ИСТОРИЯТА НА ЖУРНАЛИСТИКАТА НИ СЕ ПОБИРА В КНИГА

Филип Панайотов  сн. Мариян Томов

Вселената на цялата българска журналистика се побира в книгата на проф. Филип Панайотов – „Вестници и вестникари“. Според изследователя, българинът и днес, преди да посегне сутрин към хляба, протяга ръка към вестника. Не от добър живот, казва той – Неволята го е научила, че съдбата му тук, на Балканите, твърде много зависи от

голямата политика“. Затова, с пълно основание, професорът ни определя като вестникарска“ нация, чието оцеляване, зависи от това, какво ще впишем днес и утре в българската книга на словото.Фундаменталният труд на проф. Панайотов не само обогатява българската история, но и служи за учебник на бъдещите журналисти.

През 1984 г. със съпругата на покойния Георги Боршуков подготвихме и издадохме книга с негови публикации, изтъкна на представянето авторът. Поставих й заглавие Вестници и вестникари“. Така нарекох и тази своя книга и ще се радвам, ако тя се възприеме като нейно продължение.“Във „Вестници и вестникари“ изследователят на родната преса е описал най-значителните явления и тенденции в развитието на периодичните издания. Успоредно с тях, той се е опитал да провери как народът ни изразява своя дух в печата си. За да се сдобие читателят с пълна представа за процесите в журналистиката, книгата на издателство „Захари Стоянов“ е обогатена с ценна библиография и богат илюстративен материал. Ясният изказ и стил превръщат книгата в четиво, което стопира диханието на търсещия нови знания.

Мисълта на Захари Стоянов, че „Журналистиката не бива да бъде чимшир

зиме и лете зелена, а на нищо не мирише се е превърнала във фундамент в книгата на професора. Чувство на национална гордост и патриотизъм като напорист бриз лъхат от страниците й. Учебникът обхваща цялостно българската публицистика от нейното начало през старобългарския период на нашата литература до съвременното й състояние. Авторът систематизира и подрежда основните периоди на възникването й и откроява делото на редица дейци. Сред тях са паметни личности като Кирил и Методий, Цар Симеон, Черноризец Храбър, Поп Богомил и Презвитер Козма, Патриарх Евтимий. Пише за книжовници от времето на робството, като Владислав Граматик, Йосиф Брадати, Христофор Жефарович. Особен принос на автора е анализът на фолклорната публицистика. Очертано е мястото на такива майстори на българското слово като Захарий Стоянов, Иван Вазов, Симеон Радев, Стоян Михайловски, Антон Страшимиров, Гео Милев, Йосиф Хербст, Димитър Найденов, Илия Бешков. В най-новата история на журналистиката ни Филип Панайотов се спира на моменти от биографията на в.

Труд“, откроява фигурите на Владимир Топенчаров, Георги Боршуков, мястото на Стефан Продев в динамичния обществен живот преди и след 1989 година.Неподправеното майсторство на „динозавъра“ в журналистиката, както го наричат неговите колеги, се обуславя от факта, че той се е реел дълги години в необхватните ширини на вестникарството. Бил е главен редактор на в.

Пулс„, на сп. Младеж„, основател и главен редактор на в. АБВ„, основател и ръководител на Университетското издателство Св. Климент Охридски„, преподавател по журналистика в Университета за национално и световно стопанство. Безспорно, „Вестници и вестникари“ не само ще надживее своя автор, но и ще припомня на поколенията за могъщата сила на българската журналистика, която нерядко е променяла хода на историята.

Advertisements

About Мариян Томов

The point of view which nobody else reveals

Posted on юни 30, 2008, in МЕДИИ, ОБЩЕСТВО. Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: