АСТРОНОМЪТ С ДВЕТЕ ВИСШИ И КИТАРА

Георги Петров

Георги Петров сн. Мариян Томов

Планета, с маса десет пъти по-голяма от тази на Земята, ще профучи през атмосферата й, след по-малко от 40 години. Експлозията последвала след сблъсъка, ще се равнява на взрив от тонове атомни бомби, способни да разрушат половината от Слънчевата ни система. Такава е апокалипстичната картина, която рисува Исак Нютон преди повече от 4 столетия. Чрез съвременните технологии, само с натискането на едно копче на дистанционното, всеки може да съпреживее подобен взрив по популярния канал „Дискавъри”.

Тези Нютонови изчисления са по-скоро митове”, твърди докторантът по астрономия Георги Петров, който има десетки десертации за теориите на физика. „Нютон не е отчитал гравитационното влияние на съседните планети. Той е разглеждал задачите само за двете тела и оттам се получават различията. На телата влияят много фактори и начални условия. Това което показват по програми като „Дискавъри” е пропаганда за печелене на аудитория”, уверен е Георги, който споделя, че дори и със съвременните технологии е невъзможно да се изчисляват с точност подобни вероятности.

Сгоден за науката, 26 годишният докторант по „Астрономия и астрофизика”, който е и главен секретар на катедрата, завършва успоредно магистратури по философия и физика в Софийския университет. „Намерил съм баланса в науката. Философията задава проблемите, които трябва да бъдат решени, а науката се опитва да ги осъществи., обяснява младият учен. За мен от едната страна на везната мерят сили Нютон и Айнщайн, а от другата Аристотел и Блез Паскал.”, шегува се Георги.

Електрическата китара и екстремната музика, от която косата на Айнщайн би настръхнала още повече, са другата страст на физика. „След 2 години „забиване” на хардрок парчета на китарата, реших да създам албум. Вече имам няколко завършени авторски песни.”, обяснява той. Бандата му се състои от…..мощен компютър. „С него сам пресъздавам барабаните, клавирите и оформям цялостно песента. За мен бъдещето на музиката е не в групи с по 10 музиканта, а от един човек, който да е диригент на самия себе си.”

Артистичният псевдоним на Георги е „Лорд Ахурамазда”. „Така се е наричал богът на светлината на магите, които се смятат за родоначалници на философията. Те са населявали древна Персия и Индия, като владеели изкуството на магията.”, разказва физикът, който прекарва всяка свободна минута с пръсти върху струните. „Дори след една конференция на младите учени от България и Сърбия, отидохме в хотела на БАН, където започна надсвирване – аз грабнах китарата, а сръбските гости пияно и стара, дървена флейта. Едвам усетихме с колегите, кога отново беше изгряло слънцето навън.”

Всякяква светлина чезне за Георги и приятелите му, когато едвам не попадат под капана на бялата смърт: „Преди 2 години, решихме да преборим суровото мартенско време, като от Бояна се изкачим до Черни връх. Стигнали подножието на върха, изведнъж започна да пада гъста мъгла и да свисти леден вятър. Загубихме ориентация, започна бързо да се смрачава, поема си дълбоко дъх Георги, когато се връща към този страховит ден. Изтощени до краен предел и потъващи в дебелия сняг, все някакси се добрахме до полуразрушена постройка на лифта, където отпихме по глътка уйски за сгряване.

Връщането обаче се оказва свирепа битка със смъртта. „Ако някой от нас тримата започнеше да се унася, другите го надъхваха „Остава още малко – давай!” и му биеха шамари за свестяване. Едвам додрапахме тогава до най-близката хижа. Но това което ме прави щастлив е не толкова, че оцелях, а че до себе си имам двама много верни и всеотдайни приятели.”, гордее се с тях астрономът.

Току що завърнал се от практически наблюдения на един от най-големите телескопи в Европа – този в Рожен, на Георги Петров му предстои пътуване до италианското градче Асиаго. „Там ще се запозная по-отблизо с астрономическите архиви правени от местния телескоп и ще извършвам наблюдения на пулсиращи звезди. Гледката на тези звезди, които променят размера и светимостта си е много красива.”, запалено разказва той.

Най-пленителните гледки, които е наблюдавал са от дългия 10 м., тежък 80 т. и с диаметър на огледалото 2 м. – телескоп в Рожен. „Когато погледнеш през него, имаш усещането, че можеш да пипнеш дадена звезда, която всъщност се намира на милиони светлинни години от Земята. За съжаление в близост до телескопа, от общината в Сандански, са разрешили строителството., противи се Георги. На строежите не им е мястото там, дори да са законни. Те замърсяват въздуха, пречат светлинно, като влияят на качеството на наблюдение.

Нощите, когато започва работният ден за учените, техниците и операторите на телескопа е доста натоварен. „Постоянно трябва да се извършват наблюдения и да се обработват данните от тях. Има и още нещо притеснително – да се излиза извън сградата на обсерваторията. Там лесно някой учен, допуснал тази грешка, може да се окаже вкусна закуска за вълците.”

Астрономията, като наука, която използва едни от най-скъпите съоръжения за невоенни цели на Земята е със занижен бюджет от доста време насам в страната. Ако се разходите през почивните дни в Борисовата градина в София, няма как да не ви направи впечатление поолющената сграда на обсерваторията към СУ, където физиците и техните наблюдения май са излезнали в неплатен отпуск.

„Съществува голяма бюрокрация у нас, обяснява Георги. Държавата отпуска крайно малко средства за наука въобще, но и спира частните инвеститори, които имат желание да финансират факултетите. По този начин не само науката и факултетите в страната губят, но и държавата. Така се получава отлив на студенти по физика, а специалистите предпочитат да работят в чужбина за далеч по-добро заплащане.”

Поради липсата на интерес, с всяка изминала година намалява броят на студентите, които искат да изучават специалност физика. „Оттук идва и другият проблем, разкрива астрономът. Колкото по-малко студенти има в даден факултет, толкова и субсидиите за него са по-малко.” Затова Георги смята стойността на парите не като привилегия, а като средство, което да служи за прогреса на човечеството.

Учените, все пак са намерили вратичка за финансиране на собствените им проекти и за набавянето на апаратура. Те кандидатстват по различни европейски проекти. „И тук обаче има доста спънки, откровен е физикът. Във факултета за да те одобрят по някой проект, трябва да го съгласуваш с останалите учени. Често обаче, по една или друга причина, се случва да не ти гласуват необходимото доверие и по български да те „натикат отново в казана с врящата вода”.

Георги, въпреки свойте 26 години, предава своя опит на учениците от „ТУЕС”, към Техническия университет, където преподава философия. „Доста труд вложих при оформянето на оценките за края на учебната година. Но накрая изпитваш истинско удоволствие, след като си успял да предадеш дори частица от знанията си на някой друг. Моята награда е признанието, което получавам от учениците за положения труд.”

Докато мечтите на повечето хора са свързани с желанието им да направят екзотично пътешествие до Малдивите, или да забогатеят толкова, че да си позволят скъпа яхта, то за Георги сухата пустиня на Чили, осеяна с бодливи кактуси е съкровена мечта. „Пустинията Атакама ме привлича, защото там се намира най-големия телескоп в света – VLT. За мен ще е неописуемо удоволствие да мога да стана един от учените, опериращи с апаратура от подобни мащаби.”

В края на работния ден във факултета, освен задълженията като главен секретар на катедрата – да обработва документи, да извършва поръчки за нуждите на обсерваторията, младият учен работи по докторанския си проект – „Физика на активните галактични ядра”, и подготвя статии за международни научни списания. „Галактичните ядра са тези, в чийто център има черни дупки, акреационен диск и прахов пръстен околовсичко това.”

Разясненията на Георги са като от някоя научно-фантастична книга, а самият той е герой от подобен разказ. Все пак, дори сгоден за науката, астрономът може да изневери за малко на годеницата си, като намери свободно време за приятели и развлечения. „Тази вечер няма да работя. Ще се позабавлявам в клуб „Сцената” в Студентски град, където сигурното е, че партито ще продължи до сутринта.”

About Мариян Томов

The point of view which nobody else reveals

Posted on юни 19, 2008, in СЪДБИ. Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: