МЕЧТАТЕЛ И РЕАЛИСТ

Актьорът Роберт Янакиев има зад гърба си безброй театрални постановки. Една от най-вълнуващите в които участва напоследък е завладяващата криминална драма на Агата Кристи „Капан за мишки” в която играят още достолепната Стоянка Мутафова, блестящият Стефан Мавродиев, младата чаровница Марияна Жикич и много други. „Интригуващата постановка се презентира вече повече от месец и ще продължава да се играе докато има зрителски интерес”, споделя Янакиев. Няма как да не останете съпричастни с представлението в общинския театър „Възраждане” където той е директор. В постановката до последния миг не се знае кой точно е серийният убиецът, попаднал сред гостите на откъснат от зимна буря хотел. Всеки от посетителите е в ролята на заподозрян. Драмата се засилва, съмненията и страхът се изострят след като в същия хотел жестоко е удушена една от посетителките му – Стоянка Мутафова, в ролята на вечно хленчеща, заможна старица. Безспорно това е един гениален роман, който оживявя на камерната сцена благодарение на сценографията на Петя Стойкова и заразителната игра на актьорите.

„Преди цели 14 години изиграх първото си представление със Стоянка Мутафова – „Пепеляшка” и то в същия театър „Възраждане”, спомня си Янакиев. Сякаш като в приказка, неусетно мина това време. Но то не е променило нито жизнения дух, нито енергията и всеотдайността на сцената с която Стоянка постига вълшебен ефект върху публиката във всяка една постановка. Аз се възхищавам, прекланям се пред тази икона на българското театрално изкуство. От нея черпя творческо вдъхновение. Зареждам се с положителни емоции при всеки допир, при всяка комуникация с нея.”

За Янакиев, жена му Полина е другата икона пред коята се кланя и обгръща с безмерна обич. Актьорът по-известен от рекламата „Данчо и жена – да, да!”, споделя, че преди да се венчае постоянно си е повтарял тези думи: „Затова се ожених внезапно, без да се замислям, иначе никога нямаше да направя тази лудост. Всичко се случи много бързо. Буквално за три дни решихме да се „вземем” със съпругата ми. Но най-интересното е – продължава театралът, че сватбата ми се състоя точно на 10 януари, 1997 год. когато се щурмуваше Парламентът. Ние бяхме точно отсреща – в червения салон на бившия хотел „София” (сега „Радисън”), откъдето с едното око гледах събитията на площада, а с другото оркестърът и гостите в ресторанта. Всеки който идваше на емблематичната за мен вечерна сватба беше разплакан, но не толкова от силните емоции по нея, а от сълзотворния газ с който полицията разпръскваше яростната тълпа. За щастие всичко се размина без жертви измежду гостите на празненството.”, с облекчение и прокрадваща се лека въздишка разказва за преживяното четиредесет годишния Янакиев.

Като резултат от венчавката с жена му го спохожда голямата радост в живота – ражда му се дъщеричка – Ния. „Тя носи името си на главната геройня от романа „Железния светилник”. Неусетно порасна около мен., хвали се щастливият татко. За свойте 10 годинки има много разнообразни хобита – обича да язди коне, да кара зимни кънки, да танцува. Заедно с това е и отлична ученичка. На нея посвещавам живота си и се боря всекидневно с предизвикателствата на злободневието. В момента в който се появи детето ти, твоят собствен живот се измества на заден план.”, откровен е в разсъжденията си Янакиев. „Затова мечтая изкуството да не ми носи само душевно удовлетворение, но и по-добри приходи за да мога да удовлетворявам, в пълна степен, желанията на моето малко съкровище.”

За да провокира мисленето на децата, да ги възпита в духа на красивото и възвишеното, Роберт Янакиев с удоволствие играе и в детски постановки. „Разкошно е да се почувстваш част от прозаичния свят на детето, когато то е вперило с интерес очи в твоя приказен персонаж.” Актьорът е убеден, че театърът трябва да бъде модернизиран, а сценографията все повече раздвижвана за да има по-голям зрителски интерес: „Трябва да има и идиотщина в театъра, лудост, дори и да се скандализира обществото както това, най-добре прави Александър Морфов. Все пак публиката е тази, която избира какво да гледа съобразно с нейните предпочитания.”, лаконичен е Янакиев.

Талантливата и всеотдайна игра на актьорите не е достатъчна. За да се създаде допълнителна атмосфера и комфорт на публиката в камерната зала на театър „Възраждане” е необходимо тя да бъде „облагородена”. „Сега е прекалено мрачна!” възкликва откровено Роберт за състоянието в което се намира тя, но се надява още тази година да бъде реставрирана с финансовата помощ на общината и на някои частни фирми. „Ако зависеше от мен щях да я обзаведа изцяло с антикварни мебели.” – разкрива за своята голяма страст той – антиките. „Старинните мебели носят история, топлина, уют. Те остаряват красиво, а не като тези нови мебели, които се правят от некачествено дърво. Единственото хубаво при тях е, че дървояда не иска да ги яде, защото дървените стърготини и лепилото не му харесват” – шегува се актьорът.

Другото голямо влечение за Роберт Янакиев е киното. „Удоволствие беше за мен участието ми във филма „Време за жени” по режисурата на Илия Костов. Сюжетът е социален в който главните персонажи се опитват да „надскочат” средата в която живеят. Снимах се и в детския сериал „Ваканцията на Лили”, където аз се превъплъщавам в бащата на главната геройня. Режисьор на този филм е Иванка Гръбчева. Съкровенна мечта ми беше да се срещна с тази непредвидима жена, притежаваща невероятен хъс за творческа работа.” Скоро предстоят премиерите на двата филма, които ленти ще се завъртят по БНТ.

Както е във филма „Време за жени”, със своето членство в политическата партия „ГЕРБ”, Янакиев също се опитва да промени нещо в своя и в този на околните живот. „Станах член на „ГЕРБ” без да слагам нещата на везни. Хората от партията ме спечелиха на своя страна. Политиката която изповядва формацията ми допадна, защото тя е ориентирана във всяка една социална структура на обществото. Нейн приоритет е да бъде във всеки един момент на улицата с хората.”

На предстоящите избори за евродепутат, Янакиев призна, че няма намерението да се кандидатира: „Само ако нещата не могат да се случат без мен и лидерът на „ГЕРБ” Цветан Цветанов и Бойко Борисов ми възложат тази отговорност бих се кандидатирал.”- еднозначен е той, като се възмущава от факта, че „Четири гласа оставаха в Европарламента да спасим трети и четвърти блок на АЕЦ Козлодуй. Ако мене ме бяха пуснали в Парламента, щях да убедя петима, които да застанат зад българската кауза веднага. Все пак човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му.”, мъдро заключава той.

„Сигурно е много готино да облечеш средноскъп костюм в началото. По-късно много скъп костюм, да си сложиш позлатени часовници по ръцете и отивайки в Брюксел да се кланяш и викаш: „Добър ден!” Но човек не трябва да се самозабравя. Ако утре всички твой колеги ти кажат какви велики интервюта правиш, приятелю, ти излиташ в космоса. И ако няма кой да те дръпне и да ти припомни откъде си тръгнал, ти се самозабравяш както повечето наши политици.

Откровения:

Ние актьорите все още успяваме да се забавляваме в една професия, която от много време е девалвирала. След представление винаги се чудя дали упорството и инатът са си заслужавали, дали трябва да продължавам да играя? Причините са от мизерните условия на труд, до ниското заплащане и негативното отношение на обществото като цяло към актьорската работа. Защото зрителите в залата виждат само крайния резултат от положения труд, цялостната завършеност на произведението. Но за да стигна до тази съвършенна завършеност, аз съм срещнал безброй трудности, скарал съм се с близки хора, разделил съм се с колеги, с една дума – „повърнал съм си червата.”

Изкуството трябва да бъде насърчавано с национална политика, да му се даде шанс да се развива за да облагородява и задоволява душевните потребности на човека. А не да се дава шанс на ромите които имат по 15 деца. За да имаш 15 деца трябва да си се навил много на масрата.

През всичкото това време никой политик не съумя да стори нещо хубаво за театъра. Никой не направи дори първата крачка в опит да промени статуквото, да изкара от калта изкуството ни. Важен е не само пътят по който ще се върви за постигането на целите, но и вярната посока. Ако предварително не си си я предначертал, може да тичаш нанякъде и да се окаже, че всъщност си се въртял в кръг като луд.

Advertisements

About Мариян Томов

The point of view which nobody else reveals

Posted on юни 24, 2008, in СЪДБИ. Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: