ДВЕ ЛОКАЛНИ ТЕЛЕВИЗИИ БОРЯТ ЗАКОНА

Анализатори на медийния и рекламен пазар се намират над и под камък. Но дори и не толкова запознати в тази сфера се оказва, че могат да мамят спокойно закона, да намират дупчици и „зейнали порти“ в него. (Какво остава за тези, които член по член могат да цитират законодателството ни!) Дори малко по-влиятелен ресторантьор, ако закупи подходящото оборудване може да излъчва програма на негова частна телевизия в заведенията си, и то без лиценз. Остава само да завърти канала, и солидни рекламодатели да налапат въдицата. Да рекламираш бира или спагети в пицария си е повече от успешна маркетингова стратегия.

Да, описаната схема де факто е с пъти по-сложна, но де юре осъществима. Докато тези анализатори и медийни регулатори се почешат по „тиквата“,

старите медийни „кучета“ вече печелят от този бизнес

и по всичко личи, че умело са си поделили баницата. Така са направили от веригата заведения „Хепи“, собственик на която е Орлин Попов. Те напълно свободно разпространяват частната „Хепи ТВ“ в ресторантите си в цялата страна. Златната медийна ниша отдавна са напипали и от „Бус медиа“, които имат монтирани екрани в автобусите на столичния градски транспорт. Справка във фирмените регистри показва, че „автобусната“ медия е свързана с „Гергьовден“, като 20 на сто от нея държи Теодор Михайлов, един от основателите на движението. Рекламодателите, които горят от желание техен клип да се върти в градския транспорт, задължително трябва да наминат през офисите на рекламната агенция „Пиеро 97“ на Красимир Гергов. Единствено там те могат да договорят условията за цената и времето за което да се излъчват рекламните кадри. Неформалната връзката на този тип медия с Гергов, очевидно все повече монополизира медийния пазар и засилва комерсиализацията (медийната концентрация).

Ако се абстрахираме от тези тенденции, няма как да си затворим очите от обстоятелството, че и двете телевизии нямат издадени лицензи за разпространение. Те не само заобикалят медийния закон, но и грубо го нарушават. Все пак, създателите и на „Хепи ТВ“ и на „Бус медиа“ много хитро са се опитали да се „закачат“ за някои от текстовете в ЗРТ и техният случай се оказва изключение от закона, който е пределно амортизиран. За пореден път се оказва, че несъвършенствата в него, са в полза на частните интереси на дадени лица.

В чл. 3. (1) от ЗРТ пише, че „радио и телевизионната дейност се осъществява от радио и телевизионни оператори, въз основа на регистрации или лицензии, издадени по реда на този закон.“ Според чл. 2 (ал.1) обаче, разпоредбите от същия закон не се прилагат „за радио и телевизионни програми, създавани с цел разпространение само в една сграда“. Именно този текст от ЗРТ са се опитали да използват като „параван“ собствениците на двете медии. От юридическа гледна точка, локалното предаване на програмите е налице. Но тук се сблъскваме с друг прецедент – „Хепи ТВ“ се излъчва в редица заведения от веригата, а „Бус медиа“ в 200 автобуса. Така се изправяме пред повече от любопитен феномен.

Според експерта по медийно право Нели Огнянова, телевизионната програма на една организация с много регионални офиси може да се излъчва свободно (без да е необходим лиценз). Задължително е обаче, предаваната информация да е с корпоративна насоченост или да е „за нуждите на държавни органи или юридически лица, когато съдържанието на програмата се отнася само до тяхната дейност и техниката за предаване е тяхна собственост“ (чл.2 ал. 2).

Казусът се усложнява от факта, че и двете медии разполагат със собствена техническа база. При тези обстоятелства, Огнянова подчертава, че „трябва да се изследва служебният характер на телевизиите, т.е. дали излъчваната програма се прави с корпоративна цел.“ Ако изключим незначителните телевизионни клипове, в които се върти подобна фирмена информация, по скоро с рекламна за самите медии и заведения („Хепи“) насоченост, то през останалото време се излъчват музикални клипове и реклами. „Хепи ТВ“ както и „Бус медиа“ доставят силно комерсиализиран медиен прокукт, който достига свободно до разнородна аудитория. Ето къде всъщност е

базисното нарушение на ЗРТ

Щом телевизията е локална, но с нееднородна програма, за нея не се изисква лиценз или регистрация, единствено ако се ползва „за нуждите на държавни органи или юридически лица“ (чл.2 ал. 2). (Двете частни медии обаче не се ползват за нуждите нито на държавните органи, нито на юридическите лица, а за широката публика, което само по себе си изисква регистрация).

От Съветът за електронни медии (СЕМ) обещаха, че казусът предстои да бъде разгледан в най-кратки срокове. Програмната схема на двете телевизии ще бъде обект на наблюдение. Регулаторът е на мнение, че ако не изцяло, то поне в основната си част, ЗРТ който е изключително остарял, трябва да се пренапише, за да не се допускат още такива случаи. Отговорността с модернизирането на закона обаче се прехвърля между СЕМ, КРС, отделните институции и политици. Според членовете на Съвета, нежеланието се подбужда най-вече от отделни личности, които умеят само да критикуват, но не и да вършат работа.

Въпреки че ЗРТ не е никак съвършен, е пределно ясно, че „Хепи ТВ“ и „Бус медиа“ нарушават медийния закон. Чл. 2 от него и прилежащите му две алиней са достатъчно красноречиви. Тяхното допълване, пренаписване или добавяне на нови алиней е лишено от смисъл. Трябва само желание правилно да се разтълкуват текстовете и да се вземат съобразни мерки. На всички нас отдавна ни е омръзнало само да ни приказват как трябва да бъде или да се протакат процедурите във времето. Защото с годините, така наречената желязна ръка на закона, у нас е доста омекнала.

Меката ръка, в комбина с бездействието на медийните органи и регулатори още повече засилва монопола на председателя на Асоциацията на рекламните агенции Красимир Гергов. Телевизии като „Бус медиа“ са в интерес на хора като него, които ще отчитат все по-нарастващ дял на рекламите в медиите. От 12-тия рекламен форум в НДК, който се състоя на 26 фувруари стана ясно, че през миналата година рекламите в интернет са се увеличили с 89%, а в радиото и в пресата – с 8 на сто. Делът на рекламите в телевизиите също е нараснал значително, посочи Гергов.

Добре е когато медийния пазар се развива с „диви“ темпове, но не и чрез подобни средства. ЗРТ спокойно може да изчака своето пренаписване. Но корените на проблема, за да има подобни телевизии, са доста по-дълбоки. За да се разбие преобладаващия монопол в медийния ни сектор и нечистите практики в него, законодателите трябва да се замислят. Вместо да внасят промени в ЗРТ, по-добре ще е да изготвят закон който да забранява на дадени лица да държат повече от 30 процентен дял от пазара, каквато е практиката в някои европейски страни. Но май, още много трябва да узряваме!

Advertisements

About Мариян Томов

The point of view which nobody else reveals

Posted on юни 30, 2008, in МЕДИИ. Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: