Daily Archives: юли 4, 2008

КОЙ ДЪРПА КОНЦИТЕ В „Ериксон България“?

Аурелио Каликия

Италианецът Аурелио Каликия емигрира заедно със семейството си още когато е на 12 години. В търсене на американската мечта родителите му изоставят плодородните земи, които притежават в покрайнините на Рим. А от илюминатора на самолета младежът тъжно се взира във вече бившата си къща, нивите и полята, по които до неотдавна е тичал. Те все повече се смаляват и отдалечават от очите му. Постепенно облаците на хоризонта се сгъстяват и сякаш най-добре описват неясното бъдеще, което очаква фермерите зад Океана.
Аурелио обаче се нагажда като морж в студени води в новата си родина. Намира си добра работа в Ню Йорк, където се установява със семейството си. „Това беше периодът, в който всички около мен искаха да станат адвокати или лекари, а аз бях само телефонист в една американска компания – разказва италианецът. На 16 години обаче постепенно започнах да се интересувам от високите технологии. И когато трябваше да избера каква специалност да изучавам в университета, изборът ми вече беше ясен – инженер.“
Каликия се дипломира в Нюйоркския технологичен институт. Още докато следва, е назначен от Американо-японската компания НЕК (NEC) като техник. Отначало свързва кабели и помага в изграждането на телефонни връзки. След това идва повратният момент –
от обикновен „жичкаджия“
Аурелио попада в отдел „Продажби“.
на компанията. „Това бяха първите ми стъпки в работата с клиенти. Постепенно обаче започнах да увеличавам дела на продажбите, които правех. Така пред мен се откри динамичният свят на пазара и търговията.
Не по-малко динамични се оказват и повратите в личния му живот. Дали да напусне печелившата компания NEK, в която си е създал доста солидни позиции? Да загърби ли Америка, след като е прекарал в страната повече от 20 години? „Или да се впусна в ново приключение като мениджър на телекомуникационната компания „Ериксон“ (Ericsson) в родната си Италия и вече със съпругата си?“, която също е със статут на италиански емигрант.
…Марко и Винсент, двете деца на семейството, порастват в Италия. Рим ги привлича с невероятна сила, но, подобно на баща си, и те ще хващат много самолети, които водят до различни точки от земното кълбо. Пътуванията не са предварително планувани, те са следствие от много обстоятелства, свързани с личния и професионалния живот на Аурелио…
С развитието на мобилните телефони конкуренцията на пазара става все по-ожесточена. Това предполага и много усилия както от страна на мениджърите, така и на персонала във вечната надпревара за пазарни позиции. Знанието и компетентността на служителите в една компания определят пряко нейния успех. „Ериксон“ също залага на тези качества и се стреми да инвестира в квалификацията на сътрудниците си. Затова директорите на Аурелио го изпращат на специални курсове, по програмата KAM Executive, в бизнес училище в Лондон.
„В този задочен курс на обучение сякаш израснах в мениджмънта. Научих се как да общувам успешно с персонала си и с клиентите и как по-бързо да продавам определен продукт,“ обяснява инженерът.
Когато в началото на новото хилядолетие директорите му предлагат позиция в „Ериксон“ като мениджър за „Tелеком Италия“ в Гърция, Каликия вижда нов шанс за реализация. Тя обаче е за сметка на брака му, който отдавна не върви.
В поредния полет Рим-Ню Йорк заедно с майка си отпътуват Марко и Винсент. И отново виждат от малките прозорчета на самолета Италия. От високо тя изглежда малка като бебешка длан. Но този път гледката сякаш носи само меланхолия и тъга за съпругата на Аурелио.
Най-емоционалните моменти
които Аурелио преживява на гръцка земя, са уроците по латино танци. В ритъма на салсата, мамбото и румбата също толкова страстно и пламенно италианецът се влюбва и в учителката си по танци. „Тя е много красива и добра дама – определя я той. – Когато я срещнах, вече бях разведен от близо три години. Сега живеем заедно в София.“
Ето защо мениджърът за България и Македония не пропуска повод да се забавлява в някое наше чалга заведение, в гръцка таверна или латино бар. Все пак мнозина биха си задали въпроса: дали не е зарязал двамата си синове в една далечна страна, провокиран от изцяло кариеристични интереси?
„Когато си на 16 години в Съединените американски щати, си доста независим, изтъква Аурелио. Пък и моите синове на по 20 (Марко) и 21 години (Винсент). По-големият отиде да учи за една година в Англия, но в момента следва в Ню Йорк. Винсент реши да се премести от Ню Йорк, където живееше с майка си и брат си, и отиде да учи в Калифорнийския университет.“
Въпреки хилядите километри Аурелио все пак прекарва лятото, Коледните празници и дългите уикенди с децата си. „Следващата седмица ще отида да ги видя в САЩ. През лятото също бяхме заедно – те посетиха София за няколко дни. След това почивахме във Варна. Направихме си и екскурзия до Гърция, където имам вила. Да, понякога ми липсват, но това е нещо нормално“, споделя родителят.
В момента той е изцяло зает с делата на компанията, което му помага да запълни празнотата от отсъствието на децата му. За 20-те години работа в сферата на телекомуникациите Каликия е натрупал изключителен опит. „Добрият мениджър напътства определени хора да правят определено нещо. Докато добрият лидер е човекът, който останалите в компанията са готови да следват, разсъждава Аурелио. – Според мен имам всички качества да се определя като управленец от втория тип.“
Тази позиция на мениджъра е сходна с разбиранията на Жан-Жак Русо. Според него хората в обществото изпълняват различни роли. Изпълнявайки своята роля, Каликия е този, който дърпа конците в „Ериксон“.
Подходът ми на ръководител
е „Отворените врати“, подчертава мениджърът. Той се изразява в свободната комуникация между мен и служителите ми. Шегуваме се, разговаряме неформално, задавам им въпроси от различно естество. Карам ги да се чувстват релаксирани на работното си място, а не пренапрегнати от задачите, които трябва да свършат до края на деня. В този случай споделянето и обсъждането на възникнал проблем до голяма степен помагат за разрешаването му. Именно затова не бива да издигаме бариери помежду си и пред възможността за диалог.“
С този лидерски подход целите пред шефа на „Ериксон“, който е у нас от 14 години, изглеждат леснопостижими: „Стремежът ни е да бъдем не само доставчик на българския пазар, но и да предоставяме на потребителите различни решения. С една дума – да станем малка част от света на клиентите си. А това дори е повече от бизнес. Необходимо е и да разширяваме влиянието на „Ериксон“. За да изпълним тази цел, един от приоритетите ни е сътрудничеството с други компании, най-вече от Западна Европа.“
Ако тази дългосрочна стратегия бъде реализирана успешно, със сигурност ще повиши стойността на акциите на транснационалната ни компания. Това несъмнено ще покачи и цената на Аурелио Каликия като желан и висококвалифициран мениджър. Все пак компаниите ще трябва да се съобразяват и с плановете на Каликия, който след мандата си в „Ериксон“ за България и Македония иска да се върне в САЩ. Но чаровната танцьорка, парите и предизвикателствата не за първи път могат да преобърнат плановете на 46-годишния италианец. А той да се окаже новият лидер на телекомуникационна компания, например, в Дубай.

ВИЗИТКА
Аурелио Каликия е регионален мениджър на „Ериксон“ за България и Македония от 1 юни 2007 г. Каликия е на 46 г., има диплома по електронно инженерство от Нюйоркския институт по технологиите. Започва кариерата си в телекомуникациите в САЩ с НЕК Америка. По-късно, през 1987 г., той решава да продължи международния си опит и започва да работи с Ericsson в Рим, Италия. Междувременно посещава важни курсове и обучения, сред които програма за KAM Executive в бизнес училището в Лондон. Преди настоящата длъжност, той е заемал различни позиции в „Ериксон“ като мениджър за „Tелеком Италия“ в Гърция и Мениджър за „Космоте груп“ (Cosmote Group) в България. На поста регионален мениджър Каликия заема мястото на Томас Сванефалк.