Борис Бекер рекламира сайта PokerStars
ДА УПОТРЕБИШ ДУМАТА „ЦИГАНИН“ ПО ДЪРЖАВНА ТЕЛЕВИЗИЯ септември 24, 2009
Комедийният актьор Бен Милър твърди, че ръководството на британската телевизия BBC го е спряло да изрече думата „циганин“ (jypsy) в новото си шоу, пише в. Independent. Става въпрос за римейк на предаване от 60-те години на миналия век. Там в употреба е терминът „циганин“.
Не сме ли по-малко расисти днес отколкото през 60-те, пита Милър. Той споменава Рики Гервайс, който се шегува в скечовете си с хората с увреждания. Но го прави деликатно, изтъква Милър. Позицията на държавната медия е, че по-важен е контекстът в който се употребяват подобни расистки названия. Според тях, това може да повиши социалното напрежение.
Има ли граници изкуството?
Новото време налага нови модели. Старите са захвърлени в кошчето, но понякога то се препълва. От него боклукът залива обществото. Случва се.
ЦВЕТОВЕТЕ НА БЪЛГАРИЯ: НА СЕЛСКАТА ТЕПАВИЦА септември 16, 2009
Тепавица. Това не е вид сочно сръбско кюфте, а място за пране на килими. Такова срещаме в китното Витошко селце Железница, където опашката от коли сериозно натоварени с персийски килими и черджета се вие надолу по реката. „Бре големи! Че ги утепаме и тех!“, посреща ни приветлива възрастна жена на тепавицата. Едва-едва домъкнали двете холни постелки до коритото ги пускаме вътре. „По чевръсто бре момчета“, подканя ни същата жена за която тази технология е досадно ежедневие.
След лежерната 20 минутна дрямка под есенното слънце, в чакане мръсотията да си отиде с водата, идва най-трудният момент – измъкването на килима от бързата струя. Мокър и натежал, стопанката на тепавицата го закача с дълга дървена кука. Останалото е въпрос на мускули и зор. „Дръпай, дръпай, не се улисвай!“ … Персиецът е на земята… и то по-лекият…и аз до него. А тепърва трябваше да го плакна, сгъвам и нося на простора. Традиции – опознай ги за да ги обикнеш е казал народът.
В днешно време тепавиците имат различна функция датираща от преди близо два века – на водни перални, поради което получават и ново наименование – перила (Етър), бара (Стоките), ваявица.
Килим се върти в студените води на тепавицата. Същевременно, възрастна жена, извадила своята черга от съда, с помощта на дълга дървена кука, я плакне старателно
Китна броеница от килими, черги, одеала и китеници съхнат под жаркото слънце
Към пътя за Черни връх, в село Железница това е обичано пъстра гледка
В миналото, тепането е бил широко разпространен технологичен процес за механично въздействие върху вълнените платове, козинявите изделия и гайтана с цел да се уплътнят, да се увеличи здравината им, а в някои случаи да се придаде мъхеста повърхнина. За тепане са служели така наречените тепавици, привеждани в движение от водна сила. Те се срещат предимно в планинските райони, като обслужват население и от далечни места. За тепавиците и тепавичарството е писано още в края на XIX в.
Както при всички народни технически съоръжения на вода, така и при тепавиците, устройството се състои от водоподвеждаща система, двигателен, предавателен и работен механизъм. От река или поток с малък бент яз се отделя вода по специално направен канал вада. От нея посредством дървена преграда савак, водата се отклонява от вадата в специален улей, който е направен от дъски и открит в горната страна. Наклонът на улея не е много голям. Дължината му зависи от увеса (разстоянието от вадата до водното колело и пада на водата). В края на улея влиза запирало. Чрез него течащата вода се насочва към водното колело, за да го приведе в движение или се отклонява при спиране.
Валявиците запазват по-дълго функциите си, като приемат и нови. Възходът на тъкачеството през 60–80 години в изработването на цветни китеници предопределя по-дългия живот на местните валявици. В тях китениците се валят (кардират), след което китът се изравнява чрез престригване с ножица на ръка. През 70-те години тази манипулация е механизирана. В сегашно време валявиците придобиват нова функция – на водни перални, поради което получават и ново наименование – перила (Етър), бара (Стоките). Днес в планинската част на Габровско работят десетина валявици, някои от които са построени на места, където никога не са съществували такива.
сн. Мариян Томов
Източник: „Нaрoдни тъкaни и нoсии oт Eтърa“, Величка Илиева
СЪРБИЯ ЦЕЛИ ДА ОГРАНИЧИ СЛОВОТО И ПРАВАТА НА БЪЛГАРИТЕ септември 16, 2009
Чрез радикално орязване на бюджета сръбските власти изправят пред фалит единственото българско издание в Западните покрайнини „Братство“.
Издателството на българите в Сърбия не е просто едно издателство с един вестник. “Братство” съществува вече 50 години и в портфолиото му влизат, освен седмичникът ”Братство”, още детското списание “Другарче”, месечното списание за култура, художество и литература “Мост”, както и активна издателска дейност, която популяризира културната и духовна традиция на българската общност в Западните покрайнини. Списанията “Мост” и “Другарче” се ползват и в занятията на български език в училищата в Цариброд и Босилеград, където по традиция липсват достатъчно учебници и българска литература.
Ето какво пише по този повод и.д. гл. редактор на „Братство“
„Основано преди пет десетилетия и надживяло разни „тоталитаризми“ и „демокрации“, то се оказа пред закриване и то сега когато „Сърбия има демократична власт“, която, „понеже е тръгнала по европейския път“, обезпечава на малцинствата „права, дори по-големи от европейските стандарти“ и всичко това в момента, когато „отношенията с България са на най-високо равнище“ (при подобни обстоятелства на затопляне на отношенията между бивша социалистическа Югославия и СССР бе закрит и „Глас на българите”).
Българите в Сърбия са изправени пред постоянна редукция на малцинствените им права. Изявленията на представителите на Министерството на културата на Сърбия, че са готови да изпълнят своите законови задължения, в смисъл обезпечаване информирането на българското малцинство на майчин език, меко казано, са лицемерни, имайки предвид, че до ден днешен министърът на културата не подписа какъвто и да е договор за съфинансиране.
Ако нищо не се предприеме да се промени сегашното положение, става ясно, че някой се опитва да ни принуди сами да закрием Издателството. Начинът е доста ефикасен – просто спираш парите, а в момента има и универсално оправдание – „световната финансова криза”. Нищо че не се спазват Конституцията и законите, гарантиращи правата на малцинствата. Кой изобщо е писал тези закони?!“
Ето защо, за българската общност в Сърбия е много важно България да има отговорна политика в региона на Западните Балкани. За да запазят българите своята идентичност, бит и култура.
КАКВА Е ИСТИНАТА И ЦЕНАТА СПОРЕД СЕМ? септември 15, 2009
Тази, че детският интерес е изцяло предаден на този на бизнеса? Или може би слабостта на институцията законово да препрограмира неподходящо за децата предаване като „Цената на истината“? Как ще го направи, като преди време не посмя да премести след 23:00 часа „Страх“. Шоуто, под влиянието на което, дете се обеси на катерушка имитирайки сцена от популярния тв формат. Знаете ли колко реклами, предварително уговорени с договори от медията щяха да паднат. Това се изчислява в цифри с голям минус отпред. И какво от това, ще кажете. Да, и какво от това – щом задълженията на СЕМ са да защитава ОБЩЕСТВЕНИЯ и в частност ДЕТСКИЯ интерес, а не този на бизнеса. Работещите зад стените на регулатора обаче, често бягащи от неудобни въпроси на репортери, повече държат на добрите отношения с представителите на бизнеса. Безспорно изключително важни, но не повече от защитата на уязвимия малък зрител, който гради реалността за живота и модела на света от телевизията.
Какъв модел ни представя малкия екран?
Изкривен, недействителен, деструктивен. Такъв е той в „Цената на истината“. Една тъжна истина – за пари, рейтинги и едноизмерни зрители. Според Маркузе – едноизмерен човек означава политически послушен, апологетичен, некритично мислещ гражданин. Ако всичко изброено е едно добре смазано зъбно колело, то СЕМ е малко зъбно колелце във веригата, което само от време навреме заяжда и спира процеса. Причината е не друга, а че е ръждясало и му трябва смазване. Пак – от време навреме.
На среща на медийния регулатор с ръководството на „Нова телевизия“ на 14 септ. е обсъден именно форматът на предаването „Цената на истината“, както и опасността от някои нарушения на принципите на радио- и телевизионната дейност (в частта им за добрите нрави), и възможното му преместване в по-късен часови пояс от 22.00часа. „Нова“ изразява и готовността си да постави в своя ефир обществена дискусия за отговорността на родителите във връзка с достъпа на малолетни и непълнолетни деца до медиите, и необходимостта от активен диалог между родители и деца. Постигнато е съгласие СЕМ и „Нова телевизия“ да продължат да следят внимателно развитието на обществените нагласи към формата и в подходящ момент да преценят своите действия, съгласно изискванията на ЗРТ;
Всичко това обаче са единствено добри намерения, както са били и досега. Нищо повече. Говорилня от която никой от обществото не печели. Докато не отшуми поредния случай. Докато не порасне сегашното поколение и не започне да копира и пренася лошия телевизионен модел от шоу като „Цената на истината“. А другата истина е, че самата тя няма цена. Това е правилното възпитание, ценностите и добродетелите.
За да обоснова думите си, прочетете Дипломната ми разработка „Защита на детския интерес между бизнеса и медийната регулация“.
Кадър от "Цената на истината"
Останалото са законите, в които са рамкирани правата и задълженията на медиите. Само да имаше кой да ги прилага!
Съгласно изискванията на ЗРТ, радио- и телевизионните оператори са задължени да не допускат излъчването на предавания, които застрашават физическото и психическото здраве на малолетните и непълнолетните, съдържат насилие и жестокост. Законът изрично предвижда, че предавания които са насочени към увреждане на физическото, умственото и моралното развитие на децата трябва да се излъчват в часовия пояс от 23:00 часа до 6:00 часа, при това с подходяща сигнализация по време на цялото предаване.[1]
-
прилагането на широк термин като добри нрави например, трябва винаги да се припознава в полза на детската аудитория и да защитава върховния интерес на тази социална група.
-
Съгласно разпоредбата на чл.17, ал.2 от Закона за радиото и телевизията: “Радио- и телевизионните оператори са длъжни да не допускат създаване или предоставяне за разпространение на предавания в нарушение на принципите на чл. 10 и предавания, внушаващи национална, политическа, етническа, религиозна и расова нетърпимост, възхваляващи или оневиняващи жестокост или насилие, или са насочени към увреждане на физическото, умственото и моралното развитие на малолетните и непълнолетните”.
-
Предпазните механизми, предназначени за малолетните и непълнолетните, предвиждат въвеждането на часови ограничения в рамките на денонощието – от 23:00 до 6:00 часа, указващи че извън този пояс не се допуска под каквато и да е форма излъчването на предавания, които могат да застрашат благосъстоянието на децата.
От друга страна:
-
Либералното отношение на медийния регулатор към операторите, които нееднократно нарушават разпоредбите в закона, не възпира медиите да продължават да излъчват предавания с неподходящо съдържание. Когато пък се налагат санкции, те са с пъти по-ниска финансова равностойност в сравнение с генерираните печалби от излъчваната продукция – нарушител. Максималната санкция според ЗРТ е 15 000 лв. (за еднократно нарушение), докато равностойността на едноминутен рекламен спот в централно време надвишава 7 000 лв. На час, според ЗРТ, операторите имат право на 12 минути реклама. Примерът е достатъчно доказателство на твърдението което правя.
-
По инициатива на медийния регулатор трябва да се провеждат редица кампании, които да са достъпни и достатъчно привлекателни за детската аудитория – целящи да я информират за опасностите които крие телевизията. Това е функция, която до този момент Съветът не изпълнява достатъчно добре. Вярно е, че през есента на 2009 г. по инициатива на регулатора ще се състои кръгла маса, посветена именно на обсъжданите проблеми – „Защита на детската аудитория от вредно медийно съдържание”. Ефектът от нея обаче ще е незначителен, ако обсъжданията не достигнат до детското съзнание по един подходящ за тях начин. Срещата ще е несъстоятелна, ако членовете на медийния регулатор и представителите на бизнеса, които ще вземат участие – не предприемат адекватни мерки (предложения за промяна на законодателството, изготвяне на допълнителни Решения или Становища в насока защита на върховния детски интерес) след организираната кръгла маса.
[1] ЗРТ (бр.14 от 20 Февруари 2009г) Чл. 17 (2) и (3) (Доп. – ДВ, бр. 79 от 2000 г.).
ЩО СТАВА С МЕДИЙНАТА РЕГУЛАЦИЯ, ПЕНКЕ ЛЕ?! септември 11, 2009
Баба Пена от край време знае, че щом си включи радиоточката на програма „Хоризонт“ ще чуе новини за селото от дето е родом. Репортерите няма да пропуснат да съобщат и за надарената кравичка Гена, която дава по 10 литра млеко на ден. Същевременно Хени Берлер ще прекъсне емисията за извънредни новини от Ивицата Газа.
Според Съвета за електронни медии обаче, БНР не се съобразява с изискванията на Европейската комисия от 2001 г., според която държавната субсидия трябва да се използва за разширяване на обществените функции, а не за разгръщане на комерсиалната част. СЕМ обвинява БНТ и БНР, че нямат визия за развитието си в следващите три години. Обществените медии не показват и какви антикризисни мерки ще предприемат през следващите години. Това се казва в прессъобщение на регулатора от преди дни.
„В публикуваните от вас препоръки има недоразумения, които са учудващи за орган с такива пълномощия и компетентност.“ Така започва острият отговор на ръководството на Националното радио. Заслужава си да му хвърлите едно око. То ще е достатъчно за да доловите несъстоятелността на препоръките на СЕМ.
Рейтингът на програма „Хоризонт” от 37.7% от август т.г. доказва ли обществените функции и роля на програмата? Новините на обществената медия имат ли обществена функция или пък спортните предавания? - пита се в отговора на БНР до СЕМ.
Защо са толкова абсурдни те? При условие, че председателят на медийния регулатор доц. д-р Маргарита Пешева държи много на добрите и коректни отношения с обществените медии.
Първо: СЕМ е избързал с оценката си, без да прегледа детайлно всички належащи документи. Пример е, че антикризисни мерки са предприети и са поискани от Националното радио в отделен документ. Някои от резултатите фигурират и в отчет до СЕМ. Тогава обаче възниква въпросът за професионализмът на членовете на регулатора.
Второ: „Увеличаване на бюджетната субсидия ще засили влиянието на държавата върху управлението на БНР като обществена медия“, оценява в прессъобщението си СЕМ. Регулаторът явно е забравил, че именно неговите задължения са да бъде гарант да не се допуска начинът на финансиране да влияе върху начина на управление на обществените медии. Можем да допуснем, че СЕМ подкрепя частни интереси. Публично-частното партньорство е алтернатива (поне за СЕМ) на държавното финансиране. Няма ли да засили това влиянието на бизнеса върху обществените медии?
Трето: Като орган за който се твърди, че ще се преструктурира, СЕМ се опитва да създаде впечатление. Да покаже, че е независим и критичен орган, отчитащ дейност. В този си стремеж обаче, регулаторът става смешен.
Каквито и да са причините, членовете на СЕМ не трябва да забравят, за термина на който те самите много държат: корегулация. Той се състои в съвместни разговори, диалогичност и решаване на проблемите в обществен интерес. „В противен случай възникват съмнения, че защитата на обществените интереси е оставена само на обществеността“.
Статистики – източник bnr.bg
ИСТИНАТА ЗА ПРОДАЖБАТА НА В. „УИКЕНД“ септември 5, 2009
Бившият зам. министър на бедствията. Момчето на ДПС се завръща - Делян Пеевски
Точно 54% дял е придобил Делян Пеевски от най-тиражирания седмичник у нас в. „Уикенд“. Синът на Ирена Кръстева е закупил дяловете на досегашния собственик на изданието – Недялко Недялков. Тази новина, отразена много странно само в непопулярния сайт Afera.bg заслужава внимание. Причините са няколко.
Първо:
Веднага след новината около продажбата се разбра, че делото „Галерия“ е било водено именно срещу издателите на вестник „Уикенд“ Мартин Златков и Недялко Йорданов, както и срещу журналиста Димитър Златков. Това съобщи председателят на комисията за контрол на ДАНС Иван Костов. Делото „Галерия“ бе започнато от Агенцията по сигурността по повод на публикации на спрения сайт „Опасните“ и вестник „Уикенд“ и поради съмнения за изтичане на класифицирана информация от службата. Скандалът около делото избухна, когато депутати от вътрешната парламентарна комисия откриха уж случайно телефоните си в списъците с подслушвани лица в рамките на „Галерия“.
На тази база, можем спокойно да допуснем, че преди да се стигне до продажбата на акциите на Недялко Недялков, е осъществяван натиск върху него. Седмичното жълто издание е най-четеното в страната. Има силно политическо и обществено влияние сред масовия читател. То е изключително печелившо. От друга страна, двамата собственици са имали договорка да не продава един от тях самостоятелно своя дял. Според Afera.bg – продажбата на дела на Недялков е бил повод за сериозен скандал между него и Мартин Златков. Защо един предприемач ще продава печелившо и влиятелно предприятие и то в период на финансова криза?
Вероятно е случаят „Галерия“ да е политическа поръчка чрез която предишното правителство е целяло да неутрализира неудобните писанията срещу тройната коалиция във в. „Уикенд“. В този ред на мисли, поръчката „Галерия“ най-вероятно е от страна на ДПС, които имат амбицията да притежават и влиятелното издание „Уикенд“. Най-удобните хора на турската партия са именно Делян Пеевски и Ирена Кръстева. Чрез тях, медийният обръч на партията на Доган се затяга. Оглавяваната от Кръстева „Нова българска медийна група“ притежава изданията – „Монитор“, „Политика“, „Експрес“, „Телеграф“, „Стандарт“, „Борба“ – Велико Търново, телевизиите „ТВ 7″, BBT и електронното издание „Експрес БГ“. Тук Сметната палата трябва да направи сериозен отчет на парите на Кръстева и Пеевски. Как се купуват две влиятелни телевизии (едната неслучайно новинарска) по време на криза. По-запознатите от вас ще запитат и: Как ТВ7 успя чрез КРС да спечели конкурсите за честота във всички големи градове?! Това гарантира безпроблемното качване на медията на цифров мултиплекс, без конкурс. Ако решим да задълбаем по-надълбоко ще попитаме: Как правителството на Станишев изведнъж реши да прави тези аналогови конкурси, след като преди време СЕМ излезе с решение, че те вече не са нужни с оглед новата цифрова ера. И тук ще трябва обстойна ревизия на новото правителство. Да прегледа решенията на старото – които определено не бяха в обществен, а в интерес на дадени политически и частни кръгове. 
Второ:
Внимание заслужава политиката на изданието. Ще се промени ли след идването на Делян Пеевски? От добре запознати лица знам, че на първата планьорка Пеевски казва, че не може журналистите във вестник „Уикенд“ да вземат повече от редакторите. Досега заплатите на журналистите са били 1500 лв., което за роден вестник си е добра заплата. Отсега нататък обаче, надниците на репортерите няма да надвишават 1000 лв. Това е една от причините зам. главната редакторка Кристина Патрашкова да напуска. Другата е, че слуховете за списъци със забранени имена за които да се пише са истина. Сред тях са: На първо място името на Бойко Борисов и правителството на ГЕРБ, поред на номерата следвали ДПС, НДСВ, Алексей Петров.
Трето:
Омръзна ми никоя от популярните медиите да не отразява случващото се. Но, ако се замислим всички издания и електронни медии са много предпазливи. В изданията на Тошо Тошев винаги се е внимавало какво се пише и публикува. Собственикът на в. „Банкеръ“ Бистра Джагарова пък е съдружник (единствен останал), който има акции в печатницата ИПК „Родина“. Вестниците „Политика“ и „Сега“ са под крилото на СБЖ – в която институция, поне половината са бивши агенти на ДС. Останалите… те са послушници на ДПС.
Независими. Не останаха. Тук там се мярка някое все още свободно медийно островче. Незалято от океана на интереси. Тъмни.
СЪРБИЯ ОГРАНИЧИ НЕ САМО СЛОВОТО, НО И СВОБОДАТА СИ септември 1, 2009
Ще се чува, но какво ще казва?
Сръбският парламент прие закона, който предвижда солени глоби за масмедиите, тиражирали клевети. На печатно издание, публикувало клеветническа информация, ще бъде налагана глоба, чийто размер може да достигне едноседмичните му приходи от продажби, предаде агенция Ройтерс.
Електронните медии ще бъдат глобявани по идентична схема, като за база обаче ще бъдат взимани приходите им от реклами. „Чрез закона правителството цели да удари таблоидите, чиито мишени редовно са министрите и техните далавери“, коментира Драган Буйошевич, главен редактор на най-стария сръбски ежедневник „Политика“.
Според сръбските власти законът ще сложи порядък в медийния хаос в страната. Международните наблюдатели и медийни групи обаче разкритикуваха закона като недемократичен за страна, която се стреми към членство в ЕС. Липсата на прозрачност също е обезпокоителен фактор.
„У нас отдавна е под въпрос достоверността на словото… Може би има логика – който има възможност да говори публично да трябва да носи отговорност за думите си.
Че сега журналистите май имат непоклатим имунитет и пълна безнаказаност…“ Това коментира преди време, (на първия ми пост по темата), редовният читател Графът.
Достоверността у нас е под въпрос защото бизнес интересите, окрупняването на пазара, политическите кръгове са много сериозни и влиятелни фактори. Те са над ценностите на обществеството – като поставят на карта неговата сигурност (например най-често детската). Волята на управляващите за адекватни промени много често е възпирана именно от финансовите стремежи на бизнеса. Мисля, че глобите заложени в ЗРТ са много ниски. В същото време, медиите печелят средно по 7 000 лв. за едноминутен спот в централно тв време. Да не говорим за журналистиката в жълтите издания. Така че, съществува логичност във високите санкции. Същевременно не трябва да забравяме либералните подходи на саморегулацията и корегулацията, превантивните мерки. Установено е, че санкциите не решават проблеми. Във високотехнологичното ни общество, тези крайни мерки лесно могат да бъдат сметнати за недемократични и нецелесъобразни.
От друга страна, всяко общество си наглася етикет за по-лесно отхвърляне на нежеланото и нецелесъобразното. Било „домогване на империализма”, било „заплаха от комунизъм”, било „недемократичност” или поне нарушени човешки права. Нещо, което от раз прекратява всякакви нежелани размишления…
СИЛАТА НА БЛОГЪРСТВОТО август 31, 2009
Виетнамски пионерски игри
Докато у нас институциите и властите все-повече се съобразяват с братството на блогърите, във Виетнам действат с непреклонната ръка на комунизма. Местната полиция е арестувала популярен блогър, позволил си да критикува управляващата партия, предава Ройтерс. Bui Thanh Hieu, чиято онлайн идентичност е Nguoi Buon Gio (Търговец с вятъра), е задържан в Ханой. Това се случва само дни по-късно, след като репортерът Huy Duc беше уволнен след като властите го разкрили, че публикува опасни политически материали за комунистическата власт във Виетнам.
РАДИАЦИОНЕН ОБЛАК ПЪЛЗИ НАД СОФИЯ август 25, 2009
Времето над София е слънчево и задушно. Над столицата ясно може да се открои смок, простиращ се отвъд предградията на града. Радиационният облак пълзи бавно, с времето към нашето място на наблюдение – Витоша. С всяко изсечено дърво , построена сграда, лифт или писта за ски. През нощта, небесната отрова прави почти невъзможно наблюдението на звезди от големия град. Физиците наричат това явление – светлинно замърсяване. Самотна сред целия прахоляк, мъждука едва-едва единствено Венера и все още ни гледа… подозрително. Наблюдава как човек успява да победи природата, строейки мегаполиси дори във и под водата. Пирова победа. До следващия катаклизъм, гнетна болест, отравяне.
Покрай Драгалевския лифт попадаме на сечище - дълго няколко километра навътре в планината
сн. Мариян Томов
