
Експерти прогнозират, че икономическата криза ще съсредоточи усилията на бизнеса в кампании, които много точно измерват ефективността на вложените средства. Рекламодателите и сега се кланят като дворянин на японския император в „двора“ на Pay per Action и Pay per Lead рекламата. При тях поръчителят на рекламата плаща само след като е било извършено дадено действие (Action/Lead) на неговия сайт. В бъдеще, формата на маркетинговите кампании няма да се ограничава единствено в интернет сайтовете, порталите и блоговете, въпреки че те ще са водещи в това отношение. Новите технологии, ще позволяват на модела Pay per Action и Pay per Lead, да е валиден и за радиото и телевизията. Потребителят на медийните услуги, сам ще избира кое предаване, филм или реклама желае да види, в т.нар. „потребителска медия“.
ЗАКОН КАТО „ВРАТА У ПОЛЕ“
Разбира се, рационалност не означава непременно ефективност. Основната цел на рекламите е да повлияят подсъзнателно за да ни подтикнат да купим даден продукт или услуга, на най-ниски цени в сравнение с конкурентните. Известна практика на електронните медии е повишаването силата на звука на рекламните блокове, които не се съобразяват особено с разпоредбите записани в Закона за радиото и телевизията (ЗРТ). В Чл.77, ал.1 от ЗРТ е записано, че се забранява реклама, която използва средствата за подсъзнателни внушения. И ако сте се унесли в сладка дрямка пред телевизора, нищо чудно да подскочите от канапето си в несвяст от кънтящите реплики носещи се от телевизора: „Депозираййййй!“ Друг подход за насърчаване и най-вече за пропагандиране на дадена стока или услуга е „бомбандирането“ с реклами. С времето свикваме с един рекламен спот, като той постепенно се комерсиализира, определя ценностната ни система и начина ни на живот. Е, всичко си има граници и се изчерпва. Eдна от крайните фази до която неизбежно се достига е рекламното пренасищане – спотът става противен и досаден, когато не търпи креативна промяна. Не превключвате ли веднага канала, щом стартира телепазарният прозорец тип „Веес телешоп“!? Клипове, които не са претърпели развитие от тяхното зараждане и не се съобразяват с новите тенденции, които маркетинговият микс налага.

ТЕХНИКИТЕ С КОИТО РЕКЛАМОДАТЕЛИТЕ ПРИМАМВАТ КАТО В КАПАН ЗА МИШКИ ПОТРЕБИТЕЛИТЕ
Вече стана дума за подсъзнателните методи за въздействие, които са пространни, различни и новаторски. За тях законът, не само у нас, отдавна се е превърнал като „врата у поле“. Pay per Action и Pay per Lead рекламата също привлича вниманието на потребителите чрез психологически похвати. Техниките, които ви изкушават да „цъкнете“ за да видите рекламния спот са:
1. Визуални – рекламният спот „шари“ и „прехвърча“ на екрана ви. Той е под формата на pop-up, падащ прозорец, bubble.
2. Звукови – използва се натрапчива, запомняща се и оригинална мелодия или глас на извънземно човече например, което ви приканява да кликнете върху спота.
3. Интерактивни – предизвикват ви с рикуест, игра или друга форма която привлича вниманието ви.
4. Позициониране на продукти (Product placement) – при която се визуализира търговска марка в рамките на даден сайт или част от сайт.
5. Филмови/кадрови спотове, анимации – най-общо те спадат към аудиовизуалните техники, като в рекламния прозорец се излъчват кадри от филм с позиционирана реклама или филмов герой – показващ даден продукт. С еднократно кликване върху прозореца получавате повече информация за продукта, за мястото и начинът на дистрибуцията му. Форми като Pre-roll (преди видеото), Post-roll (след видеото) и Mid-roll (реклама по време на излъчване на видеото) са доста атрактивни за потребителите.
До момента тенденцията към развитие на онлайн рекламата в България показва превес в предлагането на принципа CPM – модел, при който рекламодателят плаща за всеки 1000 показвания (импресии) на рекламата си. На световно ниво бюджетите за онлайн реклама са разпределени почти поравно за CPM и CPC (Cost per click – рекламодателят плаща за всеки клик върху негова реклама). В България по наблюдение на „Нетинфо“ за CPM реклама се отделят около 80% от общите онлайн рекламни бюджети.

УЛОВКИТЕ
Популярен похват е и максимата – голотата продава. Как няма да се изкушите да кликнете върху настръхналото зърно на едрогърда какичка, гледаща ви съблазнително в 3D очилата, готова да ви схруска за закуска?! Пък и много от нас действат първосигнално на основа емоционалните подбуди да закупим един продукт или услуга. А и всичко става много лесно – докато се усетим какво точно купуваме, без да сме преосмислили рационалността на продукта, неговото качество и цена – сме изписали данните на кредитната карта, доволни от извършената операция.
СЛАБОСТИТЕ НА ТОЗИ ТИП РЕКЛАМИРАНЕ
Въпреки икономическата си рационалност, Pay per Action и Pay per Lead рекламата, имат и много слабости. Този тип рекламни спотове не са масови и потребителят може прецени дали заслужава да отдели от своето време и внимание или не, за разлика от масовите телевизионни или радио промоции и позиционирани продукти от които няма спасение. Освен всичко, вече съществуват „Кликващи компании“. На служителите в тях се плаща за да „цъкат“ по цял ден върху подобни реклами и да отчитат посещаемост, която естествено се оценява в пари в полза на PR агенциите и създателите на спота.
КОГАТО СТАТИСТИКАТА ЗАГОВОРИ И ИКОНОМИЧЕСКАТА КРИЗА МЪЛЧИ
Въпреки това, икономическата криза принуждава и големите национални медии у нас да не разчитат единствено на класическата реклама. „Дарик“ радио също не залага на приходи само от радиоизлъчването си. През 2008 г. медията инвестира в няколко онлайн проекта, а също и в марката „Мъж на годината“.
Прогнозата на социологическата агенция BBSS Gallup/TNS затвърждава тези тенденции. Според данните – делът на рекламните разходи в интернет в страната ще продължи да се повишава с постоянни темпове и може да достигне 50 млн. лв. Според „Нетинфо“ в България делът на интернет все още е под 5% от общия пазар, като ръстът на този сектор за 2008 г. е между 60 и 80% спрямо нивата от 2007 г.
Делът на интернет рекламата в общия комуникационен микс в Европа се равнява на 15% от всички инвестиции за реклама. Изключение прави Великобритания, където за онлайн реклама се отделят 21% от комуникационните бюджети.