докторката, отблизо е ставала свидетел на допълнителни „дарения“ – правени от някой пациент по „молба“ на лекаря. Тази тъмна практика всъщност е зародила идеята у нея да построи частна болница.

„Ситуацията в България беше много съмнителна, разказва Тияна. Тук се действа на много ниско ниво. Затова криобанката, с която ние работим, е датска. Има възможност нашите пациенти да получат сперма от всякакви конституционни типове на хора, в смисъл средиземноморски, скандинавски, азиатски, както и от различни раси. Ние избираме типажите, изгледа, който се хареса на пациентите, кръвната група и характеристиките на човека, от който се взема спермата – цвета на косата, на очите, пушач ли е или не, каква е професията му.“

Македонката, организира първата в България банка и лаборатория за стволови клетки има съществен принос и във въвеждането на 3D live ултразвуковото проследяване на бременността. От три години болницата разполага с банка за съхранение на стволови клетки. Засега по-голяма възможност за замразяването им имат семейства, които са финансово стабилни. Взимането, обработката, замразяването и съхраняването им само за първата година в „Свети Лазар“ е 2200 евро. Всяка следваща година то струва по 140 евро.

За дългия си престои в страната, Тияна прави

анатомия на корупцията в медицината

„Така е най-лесно – парите да идват наготово, без да си напрягате мозъка, обяснява тя с македонски акцент. – Причините са, че отговорността в една голяма болница се размива. Един пациент го поемат няколко човека. Ако нещо се случи с него, нещата така се завъртат, че накрая уж никой от докторите не е виновен. Реално, нещата така се въртят, че един лекар в държавна болница взема от 5 хил. до 7 хил. лева. Коментарът по-натам е излишен. „

Тияна, която е и мениджър в „Свети Лазар“ изтъква, че когато болницата е била вече построена, трудно се е намерил персонал за нея. „Никой не искаше да дойде да работи в частно заведение. Тук отговорността е по-голяма, няма и странични доходи.“Според нея, система ни е сбъркана. „Цялото съсловие си е легнало така на брашното, че не иска повече да се мърда оттам. Нереални са и цените от касата.“

Порочният кръг може да бъде премахнат според акушерката. „Има изход, ама нема дръжава“, заключава тя на македонски. – Ако се хванат поне трима доктори с подкуп, осъдят се и се назначи нормален директор по болниците – това нещо „ке умре“ за нула време.  В момента хаосът е пълен.“ За него, Тияна обвинява политиците в тази сфера, които също имат изгода да запазят статуквото. Тя твърди, че такава корупционна практика не съществува в Македония.

Тези проблеми са се превърнали в досадно и дразнещо ежедневие за всеки българин. Явно затова министърът на държавната администрация и административната реформа Николай Василев е решил да си ги спести. Жена му е родила именно в болница „Свети Лазар“. Певиците Сашка Васева и Алисия също са се възползвали от опита на доктор Николова.

Спокойно, акушер-гинекологът може да се откаже да работи като доктор. „Практикувам само защото съм влюбена в професията си!“