ЕДНООБРАЗНИ В МНОГООБРАЗИЕТО

Хората, които имат възможност да преглеждат по няколко вестника, често откриват статии с почти еднакво съдържание. Обяснението обикновено е, че източникът на информацията е един и същ, цитиран в началото на материала. Докато превключват каналите, телевизионните зрители пък многократно попадат на едни и същи филми и музика, или репортажи които често показват само едната засегната страна в даден спор. Над тези въпроси, свързани с медийната концентрация, досега умуваха евродепутатите. Във вторник (3 юни) обаче, те

приеха доклад за „Защита на редакционната независимост и медийния плурализъм“, който беше внесен в Брюксел по инициатива на естонската евродепутатка Мариан Мико. Според нея пазарните механизми в момента не са достатъчни, за да гарантират разнообразието в медиите.Сходно е и мнението на председателя на Комитета по култура и образование към Европейския парламент (ЕП) Катерина Бацели. Тя каза, че неограничената собственост и отсъствието на медийно разнообразие застрашава културата и свободата на изразяване не само на националните пазари, но също и на европейско ниво. „Затова не трябва да бездействаме, ако искаме да се справим с тези предизвикателства, които се дължат на новите технологии и услуги в сектора,“ допълни Бацели.

Като цяло, докладът изразява безпокойството на евродепутатите по две основни направления – концентрацията на частната медийна собственост и безпощадното преследване на финансови и политически изгоди. Това може да доведе не само до изкривяване на истината и манипулация, но и да отнеме основната роля на печатните и електронни издания като пазители на демокрацията, се казва в отчета. В тази връзка, за да гарантира независимостта на журналистите и редакторите, в него ясно са представени

конкретни предложения

които е необходимо да бъдат приведени в националните законодателства. Те включват създаване на специален „редакционен устав“, който цели да защитава собствениците, акционерите и редакторите от правителствени или други външни намеси. В доклада на ЕП се казва още, че страните членки на общността трябва да изберат омбудсман, който да гарантира медийната свобода и обществения интерес. Демократичните ценности е нужно да се „подхранват“ и от обществените медии, като гарант за програмно многообразие. Нерядко обаче и те се превръщат в инструмент на политически или икономически интереси. Затова, документа предвижда, националните правителства по-стриктно да следят как и за какво се разпределят предоставените средства на националните радиа и телевизии. В доклада е публикувана и позицията на българския евродепутат Кристиян Вигенин. Той отстоя позицията си в Брюксел – за засилване на контрола върху чуждестранните компании и собствениците на влиятелни медии.

Усилията на общността обаче за програмното разнообразие изглеждат предварително обречени. Една от сериозните пречки за това е засилващата се трансгранична собственост. Според Маргарита Пешева от Съвета за електронни медии (СЕМ), на медийния пазар в Европа например вече са се настанили много влиятелни американски компании, които заемат 2/3 от него. Сред тях са Walt Disney, Time Warner, General Electric, News Corp.

Отхвърлянето с лека ръка на инвестиции отвън, които могат да помогнат значително за развитието на медийния отрасъл, също не е рационално решение на проблема. От друга страна обаче, когато няколко фирми контролират повечето телевизионни канали и вестници, те получават огромна пазарна власт и влияят твърде сериозно при формиране на общественото мнение. Големите „акули“ нерядко използват могъществото си в ущърб на малките национални издатели, радиа и телевизии, принуждавайки ги да засилят комерсиалния характер на своите програми.

Държавните мерки срещу монопола

пък стават все по-трудни за прилагане срещу чуждестранните компании.

Такъв е случаят у нас с двата водещи кабелни и ИНТЕРНЕТ оператора – „Евроком Кабел“ и „КейбълТЕЛ“. Техните собственици обявиха плановете си в края на май да се обединят и в момента чакат единствено решението на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Новосъздадената телекомуникационна компания ще бъде част от холдинга FN Cable, контролиран от инвестиционния фонд WarburgPincus. „Консолидацията ще ни позволи да предоставяме по-модерни телекомуникационни услуги на съществуващите ни абонати, както и да достигнем до нови домашни и бизнес потребители.“ Това коментира Димитър Радев, главен изпълнителен директор на „КейбълТЕЛ“. Високите технологии и по-модерни услуги обаче, ще са за сметка на високата цена и далаверите, които и сега въртят компаниите, както писа „БАНКЕРЪ“.

Разбира се, на малките пазари като българския подобни тенденции са ярко изразени. Друг подобен пример у нас, е свързан с неотдавнашната появя на рок радиото „Стар“, което предава на честотите на досегашното „Инфо“. То е собственост на американската компания Emmis International, която освен всичко друго е и мажоритарен собственик на радиостанциите „FM+“ и „Фреш“. Изпълнителният директор на „Стар“ е уверен, че именно от нова рок станция се нуждае българският ефир. „След като направихме редица проучвания в страната за това, какво искат да слушат интелигентните хора, стигнахме до този формат“, заяви той, точно преди официалния старт на медията.

От Асоциацията на българските телевизионни оператори (АБТО) са категорични, че плурализъм в радио- и телевизионното ни пространство почти не съществува. Представители на Асоциацията изтъкват, че в радиоефира отсъстват сериозната разследваща журналистика и публицистиката. Те са изместени от въртенето на комерсиални рок, поп и чалга изпълнения. Радиата, които правят изключение, предоставяйки на слушателите си разнородно програмно съдържание, са твърде малко. Те сочат, че основните от тях са БНР и „Дарик радио“.

В Чехия например, ситуацията също не е по-различна. Там германски и швейцарски компании притежават над 80 % от местните вестници и списания, като тази тенденция се разраства и в останалата част на Източна Европа. Тя трудно може да бъде спряна, при положение че вместо понятието „регулация“ в европейските документи, като гласувания на трети май, се набляга на думи като „качество“, „контрол“ и „яснота“.

Все пак, някои страни в общността имат доста строги вътрешни мерки. Те включват оценката на влиянието на определена компания на пазара, ограничаване на доминиращото положение на някои фирми, на броя на лицензите, на участията в различни медиини сектори. В същото време, докато в България СЕМ и правителството ни правят безмислени „седенки“ без да предприемат конкретни мерки и действия, то понятия като цифровизация и медиен плурализъм, няма да се състоят в близкото бъдеще.

About Мариян Томов

The point of view which nobody else reveals

Posted on юни 16, 2008, in МЕДИИ. Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: