ФИЗИКЪТ КОЙТО ЕКСПЕРИМЕНТИРА С ПИЦИ

Ангел Стоянов  сн. Мариян Томов

С видимо въодушевление той заговаря за своя проект: „Започнахме да работим по него още преди две години. От немска фирма тогава, дойде предложение към нас да произвеждаме датчици за автомобили, които да мерят гъстотата на маслото в двигателя. След като сте изминали 10 хил. км. с колата си, вие задължително трябва да смените маслото. С помощта на този датчик обаче ще знаете точно кога трябва да долеете от него или да го смените. В момента част от автомобилните компании разработват подобни апаратури.“

Ангел Стоянов е роден в София през 1961 година. Страстта му към физиката се ражда заедно с амбициозните проекти на баща му, който е бил машинен инженер. В стремеж да преследва целите си, Ангел е приет специалност „Физика“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Той е един от отличните студенти в университета и веднага щом завършва магистърска степен, през 1990 г. регистрира фирма която се занимава с електроника. „Китайците обаче доста бързо заляха пазара със стоки на ниски цени, разказва физикът. Нещата не вървяха добре. Трябваше да съкратя и персонала от 40 до 20 човека.“

Правителството ни, както и до днес отделя незначителни средства за наука. Затова Ангел търси по-надежден бизнес като източник на доходи. Едва ли обаче свиренето на класическа китара, което той правел добре е бил най-добрият вариант. „Бях в банда, споделя любителят на музиката. Но това едва ли беше нещо с което можех да се издържам. По-скоро бяха момчешки копнежи.“

Всяко момиче си пада по висок, строен и романтичен мъж който да опъва нежно струните на китарата. Все качества които физикът и до днес е запазил. „Много ми беше жал, че тогава нямах пари да си купя по-„яка“ китара. Знаех, че само с музика не става и постепенно към 1998 г. започнах да се оглеждам към нещо друго. С един приятел, който имаше малко повече опит от мен в ресторантьорския бизнес отворихме първия „Дон Домат“ в началото на 1999 година.“

Това никак не е случайно. Ангел споделя с охота, че другото нещо което прави добре е да готви и да се занимава с интерьор. „В нашия сектор всички тези качества са от значение – работата с хора, обстановката, вкуса на храната.“

Очаквано, най-големите трудности с които са се сблъсквали собствениците са били в началото. „Цялата идейна концепция, менюто, интерьора бяха съвсем нови предизвикателства за мен,“ признава физикът. Той е много задължен на съпругата си Даниела Стоянова, която е стояла денонощно на обекта през първите години.

Мъжа й, който много си пада по книгата на Джани Родари – „Приключенията на Лукчо“, предлага да пренесат атмосферата от романа в своето заведение. На сътрудника му Кирил Лолов, който държи 50% от „Дон Домат“ също му се вижда интересна идеята да го изрисуват и подредят в този стил. Художникът го изписа с четката леко ококорен, дебел, смешен.

Историята се развива „Някъде в Европа“. „Затова и униформите на момичетата, не е ясно от къде са, казва Стоянов. Според неговите наблюдения, на някои клиенти те им се струват смешни, други много ги харесват. Явно собственикът е доста привързан към семейната среда защото залага на домашния уют във веригата софийски пицарии – рафтове с книги, бобови зърна поставени в рамка. „Това са неща от природата достатъчно хубави за да придават дух и топлота наоколо“, твърди той.

За да реализират изцяло идейте си, трябвало още средства. Двамата собственици макар и трудно, все пак успяли да намерят банка която да им отпусне желания кредит. Това се оказал само ключът, който отворил вратата от която, като от кутията на Пандора избълвали още трудности. „Не е лесно когато се работи с хора, описва Ангел. Персоналът ни гледа на тази професия като нещо временно, преходно. Повечето от тях са студенти които трябва да се издържат по някакъв начин. Работят колкото да закърпят положението. В кухнята също назначаваме хора които не са професионални готвачи. Не можем да си го позволим и като заплащане.“

За собственика това носи и своите плюсове. „Така не чуваме подмятания като „В Шератон го правехме еди как си“. При нас може да се окаже, че най-добрият ни готвач, ако го помоля да ми направи бъркани яйца, няма да може. Но мен това не ме интересува. Имаме си определено меню и го следваме, категоричен е той. Не можем да задоволяваме капризите на всеки отделен клиент – да му сготвим печена пуйка с кестени например.“

Ангел, който е наясно с математиката, не позволява една пица да се прави по различни начини. Той стриктно спазва формулата в рецептата. „Клиентите ни е недопустимо да усещат кога Иван и кога Георги е на работа. Много държа на това. Ходил съм в други заведения само защото знам, че еди коя си манджа се прави по определен начин и съм готов да ходя винаги там за да я ям. Трябва да се спазват точно рецептите. Ако се изисква един стрък каранфил – трябва да се сложи точно толкова.“ Тази взискателност към персонала издава управленските черти на лидера, които си е изградил с времето собственика на „Дон Домат“.

Той много хитро умее да контролира и стимулира персонала си. „Специално за сервитьорките имаме таен клиент, издава. Симпатични млади хора, които са ми приятели. По-добър начин за контрол от това няма. Така наблюдаваме да не кръшкат дори управителите на заведенията. Ако клиентът е доволен значи всичко е наред.“

Стратегията за развитие на пицарията е базирана на франчайза. Към края на 2007 г. стартира първия подобен проект. Новият „Дон Домат“ ще отвори врати в столичния кв. Младост. „По цял ден съм там, целият съм омазан в боя. Не си ли го видиш и пипнеш ти – не става, на мнение е Ангел. Няма да се получи ако оставите ключовете на някого и се върнете чак след месец и кажете – „Ах, колко е красиво!“

Плановете на собствениците са през тази година марката им да се появи и извън столицата. Но на тях им е пределно ясно, че голяма верига от заведения из цялата страна се управлява по-трудно. „Един човек все пак не може да се разкъса на много парчета и има опасност бизнесът да забуксува, разсъждава Стоянов. Затова съм убеден, че франчайза е най-добрата политика. Наскоро се обади една дама от Стара Загора – търсеше място за наемане, аз я посъветвах да закупи терен. Това е по-сигурната инвестиция, рискът е по-малък. Намерила е красива къща в центъра на града. Все още обаче всичко е в начална фаза. Изживявам се като хирург, който трябва да направи първата си операция и не се знае кой на кого трябва да плаща – болният на хирурга или обратното.“ За ресторантьора все пак най-важното ще е операцията да бъде успешна.

Редица са заведенията в страната, които са направени по най-изпипания начин, но въпреки всичко нещата не вървят добре. Една столична пицария отпразнува шумно наскоро 15 г., но там клиентелата не е голяма, закриха и много от заведенията си. Според собственика на „Дон Домат“, човек е длъжен да направи всичко по-най-добрия начин, пък да става каквото ще. „Ако много дълго време не обръщате внимание на неща които грабват клиента, то бизнесът ви е изправен пред провал. Човек не трябва и да изживява драматично всяка критика, но не може и да не обръща внимание на всяко странично мнение, излага доводите си той. В началото и нас клиентите много ни мразеха за това, че не предлагаме пържени картофи. Е, предадохме се и вече те са задължителна част от менюто.

Голяма част от собствениците, дори на семейни заведения са склонни да ги продадат при изгодна оферта. Според Ангел, колкото и сантиментално да е всичко, въпреки емоциите които е вложил в „Дон Домат“ – ако му предложат изгодна цена ще приеме. „Парите дават възможност човек да реализира други свой мечти и възможности. Но не бих си дал пицарията под натиск.“ Той се определя като щастливец, защото не е срещал хора с нечисти намерения. „Приятели сме със собственика на „Кривото“. Ние отворихме заведение до тяхното, като оборотът им намаля. В отговор те откриха пицария до нашата и на нас ни намаля клиентелата. Конкуренцията ни държи на пазара,“ смята ресторантьорът.

Той изведнъж се сеща: „Когато бизнесът най-сетне потръгна си купих скъпа китара! Но обсебен от работата си, сега тя събира прах в къщи.“ Все пак, физикът от две години се учи да свири на пияно. В едно от заведенията има пияно и идвам по-рано за да не ангажирам персонала. Идеята е да направим джаз оркестър. Ще дойде реда и на това.“

 сн. Мариян Томов

Другото хоби на собственика е да играе футбол с приятели. „Събираме се стари на млади. Синът ми Александър (20 г.), заедно с гаджето на дъщеря ми Ина (23 г.) и негови приятели играят срещу мен и други от компанията ми.“ Ангел признава, че старите не се дават – „Въпреки, че заиграх футбол едва на 40 г. и не знаех от коя страна да застана на топката, сега се справям добре.“

Пред собственика на веригата пицарии предстоят още важни неща през новата 2008 година. С партньора му се стремят да привличат все повече клиенти от различен статус. „През деня идват изтупани костюмари, а вечер младежи с левче в джоба. От скоро ще стартираме и доставки на пици по домовете.“ Ангел издава, че вече са закупили коли, които са изрисувани под формата на домат. Клиентите ще могат да следят по ИНТЕРНЕТ след колко време ще дойде поръчката им.

Циферблатът на часовника трябва още малко да се изтърка. Той ще е мерилото на това което предстои пред физика, който се надява не само датчиците които разработва да тръгнат в производство, но и експериментите му в бизнеса да са още по-сполучливи.

 

Advertisements

About Мариян Томов

The point of view which nobody else reveals

Posted on юли 1, 2008, in СЪДБИ. Bookmark the permalink. има 1 коментар.

  1. Тази статия ме зареди с оптимизъм…….., и аз сега с кредит от банка съм се нагърбила да отворя пицария.Малка,в едно голямо село…………………….
    Надявам се да заработи добре,даи БОЖЕ!!!!!!!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: