КОННИКЪТ НОМАД

Росен Петров  сн. Мариян Томов

През 1912 г. едно овчарче открива в пясъчна дюна на река Ворскла, до село Малая Перешчепина в Украйна, богато съкровище. То се състояло от 650 златни и 50 сребърни изящно изработени изделия – сребърни и позлатени плочки, чаши, сигнални рогове, дръжка от меч и ножница, части от празничен колан, сребърни и златни пари. Ценностите, извзети с жандармерия от местните жители, се транспортирали до градския музей, а по-късно и до Ермитража в Петербург. За първи път, за това находище пише граф Бобрински. Според него, то е най-великолепната и най-богатата находка от ранното средновековие в Европа. В продължение на десетилетия – археолози, нумизмати и изкуствоведи изследват находката. Отговор на мистерията дава археологът Йоахим Вернер. Той стига до извода, че това не е сборно съкровище, а е част от погребение на българския хан Кубрат, владетелят на „Стара Велика България“

В началото на 21 век, седем конника са си поставили предизвикателството да тръгнат по обратния път на древните българи в търсене на корените. Походът им ще тръгне от Мадарския конник през есента

на тази година. Крайната цел е гробът на хан Кубрат в Малая Перешчепина. Поставени в екстремни условия, тези конници ще изминат повече от 1500 километра за 45 дни. Те ще водят номадския живот на своите прадеди, ще открият връзки и линии с народите, които ще срещнат по пътя си, ще посетят местата, носещи живата памет на българската история. Дългото и рисковано пътуване ще бъде документирано. По пътя, операторът и фотограф на списание „Плейбой“ (

Playboy) Васил Къркеланов, заедно с негов екип ще се опитат да уловят всеки детайл от емоциите на конниците до тежките изпитания на които ще бъдат поставени. Продължителна езда през пресечени месности и пълноводни реки, спане на открито. Гладът ще борят с лов. Един от ездачите Калин, споделя, че умее да стреля добре с лък. Дали конете обаче ще издържат на прехода? Няма ли да пострада или да се разболее някой от ездачите? Ще настъпи ли скучно еднообразие в повече 16 часово яздене в денонощието? Възможни ли са кавги между тръгналите по пътя на хана? Всеки от конниците търси своите отговори. Тези няколко души са обединени от любов към коня и от високото си българско самосъзнание.Адреналинът, свързан само с мисълта за начинанието е стимул за живот за 38 годишният Росен Петров. Той наподобява на филмов персонаж от каубойски уестърн от към средата на 70-те години. Висок е към 1.85, с дълга къдрава коса, прибрана с кърпа, с две обеци на ушите които издават силната му индивидуалност, облечен е с дънки и ботуши. Росен слиза от джип с издължена каруцерия откъдето сваля бали със сено. С известно усилие, с още двама помощника ги прибират в малка дървена постройка, която да ги държи сухи. На път към конюшната, която е на не повече от пет метра от сеновала на територията на конната база, две едри каракачанки обграждат ездача, който е техен стопанин. Те махат радостно с опашка, изправят се на две лапи, лаят, галят се в него.

„Ей сега идвам за интервюто“, казва ми неспокойно Росен, който бърза да изчетка коня си Магер. Внимателно го реши, говори му сякаш е човешко същество, поставя му юздите, докато конят доволно пръхти. В същото време, из конюшната се чува приповдигнатия разказ на един от двамата му бизнес съдружника, с които са купили земята за конната база „Адгор“, в близост до село Железница. (Адгор е названието на седмия месец в прабългарския календар). Неговите истории са свързани с дивия Щатски юг, където е бил каубой и е ловувал по примитивен начин – с ласо.

„Хайде, насам към монголската юрта“, приканя ме роденият през 1970 г. в Ловеч Росен. Влизаме в кръгла дървена конструкция, покрита с филц. Домакинът пали газова лампа, която осветява две легла вътре. В тясното пространство са се побрали още кована дървена масичка, дрехи натрупани върху стол, торба с хляб окачена на стената на юртата. Въпреки брулещия северен вятър навън, в номадското жилище е топло и сравнително уютно. От време на време, единствено вратата изскърцва под напора на бурята.

Монголската къща олицетворява начина на живот който винаги е водил ездачът – скитнически. Още когато е едва на осем години, отива с баща си, който е бил преподавател в университет в средиземноморския град Оран, Алжир. В Африка, младежът прекарва четири години, като учи в местния лицей „Луй Пастьор“. Спомените му от този период са свързани с безбройните разходки по потплото крайбрежие на Средиземно море и пикниците в Корковата гора. „Един ден, докато възрастните похапваха в тази гора, аз навлезнах навътре в нея, разказва Росен. Тогава видях два породисти, охранени коня, които ми направиха силно впечатление. Ездачите ме забелязаха и мигновенно ме качиха на гърба на един от жребците.“

Паметната за детето случка разпалва като жарава любовта му към конете. Щом се завръща в родния си град, той споделя, че е „висял“ часове наред пред ветеринарна лечебница пред блока си. Било му любопитно как ветеринарите са се грижели за наранените и болни животни. Често с приятели са ходели по широките ливади, откъдето са крадяли коне, учили са се да яздят. „Те си пасяха, а ние се качвахме на гърба им. След ездата, за да не ни заподозрат, отново ги връщахме на полето“, спомня си той.

Въпреки, че ловчанлията завършва икономическа специалност в университета

Д. А. Ценов в Свищов, той никога не е сядал зад чиновническо бюро, затрупан от бумаги със сметки. Успоредно със следването си прави сандвичи пред института. После се захваща с търговия и ремонт на мотоциклети. За известно време продава плодове и зеленчуци, дори работи като воден спасител по морето и на река Дунав, по която е плавал с кану. Най-накрая, си купува два коня и се мести да живее в град Банкя.Конникът поглежда към тлеещата газова лампа и за момент спира да говори, пулсът му зачестява. „Около Банкя, докато яздех по полетата, подхваща той – срещнах съпругата си Мария, която също беше на кон“. Разказва, че веднага я е уговорил да яздат заедно. Отново погледът на Росен замръзва в лампата. Разсмива се гръмогласно, като шеговито разяснява, че нейната кобила не е била бяла като в повечето приказки. Освен язденето, двойката бързо открила още съвместни черти – че са запалени ендуро мотоциклетисти. Случвало се е дори да си купят кон тайно един от друг, като го държат на пансион. „Събрахме се на вечеря и съпругата ми подхвана: „Искам да ти призная

купих си кон.“ С учудване той й отвърнал: „Аха и аз си купих кон“. Днес те имат дъщеря на четири години и половина. Изведнъж северният вятър навън се засили. Започна да пада ситен сняг, спусна се мъгла. Явно времето насочи разговора в друга посока. Росен си спомни как в подобни условия е решил преди година да язди. „Реших да мина по тясно мосче над замръзнала река с коня си, за да не си нарани копитото, казва той. Когато тръгнах да прекосявам моста, коня се подхлъзна, задните му крака зависяха извън моста. Аз паднах в реката от близо четири метра височина, пресъздава ситуацията ездачът. Докато дойда в съзнание, видях, че кобилата, която беше бременна щеше да падне от моста право върху мен

Бях си ударил крака и не можех да помръдна. Животното се изхлузваше, пръхтеше, цвилеше и полетя надолу към реката……Интервюто се прекъсна от вратата на юртата, която се отвори яростно. Росен отиде да я затвори, като му беше нужно време и усилия за да се пребори с напористия северняк. Седна отново около масичката. „До къде бяхме стигнали… а да, припомня си той… В последния момент успях да се дръпна. Кобилата, след няколко месеца роди здраво конче.“

Дебнещата опасност обаче е като пожар за Росен – красив, но парещ. Но той е свикнал с този огън. Затова е продал имотите си в Априлци – за да купи земята за конната база. Въпреки, че условията са още доста диви – недостроена дървена къща, липса на електричество и компания с дивите прасета и сърни, Росен е амбициран да развие базата. Той го прави и за децата, които са с церебрална парализа и идват да яздат. „Няма по-голяма радост от това, да видите пълните с радост детски очи“, казва Росен.

Advertisements

About Мариян Томов

The point of view which nobody else reveals

Posted on юни 30, 2008, in СЪДБИ. Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: