САНТИМЕНТАЛНИТЕ РЕЛИКВИ НА ПРЕДПРИЕМАЧА

Димитър Консулов  сн. Мариян Томов

Офисът на собственика на фабриката за майонеза „Краси“ Димитър Консулов е приютил сякаш цялата негова биография. Навсякъде има най-различни вещи и предмети, които носят сантиментална стойност за Консулов. Той показва първия си хард диск от 6 GB за компютъра, затворен за съхранение в специална стъклена кутия. Отваря и дебела, пожълтяла счетоводна книга. На страниците й изрядно са записвани всички водени сметки от закупуването на фабриката за майонеза до наши дни. Интересна е първата продажба, направена в рамките на един ден, която е включвала само 51 кашона с марката „Краси“.

Друга реликва, е скътаната на втория етаж в кабинета му – огромна жълта табелка с надпис „Такси“. Тя припомня за 1989 г., когато пазарджиклията създава първата си фирма, която е била за таксиметрови услуги. Тя е регистрирана под номер 50 в Пловдивския съд. В нея са работели близо 300 шофьори. „Аз също въртях волана“, казва мениджърът. По неговите думи бизнесът е потръгнал благодарение на удобното возене, изгодните тарифи и атрактивният вид на автомобилите, които наподобявали американските таксита.

Постепенно дейността на Димитър завладява нови икономически сектори. Открива свои магазини за промишлени и хранителни стоки. След това отваря и склад за продажба на едро на хранителни стоки. „Разбира се, по онова време всичко беше от „гаражен тип“, обяснява той. Покрай продажбата на едро се замислих и за производство. Имах нужното образование – Висшия институт по хранително-вкусова промишленост в Пловдив.“

Мениджърът прави находчив анализ на тогавашната обстановка в страната. Изводите до които стига, за да развива още по-успешен бизнес са да започне производствен процес. Той влага натрупания си капитал в закупуването на завода за майонеза в Пловдив през 1993 – 1994 година. Затова една от най-скъпите реликви в офиса му е малък уред за рязане на пакетчетата майонеза, измайсторена от Консулов. Той в детайли обяснява как функциунира машината, която има средновековен дизайн. С нея целият процес на производство е ръчен. Конструирана е набързо защото основната технология във фабриката отказала да действа. Това е била сравнително незначима трудност. Но изглежда собственикът е свикнал с находчивост и креативност да се справя дори в кризисни ситуации. Те са били доста през годините и „за всички тях няма да стигнат страниците на вестника ви“, остроумно отговаря той.

Седем години по-късно (2001 г.), собственикът на майонезата закупува и фабриката за бутилиране на минерална вода в Хисар. Роденият през 1961 г. в град Пазарджик Димитър Консулов, от скоро се опитва да внедри на пазара ни друг продукт, който държи от турския близо 80 %-ен дял. Фирмата му „Консул“ ООД внася кафето от сорта арабика „Мехмет Ефенди“, което има история повече от три столетия в източната ни съседка.

Още с влизането ни, през масивната дървена врата в офиса на шефа на „Краси“ ухае на кафе. Той ни обчтиво ни предлага по чаша, която е изрисувана в традиционни турски орнаменти. Спокойно обяснява качествата на кофеиновата напитка, целите които си поставя за да я разпространява успешно. Въпреки умерения тон с който говори, по лицето на Консулов се забелязват няколко бръчки. Те изглежда са отпечатък от трудните финансови преговори които се е налагало да води.

„Леки преговори няма, твърди мениджърът. Ако ви се случи да имате такива, значи човекът отсреща не е на нивото ви и не си струва да правите бизнес с него, разсъждава той – или има някаква измама в сделката. При всички случаи не е добре. Затова в арабския свят, ако искате да купите нещо, без да се пазарите за цената му, продавача се обижда и отказва да ви го продаде.“

Предприемаческият дух у Димитър всъщност се заражда доста по-рано. „Преди много години бях професионален музикант. Започнах да свиря на акордеон и клавирни инструменти по сватби, ресторанти, тържества, селски сборове и празници срещу заплащане още в осми клас, разказва той. С музиката дълго време си вадех хляба, а по-късно и този на семейството ми. Постепенно натрупах и достатъчно пазарен опит.“

От насъбрания стаж и от редица съображения майонезата не носи името на Консулов. „Не исках да се свързва с моето име по търговски, и чисто лични обстоятелства. Те бяха най-вече такива – свързани с безопасността на моето семейство. Затова реших да носи името на тогавашната ми съпруга“, разяснява предприемачът. Според него, през смутните години на демократическите промени на пазара, наподобяващ на джунгла, са се задържали единствено добрите играчи. „Моите партньори, доставчици и клиенти явно са оценили силните ми качества и са ми гласували доверие.“

Думите на Консулов ни препращат към спомените за нечистата конкуренция. Сделките понякога се уреждаха със смъртоносни куршуми, които бяха станали грозно ежедневие. В случая, няма как да забравим периода, в който на пазара се появиха и ментета на майонезата „Краси“. Въпреки всичко, вече чериринадесет години пловдивската трапезна марка е на пазара със сериозно присъствие.

Вероятно, последователността на Консулов в управлението е задържало продукта му с добър пазарен дял. Според мениджъра, винаги трябва да се гледа на подчинените като на хора. Той вярва в стройната организация и уважава принципите на йерархията в бизнеса. Изисква от всеки да си върши работата най-малко на 100 процента – както трябва. Старае се да избягва компромисите. Убеден е, че всеки бизнес, за да е добре управляван, трябва да се подчинява строго на създадените правила за работа и всеки дребен детайл от него трябва да работи в абсолютен синхрон с всички останали. Точно като една добре смазана машина, сравнява той и дава пример с безупречните швейцарски часовници.

Мениджмънтът му е насочена към отделния работник, към това да е добре мотивиран. „Персоналът във фабриката има определено време за обяд и се възползва от безплатна храна, която не се удържа от работната заплата в края на месеца.“ Репортер от „БАНКЕРЪ“ седна заедно с работниците на една от масите и похапна с тях. Обядът включваше пилешка супа, ориз с телешко месо и калорично парче торта. Най-приятно обаче ни изненада специалният хигиенизиращ препарат за ръце, който присъстваше във всяка тоалетна.

„Всеки който работи във фабриката знае, че първо в него виждам човека и след това работника. Старая се да наложа това поведение и на ръководния персонал, споделя Димитър. Той рядко уволнява хора, „рядко и напускат. Последния път беше преди три седмици – един търговски представител беше забравил, че е задължен и трябва да изпълнява нарежданията на прекия си началник“, разказва управителят.

Въпреки, че фабриката за майонеза в Пловдив е печелившо предприятие, Консулов би го продал изгодно. „Ако нещо случайно не се търгува, то се продава срещу повече пари

“ – убеден е той. Затова, когато до него достига новината, че заводът за бутилиране на минералната вода „Хисар“ се продава, инвеститорът реагира бързо. „Не ми беше необходимо време да убеждавам себе си“. Днес сухата статистика говори сама по себе си за успешната придобивка. „Хисар“ се нарежда сред първите четири минерални води с ниска минерализация на пазара.Това е стимул Консулов да продължи да разширява бизнеса и влиянието си на пазара. „Доразвивам направеното през годините, като се старая да не отстъпвам назад, казва той. Смятам да разширя портфолиото на фабриката в Хисар с нова марка трапезна вода. Буквално отпреди дни на пазара е и новата марка „Свежа майонеза“ в добре познатата на всички потребители полистиролова кофичка. Моите технолози разработиха и нови предложения за майонеза и сосове и сега предстои да ги тестваме.“

Единствено субективно обстоятелство ще е в състояние да обърка плановете на мениджъра. Така се е случило през 2001 г., когато пиян шофьор се блъска в колата на бившата му съпругата от която има един голям син. Всичко се разминава сравнително леко, но

вътрешната болка у Консулов остава от случилото се. „Когато доброволно и с ясно съзнание си увредил мозъка си, било то и временно от алкахола, и не си се затворил на безопасно място, а си причинил нещо лошо, трябва да си плащаш. Ако зависи от мен ще направя углавно престъпление шофирането след употреба на алкохол,“ твърд е в позицията си той.В момента обаче, футболът се е превърнал в тема номер едно за предприемача. Той е спонсор на футболен клуб „Мария Луйза“ от Лом. Един приятел го е помолил да помогне на клуба и той не е могъл да му откаже. В момента в главата му се върти друга идея – да направи момичешки отбор по футбол. Иска неговата малка дъщеря от втория му брак да бъде щастлива, като запълва времето си със спорт. „Понякога вземам решенията доста импулсивно, споделя той, но слушам и вътрешния си глас.“

Човекът, който най-много ми помага и ме подкрепя е… в настоящия момент е жената, с която живея, майка на дъщеря ми, и мисля, любовта на живота ми.

Любимото ми хоби е… нямам конкретно хоби. Може би най-много обичам да работя…

Остава ли ви време за партия шах?… за жалост много рядко, но щом намеря време играя в ИНТЕРНЕТ. Иначе си имам хубав шах у дома.

About Мариян Томов

The point of view which nobody else reveals

Posted on юни 30, 2008, in СЪДБИ. Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: