БАНКИТЕ СА В „КАПАНА ЗА МИШКИ” НА РЕКЛАМИТЕ

Лъскавите банкови реклами никнат навсякъде. Те се извисяват гордо на обществените сгради, въртят се по ултраскъпите екрани в центъра на столицата, заливат ни с атрактивни оферти дори от малките и тъмни улички на села и паланки. Ежедневието ни, образно казано, е притиснато между рекламните пана, които ни задушават със своята натрапчивост, за която рекламиращите в сектора хвърлят милиони левове.

За последните две години би могло да се каже, че по скалата на креативността и изразходваните средства, банковата реклама в България надмина тази на бързооборотните стоки. Затова говорят и цифрите. „Райфайзенбанк” отодавна е лидер по преброени пачки за подобни кампании. Банката е похарчила повече от 1 млн. и 200 хил. лв., и то само за първото шестмесечие на 2007 г. В надпреварата за привличането на клиенти, за същия период, на второ място се нарежда „ДЗИ”. Тя отстъпва на колегите си от „Райфайзен” с едва 1000 лв. „Първа инвестиционна банка” е вложила близо 1 млн. лв., докато от „ДСК” са били по-скромни в харчовете – около 600 хил. лв. В дъното на класацията са се „загнездили” „Експресбанк” и застрахователно дружество „Армеец” със съответно 377 хил. лв. и 280 хил. лв.

Мотото на банките е подчинено на максимата „Не депозирай! Рекламирай!”. Най-често предпочитаната от финансовите институции реклама е тази от малкия екран. Оттам, според някои психолози, посланията им най-добре се асимилират от потенциалните клиенти. Но ако превключите канала или се разсеяте дори за минутка, докато тече рекламната пауза в праймтайма по Канал 1, това е струвало на рекламиращия 7 200 лв. пари на вятъра. Толкова е цената за едноминутен клип по медията. Разбирасе, тарифите по кабеларките в най-гледаното време излизат с поне 1000 лв. „по-тънко”.

Дори и най-опитният счетоводител би се затруднил или получил силно главоболие, при опит да пресметне похарчените пари за реклама от дадена банка, за един месец. Нека заедно с вас се опитаме да влезем в ролята на счетоводители на „Райфайзенбанк”, която „лепва” своите реклами, дори там, където мобилните оператори губят обхват.

Банката е единствената засега в сектора, която е разпространявала офертите си чрез фирмата „Бул Медиа Солюшън”, която има няколко огромни светодиодни екрана в центъра на София, (на НДК например). За всекидневното излъчване на клип за месец, не по-дълъг от минута, тарифите вървят от 1200 евро нагоре. „Изрисуваният” автобус струва около 4025 евро, но за година. Докато 30-ет секундните клиповете на „Bus Media” в градския транспорт, се харчат по 3600 евро, в рамките на три седмици. Райфайзен е и чест клиент на „Райц-2”, която оформя рекламите във вестниците. Така за три седмици в седмично издание, за каре с размери 8x10 цветно, ще ви поискат към 800 евро.

Ако все още не ви се е догадило от натрапчивите банкови реклами, които са навсякъде, то със сигурност психиката ви ще се разтрой след няколко сърфирания из интернет пространството. Там ненадейно изникват послания от типа: „Бърз и лесен ипотечен кредит, без доказване на доход ” или „Суперкредит! Точно за вас е.” По данни на агенцията за маркетингови изследвания „Ноема” за 2006 г., бюджетите вложени в реклама онлайн са достигнали близо 4 000 000 евро. Е, но за около 12 лева на ден, за реклама в dir.bg например, спокойно и вие може да си позволите лукса, дори да предложите брак по нестандартен начин на вашата половинка.

Истинската банкова реклама у нас датира отскоро – някъде между 1994 – 1996 г. Като определението „истинска” е доста условно. Първите рекламни опити се правят на принципа „проба-грешка”. Повечето от нас си спомнят агресията на Първа частна банка или големите вестникарски страници на кредитни институции, които отдавна вече са потънали в забвение. Сегашните реклами на банките имат малко общо с тези отпреди десетина, а дори и преди две години.

Според адвъртайзинг специалистите абсолютно забранени в рекламните послания са думичките „проблем” и „трудности”, които предизвикват тревога и създават негативни представи. Затова припомнете си посланията от рода „Заставаме зад вашите идеи” или „Решаваме вашите проблеми”.

В рекламния бизнес се смята, че сексът, децата и хуморът продават всичко. Въпреки, че доскоро и трите бяха тема табу в банковата реклама, вече се внимава единственно с еротиката. Всеки помни комичния клип, който завъртяха от Пощенска банка – „Данчо и деца – да, да!”, или новата реклама на „Райфайзенбанк” при която служителката си запушва ушите и повтаря като папагал „Па, па, па, па…”, за да не разбере доходите на клиента. В кадрите на тези реклами смело участват и деца.

Банковата реклама се определя от две понятия – „доверие” и „динамика”, твърдят маркетинговите експерти. Първото е олицетворение на старото, стилното и традиционното както в банкирането, така и в рекламата. Второто е точно обратното, символ е на променящата се агресивна кредитна институция. Спомнете си променящата се преди години Първа инвестиционна банка и нейното послание „Динамичната банка”.

„Ако някой клиент не е разбрал и малките буквички на банковото послание, наше задължение е добре да му обясним условията”, казва Явор Тонев, специалист „Клиентски операции” в банка „Алианц”. Той допълва, че най-важният принцип е честността към клиентите. „Алианц” е от тези банки, които не влагат големи средства за реклама в страната, но доказват, че са динамична и модерна институция благодарение на работата си и отношението към клиентите.

Освен откритостта и доверието между продавача и клиента, има и друга страна на маркетинга. При нея политика е насочена във финансирането на спортен клуб. Ето защо, покойният собственик на баскетболния ЦСКА Емил Коен, казваше така: „Най-доброто капиталовложение е това, с което можете да направите един отбор Европейски шампион. Тогава не само България ще има славата на първенец, но и спонсорите ще придобият още по-голяма популярност”.

И докато банките хвърлят милиони левове за доста ненужна реклама, то рекламодателите забогатяват буквално с всяка минута. Затова, може би в скоро време, законодателят ще предприеме поправки в закона, които ще позволят отпадането на контрола върху жп и автобусните гари (в момента са под конрола на СЕМ). И те, заедно с мониторите в градския транспорт и интернет рекламата, съвсем скоро ще станат източник на солидни приходи от частни лица от реклама.

About Мариян Томов

The point of view which nobody else reveals

Posted on юни 19, 2008, in РЕКЛАМИ. Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: