ЧЕРНИ ПАРИ ЗА ПОДКУПНИ ДНИ

                                      

Когато зяпате новинарските емисии, прави ли ви впечатление как те се подбират и градират по важност? Защо например толкова натрапчиво, някои гости от сутрешните блокове на медиите се резюмират многократно във всичките им осведомителни емисии за деня? Нерядко се случва отношението на едно печатно издание към определена публична фигура да е напълно противоположно от това на някои (или на всички) други на пазара? Или защо компроматите за даден политик виждат бял свят в едни вестници и после като по правило се дораздухват от други медии, чийто имена могат да се предскажат с голяма точност? Или пък защо, когато обществото си създаде негативно отношение към някой от властта или към т.нар. „добре облечен бизнесмен“, все ще се намери някой, който да се „застъпи“ за него. Или точно обратното – как така определено средство за масово осведомяване подкрепя дълго и с всички сили дадена личност, след което незнайно защо вятърът задухва от друга посока и в същото средство известният човек прочита изобличаващ материал за себе си, в който се казват неизвестни досега факти за него, негови роднини или за свързани с тях фирми?

Все въпроси, които ни приветстват с „Добре дошли във взаимоотношенията между журналисти и PR-и.“ И ако според британския журналист Филип Найтли, новинарските емисии (които вече споменахме) са се превърнали по-скоро в своеобразна битка на образи, отколкото в сблъсък на различни журналистически практики, какво остава за истиността на посланията? Изглежда, че на малки пазари като нашия, отношенията между журналистиката и PR-а са склонни често да се деформират заради приятелски връзки, неподлежащи нито на регламент и регулация, нито на дефиниране. Няма да е пресилено да заявим, че развитието и на PR-а, и на журналистиката все повече ги доближават до икономиката, а творческият елемент в тях се превръща само в един от механизмите за печалба.

В този смисъл, членовете на Българския хелзински комитет констатираха още през 2006 г., че взаимоотношенията между тях могат да бъдат дефинирани и чрез икономически термини. Например с понятието business-to-business. Оттогава обаче, нещата не са се променили, дори напротив. Подаръците за журналистите са станали по-скъпи, екскурзиите на които ги пращат PR-ите са до по-далечни дестинации, хотелите са с най-малко четири звезди.

Според анализатори, една от важните причини за деформацията в отношенията между журналистите и PR-агенциите, подаващи информация от и за икономическите кръгове в страната, се крие в непрозрачността на капиталите на същите икономически кръгове. Големите частни и бизнес финансови структури, възникнали в началото и около средата на 90-те години, бързо се превръщат в символ на неясна и нечестно придобита собственост. Наличието на приятелски кръгове и господството на неформални отношения в бизнеса минират и нормалното развитие на PR-а. Неблагоприятният контекст се отразява силно не само на публичния образ на частния бизнес, но влияе пряко и върху характера на връзките му с обществеността.

За наличието на подкупи в медиите въобще, и то със солидни размери свидетелства образуването на досъдебно производство от Софийска градска прокуратура за подкуп от 425 хил. лв., предложени от бизнесмена Красимир Гергов на бившия генерален директор на Българска национална телевизия (БНТ) Кирил Гоцев. Обвинението е, че Гергов е предложил на тогавашния генерален директор на БНТ тази сума, за да не сключи договор за рекламно време с руската фирма „Видео интернешънъл“. Засега, това се оказва и най-големия медиен скандал в цялата история на българските медии.  

            сн. – медийният могул Красимир Гергов

Този случай съвсем не е частен, но той едва ли ще бъде решен в близките години. Причина, няма да е само липсата на достатъчно доказателства, а далеч по мащабни спънки за процеса като силно политическо и финансово влияние на дадени лица, които са тясно свързани с обвиняемия. Пък в държавата, през демократичните години след 1989 няма осъден от калибъра на Гергов и едва ли той ще е първият, а най-вероятно няма и да е последният. За всички останали по-дребни подкупи в тези среди се знае изключително малко. Дори хората от журналистическата професия трудно могат да намерят категорични и аргументирани по безспорен начин отговори. Липсата на които в крайна сметка води дотам, че аудиторията се впуска и в по-глобални размишления. Като например вярно ли е, че журналистите взимат подаръци и пари от тези, за които пишат? Има ли „сива“ зона между медии и PR-агенции, обслужващи както политическите партии, така и различните бизнес структури в държавата? Пишещите ли корумпират агенциите, или обратното?

„Обществото изпитва глад за неповлияна от корпоративни интереси информация. За етична журналистика, а не публикации, чиято поява на бял свят е резултат от PR. Ясно е, че тази млада професия има вече такава позиция в информационното пространство, че лесно може да корумпира медиите. Това твърди Юлиана Методиева, председател на Българския хелзински комитет.

Съвсем противоположно мнение изразява управителят от PR агенцията „V+O“. „Не оказваме никакъв натиск върху журналистите. Единственото което правим е да им предоставяме надеждна и сигурна информация за компаниите, чиито корпоративни интереси защитаваме. Въпреки всичко, ние много често всички сме впрегнати в стремеж да впечатлим аудиторията с нещо, което е толкова невиждано, че чак на моменти странно. Всеки се стреми да изненада, да зададе неочакван въпрос на нищо неподозиращите хора. Или пък на всяка цена да покани на събитие всички налични VIP-ове, за да „попаднем в медиите“. Но все пак, това май започва да става досадно,“ признава Савова.

За да пишат често за редицата шоу-програми, които се излъчват по БТВ, от телевизията разчитат на влиятелния си PR отдел. Той е много добре сработен, информацията която достига до журналистите е бърза и подробна. За насърчаване на пишещите, медията най-често им се отплаща с редица рекламни подаръци – от фланелки до спортни раници, които по принцип се предлагат в магазините на „БТВ Фен-фешън“.  С ултраскъпи дарове и облаги пък, се ползват спортните журналисти, които тестват автомобили. Ако сте един от тях – блазе ви! Желаем ви приятно прекарване в седемзвездния хотел в Дубай „Бурж ал Араб“ на разноски на мултинационални компании като „Порше“ или „Богати“.

 Марковото уиски си остава  най-популярният подарък 

Когато се заговори за съмнителни практики между журналисти и PR-и няма как да подминем вестник „Монитор“ например. В него читателят все по-често се пита дали една част от информацията на страниците им е редакционна статия или чиста реклама. В хода на продажбата на „Бояна филм“ вестникът, тогава собственост на Петьо Блъсков, пусна компромат срещу министър Стефан Данаилов в полза на приватизатора „Ню Имидж“. Същият ежедневник, често отразява куп събития с нисък обществен интерес около кмета на столицата Бойко Борисов. След продажбата му на Ирена Кръстева, от добре информирани източници от вестника научихме, че Борисов живо е разпитвал журналистите дали по някакъв начин ще се промени политиката на „Монитор“. 

По-малък проблем с непрозрачни отношения между PR и медии има във ВАЦ-овите издания. И все пак – толкова значими ли бяха новините за всекидневните действия на главния секретар на МВР, днешен кмет, или срещу съответната цена „Труд“ му правеше PR?! Цели страници се отделяха в „24 часа“ за бившият външен министър Паси. Това поражда логичния въпрос – не получава ли изданието достъп до информация от кухнята на властта?

„Черният“ PR, както го наричат, чиято цел е разпространяването на компромати срещу инакомислещи и инакодействащи фигури от политиката, бизнеса и медиите, е сред най-големите деформации, до която наличието на нездрави частни интереси в информационното пространство е довело. Примери в това отношения продължават да бъдат публикуваната през 1995 г. във вестник „24 часа“ – фалшива партийна книжка за членство в БКП на бившия столичен кмет Стефан Софиянски  и компроматът на бившия президент Петър Стоянов срещу опонента Богомил Бонев преди президентските избори през 2001 година.

Все пак, всички много добре знаем, че по време на избори голяма част от българските медии се склонни да работят като PR-агенции. В такива периоди много от осведомителните средства са склонни да правят и спонтанен PR на партии и политически фигури. Личности като Бойко Борисов се радват на топ внимание в тази посока.

На каква цена ли? Според добре информирани източници на „БАНКЕРЪ“, често пъти журналистите сами поставят финансови условия, за да съдействат за публикуването на определен рекламен текст. Информаторите ни посочват, че това се случва постоянно и практически на всички нива – от главен редактор до обикновен репортер, като сумите варират от 100 до 100 000 лева. Смята се, че за шефове на бизнес отдели сумите варират от 300 до 1500 лв. за осигуряване на публикация в изданието. При главни редактори и в зависимост от характера на услугата сумите са най-високи, но тук парите не се предоставят в плик, а се сключва договор, който официализира скритата договореност.

В близко бъдеще, след всичко изброено дотук, в сферата на журналистиката може да се дава награда за отказан подкуп. Както Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред към Народното събрание наскоро награди двама полицаи от РПУ Петрич и двама от РПУ Долни Дъбник със специална награда. В единия от случаите, служителят на МВР е отказал подкуп от 10 000 евро.

 

Advertisements

About Мариян Томов

The point of view which nobody else reveals

Posted on юли 7, 2008, in МЕДИИ. Bookmark the permalink. има 1 коментар.

  1. Искам да ти кажа, че вече те има и в дипломната ми работа 😉

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: