СОБСТВЕНИКЪТ, ИЗПРАВЕН ПРЕД ТРУДЕН ИЗБОР

Павел Главинов Павел Главинов със семейството си         сн. Мариян Томов

2012

година. Голяма част от търговците на ски, непромокаеми якета и топли ботуши фалират. Продажбите им бележат невиждан спад. Единствено находчивите производители, които правят зимните си стоки устойчиви на мекия климат са на печалба. Те проектират специални сноуборди, които да са устойчиви за каране по кишави участъци, трева, кал и изкуствен сняг. Колекцията им от дрехи е стилна, но това едва ли впечатлява чак толкова клиентите. Те са доволни, че закупуват продукти, идеални за спорт в закритите ски комплекси.Тези технологични нововъведения не са просто прищявка на дизайнерите. Наскоро немската телевизия DW показа филм, за последиците от глобалното затопляне и тенденциите които то налага. „Прекалено се драматизира ситуацията, на мнение е управителят на „Диел спорт“ Павел Главинов. Той обяснява по-малкото продажби през последните няколко години в сектора с нагласата на хората. „Те реагират първосигнално, когато видят, че в града е сравнително топло и няма сняг. Но това, че там той се топи бързо, не важи и за планините, обяснява Главинов.

Облеклата на компанията му, които могат да се открият на четири континента – от Австралия и Нова Зеландия, през Канада, Европа до Япония, също не се продават толкова добре през последните две години. Той дължи това не на глобалното затопляне, а на лошото обслужване на дистрибуторската мрежа в страните, където има магазини с марката „Диел“.

За тези бизнес процеси, Павел говори спокойно, мъдро и уравновесено. Не издава и грам ненужна емоция. Изглежда дори леко отекчен, когато споменаваме думи като „управление“, „капитал“ и „мениджърски стил“. Няма и как да е иначе, когато повече от 17 години, на неговите плещи е поверена семейната компанията в която дял имат още брат му Лъчезар, майка му Диана и съпругата му Станислава. По-интересното е, че роденият на 6 май 1977 г. Павел сам е регистрирал фирмата, когато е бил едва на 15 години. Но дори и по-рано, младежът, който не е лишаван от нищо, се стреми да припечелва сам парите си. Той организира ученически томболи, продава книги и вестници на площад „Славейков“ в София. Всичко това поражда въпроса – не е ли загубил прекалено много, след като се е посветил изцяло на „Диел“ и то в разцвета на силите си?

Доскоро, той е бил убеден, че в живота все нещо трябва да се жертва. Днес обаче изцяло е променил мирогледа си: „Семейството, а не фирмата, е моето най-голямо постижение“, казва управителят, който е женен от осем години. Със съпругата си Станислава се запознават още като студенти в Техническия университет в София, където и двамата завършват магистърска степен по „Текстилна техника и технологии“ през 2002 година. Днес жена му разработва компютърните кройки на моделите, участва в продажбите на стоките, взема управленски решения.

Въпреки, че семейната двойка прекарва неограничено време заедно, и двамата са убедени, че няма опасност да си омръзнат. Разнообразие им доставят двете им момичета – на две и четири години. Павел споделя, че прекарва цялото си свободно време в тяхната компания. „Не е важно колко пари и успехи ще има човек, а дали е създал поколение след себе, което да му доставя радост в къщи“, обяснява той.

Управителят на „Диел“, който харесва рок групи като „Дийп Пърпъл“, „Пинк Флойд“ и „Уайтснейк“ се гордее с голямата си дъщера Алис, която е научил да кара ски. Това е спорт, който му доставя голямо удоволствие. За да му се наслаждава максимално – посещава пистите в Боровец, докато има сняг и условията позволяват. Манията му по ските се простира дори до там, че веднага след края на работния ден, заедно с екип от фирмата отиват на Витоша. Извън България, Главинов и съпругата му предпочитат пистите в Словения, където за 2007 г. „Диел спорт“ има 13 %-тен дял от местния пазар. „Практика е да посещавам страни, в които продаваме наши стоки. Така можем да се срещаме с дистрибуторите, продавачите и клиентите“, разказва управителят, който не се притеснява да съчетава бизнеса с удоволствието.

Павел споделя, че не само той, но брат му и майка му също са запалени по ските, макар и непрофесионално. От тази тяхна страст всъщност се заражда и идеята да регистрират фирма за спортни облекла. Това става в период (в края на 1989 г.), през който държавните предприятия спират да работят, а внос на облекла няма.

Успешната бизнес концепцията на „Диел“ е изпълнима, благодарение на бащата Лазар и майката Диана. Дълги години те са били ръководни кадри в леката промишленост. Лазар, който преди години загива при катастрофа, е бил дългогодишен директор на обувния завод в София. Имал е изключително голям мениджърски опит в работата с хора, управлението на пазари и търсенето на клиенти. Майка му е била заместник директор на специализиран институт за внедряване на нови технологии в спортните стоки към тогавашното ДСО „Младост“. Под неговата шапка преди 1989 г. са били всички фабрики в България, които се занимават с производство и търговия със спортни облекла и стоки. От първите букви на имената на родителите на братята Павел и Лъчезар Главинови идва и наименованието на фирмата „Диел“.

Началото е поставено през 1992 г. със скромната вноска за култувата навремето кола „Москвич“. „Парите в банката се трупаха, но така и не се стигна до тази покупка“, твърди Павел. Семейството тегли неголямата сума, заедно с детските влогове за Павел и Лъчезар, направени от баба им. С тях Главинови закупуват пет машини на старо и правят първата си колекция, която продават ексклузивно в магазините „Бонжур“. Модната линия е добре издържана, но много далеч от качеството и нивото на съвременните изисквания.

Когато качеството става приоритет, а семейният бизнес потръгва, Главинови решават, че трябва да отворят и фабрика за собствено производство. Заради традициите в текстила, те решават мястото да е в родопското село Чепинци. Фабриката стартира през 1995 година. В началото семейството се грижи за маркетинга, дизайна и продажбите до кроене и шиене на копчетата.

Но най-големият успех според Павел обаче идва когато българските олимпийски състезатели носят неговите спортни стоки за последните пет олимпиади – от Нагано 1998 г. до Торино 2006 година. Компанията му тогава е официален спонсор на Българския олимпийски комитет (БОК) и е „облякла“ олимпийския ни отбор. Управителят казва, че никога няма да забрави олимпиадата през 2000 г. в Сидни. Залепен до телевизора, той гледа награждаването в категория „50 метра стрелба с пистолет“. На най-високото стъпало се качва Таню Киряков, който е облечен в стар анцунг с марката „Диел“ – същият от игрите в Сеул от преди дванайсет години. Той е с изтъркания, поизбелял екип от чисто сантиментални подбуди. Няколко дни по-късно, друг наш състезател – Мария Гроздева, впоследствие също олимпийска шампионка, излиза на стрелбището с лепенка върху емблемата „Диел“ на екипа си. Тя е трябвало да скрие сигналните цветове, които разсейвали останалите стрелци.

На следващият голям форум обаче, скиорите и олимпийците ни няма да носят облеклата на семейство Главинови. Освен ако някой от състезателите не си ги облече, отново подбуден от сантименталност или от суеверие. „Това е решението на новото ръководство на БОК. От тази година изведнъж заявиха, че искат да закупят вносни облекла, казва Павел. За него няма ясна причина за тяхното решение. Въпреки, че националите ни ще обличат вносни стоки, словенският национален отбор по ски е избрал марката „Диел“. Словения е първата страна в която се продават техни стоки.

В момента Павел е изправен пред далеч по-сериозно предизвикателство от олимпиадата. Той участва в пълната подмяна на колекцията от зимни дрехи. Управителят напоследък работи двойно повече за да вземе най-правилното решение – дали новият асортимент облекла да са по-технологични, модерни и съответно по-скъпи или да избере точно противоположния вариант.

Гладът за кадри в текстилния бранш пък притиска до стената Павел, който трябва да измисли изход от положението, за да поддържа максимално производствените мощности. „Отрасълът е ниско заплатен, казва той. Фирмата ни обаче обучава персонал. Дори във фабриката ни в Чепинци да дойде жена, която никога не е виждала шевна машина, можем бързо да я научим на занаята.“ Това обяснява защо ако някой от служителите сгафи – началникът избягва да го уволнява. Дава втори шанс и възможност да се коригира. Липсата на човешки ресурс нерядко принуждава собствениците да шият, прекрояват и дори да продават сами стоките си.

Отговорните решения тепърва предстоят пред управителя на „Диел спорт“ Павел Главинов. Въпреки, че пазара го налага да позиционира магазини в големите молове в България, той смята, че там се продават некачествени и скъпи дрехи, които той сравнява с боклуци. Самият той не робува на някоя марка. Все пак предпочита спортните сака и дънки с марката „Монтели“. В това облекло, тази вечер Главинов няма да кара ски. Ще разсъждава над всички тези въпроси в тихо столично заведение, обграден от близък кръг приятели.

Advertisements

About Мариян Томов

The point of view which nobody else reveals

Posted on юни 30, 2008, in СЪДБИ. Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: