БЛОГЪТ – НЕОБХВАТНОТО ПОЛЕ ЗА МАНИПУЛАЦИЯ

След появата на глобалната мрежа се роди и галеното й дете – блогът. Първоначално той наподобяваше на невинен вид уебсайт, където се пише, както в дневник, а новите попълнения от мнения се подреждат са в хронологичен ред. Блоговете често предлагат коментари или новини по определена тема – като храна, политика, култура, екология, социални проблеми, икономика, градска и суб-култура, или местни новини. В световен мащаб, особено в страни с ниско ниво на свободата на словото, блоговете се възприемат за много повече от социален феномен. В Китай например има случаи на цензурирани блогове.
Отдавна обаче
блогът порасна и стана хаплив
Той попадна в ръцете на PR-и, бунтари, анархисти, крадци (най-често на авторско право), политици и се превърна в гигантска машина за масова манипулация. Който не вярва да си припомни разразилата се в рамките на пет дни (12-16 май 2008 г.) PR криза с „фалита“ на Първа инвестиционна банка (ПИБ). Спекулации около ПИБ са се правили офлайн и онлайн преди тези дати. В създалата се ситуация неопределен брой български блогове увеличиха посещаемостта си. Четири от тях явно доминираха в търсачката Google в периода 12-16 май и неизменно излизаха на челни позиции в резултатите от търсене по всевъзможни ключови думи и фрази. При това не само сред останалите блогове, а пред абсолютно всички български сайтове. Въпросните четири блога, подредени по посещаемост, са: NovaVizia.com, Oggin.net, Zen.bg, Sovalka.com. Трафикът на NovaVizia.com през периода е бил 17 067 юзъри (посетители).
Можеше ли
да се избегне подобна черна PR кампания?
В България банките ни през последните години все още нямат свой корпоративен блог и продължават да ползват единствено стандартния си уеб сайт в комуникацията със своите клиенти. Подобен блог можеше да се превърне в най-посещаваното място от клиентите и обикновените ИНТЕРНЕТ потребители, разтревожени от спекулациите около „фалита“ на ПИБ. Именно в това специализирано онлайн пространство биха могли да се публикуват информациите от банката – в реално време, от живи хора, с позоваване на цифри, данни, статистики и друга информация, която да аргументира стабилността на финансовата институция. Потребителите щяха да имат възможност да коментират, да задават конкретни въпроси, да общуват с банката си. Чрез корпоративния си блог ПИБ можеше реално да управлява онлайн кризата от самото й начало, а не да се носи по течението й.
Изводите от всичко това са, че в динамичния ни информационен свят се заражда нов вид журналистика – блогърската. Тя е своеобразна
четвърта вълна на влияние и манипулация
ако условно приемем, че първите три са вестникът, радиото и телевизията. А както знаем, властта изкушава, самоизявата и хвалбата също са коренят в човешката природа.
Мотивът на ръководителя на частния център за развитие „Хюманс“ Ангел Грънчаров да направи свой блог е „съзнателно избрана задача да помагам на опитващия се да разбере себе си човек…“
Нели Огнянова, експерт по медийно право и запален блогър, отчита няколко фактора за важната глобална функция на блоговете: „авторитетите говорят директно“, „влиятелните политически фигури говорят директно“, „говори се директно за горещите събития и точки“, „последните развития на технологиите се използват директно“, „силата на блога прелива в общността и обратно“.
Въпреки тези позитивни мнения на „будното гражданско общество“, както се определя общността на блогърите, според най-актуалната статистика, едва 20% от домакинствата в България имат връзка с мрежата – най-малко от всички страни в Европейския съюз. Това означава, че блогърите у нас са някаква алтернативна маса, защото повечето хора не са наясно дали блогът е някакъв вид храна или пък скъпа дреха. И поради липсата (все още) на ясни правила и регулации възниква
въпросът за авторското право
за границите на позволеното и за това, какво може и какво не е допустимо да се пише в блоговете.
В момента Еленко Еленков съди вестник „24 часа“ по Закона за авторското право. Това е първото дело на блогър срещу комерсиална българска медия. Причината е, че вестник „24 часа“ отпечата една снимка, направена от него, която той първо публикува в блога си, без разрешение и подписа с автор: ИНТЕРНЕТ. Дни след писмо на Еленко до вестника авторството му беше признато в карето с уточнения. Леко насмешливото съобщение гласеше: „В редакцията се обади г-н Еленко Еленков от София, който заяви, че снимката е направена от него и поиска този факт да бъде оповестен.“ Редакцията на вестника обясни също, че снимката е била поместена в „един от форумите в ИНТЕРНЕТ“.
Много по-фрапантен се оказва случаят с Виктор (б. ред. – както и да се казва всъщност авторът). Той създава блога bezmonitor.com. В него незрящите могат да получат в достъпен за тях вид ценностите на българската и световна литература. Оказва се обаче, че авторските права на произведения от писатели като Джонатан Суифт, Ярослав Хашек, Марк Твен се държат от вестник „Труд“. Техните книги се разпространяват редом с изданието. След сигнал на редакцията за нарушението от ГДБОП нахлуват в апартамента на блогъра и го принуждават да прекрати разпространението на материалите. „Познавам Виктор от близо 15 години и никога не съм спирал да се възхищавам на тихия му, но ежедневен героизъм. Въпреки недъга си (напълно незрящ от дете) той създаде сайта, събра всички чудесни книги, които се намират там, и го преведе през неизброими трудности и проблеми. Не зная колко хиляди незрящи от България, а и извън нея са „прогледнали“ благодарение на този му безкористен и самоотвержен труд“, казва за него Григор Гачев. Според него живеем в абсурдна страна, защото правата върху произведенията на автори като Марк Твен би трябвало да са изтекли отдавна.
Ако подминаваме с безразличие подобни случаи, пространството около нас ще се напълни с подобни явления. От друга страна, да се опитваш да промениш нещо в България, въоръжен единствено с мисълта си и клавиатурата, звучи крайно нереално. Системите в обществото, начело с политическата, са закърнели до такава степен, че дори разкрития в утвърдени медии не водят до почти никакъв резултат. Какво да говорим тогава за онлайн публикации?! Все пак има и някаква светлина в тунела. Въпреки че блогосферата у нас тепърва се развива, най-малкото заради повишаването на медийната грамотност, протестите за границите на парк „Странджа“ бяха генерирани основно от обществото на блогърите и показаха една позитивна тенденция. А именно, че блоговете успяха да съберат близо хиляда души на един митинг.
Освен всичко изброено дотук съществува реален риск морето от информация, което ни залива, да доведе до пълно пренасищане. Това твърдение се подхранва от факта, че повечето блогове не се четат от никого и са непознати за обществото като цяло. Но ако се подчиним на историческите тенденции и смело погледнем в недалечното бъдеще, спокойно може да заключим, че онлайн формати ще възникват и изчезват, ще се обогатяват и допълват. Както видеото е предшественик на DVD-то или печатните – на електронните издания. И всичко това ще улеснява журналистите в търсенето на информация, а рецепиентите ще я селектират по-надеждно.

Първият блог се появява на бял свят на 17 декември 1997 година. Йорн Баргър го описва с думата уебблог списък с линкове. Днес блоговете в света са повече от сто милиона и дават нова форма на новините, забавлението, публикуването, политиката и връзките с обществеността.

Advertisements

About Мариян Томов

The point of view which nobody else reveals

Posted on юни 15, 2008, in МЕДИИ. Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: