ЖИВОТ ЗАБУЛЕН В МИСТЕРИИ

Христо Явашев – Кристо

В ранната сутрин в Манхатън, Христо Явашев излиза от апартамента си и се разхожда до края на блока. Купува си вестник от малкия магазин на ъгъла. По пътя си обратно към къщи, той спира да покрие кучешките и котешки изпражнения от предната вечер с пясък. Хората казват, че рано сутрин творецът купува цветя за своята съпруга Жан-Клод. За последните десет години, той поставя цветята в една и съща ваза. С изключение на вазата и Нюйоркския апартамент, който има от 1964 г., всичко останало в живота му е било мимолетно.

Докато неговото изкуство е станало световноизвестно, много малко се знае за личния живот на Явашев. Историята за произхода му е живописна особеност, която озарява странния живот в България през средата на ХХ век. По бащина линия, той произхожда от германски емигрант дошъл в страната ни. Прадядото му, Фридрих Фишер, изобретява модерния процес за масово производство на стандартни лагери и изпраща сина си, Витус Фишер, дядото на Христо, в България да отвори първия завод за лагери в Източна Европа.

Проектът обаче изпада в немилост. Една от причините е липсата на квалифицирани кадри, в предимно аграрната по това време България. За последвалата финансова катастрофа на Витус Фишер допринася и индустриален инцидент в завода, при който загиват четиринадесет български работници. Без пари и притесняван от местната полиция, чужденецът взема името Димитър Явашев (на един от работниците, загинали в завода) и влиза отново в обществото като обикновен български селянин, работещ в близкия концерн за производство на мляко. Синът на Димитър, Владимир Явашев, наследява техническите склонности на баща си и става учен в страната ни, макар и много беден, в годините преди раждането на Христо на 13 юни 1935 година.

Всъщност Кристо, както е популярен в чужбина, е второ от три деца, и прекарва детството си в малкия, исторически град Габрово. Още на 13 години, той започва да се интересува от театър. Пише няколко пиеси, като редактира и публикува вестник за театъра. Същевременно учи в прочутата Априловска гимназия – където завършва със златен медал. В годините между 1952 1956, учи в Художествената академия в София.

По това време социалистическата система, ограничава хората на изкуството да се изразяват свободно. “Беше много трудно да се прави изкуство”, казва Ирена Левиева, която е учила с Христо. Много от нас загубиха своята оригиналност и станаха продукт на режима”. Това обаче не се случва с Явашев, който прави театрални декори и се опитва да ги постави на сцената с помощта на състуденти. В тези години, той използва таланта си да “облагороди” грозната реалност в подтискащата си родина.

Удобен случай са летните бригади, на които групи студенти по изкуството отиват да помагат на земеделците в селата. Тяхната работа е да украсят пейзажа по пътя на Ориент Експрес и други туристически дестинации. Студентите, принуждавани от правителството да измислят впечатляващи гледки, трябва да съветват земеделците за неща, като как например да показват тракторите си най-добре, в случай че преминават пътници от капиталистически страни. “Взехме тръби, доставени за водопровод, който щял да се строи до река Марица и ги наредихме в артистична купчина”, разказва артистът.

След като завършва Академията по изкуства, той отива в Прага. Там посещава кратък курс по стенография, провеждан от Емил Буриан. В същата година, тръгва към западния свят скрит в железопътен вагон. “Целта ми беше да отида в Париж, точно както всеки млад и вдъхновен човек на изкуството копнее да отиде – това беше Европа, столицата на изкуството…”, спомня си той. Сам и мизерстващ, единствените неща, които Явашев притежава тогава са него самия и идеите му. Той не говори никакъв западен език, защото по онова време в България английският се смята за капиталистически. Единственото нещо, на което разчита, е помощта на семеен приятел, който живее във Виена.

Във родината на Моцарт, творецът си изкарва прехраната като рисува портрети и пейзажи. И, както повечето неща в живота, някои събития са чист късмет. Много скоро, Христо Явашев си създава контакти с хора от Обединените Нации (ОН), така че пътуването му към Париж се отклонило в Женева. Като успява да спести малко пари, той най-накрая достига Париж през 1958 година. Отново започва с портрети: “По-голямата част от моята работа тогава включваше портрети на известни фамилии от френската аристокрация: от Ла Рошефока до Мортема, всички произлизащи от древни родове,” споделя той.

Във френската столица Кристо среща жена си. Това се случва през октомври същата година, когато той рисува портрет на майка й, Пресилда дьо Гилебон. Първоначално, художникът е привлечен от Жойс. Тя е полу-сестра на Жан-Клод, която е сгодена за Филип Планше. Но малко преди тяхната сватба, Жан-Клод забременява от Христо Явашев. Въпреки, че се омъжва за Планше, тя го напуска веднага след медения им месец. Синът им, Кирил, се ражда на 11 май 1960 година. Родителите на Жан-Клод не са очаровани от връзката им, особено поради скромния произход на българина с немски корени, и временно се отчуждават от дъщеря си. Въпреки това, двойката се жени на 28 ноември 1962 година.

Христо Явашев идва на сцената като неизвестен, но възхищението му към работа в огромен мащаб го довежда до подхода Nouveau Realiste. Жена му, организатор и администратор, работи заедно със съпруга си и неговия екип. Странно, но двамата никога не летят в един самолет, защото ако нещо се случи на едниния, другия ще трябва да довърши работата. Тяхното партньрство е важно за изкуството, но малцина могат да забележат нейното присъствие в самата творба.

През 1961 г. Кристо опакова варели на пристанището в Кьолн. Това са първите големи обекти, които опакова. Следващата година двойката се захваща с първия си монументален проект, Rideau de Fer (Желязна завеса). Без предупреждение или съгласието на властите и като заявление против Берлинската стена, те блокират Руе Висконти, малка улица до Сена, с петролни варели. Жан-Клод спира наближаващата полиция, като ги убеждава да позволят да остане няколко часа. Въпреки че едновременно с това провежда първата си изложба в галерия, точно проектът Висконти прави Христо известен в Париж.

През 1964 г. двойката пристига в Ню Йорк и се установява да живее там. Въпреки че е беден и все още не знае добре английски, Кристо прави изложби в едни от най-популярните галерии „Кастели” в Ню Йорк и „Шмела” в Дюселдорф. Когато вестник Ню Йорк Таймс публикува снимки от “Обградени острови” на корицата, става ясно че Явашев е сполучил веднъж за винаги. За пръв път голяма, уважавана банка одобрява заем за 700 хил. долара за да осъществи работа, за която самият артист трябва да осигури три милиона долара чрез продажбата на свои чертежи и колажи. Уол Стрийт Джърнал” пък съобщава, че новосъздадената фирма на твореца „C.V.J. Corporation” се е изкачила до номер три в списъка с американските покровители на изкуството.

От студиото на Христо Явашев в Ню Йорк, където той работи сам, днес се връща към живота си: “Аз винаги съм желал да стана човек на изкуството”, казва той. Наблизо лежи една от неговите първи книги, “На моята майка, Цвета Яначева”. Въпреки че всичко за него започва в България, художникът никога не се завръща. Нито дори през 1989 г., когато страната му празнува новата демократична революция. Това е нещо, което той не желае да обсъжда. Нито пък разисква факта, че е забравил да говори български. Или пък не? Изглежда, че Явашев нарочно обвива себе си в мистерия. Неговата единствена конкретна вяра е, че всичко в живота е неповторимо и се случва само веднъж. По целия свят нещата се повтарят – възхода и падението на политическите сили, изменчивостта на масовата култура и смяната на сезоните. Ние наистина копнеем да видим нещо, което се случва само вендъж в живота. И тъй като тези проекти притежават някакво измерение, те се появяват само веднъж в живота.

Най-популярните проекти на Христо Явашев

Заобиколени Острови

Семейството на Христо планира проект, базиран на идеята на Жан-Клод да заобиколят единадесет острова в залива Бискейн, Маями, с 603,850 квадратни метра розов полипропилен. Той е завършен на 4 май 1983 г. с помощта на 430 помощника.

Райхстага

След проекта “Чадъри”, Христо и Жан-Клод се съсредоточават да обвият Райхстага в Берлин. С подкрепата на парламентарния говорител Рита Сюзмут, семейството работи за да убеди членовете на парламента, обикалят от офис в офис, пишат разясняващи писма до всичките 662 депутати и провеждат безброй телефонни обаждания и преговори. На 25 февруари 1995 г., след дълги дискусии, Бундестага позволява изпълнението на проекта. Необходими са повече от 100,000 квадратни метра огнеупорни полипропиленови фибри, покрити с алуминиев слой и 15 км въжета. Обвиването започва на 17 юни 1995 г. и завършва на 24 юни. Спектакълът бил наблюдаван от пет милиона посетители, преди да започне разопаковането на 7 юли.

Advertisements

About Мариян Томов

The point of view which nobody else reveals

Posted on юни 19, 2008, in СЪДБИ. Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: