БНТ ИСКА СВОЙ МУЛТИПЛЕКС, ПОЛИТИЦИТЕ УМУВАТ

Цифровизацията в България трябва да започне от тази година с търг на лицензи за създаване на три мултиплекса

(мрежа за наземно цифрово излъчване, която може да разпространява до шест тв канала). БНТ ще се стреми към създаване на собствен, който по изчисления на експерти би струвал повече от 220 млн. евро. „Обществената телевизия ще продължава да бъде държана на въженце и поставяна в партерна позиция, ако не изгради мултиплекс“. Това заяви генералният директор на медията Уляна Пръмова пред Парламентарната комисия по гражданско общество и медии още на 12 март 2008 година. Те обсъждаха състоянието и приоритетите на БНТ при прехода от аналогов към цифров честотен сигнал на излъчване.Опасенията които Пръмова изтъкна пред Комисията, са провокирани основно от сегашната ситуация в която е поставена телевизията. Един от важните проблеми е, че близо 1/3 от бюджета на БНТ отива в ръцете на БТК. Съоръженията за предаване на аналоговия честотен сигнал се разпространяват от частната компания, която запазва правото си да увеличава многократно цените. Освен всичко това, медията няма никакъв достъп до техническата база на комуникационната компания и не определя качеството на картината, която достига до потребителите.

В аналогична ситуация може да бъде поставена медията, ако не разполага със собствен мултиплекс, защото ще е зависима от останалите три (мултиплекса). Така БНТ отново ще бъде

между чука и наковалнята

притисната от различни договорни отношения. Частните инвеститори от своя страна пък имат интерес да изграждат мултиплекси в големите градове, с население над 1500 човека, което предварително обрича обществената телевизия да се приема само от 68 на сто от гражданите в страната. Уляна Пръмова също настоява, медията да създаде втори свой канал. Тя сравни България с останалите Балкански страни, които имат поне три обществени канала.

По-любопитното е, че като телевизия с обществен статут, тя се разпространява безплатно от кабелните оператори. Те обаче, не гарантират за качеството на картината и тук се къса връзката където медията не може да изпълнява функцията на регулатор. Защо частните оператори трябва да печелят от БНТ? Не трябва ли да си плащат за разпространението на сигнала й и най-малкото за авторските права? Около тази позиция се обединиха от медийната комисия в Парламента. Нейните членовете обаче не пресметнаха факта, че данъкоплатецът веднъж вади от джоба си пари за държавната медия. Ако той е обвързан с кабелен оператор, де факто още веднъж ще си плаща за услугата да я гледа.

Като контрапункт на това, да се дават допълнителни средства за БНТ, застана депутатът от „Национално движение Симеон Втори“ Андрей Баташов. Той застави Пръмова да подреди по приоритети необходимостта от финансиране. В отговор, тя начерта модел, който да покрива разходите по дигиталното производство и предване на тв програмата. Според Пръмова е необходимо да се заделя държавен бюджет, който да осигурява сигнала на телевизията. Да се събират диференцирани такси според всяко домакинство и да се печели от рекламно време.

Моделът е практика в някои европейски страни. Но не трябва да забравяме и факта, че обществената медия е основен продуцент и копродуцент на български филми, песни и народна култура. Те представят България пред света. Как обаче ще печелим награди за най-добър филм в Кан например, като ние все още не снимаме с цифрови камери (HD)? Никой вече не иска да гледа продукции с ниско качество. А затова не трябват държавни пари, а воля. Образците и моделите ги има. Дори те не са толкова отдалечени от нас. В Румъния например има специален фонд за подпомагане на кино индустрията. В този фонд влизат 10 % от годишните приходи от реклама на всички румънски телевизии.

Цивровизацията ще се осъществи у нас, но въпросът е как максимално ще се възползваме от новите технологии и възможности които те ни предоставят.

 

Advertisements

About Мариян Томов

The point of view which nobody else reveals

Posted on юни 30, 2008, in МЕДИИ. Bookmark the permalink. има 1 коментар.

  1. Дарин Камбов

    НА СВЕТЛО ИЛИ НА ТЪМНО, ТОВА Е ВЪПРОСЪТ!
    Или за българските “DTT” неволи

    1.
    Т.н. медийни експерти неверно говорят,че в България предстояла цифровизцията на телевизиите и радиата.
    Тя отдавна е при нас!
    Телевизиите и радиата в България от години произвеждат само цифрови продукции и по цифров път, посредством спътникови предаватели ги разпращат до всеки от нас.Едни ги приемат пряко и цифрово,чрез спътникови сет-топ-боксове към телевизонните си приемници, други чрез кабелните оператори – аналогово или цифрово, зависи от избора.
    И всички чудесии, които можели да се направят, когато щяла да дойде тази цифровата телевизия, както бабуват експертите, са възможни още сега – и HDTV,и 3DTV и всякаквите разширения, които създават какви ли не комфорти за зрителя.
    Едно такова излъчване (DVB-S/S2) ,чрез спътников предавател, което покрива Европа,Северна Африка и Близкия Изтък, не струва повече от 250,000 евро за една година.
    Липсва ни само наземното DTT (Digital Terrestrial Televsion) разпръскване –DVB-T Нищо друго.Което ще рече, вместо да използваме един спътников предавател за едновременно разпространение на колкото си щем цифрови програми върху Земята, да поставим по нея самостоятелни мрежи от по десетки предаватели всяка, за наземно разпръскване само по няколко програми.По тази причина, DTT разпръскването ще бъде на сметка само ако телевизионните компании заплащат за разпространението на една програма не повече от 250,000 евро годишно, колкото за спътниковото. Иначе те ще обърнат гръб на DTT- DVB-T.
    2.
    За да станат двете цени поне приблизително еднакви и в отговор на изискване на ЕС се създаде . великолепен технологически универсален сервиз за наземно-спътниково разпространение на цифрови сигнали,който вече се предлага от много оператори от Континента.
    Сервизът е измислен така,че да се знае с чии пари се прави, да е изключително високотехнологичен, да може да се внедрява бързо, веднага да покрива 100% от територията на дадена страна, и да е най-евтин, в пъти,в пъти, от всякакви други решения. Да е по кесията на всеки телевизионен броадкастер.
    Но най-прилекателното е, че този сервиз напълно осигурява необходимата хардуерна и софтуерна инвестиция с която се изгражда цялата земно-космическа мрежа,от край до край,а ползвателят й,например БТН и БНР, постепенно може да стане неин пълен собственик след като я изкупи чрез поносими наемни вноски за сервиза , за няколко години.
    Ако такъв сервиз се приложи в Българи,то това ще е прекрасна възможност държавата ни да се сдобие, щастливо и напълно безболезнено,във време на криза, със собственна обществена “DTT” (“Цифрова наземна телевизия”) мрежа без да влага инвестиция за създаването й. Без да й се налага да търси частнен инвеститор-омайник,който всъщност ще се яви за да е изджеби..
    Освен в умните държави, водещи членки на ЕС, каквито са Франция, Италия и Испания този сервиз вече успешно работи и извън Европа, в Африка,в Азия….
    При това сервизът се прилага след много улеснена процедура. Купувачът поисква открита, директна оферта за сервиза и ако я одобри,той тръгва. Разбира се операторът може да се избере и с конкурс.Но не с невъзможния за европейското право ” непресъствен конкурс”,какъвто нагло е обявен в “Държавен вестник”,без възможности за контрол върху състезанието ,сиреч радаване под масата, с предопределен победител.Такъв конкурс е недопустим дори и за избор на будка за продажба на кинкалерия.
    3.
    Та, “ DDT” поне от година чака на Калотина, да я пуснат В България.Само че тук,в София, още й кроят сметката, така,че и от нея да се направи далавера.Както му е редът в Отечествто ни ни любезно!
    Отначало всичко тръгна задоволително.Народното събрание разумно прие текст в закона,чрез който се създаваше държавен оператор за цифрово разпространение на обществени телевизионни и радио програми. Държавата разбра,че сама трябва да осигури независимостта и развитието на БНТ и БНР! Защото може да произвеждаш великолепни програми, но ако нямаш високо качествена и високо технологична разпръсквателна мрежа, всичко отива по дяволите, конкуренцията ще те тръшне на земята.
    Пък я има вече и солидната практика наяве: ВВС, ZDF, ARD, RAI и всичките обществени телевизии в ЕС, разпространяват цифровите си програми чрез държавни мрежи.
    Народното събрание наду само парите,че трябвали – 60,000,000 лева.Да останат суми за комисионни?
    Но не премина и година и Народното събрание, разпореди: операторът за наземното разпространение на програмите на БНТ и БНР да бъде частна фирма,защото държавата нямала пари за инвестицията.
    Нахално е!
    Защото в разпореждането няма никаква логика –технологична, програмна,финансова и каквато щете още друга.Но е щампа на схема, позната от двайсет години насам, как да се залепва кърлеж върху държавния бюджет, да пие години наред пари от данъкоплатеца.
    За да променят предишния текст на закона,лобисти с нечисти интереси измъдруваха числото 400 милиона за димна завеса.Че толкова струвало “DTT”.решението в България…
    И то хвана!
    А с повече от десет пъти надолу е истината.
    Да сметнем.Каква е цената на един основен предавател в наземната цифрова разпръсквателна мрежа – един, наречен в заданието на КРС, “островен предавател”?Те са 12 за цялата страна ( в Благоевград, Бургас, Варна, Видин, Кърджали, Плевен Пловдив, Русе, Смолян, София, Стара Загора и Шумен.).Ако е с мощност 10 kW,върхът, ще струва до 230,000 евро,със застраховката и доставката
    Е, дванадесет по тези мъни,колко правят? 2,760,000 евро. Разбира се има куп монтажни работи,после разходи за експлоатацията,но това са втори пари – много по-малки.
    “Мултиплексът” пък, тази изглеждаща грамадна за обществото ни дума, е едно нещо в което по някакъв начин, по жица или без жица, идват няколко телевизионни сигнала, да се съберат заедно , да се пратят в предавателя и да литнат от антената.Това нещо е голямо 19 инча и струва…10,000 евро!
    Сериозният проблем е само къде да се разположат “DTT” предавателите и антените.
    НУРТС,собственост на поредната едикоя си офшорка,по наследственост, държи най-добрите излъчвателни точки на телекомуникационната мрежа у нас,с развита инфраструктура.Но държавата има начини да накара собствениците на бившето й, дръзко отмъкнато, предприятие да сторят място за предавателите и антените на новата, държавната DTT мрежа.
    Та, в България може да има “DTT” за броени месеци..Но на тъмно или на светло да се наприви ,това е въпросът!
    Дарин Камбов

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: