БОГАТСТВОТО СА ДЕЦАТА, ЗА КОИТО ПОСТРОИХ ПРИЮТ

 отец Йоан

Потопени в политическата помия, в човешката ни агресия която бълва като разярен вулкан върху самите нас всеки ден, подминаваме хора като отец Йоан. Той не е по-различен от всички тези, които пълнят нашите страници. Успешен мениджър е, но на дом за сираци, който сам е построил. Банкер е, но неговото богатство се измерва с благодарствените усмивки, които получава от децата в приюта. Предприемач е – ще строи зъболекарски кабинет за социално слаби, в който всичко ще е безплатно. Дори ще разпредели наследството което има, по равно след смъртта си – надява се да осигури дом за всички свои деца (както ги нарича) от приюта. Всичко е изпълнимо: „Само здраве и живот Господ да дава!“, надява се християнинът.

Отец Йоан, как избрахте да следвате Божия път?

  Когато завърших 7 клас, баща ми искаше да ме изпрати в семинария. Тогава му отказах и избягах да уча в София. По късно, по стечение на обстоятелствата се разболях. Бях приет в болница, но лекарите не успяха да ме излекуват. Като опование за мен беше църквата „Св. Петка“ в столицата, където отидох. Там попа ми прочете молитва за здраве. В този момент пред мен се яви светлина – Бог. После оздравях – вече не ме гонеше безсъние и главоболие. След този случай, за половин година станах свещеник. Завърших духовната академия. Макар и късно, изпълних обета на баща ми.

В Библията е написано, че за да провери силата на вярата ни, Господ постоянно ни поставя пред изпитания…

  Много от мойте приятели се отвърнаха от мен, когато разбраха, че ще ставам свещеник. Времената бяха такива, че държавата ми взе апартамента в който живеех. Дори ме изпратиха в затвора. В килията  в която бях настанен, двама полицай влезнаха при мен и съдраха расото ми. Започнаха да ме заплашват и бият за да се отрека от православието. Въпреки болката която изпитвах, не се отвърнах от вярата. Имах вътрешно опование, сили които Бог ми даваше.

Не сте ли загубил вяра поне за миг тогава?

  Не. Знаех, че това е само трудно изпитание, което все някога ще свърши. След тежкия период бях ръкоположен като дякон Иван през1981 г. от видинския митрополит Филарет, станах и свещеник в Лопошанския манастир. В 1987 г. постъпих като енорийски свещеник в Храм „Света Троица“ в село Нови хан. От 2005 г. вече приех схима и станах йеромонах Йоан. В името на Бога дадох обет да построя Дом за сираци и да гледам малки деца. Тук в село Нови хан намерих църква с голям двор, който беше напълно празен, нямаше и ограда. Реших, че тук мога да изпълня обета си и започнах с Божието благословение, кокто и с това на  българския патриарх и митрополит Максим.

Колко човека живеят в момента в дома „Св. Николай“?

  70 човека. Като от ноември до средата на декември месец имаме 3 новородени бебета.

Как избирате кого да приютите?

– В други домове ги приемат с много подготовки, комисии, прегледи. Има голяма бюрокрация. Не. При мен идва човекът изпаднал в нужда от улицата. Кога да проверяваш документите му?! След още един ден без покрив над главата си, той може да умре! Само го обявявам в полицията, пък те нека си го издирват. Те да му издават документи. Аз не мога – нямам пари. В „Св. Николай“ приемаме най-вече хора които могат да бъдат полезни. Имаме 2 акушерки, които много ни помагат. Дойде една медицинска сестра преди 6-7 г. при нас. За това време досега прави всичко на добра воля. Имаме детска учителка и химик. Всички те са пенсионерки изгонени от семействата си. Взаймно си помагаме.

До къде се простират вашите мечти в стремеж да разширите дома?

– Сега съм започнал да строя зъболекарски кабинет и здравен пункт. Предвидил съм в него да идват хора, които нямат здравни осигуровки и не могат да си плащат за лечението. Зъболекарският стол вече съм го доставил от Германия. Надявам се до пролетта всичко да е готово.

Френският физик и философ Блез Паскал твърди, че лишенията и мъките които преживяваме на Земята в името на Бога, се отплащат от него с небесен рай. В този аспект, какви трудности вие изживявате всеки ден за да доказвате вярата си пред Господ?

– За себе си, никога не мога да кажа, че съм направил нещо голямо. Ако не са хората около мен, които ми помагат ще съм напълно безпомощен. Но все пак знам, че когато човек върши добри дела, той дава заем на Бога. Затова трябва да бъдем милосърдни, да премахнем злобата от нас защото всичко се връща там горе… Трябва да се стремим да обогатяваме душата си, която е безсмъртна.

Вече имате ли резервирано вакантно място в рая?

Дано. Но понякога всичко е в ръцете на дявола. Не знам утре какво ще направи. Може да ми отнеме акъла, да се побъркам, та да правя щуротии. Всичко е възможно. Човек предполага, но Бог разполага.

Преди 2 г. една майка беше решила да изостави новороденото си бебе в дом. След като ви открива с Божия помощ, вие топло я приютявате. Как е семейството днес?

– Когато бабата на пеленачето няколко пъти идваше на посещение в дома, то все я гледаше с невинните си, големи очи. Тя най-накрая се смили над щерка си и внук си. С просълзени очи заяви пред дъщеря си: „Ние с брат ти решихме да си ви вземеме!“ Днес, всички те живеят в хармония като голямо сплотено семейство.

Оттогава, имало ли е подобни случай?

– Преди около месец, през нощта при нас дойде бременна жена, която няма къде да живее. Беше решила, щом се роди детето й да го остави в „Дом, майка и дете“. Тя нямаше никакви документи, освен един акт за раждане. Веднага на сутринта почуства силни болки. Набързо я закарах в Окръжна болница, и до обяд тя роди момченце. Тогава я успокоих: „Ще ти помогнем, няма да оставяш детето си.“ Тя ме гледаше и не можеше да повярва, това което съм й казал. Когато се роди бебето й му носехме дрехи, а на майката храна. От близо 20 дена семейството е при нас, а майката не се откъсва и за миг от новороденото. Такава радост е! Дай Боже, да помагам на още такива хора.

В обществото ни се забелязва отдръпване от вярата и ценностите на църквата. Смятате ли, че вашият приют я възкресява?

– Уча малките в дома на вяра в Бога. Постепенно и те сами почват да вярват и да осъзнават, че има Господ. При мен има и мюсюлмани. Дори и те влизат в църква за да чуят молитвата на литургия. Някой от тях казват: „Ние обаче се молим по различен начин“. Отговарям им – „Добре.“ Човекът вярва в Бога, знае, че той е един е отговаря: „Няма значение къде съм – дали в джамия или православен храм щом молитвата ми ще стигне до Бог.“

Българинът обаче трудно живее в разбирателство. Дори православната ни църква се раздели на две.

– Няма разкол, но има икономическо разделение. То е най-вече за имотите на църквата.

В този смисъл, нужно ли е църквата да се дели на икономически интереси?

– Много хора ми казват: „В какво да вярваме. Ето и вие се разделихте?“ Отговарям им: „Вие в поповете няма да вярвате. Ние сме хора като вас и всеки греши. Вие си вярвайте в Бога, този който ви е съблазнил, той си плаща за стореното. Всеки сам трябва да се спасява. Никога не трябва да съдите по расото за вярата. Има и такива, които го носят, но не вярват. Като се приберат вкъщи, вместо да се молят се напиват и забравят и за Бога и за всякаква добродетел.“

Именно подобни свещеници ли са причината, много малко млади да искат да станат свещеници?

– Не смятам, че това е основната причина. Все пак един млад човек, който тепърва завършва и иска да създаде семейство трябва да получава високи доходи. Една заплата на свещеник е много малка, особенно по селата. Един мой приетел е поп във Вакарел. Той има 2 деца и изнемогва със заплата от 200 лв. И ако има някаква панахида или кръщене – от там допълнително взима. Затова си търси и друга работа за да може да издържа семейството си. Малко са хората които не служат за пари, но тези от тях, които са се отказали от материалното с годините стават монаси.

Непременният стремеж към пари и бързо забогатяване ли е най-големият грях на българина?

– Злобата и завистта са в основата на всичко. Защото човек може и да не е забогатял, но пак да е алчен и злобен – това са смъртни грехове. Господ е определил да има както бедни, така и богати, и умни и прости хора. Сред тях има и болни които не могат да си устроят живота. Бог е дал богатство на някои хора, за да помагат. И Авраам е бил богат – имал е много стада, много народ и слуги, но той е помагал на своя народ. Днес има много състоятелни бизнесмени, които пируват в скъпи ресторанти. Харчат хиляди левове за една нощ. Когато обаче мине някой просяк и поиска 2 лв., те викат охраната да го изгони. Ето това е голям грях. Колкото повече човек дава, толкова повече има. Бог не подминава добрите и винаги им помага.

От правителството проявяват ли някакъв интерес към вашето дело, в смисъл оказват ли ви някаква помощ?

– Много съм благодарен засега, особено от президента Георги Първанов. Той ми връчи отличието „Българин на годината“ (2005 г.). Самият държавник ми е давал пари от джоба си – 1000 лв. Идвал е на място в дома. Други хора също идват и ни помагат.

Чувствате ли благоговение от вашето дело?

– Искам да направя така, че когато си отида от този свят, тези хора в дома да нямат нужда от нищо. Да не останат на улицата тези деца, никой да не ги гони оттук. Искам да им подсигуря жилища, препитание. Както моят баща ме е закрилял и не ме е оставял, така и аз до сетния си дъх ще се грижа за тези деца на които съм като баща. Това ми е мечтата. 

Какво ще пожелаете на читателите на „БАНКЕРЪ“ за новата 2008 година? 

– Банкерите са от тези които имат. Господ да им дава изобилие, но да станат и по-милосърдни за да са близо до Господа. Да помагат на тези, които имат нужда, да не се стискат. Желая здраве, радост, успехи. България да живее мирно и спокойно, защото животът е такъв какъвто си го направим ние. Успех и на екипа на „БАНКЕРЪ“.

КАРЕ

Отец Йоан е роден близо до Монтана през 1945 г. Завършил е Духовната семинария в София. През 1988 г. започва сам, тухла по тухла да изгражда Дом за сираци „Свети Николай“ в двора на църквата „Света Троица“ в с. Нови хан. Домът продължава да се строи и сега, като се разширява за приемане на повече нуждаещи се. Всичко започва само с 480 лв. и амбицията на попа. От самото начало до днес, домът се издържа и оборудва с помощи и дарения.

 

 

Advertisements

About Мариян Томов

The point of view which nobody else reveals

Posted on юли 1, 2008, in СЪДБИ. Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: