ОТ АДА НА БЪРЗА ПОМОЩ ДО ШЕФСКОТО КРЕСЛО НА „СОЛВЕЙ“

д-р Зоя Гюрова  сн. Мариян Томов

Във всеки индивид има до 35 000 гени и всички те отговарят за продължителността на живота. Все още обаче не са напълно изучени техните функции, за да могат да бъдат манипулирани. Но в перспектива генните инженери ще могат да променят човека до такава степен, че да го правят безсмъртен. Но какво би станало ако всеки от нас достига до Адамовите години?

„Това е един чудесен въпрос с много социални аспекти и възможност за сериозен обществен дебат, какъвто вече се провежда на някои места по света. Днес се знае, че вече са родени хората от поколението, което ще има средна продължителност на живот 105 години“, обяснява доктор Зоя Гюрова. Според нея, бихме били щастливи ако съществуваше лекарството „Панацея“ (лек за всички болести), но едва ли всички биха се радвали, ако доживеят до 200 години.

… Светлината от буркана на линейката разпръсква тревога и ужас у минувачите. Оглушителната й сирена изведнъж заглъхва след челния удар с друг автомобил…В колата на Бърза помощ спира да бие и едно човешко сърце. „Хайде бе, пали!“, крещи шофьорът от линейката. „Сърдечен масаж – едно, две, три…“, с избиваща пот по челото, младият и неопитен доктор се

опитва да върне към живота

своя блед пациент.

„Това се случи при едно мое дежурство в Бърза помощ“, разказва Зоя. Там тя започва работа – след като завършва „Медицинския университет“ в София. „Този инцидент изигра ролята на повратен момент в професионалния ми път и промени посоката на специализацията ми като лекар, от кардиологията към инфекциозните болести.“

Историята на родената в София докторка „в един слънчев ден от август“, започва още от годините в които тя е студентка по медицина. „Тогава бях много впечатлена от лекциите на проф. Илия Томов по вътрешни болести и особено от света на кардиологията. Затова си мечтаех да стана кардиолог. Но не е лесно да си лекар, а още по-малко, ако си млад и неопитен, на който се налага да дава всеки месец по 5 до 6 спешни, 12 часови дежурства, при това в мащабите на един цял окръг, казва тя. Най-често се изправяш сам в дома на болния в спешно състояние, заобиколен от неговите близки в очакване не просто на спешна, а на вълшебна помощ.

Ето защо, си имах една малка тайна – първата ми работа на всяко дежурство бе да си пъхна в джоба едно от най-добрите издания по практическа кардиология на проф. Томов. С тази малка книжка се чувствах, така спокойна, все едно, че самият учител със съветите му, за всички спешни състояния беше заедно с мен. И тази

малка моя „магийка“

работеше безотказно до едно неделно дежурство, на което ми се случи така, че в този ден имах 5 поредни посещения при пациенти с пресен миокарден инфаркт.“

След всеки от тези случай, Зоя сравнява свойте диагностични разсъждения и заключения с тези в малката книжка – „и всичко си беше наред – определя тя. Чувствах се безумно уморена в края на напрегнатия ден, но и много окрилена от собствените си диагностични умения. Мисля, че тогава се чувствах почти като професор по кардиология, като вярвах, че в тази книга се съдържат всички отговори на проблемите.

Тъкмо се готвех да си тръгна победоносно, опиянена от това, колко съм добра и точно тук, съдбата ми даде един истински житейски урок. Изпратиха ме на едно, последно за деня повикване при мъж, с повръщане и диария от няколко дни и болки в сърдечната област. Отидох на адреса и заварих един видимо млад човек, чужденец, пристигнал само преди дни в страната, в много тежко състояние: трескав, блед, напълно обезводнен, пулсът му учестен, но слаб – едва се напипва, изтощен и тихо стенещ от болки, който произнасяше с усилие всяка дума, а дори не говореше и добре български език.“

Това допълнително е затруднило младата лекарка, която не е могла да направи категоричното си заключение. „В интерес на истината, диагнозата се оказа много необичайна. Не знаех как да постъпя и какво да направя по-напред. Затова реших, че няма да губя време, ще го закарам в инфекциозното отделение, а преди това ще включа една банка рехидратиращ разтвор, единственото, за което се сещах в този момент, което знаех, че ще му е полезно и няма да му навреди.

Всичко изглеждаше под контрол, докато не последваха няколко странни и на пръв поглед невероятно случайни неща: линейката се разтърси и внезапно спря, банката с рехидратиращия разтвор падна от стойката и се счупи, а аз нямах друга в мен. Шофьорът на линейката се опита веднага да повика помощ по радиостанцията, но се оказахме в радиосянка. А болният зле, стене тихо до мен. Тогава се сетих за „моята вълшебна книжка в джоба“ и въпреки че знаех, че тя не може да ми бъде от помощ запрелиствах страниците й с невероятна бързина и с отчаяна молба към небето да намеря в нея някакво готово решение.

…Тогава изведнъж и като по чудо, линейката проработи и ние успяхме да стигнем навреме в инфекциозното отделение. Бързата реакция на моите колеги там осигури спасяването на живота на този болен. Почувствах се щастлива, но и много объркана от моята професионална безпомощност. Дълго търсих отговора в мен и доста по-късно разбрах, че истински правилното решение не се крие в никое ръководство, колкото и великолепно да е то и че в тази ситуация

интуитивно съм взела най-правилното решение

за човешкото спасение, да потърся помощта на други хора, на моите по-опитни колеги и професионалисти в областта, на тези, които не само са черпили познание от книгите, но паралелно и от най-богатия извор на човешко познание – натрупания житейски опит.“

Историята за Зоя продължава като в приключенски филм, защото поради епидемиологични данни и съмнение за опасна инфекциозна болест я прибират под карантина в същото отделение. „След това, почти невероятно преживяване, моите интереси се насочиха постепенно и още по-сериозно към света на заразните болести, който ме привлече със силата на необятните тайни на заобикалящата ни природа и беззащитното място на човека в нея, особено когато е самонадеян, разсъждава тя. Така постъпих на работа като ординатор в Инфекциозното отделение на Окръжната болница в Габрово.

Зоя Гюрова се докосва и до възможността да чете лекции като главен асистент в „Медицинския университет“ към края на 80-те години. След съвместна научна разработка с професорите от Академията, през 1991 г. при младата докторка идва регионалния мениджър на „Глаксо“ за България. Той й предлага поста на Медицински директор на компанията в страната.

„Истината е, че не беше лесно да взема своето решение по две причини. Първата от тях е съвсем резонна – обичах работата си много. Другата е, че бях изправена пред неизвестността на предлаганата ми работа в един напълно неразвит бранш. Това бе периодът, когато големите компании току-що бяха започнали да стъпват една по една на българския фармацевтичен пазар със свои търговски представителства“, обяснява за страховете си Зоя.

За да навлезе надълбоко в сферите на бизнеса и да достигне до управител на „Солвей фарма“ за България – Гюрова преминава различни обучения. Някой от тях са по клинични проучвания във Верона, маркетинг и фармакоикономика в Лондон, мениджмънт на финанси и управление на риска в Европейския център по мениджмънт в Брюксел.   

Фармацевтичната компания у нас не е от най-големите като човешки ресурс – 50 души. „Наши основни принципи са етично поведение, зачитане правото на другия, уважение към хората и грижа за всеки наш клиент, изтъква Зоя. Екипът на „Солвей“, който е много млад е сърцевината на успеха на фирмата. Ние силно вярваме, че успешна компания се прави от добре подготвени хора  с обща ценностна система.

След работния ден, когато зимният студ скове опустелите улици, Зоя се прибира при семейството си. 

„Имам щастието да живея в една хармонична семейна среда,

 за което допринасят всички; моите родители, деца и съпругът ми. При динамично променящата се икономическа и бизнес среда в света, на фона на глобалната информационна вълна, човек все по-трудно може да балансира професионалните и лични ангажименти, споделя докторката. За добро или лошо, ние все повече принадлежим на първото. Но съм щастлива, че в това отношение намирам разбиране от моето семейство.“

Затова като анти-стресово лекарство Зоя Гюрова използва музиката. „Нейният жанр зависи от моментното ми състояние. Много обичам да творя на фона на класическа музика, която ме презарежда за новия ден.“

Основаването на „Солвей фарма“ е свързано с името на белгийския изобретател Ернест Солвей. На 23 г. той е работник в газова станция. Тогава открива революционен метод за производство на сода – чрез използването на натриев хлорид, варовик и амоняк. Само две години по-късно през 1863 г. Ернест Солвей и неговият брат създават първото дружество „Солвей и Сие“ и построяват първата фабрика за производство на сода с новия метод. Те създават и първата фабрика за производство на хлор, което поставя началото на друг важен сектор, пластмасите.

„Солвей“ е сред създателите и на първата фабрика за преработка на захар в България още в 1897 г. – известната „Захарна фабрика“ в София.

Днес „Солвей фарма“ е международна компания с повече от 29 хил. служители в над 50 страни по света. Тя присъства на българския пазар с два от секторите си – химия и фармация. Фирмата е на българския фармацевтичен пазар от 1995 година.

 

About Мариян Томов

The point of view which nobody else reveals

Posted on юли 1, 2008, in Uncategorized. Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: