ЗАБРАВЕНАТА ПЕСЕН НА ЕДИН РОМАНТИК

Не умира операта, а ориентацията на българина към стойностното“ – Кирил Хавезов

Изкуството не трябва да бъде обвързано с курса на долара. Това е мнението на оперния певец Кирил Хавезов, който си е поставил амбициозната задача да върне страстта на хората към красивото, непреходно слово. На 20 юни от 19 часа, в залата на Съюза на българските композитори, баритонът изпълни някои от най-красивите български песни на ХХ век, композирани от Добри Христов, Георги Златев-Черкин, Панчо Владигеров, Георги Спасов, Иван Маринов, Димитър Петков и Георги Костов. В спектакъла, чието име асоциира несбъднатата стихосбирка на Пенчо Славейков „Преди мълчанието“, музиката е обединена в един общ поетически текст за любовта. Тъй като за българската поетическа традиция понятието „песен“ дълго време е използвано, за да обозначава и стихотворения, в концерта се вплитат в едно цяло и фрагменти от творчеството на автори като Иван Вазов, Димчо Дебелянов, Гео Милев, Елисавета Багряна, Никола Вапцаров и Асен Разцветников.

„Прeгледах огромен масив от текстове в библиотеките, най-подходящите от които снимах и след това от около стотина стихотворения подбрах една дузина“, разказва Хавезов, който признава, че си ги е припомнил с удоволствие. Подбраните стихотворения са вплетени с тринадесетте песни в едно смислово цяло. Концертът започва с енергични ергенски песни, като постепенно темата за любовта става все по-богата, съкровена и драматична Краят на спектакъла остава отворен за личната интерпретация на зрителите. „Когато едно усещане падне твърде ниско, то благоволява да се преобрази в идея, певецът цитира румънския писател и философ Емил-Мишел Чоран. Затова, в спектакъла си искам да оставя нещата на нивото на усещането. В крайна сметка и любовта е преди всичко усещане, а не идея.“

В

„Песни преди мълчанието“

на 30 годишния оперен певец (роден на 30 юни 1977 г.), му акомпанира Боряна Ламбрева. „За мен тя е най-добрата пианистка в България,“ твърди Хавезов. Той бърза да сподели, че Ламбрева му е била доскорошен преподавател по камерно пеене в Музикалната академията, която завършва през 2007 г. Заедно с нея се е подготвял за Националния конкурс „Светослав Обретенов“, на който става лауреат през 2006 г. Стихотворенията, вплетени между песните, са поверени на талантливата актриса Мариана Йотова, която се изявява в редица спектакли на сцените в столицата и страната.

Всъщност Мариана Йотова е съученичка на певеца от театралния клас към Театър студио „4хС“ в периода 1992 – 1996 г. В този театър са се обучавали имена като Елена Петрова, Нети, Елена Атанасова и оперната певица Ина Кънчева. „Сутрин учихме общообразователни предмети като останалите ученици в 22 СОУ, към което беше паралелката, а следобедите, както и съботите и неделите имахме часове по актьорско, пеене, танци и т.н. Вечер играехме спектакли, за които се репетираше понякога и през нощта. Нямахме и ваканции, защото тогава ходихме на турнета в страната и чужбина – от Италия до Египет. На едно от тях – в Русе, имахме съвместни изяви с Дони и Момчил и тогава Нети се запозна с Дони – разкрива музикантът. „Благодарен съм, че този режим не ми остави време за глупости, научи ме на самодисциплина и ми даде увереност в способностите ми.”

За да надгради и натежи в знанията си, получени в театралния клас, след дипломирането си Кирил Хавезов се насочва към „Българска филология“ в СУ „Св. Климент Охридски“. ”За да се подготвя за изпитите в Софийския университет, във времето когато не бях на сцената в представленията, в които играех, зад кулисите четях стиховете на Пейо Яворов например, спомня си актьорът. На самия изпит обаче малко се стъписах като видях хилядите кандидат-студенти, тъй като в моето обкръжение никой не се готвеше за подобни изпити“, разказва емоционално той. Въпреки това изкарва отлични оценки и е приет в желаната специалност, а пет години по-късно (2001), завършва с отличен магистърска степен по българска филология.

Любовта му към музиката обаче се заражда много преди тази към литературата. „Пея откакто се помня“, споделя Хавезов. Преди време той открива позабравен дневник, който майка му, доцент по философия, е водила през първите две години от раждането му. Там с изумление открива записани цели текстчета, които си е измислял и припявал като малък. Изненадан от находката, той вплита бебешките си слова в свое представление.

В детската градина, учителката му бързо разбира за таланта на детето. „Един ден ме хвана за ръката, заведе ме в кварталния ОФ клуб. и ми каза „Пей“! Пред мен седяха ентусиазирани пенсионери, които очакваха с нетърпение изпълнението, обяснява Хавезов. Но от заповедната форма желанието ми да пея се изпари.“ Отказът обаче му струва доста скъпо: „Другарката ми удари един шамар и това е най-ранния ми спомен, свързан с пеенето – как пея през сълзи.“

В трети клас, едва на 10 г., той е избран да играе в мюзикъла „Оливър“ на британския композитор и драматург Лайънъл Барт, поставен в Младежкия театър. Спектакълът е грандиозен дори за онова време (1987 г.) и е спонсориран от Фондация „Людмила Живкова”. Тогава, за пръв път детето се сблъсква с пеене с оркестър пред многобройна публика. Динамиката и импровизацията по време на спектакъла също го впечатляват – „диригентът ти подава, следи те, без него би било невъзможно осъществяването на подобен мащабен спектакъл, с толкова много детски роли и пеене на живо“ В спектакъла, игран с невероятен успех няколко сезона, главните роли се изпълняват от актьорите Ицко Финци, Искра Радева, Владимир Смирнов, Димитър Буйнозов и т.н.

„Днес, представлението отново се играе, но

изпълнителите пеят със синбек

разочарован е оперният певец. Според него липсата на оркестър и жива музика лишават спектакъла от динамика, „но пък от друга страна мюзикълът е много скъпо изкуство и театърът се опитва да сътвори каквото може с наличните средства.“ Всичко това поражда логичния въпрос – умира ли операта и пищните музикални спектакли?

Хавезов е на мнение, че операта винаги е било елитарно изкуство и проблемът в България е не толкова в липсата на средства, колкото в отношението на българина към стойностното. „Лесно е да се критикува операта, като я сравняваме с най-представителните световни оперни театри или с нивото й преди 30 години, но сега реалността е друга. Трябва да ценим работата на днешните музиканти, които са посветили живота си на това трудоемко изкуство.” Според Кирил Хавезов България продължава да ражда качествени оперни гласове, доказват го имена като Владимир Стоянов и Орлин Анастасов, и зрителят вместо да оплаква отминалите поколения, трябва да влезе в операта и с търпение и любов да потърси младите наследници на световните ни звезди.

Когато певецът се прибере вкъщи, той споделя емоциите си със съпругата си Майя, която е юрист. „Покрай мен, ще не ще, тя научава много неща от света на музиката. Тя е като манекенка хванала се с футболист, длъжна да разбира от футбол, за да го изтърпи – но музиката е доста по-сложна от футбола, усмихва се той. „Най-хубавото е, че преди пет месеца ни се роди момиченце, което кръстихме с хубавото българско име Калина”.

Романтик. С тази дума може би най-точно можем да определим Кирил Хавезов. Той сам споделя, че завижда на хората живели във времето преди интернет и кабелната телевизия. „Преди година бях на хижа „Иван Вазов“ в Рила, подхваща нова тема певецът. Там нямаше ток, а телефоните бяха извън обхват. Изпратихме деня като яздехме коне в околността, а вечерта всички пяхме под звездното небе, събрани около огъня и една китара. На това място сякаш попадаш извън времето, особено когато запееш сред природата.

Към биографията на Кирил Хавезов трябва да прибавим и, че три години преподава литература в елитния Строителен техникум „Христо Ботев“ в София. „Отказах се, понеже се отразяваше зле на гласа ми. Освен това образователната система в България не може да си ме позволи като специалист. И това важи за всички млади хора, които завършват с отличен успех университета – заплащането в образованието е обидно малко, в частния сектор с уменията си изкарвам с пъти повече обяснява той. Но и досега се чувам с учениците си, на които се стараех да представя литературата преди всичко като изкуство, а не като учебна дисциплина. В момента певецът работи като редактор в списание „Ютилитис“.

Оперното пеене за мен е… съдба, проклятие, призвание

Изкуството е… вечно, животът е кратък.

В криза е не операта, а ориентацията на българина към стойностното

Чалгата е… естетическо самоубийство

About Мариян Томов

The point of view which nobody else reveals

Posted on юни 18, 2008, in СЪДБИ. Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: