Daily Archives: юли 6, 2008

ДА СТАНЕШ ГОТВАЧ И МИЛИОНЕР ПО НЕВОЛЯ

Италианският майстор готвач Бепе Сарди (вдясно) в ресторант „Феста Барцело“ в София

сн. Мариян Томов

Попадали ли сте някога в кухнята на скъп и огромен ресторант? Атмосферата там е като в операционна зала, в която готвачите оперират с часове над своите ястия. „Подай назъбения нож и разфасовай месото по-внимателно”, чуват се наставления в близост до дъската за рязане. На нея удобно се е настанила важна особа – клиентка пуйка, тръпнеща в очакване да се превърне в специалитет от менюто за вечерта.

„За да си готвач трябва да прекарваш часове наред на крак, на жегата в кухнята, да привикваш с физическата умора от постоянното рязане и бъркане на ястията”, споделя 53 годишният майстор готвач Бепе Сарди. Той е роден в малкото селце Бене Кетатанеро, (област Пиемонте) в Италия и произхожда от бедно занаятчийско семейство. Учил за сервитьор, Сарди по неволя става готвач и пак като по неволя забогатява дотолкова, че си купува средновековен ресторант, мести се да живее в голяма спретната къщурка във формата на замък, кара два мерцедеса и „паркира” яхтата си в собствения си двор, простиращ се до брега на средиземноморието.

„След като завърших училището в Пиемонте за подготовка на персонал за хотели и ресторанти, на 21 години постъпих войник в армията, обяснява италианеца. Още с посрещането, старшините ми казаха, да отида в кухнята за да готвя. Аз търпеливо им обясних, че не съм готвач, а сервитьор. „Не, ти си готвач!”, настояваха военните. Слез час прекаран в разправии, дойде генералът, доста ядосан и ме попита: „Момче, последно, ти сервитьор ли си или си готвач?!” „Добре де, готвач съм”, отвърнал Бепе.

специалитетите на Сарди

сн. Мариян Томов

В казармата, самоукият готвач се научава да готви не само вкусно „манджаре”, но и за цял батальон, освирепял от глад. Самият той казва: „Броят на хората никога не трябва да плаши. На едно събитие успях да приготвя „оризото” (традиционен италиански ориз) за 3200 човека.”, хвали се, като се шегува, че ако имал паркинсон, щял да се справи с бъркането на ориза доста по-бързо.

Ако намерим още стотина такива готвачи, (изключваме тези от Китай), способни да сварят тонове ориз на ден, който да отива до бедните райони, досега да сме преодоляли световния глад!

След като Бепе сваля войнишката униформа, наема малък бар и заработва добри пари с които отива в Англия. „На острова, в заведенията в които работех, готвех наживо пред клиентите. Правех и шоу с храната – въртях пици, премятах спагети, подпалвах спиртните напитки.” Италианецът напуска топлата си родина не само защото хладните англичани дават много пари за да се правиш на шут. „Тогава бягах от едно досадно гадже”, откровен е плейбоят, свикнал да го преследват „дългокраки” и млади момичета.

Когато се връща в Италия, вече успял да се „откопчи” от своята ревностна обожателка, Бепе Сарди купува ресторанта „Ил Граполо” (IL Grapollo), който побира 120 гости и е подреден уютно в антична сграда,. датираща още от 17 век. В него се предлагат пиамонтски специалитети и традиционна италианска кухня, олекотена от мазнините. Богатото меню, което там се сменя изцяло на всеки три седмици подържа максимата на италианеца – „да се яде, и то по много.”

„Когато станах собственик на стилното заведение, в него работеше един от най-изкусните готвачи на Пиамонтската кухня навремето, разказва новият му притежател. Аз се обърнах към него с думите: „Калдо, предай ми от опита си, научи ме на всеки детайл от кулинарията. С него сме прекарвали дни и нощи в кухнята. Случвало се е и да спим над печката.” За Бепе Калдо е като роден баща, който осъвършенства уменията му в кухнята.

Стъпил здраво на върха на зелената пирамида, на 33 години – заможен и ерген, Бепе най-сетне решава да „скъса” с бурния живот и се жени за 15 години по-млада от него. Бракът им трае 10 години, при който им се раждат две дъщери ( Елиза 18 г. и Мара на 16 г.). „Беше ми омръзнало все да ми се „лепят” омъжени жени и да се крия от ревниви съпрузи, готови да ми избодат очите. Затова и реших да създам собствено семейство”, обяснява за щрихите от живота си.

През 1994 година италианският гигант RAI излъчва ужасяващи кадри. Най-голямото наводнение в историята на област Пиемонте оставя без покрив хиляди души. Във фокуса на медиите попадат и руйните на ресторанта на Бепе и преливащата вода от последните етажи на вилата му. „За една нощ загубих всичко, претърпях несъразмерим финансов срив. Това се превърна в най-кошмарния миг от живота ми”, описва случката готвачът.

За негово нещастие, трудностите които преживява не си отиват с оттеглилата се вода. След нея остават кал и фекалии. „Трябваше да започна всичко отначало, но това не се понрави на съпругата ми, която ме напусна. Животът ми тотално се обърка. Трябваше ми доста време за да се отърся от болката и гнева които бях насъбрал дълбоко в себе си.”, споделя Бепе. Все пак с много усилия, той успява да възроди античния ресторант от прага на фалита.

Авантюрите за ексцентрика с гореща кръв, който се заплита в тях като в лепкава мрежа не приключват дотук. Преди няколко години той се влюбва силно в чаровно момиче, този път 20 години по-младо от него. „Аз харесвам не по-младите жени, а тях явно ги привлича зрелият мъж, обяснява италианецът. „Но вече предупреждавам момичетата, че можем да бъдем заедно единствено за забавления, но не и да очакват от мен нещо сериозно, особенно след разочарованието което преживях.”

Бепе Сарди не иска ново обвързване. Той и без това има стотици булки – кухните по света. Освен това е сключил договор с туристическия титан „Коста Кросиере” („Costa Crociere”) за провеждането на кулинарни курсове на борда на корабите на агенцията, по време на круизите в Средиземно море и Карибския басейн. Сътрудничи и с някои от най-престижните телевизионни мрежи, специализирани в кулинарния сектор – Gambero Rosso, Raisat, Rai, Sky TV. От 2002 г. провежда редовни курсове – италианска кухня за чужденци.

Днес някои от неговите чуждестранни възпитаници са добили световна слава. „Пет години работих с японския ми ученик Кацуйоши Мурой, дава го за пример Бепе. Когато се върна в Япония стана президент на готвачите в родината си, написа много готварски книги. Той се превърна в единствения „непридворен” готвач, който е допуснат да готви на императора в Двореца му. Самият той ми сподели, че императорското семейство си е „облизало пръстите” от сготвения от него фазан, по домашна италианска рецепта.

Първият и най-ценен урок, който дава на учениците си Сарди е да бъдат хора. „Това е единственият начин да се приготви едно ястие със сърцето”, казва той. Затова не крие свойте рецепти като повечето готвачи, а ги споделя с широко скроеното си сърце.

„Наследих рецепта за приготвянето на бадемова торта от един от най-добрите готвачи в ресторанта ми, който приживе не я споделяше на никой. Веднъж Витани, най-популярният готвач в Италия ме видя как записвам на бял лист тази рецепта на друг колега, обърна се зачудено към мен и каза: „Абе, ти луд ли си, защо даваш рецептата точно както е?!” Давам я, защото когато притежавам нещо мое искам да го споделя и с другите, обяснил му Бепе. Иначе рискувам да заровя тайната в гроба,” допълнил той.

В кухнята човек се учи докато е жив. „Ако някой готвач каже, че може да сготви всичко – значи е лъжец., твърди Бепе. Аз едва вчера се научих как с нож се реже прошуто крудо (финно свинско месо за филе). Трябва ножът да се насочва към тялото, а не извън него, както се реже по принцип.”

Кулинарните изкушения на готвача са публикувани в авторски сборник с рецепти и книги на които той е съавтор. „Скоро ще издам собствена книга, която ще се разпространява и в България. Рецептите ми ще предават духа и настроението на родното ми селце Бене Кетатанеро.”

Някои от ВИП гостите в ресторанта опитващи гозбите на Бепе Сарди

С охота италианецът разказва за своя край, който е родината на червеното вино. „В малкото селце живеят 1500 души, но в него има цели 6 изби. Тук се произвеждат вината „Барбера” и „Сасикая”, които освен, че са скъпи, за да си ги купиш, трябва да направиш поръчка и да чакаш поне година за доставката. От Бене Кетатанеро са най-заможните износители на вино – Джакомо Брайда и Маркези Джиза. Това е и родният дом на популярния кон Рибо, с безброй медали и отличия, който не галопираше, а летеше.”, спомня си 53 годишният готвач.

За хората от Бене Кетатанеро се твърди, че са малко луди, което според тях се дължи на течението на реката, минаваща през селото. Бепе Сарди е един от тези луди, който и на преклонна възраст няма да се откаже от младите, дългокраки хубавици, доброто вино и от ударите на ножа по готварската дъска.

ВЕЛИЗАР СТОИЛОВ УПРАВЛЯВА СЪРФ И СОФИЯ

Велизар Стоилов със съпругата си

По морето е слънчево, вятърът е от 15 до 25 възела. Това е идеалното време за „порене” на водата с уиндсърф: „Сезонът за мен вече започна!, въодушевено споделя роденият на 30 юли 1952 г. зам. кмет на столицата Велизар Стоилов. От близо 30 г. карам уиндсърф. Изживяванито е страхотно. Опасността, риска и удоволствието са тези които ме карат отново и отново да скоча върху дъската и да „яхна” вълната.”

Любителят на екстремния спорт, както и в политиката си има своите съветници които да му помагат при заплетените казуси, така и когато кара сърф не го прави сам: „С приятели освен всичко е и по-весело. Понеже морето е далече, а времето за удоволствия не е много, най-често ходя на язовира в село Долна Диканя. Там условията за уиндсърф са много добри, но водата винаги крие своите опасности. Веднъж, при бурен вятър бях навлезнал доста навътре с борда, разказва Стоилов. Тогава ми се счупи гика (мачтата) и добре, че бяха приятелите ми да ме издърпат на брега.”

Стоилов на плажа „Копа Кабана“ в Бразилия

Когато снегът покрие билата на курортите ни, кметът кара там ски със семейството си. Често играе и тенис на корт, като мери сили с кмета Бойко Борисов. „Всъщност любовта към спорта е още от ученическите ми години, когато тренирах лека атлетика”, казва Велизар. Той има призови места на републикански първенства на троен скок: „Имаше периоди когато тренировките бяха доста натоварващи. Но упоритостта и постоянството в спорта ме научиха на дисциплина и борбеност. Научих се и да губя. А това е най-важното – да умееш да бъдеш след лидерите.”

Да конструира най-различни видове банцинги или циркуляри, Велизар също умее да прави без никакви спънки. След което той може да намери пазар за продажбата им като отпуска изгодни кредити при закупуването на машините. Това е така, защото той е завършил Технология на машиностроенето и режещите машини в Техническия университет, а след това и Банков мениджмънт. „Първата специалност ми дава възможност за пространствено мислене. Математиката, геометрията, чертането развиват много мисълта, обема на знанията и възгледите в триизмерното пространство, разсъждава технократът.

В кабинета на Стоилов в Столична община сн. Мариян Томов

Той надгражда знанията си и с банковия мениджмънт, като от 1993 г. до 2003 г. заема ключови позиции в банковата сфера. Първо работи в „Биохим” (1993 – 1997 г.) като от директор на клон се издига до главен секретар. После отива в БНБ, където е назначен на същата длъжност. „За пръв път деноминацията през 1999 г. се осъществи изцяло в България. Тогава за броени месеци трябваше да произведем банкнотите като дизайн, като метод на отпечатване на копюрите от 1 лв. до 50 лв., а после и 100 – те лв. Всичко мина през моята глава. Но сега съм доволен, че съм бил част от целия този исторически процес.”

С чувство за сантимент, Велизар разказва за друго историческо събитие. „То преобрази живота и мирогледа ми.” Тогавашният лекоатлет, който често е флиртувал с девойките, споделя как е срещнал голямата си любов. „Обичта по спорта ни събра с Дима още в студентските ни години. Тя тогава играеше баскетбол в „Левски-Спартак”. На един купон у приятели успях да пленя сърцето й. Явно добре съм го направил щом и до днес сме неразделни с жена ми, чиято страст по спорта е същата като от преди 30 г. Сега тя е баскетболна треньорка.”

Заповедите „по кметски” отстъпват на спортните треньорски тактики, които прилага нежната половинка в дома на семейството. Велизар открито си признава, че нещата при тях стоят като в следния виц: „Две жени си говорят:

– Кой управлява у дома? – пита едната

– Аз управлявам, уверено казва другата. Аз пера, готвя, чистя.

– Ами мъжа ти?

– А, остави го него. Той не умее да управлява. Все се среща с разни премиери и министри, като обсъждат някакви техни си работи.”

Въпреки че, двете дъщери на семейството вече са големи и самостоятелни, и двамата родители обединяват силите си в това да им дават житейски съвети. „Голямата е кардиолог, а малката скоро се дипломира в Техническия университет. Тя искам да запише икономическа специалност, както аз постъпих навремето, споделя желанията си бащата. Защото, според мен, между техниката и икономиката е тънката линия на успеха, на доброто съчетаване между двете.

Пазарната икономика, бизнеса и високите технологии са двигателят, който движи прогреса в държавата, убеден е Велизар, който влиза в политиката с новия мандат на Стефан Софиянски. За сътресенията и оставките на лидерите в дясното пространство, зам. кметът все пак е оптимист, че нещата ще се оправят: „Празни пространства и в природата няма. Ще дойдат млади лица, можещи, които ще стабилизират десницата.”

Проблемите вдясно са сякаш отражение на трудностите, с които всекидневно се сблъсква зам. кметът на столицата. Едно от тях, наскоро беше евентуалната стачка която готвеха шофьорите от градския транспорт, точно преди изборите. За това се изказаха публични мнения, че цялата еуфория и страх, че столичани няма да могат да стигнат до работните си места, е само политически трик за печелене на гласове. „Аз съм откровен и всичко което мисля го казвам. Щом толкова хора говорят за това – винаги има истина.”, искрен е Велизар.

Трудностите след увеличението на заплатите на шофьорите обаче си остават. Един от тях е разликата от 4,5 млн. лв., които държавата не е предвидила за част от гражданите, ползващи карти с намаление за общинския транспорт. „Това са все проблеми, при които нормално е, да се случват и противоречия за решаването им между мен и кмета Борисов. Но най-важното е те да се преодоляват бързо и безболезнено.”, надява се зам. кметът.

Трудният лабиринт, като че ли без изход засега, са задръстванията, които почти ежедневно тровят живота на софиянци. А на тях единственият вариант, които им остава е да ругаят недоволни по общината. Велизар си обяснява натоварения трафик с манталитета на българина: „Между „Булбанк” и паметника „Света София” има подземни гаражи, но хората си тъпчат колите отгоре с цел да не плащат. Изобретателността на нашенеца стига до там, че когато си паркира автомобила на синя зона, от багажника си той вади скоба за нарушение и сам си я поставя. Има такива сигнали, достигнали до мен.”

От общината имат добра идея – да се плаща за престой в синята зона с sms–и. ”Това ще улесни процедурата. Но и тук има спънки. Трите мобилни оператора, през които ще минава услугата искат голям процент от изпратените sms-и. В крайна сметка, Общината е тази която трябва да печели.”, категоричен е Стоилов. Той въздиша леко и споделя: „Поне вече няма толкова паяци. Преди умишлено избягвах да вървя по възлови улици като „Пиротска” или „Витоша”, защото винаги се натъквах на грозната гледка, как паякът обикаля и с много зор вдига някоя неправилно паркирала кола, пред смаяния поглед на минувачите.”

Трите въпросителни „ще” – Ще се спазят ли поставените сроковете за откриването на новите метро станции? Ще се съборят ли застроените обекти, които спират дейностите по разширяването на „Южната дъга” на околовръстното? Ще има ли установени спирки на маршрутните таксита?, са „отворените рани” на столицата.

„Първото „ще”- сроковете за метрото, е по график до края на 2008 г. Има обаче изоставане по изпълнението от японската фирма, която работи в централната градска част. Сега успяват да наваксат., обяснява зам. кметът. До края на тази година пък трябва да е готова станцията от Интерпрет до Младост, където задачата се изпълнява от българска фирма. Но целта е да открием станциите едновременно. „Относно „Южната дъга”, от общината работим съвместно с Министерския съвет и се надяваме законно да решим проблема с „уж” временно застроените обекти там.

Велизар е на мнение, че ако има установени спирки на маршрутките, те ще се откажат да обслужват клиентите, а изходът пак ще е заплахата с някоя стачка, която да блокира София. „Това по което ние работим е ако може да забраним те да спират на зебри, след светофарите, на кръстовища.” Въпреки многото трудности на големия метрополитен, зам. кметът казва: „Зад грижите все пак стоят емоциите и гордостта, че си част от тази проблематика и можеш да допринесеш с нещо за своя град.”