ДА СДЪВЧЕШ КОНКУРЕНЦИЯТА

Даниела Тодорова – финансов директор на Wrigley

Дъвките, забранени със закон в Сингапур, у нас всеки дъвче и плюе където му падне. Дори някои от банковия или административен персонал, не се свенят да „джавкат“ на работното си място. Но в света има компании, където ако не задължително, най-малкото е препоръчително, служителите там да прехвърлят от лявата на дясната половина на ченето си дъвка. Дори шефовете им ги насърчават с награди – за най-голям балон или за продължително дъвчене. Фирмата, в която традициите отдавна не са това което бяха, носи корпоративното име „Ригли“ (Wrigley). Тя произвежда едни от най-популярните марки, като Orbit, Winterfresh, Hubba Bubba, Airwaves, Eclipse.

В централния клон на компанията в Германия, която се намира в Мюнхен, работи Даниела Тодорова. Тя е финансов директор в нея от 2005 година. Освен за Германия, 36 годишната софиянка изпълнява супервайзинг функция в още няколко страни, сред които са Австрия, Недерландия и Швейцария. Ръководи и мениджърски екип от 20 човека. Въпреки тези обстоятелства, на Даниела й е трудно да се определи като успяла. Тя се е научила да цени и малките неща, които ни заобикалят, но ние често не забелязваме. За нея успех е когато свърши планираното за деня или е помогнала на колега. „Дори когато се прибера у дома при семейството си, с пет минути по-рано от предвиденото, също е успех.“ Като постижение, тя изтъква и това, че през 2005 г. добавя към биографията си Магистърска степен за ръководни кадри – EMBA, която е към Американския университет в Благоевград. Но първата магистратура, която завършва е по Международни икономически отношения в Университета за национална и световно стопанство през 1994 година.

Въпреки високата си специализация и опит, финансовият директор бързо се сблъсква с консерватизма на немците. Той не им позволява лесно да допуснат до себе си една чужденка, особено на ръководен пост. Чувството за безпомощност и уязвимост, които изпитва Даниела през първите месеци на новата позиция, вземат връх. Тя дори смята, че е взела грешното решение и заедно със семейството си е готова да се качи на първия самолет за София.

Пред прага на отчаянието, в една хладна дъждовна вечер, тя разлиства книга за която все не и е оставало време да я прочете. За да се отърси от проблемите, полегнала в широкото легло вкъщи я зачита и на страниците й открива ключовото изречение: „Първо трябва да спечелиш битката със себе си и после да се бориш с другите“. В него тя съзира мъдростта, нужна й за да се справи с трудностите, които като звяр са я притиснали между острите си зъби.

На следващата сутрин финансовият директор привидно не е променила нищо. Но е станала по-уверена в самата себе си. „Въпреки всичко, отне не малко време, лъкатушене, дали малкият екип който управлявам, все пак ще се довери в мойте способности, споделя Даниела. – Но в момента съм много щастлива да работя с тези хора и се радвам, че накрая ми повярваха. Постигаме много заедно, станахме сплотен колектив, като успяваме и да се забавляваме.“ За нея, и до днес всеки ден представлява борба и себедоказване, а всяка нова позиция или проект е любопитно начало с много неизвестни.

Въпреки тригодишния си престой, освен прекалената сдържаност на немците, българката не може да свикне и с тамошната кухня. Затова тя предпочита да посещава гръцки таверни или италиански ресторанти. В къщи, домакинята запретва ръкави, облича престилка и готви на семейството си традиционни български гозби. Съпругът й Стефан, с който са се запознали покрай работата в България, обожава родната кухня. „Старая се да създам необходимия домашен уют, казва Даниела, която същевременно се опитва да предаде родните традиции и върху сина си Георги. – Той е ученик в трети клас в немско училище. Но дори късно вечерта – време за семейството винаги се намира и се старая, то да е изпълнено с интересни и забавни моменти.“

Според Тодорова, топлината от семейната обич, не може да замести изцяло близостта на приятелите. Въпреки, че технологиите позволяват модерни интерактивни комуникации, директният контакт не може да се пренебрегва. Една от приятелките й Бойка Модева определя Даниела като безкраен работохолик, откровенна личност с добродушен характер. Модева съжалява, че все по-рядко й се налага да се среща лично с приятелката си – „Тази година сме се виждали само веднъж. Бяхме се уговорили на следващия ден отново да изпием по едно кафе, но Даниела ми се обади късно вечерта за да ме уведоми, че на следващия ден трябва спешно да пътува и си приготвяла недоразопакования багаж.“

Щом стана въпрос за пътуване, Даниела Тодорова си припомни първата екскурзия която прави до Германия през 1990 година. Тя подхваща: „Пътувах с часове, сърбите правеха проблем и ни забавяха допълнително на границата. Това беше и времето когато в България нямаше много стоки по магазините. Когато стигнах в Берлин, снимах колбасарските магазини, които бяха препълнени. По-късно, през 1995 г. пропътувахме половин Европа с колеги от „Ригли Германия“ с немска кола и единствено с немски визи. Още от тези пътувания, впечатленията й за реда и дисциплината, умерените емоции, в известен смисъл и консервативния начин на изпълнение на задълженията, според Тодорова, не са се изменили.

Въпреки предубежденията си, Даниела още като студентка избира да работи във „Вела България“ (Wella). „През този период се научих на дисциплина и организация на работата, общуване с клиенти, поемане на риск и че винаги има начин да се справиш

преди всичко с много труд и упоритост. Работата ми във фирмата беше прохождане в бизнеса – трябваше бързо да науча много терминология,“ споделя тя. В началото на 1994 г., се явява на интервю за работа в клона на „Ригли“ в България. „С управителите на компанията трябваше да си говорим на английски, но тогава знаех единствено немски“, спомня си тя. Перфектният немски на кандидатката и познанията които показва в областта все пак не остават скрити за работодателите, които я пращат на обучение за една година в „Ригли Германия“ (Wrigley GmbH). Специалисти в Берлин я подготвят да поеме ръководството на финансовият отдел за страната ни. През 1995 г. тя се връща в България и до 2004 г. заема поста „Финансов и административен мениджър“, като контролира бизнес процесите в Сърбия и Македония. Със своят хъс, амбициозност и показани резултати, през 2004 г. Даниела Тодорова е поканена да участва в разработката на бизнес проект във Франция.Надничането в кухнята на чуждите и родни компании, формира мнение у Даниела, че различия в начина на управлението им почти няма. „Навсякъде се цени компетентността, толерантността и откровеността, ясните рамки на поведение и правомощия, разсъждава тя. – Щях да забравя най-важното, пък то дори е на първо място – импулсивно добавя директорът – човечност. Според нея, тези критерии са водещи и напълно достатъчни за да бъде „сдъвкана“ конкуренцията.

 

Най-трудните и най-прекрасните моменти в живота ми бяха… от времето, през което пътувах много, учех по EMBA и не бях близо до сина си беше много трудно

Радват ме… успехите – мой, на съпруга ми и на сина ми, на близки и познати; също че всички приятели продължават да се отзовават на поканите за среща когато сме в България

Старая се… максимална част от свободното си време да прекарвам с моя син; чета за да научавам нови неща и разбира се срещи с приятелите

Няма нищо по-хубаво от… добри приятели, заслужена почивка и приятен следобеден ‘shopping’

Никога не бих… отказала помощ

Винаги ще…вярвам в добрите намерения на всеки човек

HUBBA BUBBA или ORBIT? ORBIT

Финансистът трябва винаги да е… на щрек и акуратен

Бъдещите ми планове са… Да продължавам храбро напред

Лични щрихи

Даниела Тодорова е родена през 1972 година,

омъжена, с един син.

Образование

Магистър е по Международни икономически отношения

Заемани длъжности

Административен асистент в представителството на

„Вела“ (Wella) за България (1992 – 1994).

През

1994 г. започва кариерата й в „Ригли“. Първата година прекарва в Wrigley GmbH в Мюнхен, отдел „Финансов контрол“.Финансов и административен мениджър за България, Сърбия и Македония

(1995 – 2005) 2000

Финансов директор в

„Ригли Германия“ от февруари 2005 година

Advertisements

About Мариян Томов

The point of view which nobody else reveals

Posted on юни 19, 2008, in СЪДБИ. Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: