КРАЯТ НА ЗЕМНИТЕ ГРАНИЦИ… септември 7, 2009

България - малко кътче светлина в намусеното небе. Днес и тук е облачно и мъчно. След трагедията в Охридското езеро от което изплува алчността човешка... Дали има огледален свят от който мъртвите души надзъртат?.. Не се ли оглеждат самите те в нас, съзирайки нашите грешки репродукция на техните?.. сн. Мариян Томов

В ПЛЕН НА ВРЕМЕТО август 27, 2009

Измерението на времето

отмерва нашите съдби.

След нас други ще са на времето

новите временни творци.

РАДИАЦИОНЕН ОБЛАК ПЪЛЗИ НАД СОФИЯ август 25, 2009

Времето над София е слънчево и задушно. Над столицата ясно може да се открои смок, простиращ се отвъд предградията на града. Радиационният облак пълзи бавно, с времето към нашето място на наблюдение – Витоша. С всяко изсечено дърво , построена сграда, лифт или писта за ски.  През нощта, небесната отрова прави почти невъзможно наблюдението на звезди от големия град. Физиците наричат това явление – светлинно замърсяване. Самотна сред целия прахоляк, мъждука едва-едва единствено Венера и все още ни гледа… подозрително. Наблюдава как човек успява да победи природата, строейки мегаполиси дори във и под водата. Пирова победа. До следващия катаклизъм, гнетна болест, отравяне.

Покрай Драгалевския лифт попадаме на сечище - дълго няколко километра навътре в планината

сн. Мариян Томов

ОТ МИМИКАТА ДО КРЯСЪКА юни 4, 2009

На Мария

На златолистата есен с косите

флиртува повея лек -

игриво вее на Витоша полите.

Въздъхва залеза мек.

Малка калена къща

със напукани, сухи стени

спомена хубав връща

на гърбави мъже и жени.

Жена с усмивка загадъчна

спонтанно краде от мига.

Нежността й ми е достатъчна

да обикна наново света.

Страшилище е пътят назад -

тълпи от стоманени хора

безлични ме блъскат със яд

фрустирани, нямат умора.

Нечути, а все крещят

във обществото на крясъка.

Себе си да изразят -

немогат сред шума и трясъка.

Но усмивката е в мен

на жената с теменужени очи,

на мимиката й в плен

оставам, на изкуството да се мълчи.

МИСЪЛ май 5, 2009

Бляскава по същността си философска

мисълта ни е блажена.

Нисша и несъвършена -

в суетата, като особа снобска.

В ПЛЕНСТВО НА РАЗУМА май 5, 2009

Разумът съзнава

свойта тленна мощ нищожна,

но мисли, създава

интелект в машина сложна.

Как е възможно

несъвършеното да сътвори съвършенство?

Не е ли безбожно

бягството от генетичното ни, горко пленство?

Интелектът съзнава

свойта нетленна мощ всевъзможна -

програмира, създава

зародиш, човек – система сложна.

Какво е съвършенство? -

пределна функционалност

или пък нов вид пленство -

безконтролна гениалност.

РАЗДЯЛА май 2, 2009

Последното писмо любовно

огънят гали осторожно.

Свисти, а сякаш нашепва

нашата предбрачна клетва.

АПОКАЛИПТИЧНО май 1, 2009

Земята тази нощ е призрачно-тъмна бездна

над която стеле мъгла бездиханно-ледна.

Където глъхне всеки тътен, зов и шум

като бледен смъртник в пустинен друм.

БЕЗНАДЕЖДНОСТ май 1, 2009

Жена обвита в одежди грозни, черни –

покровителка на страдания безмерни

победоносно развява своя чер воал

и пълни гърди с горести и жал.

Дълбоките й очи слепешки

взират се в чувствата човешки.

ПОЕТ април 29, 2009

Вдъхновение лекокрило, нелепо

все трови горко жалкия поет.

Човешкото у него е тъй далеко,

човекът от странника поет.