ИЗСЛЕДОВАТЕЛЯТ, ПРОДЪЛЖИЛ ДЕЛОТО НА ЦАР ИВАН АСЕН ІІ

Температурата през деня едва достига 15 градуса по време на полярното лято. Сред ледовете наоколо се мяркат двама добре екипирани мъже. Единият държи в ръката си геоложка сонда. „Изследваме минералите в района на базата ни, както и биоразнообразието на континента – обяснява проф. Христо Пимпирев. – Другата цел е да се установи как човешката дейност влияе върху тази уникално чиста среда.“ Резултатите са повече от очевидни, дори ако отворите ИНТЕРНЕТ картата GOOGLE EARTH. За 20 години ледникът до българската база се е отдръпнал със 150-200 метра. До испанската пък въобще няма лед и сняг и се налага моторните шейни да се оставят на 2 км от нея. 
                                                         
Шестнайстата българска мисия на Антарктида отново се води от Христо Пимпирев. Тя започна в последните дни на декември и ще приключи към края на този месец. Антарктиците ни отпътуваха на групи за ледения континент. Дългият път дотам беше изминат с помощта на чилийските и уругвайските военновъздушни сили и кораб на испанските изследователи, които са ни съседи на остров Ливингстън.

Българските антарктически експедиции започват като вдъхновена мечта в аудиториите на Софийския университет, твърди професорът по геология Пимпирев. Няколко преподаватели се събрали да обсъдят как през 1988 г. да отбележат стогодишния юбилей на университета. Три години преди това българинът Христо Проданов е изкачил Еверест, така че покоряването на върхове отпадало като вариант. На някой му хрумнала „щурата“ идея за антарктически воаяж и малко по-късно като на шега хрумването се осъществило. Чак след пет години екипът учени, ръководени от Пимпирев, успява да намери средства, за да повтори пътешествието. Постепенно в Южния залив на остров Ливингстън, разположен до Антарктическия полуостров, изниква скромната българска база „Св. Климент Охридски“. Всяка година от ноември до март, през полярното лято, там работят български и чуждестранни специалисти. 
                                       
Дългогодишният изследовател Пимпирев е участвал в редица експедиции в Антарктида и като изключим прекъсванията, е преживял общо над 48 месеца там. По думите му България е приета наистина добре на най-студения континент на Земята. Учените ни не само са доказали, че са сериозни и следват целенасочена научна политика, но и направили няколко сериозни открития. Благодарение на тях е уточнено местоположението на Антарктида спрямо другите континенти в Южното полукълбо чрез откриването на вкаменелост на безгръбначно животно – амонит, отпреди 120 млн. години. Благодарение на учени от различни държави бе проучена озоновата дупка и последва забрана за производство на фреони. Впрочем затоплянето е факт. Доказано е, че то започва с техническата революция от края на ХIХ век.

„Антарктида е много богата на природни ресурси и полезни изкопаеми – разказва Христо Пимпирев. – Големите държави инвестират милиарди в проучвания, защото само там могат да се реализират свръхчисти производства. Българската база се намира в крайните гънки на Андрите, на полуострова, където има много ценни метали като злато, например. Други бази са в шелфа, богат на нефт и газ. Засега обаче са разрешени само проучвания, но не и производство.“ 
                                         Държавният глава Георги Първанов връчва Орден Стара планина на проф. Пимпирев

България е сред 27-те от 48-те страни на Антарктида, които имат право на вето. При все това за сегашната експедиция са отделени едва 350 000 лева. „Те отиват основно за пътя, за материали, гориво, храна, оборудване на базата и екипировка“, изтъква професорът. За сравнение – финансирането на испанската програма е около 4 млн. евро. Чехия, която едва миналата година построи базата си и все още не е пълноправен член на Антарктическия договор, дава 1 млн. евро. Румъния пък отделя 800 000 евро.

Все пак ученият е убеден, че тези средства ще са достатъчни за доизграждането на научната лаборатория: „Помага ни много обстоятелството, че техниката за нея беше пристигнала преди нас. Остава ни още съвсем малко, за да довършим сградата. Това ще оптимизира научните изследвания на нашата полярна станция. С екипа, който включва строители, механик, водач на лодки и геолози, биолози, геоморфолог и геофизик, продължаваме да разработваме научните си програми. Едната цели чрез сондаж в почвата да изследваме как се е променял климатът през последните 1000 години. По проект, финансиран от екологичното министерство, изследваме и залежите на злато, сребро и мед. Вече сме открили златни и сребърни жили в това късче от България“, казва Христо Пимпирев. Според запознати с дейността му професорът е първият след цар Иван Асен II, който разшири територията на България с мирни средства. Той е и първият лауреат на Почетната значка за принос към Българския национален идеал, връчена му през 2004-а. През същата година ученият става професор по геология в СУ „Св. Климент Охридски“. Бил е на специализация в Колумбия и Германия.
                                 Българската база Св. Кирил и Методи

Пимпирев завършва геология в Софийския университет през 1978 г. и става асистент. Спомня си как в периода 1982-1983 г. като млад геолог е събирал материал за докторската си дисертация: „На една кариера в Североизточна България, в страхотния августовски пек, аз с геоложкия чук чупя камъните и търся вкаменелости. А отгоре под една хубава сянка седи един овчар. Гледа ме човекът, гледа ме как се мъча и по едно време пита: „Абе, какво работиш тука, бе, момче, у тоя пек?“ Е, казвам, как какво – аз съм асистент в университета, търся останки от организми, живели преди милиони години. „А, вика овчарят, а майка ти знае ли какво работиш?!“.
                               
Ученият с удоволствие се връща към годините, прекарани в Богота. Тогава в местния Институт по приложна геология се отворило едно място за специализант, но никой не искал да ходи. Знаело се, чу в Колумбия се правят проучвания в най-затънтените краища на Андите. Пътувало се с джипове по черни пътища и се носели маски заради праха, който се вдигал. Там се намират и едни от най-богатите кариери за изумруди в света. До самите мини обаче не е можело да се припари – на няколко километра около тях имало въоръжена охрана. „Един ден на колата взе нещо да й става – подхваща Пимпирев – и едва стигнахме до някакво село. Успяхме да я добутаме до площада, а там седи един шериф с мексиканско сомбреро на главата. Попита ни какви сме. Геолози, отговорихме. „Откъде сте? От България. „А, от България?! Веднага влизайте в кръчмата“… Седнахме и започнаха да ни носят ракия от захарна тръстика. Викнаха и момичета от селото да ни правят компания. По едно време домакинът ни пита как е в България. „Вие там… комунистически режим?“. Да, разправям му, така е, още не сме се отървали. Оправиха ни колата и си тръгнахме, а на другия ден разбирам от вестника, че това село неотдавна е било превзето от партизаните на „Сендеро луминосо“. Селото, подобно на много други забутани в Андите, се издържа от отглеждане на кока. Партизаните идват от време на време, взимат я и я продават. Та хората, дето ни посрещнаха, са били тъкмо такива. Фактически всички ние тогава спасихме кожите, благодарение на това, че ме помислиха за пришелец от една комунистическа държава.“


ВИЗИТКА

Проф. Христо Пимпирев е роден през 1953 година. Сега е преподавател в Софийския университет. Председател е на българския Антарктически институт. Участник и ръководител на всички полярни експедиции. Автор е на редица научни статии и публикации. Издал е четири книги – „Докосване до Антарктида“, „Ледена магия“, „Най-южният свят“ и „История на Земята“.

 

 

About Мариян Томов

The point of view which nobody else reveals

Posted on юли 24, 2008, in ОБЩЕСТВО, СЪДБИ. Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: