Телевизията на Иво Прокопиев RE:TV спира да излъчва
ДАЛАВЕРА ЛИ ОСТАВИ ПАЗАРДЖИК БЕЗ МЕСТНИ РАДИА?! ноември 24, 2009
Пазарджишките радиа “Пазарджик “, “Деж” и “Алматея” загубиха честотите си. Това е причината, ръководствата на местните станции да изпратят протестно писмо до президента, председателя на Народното събрание и премиера. В него, те остро критикуват решението на Съвета за електронни медии, който даде всички радиочестоти на големите вериги, предава в. „Марица“. В писмото се настоява за преразглеждане на решението и проверка на дейността на регулаторния орган. Под искането да се подписали също областният управител Дончо Баксанов и кметът на Пазарджик Тодор Попов.
Ето спечелилите кандидати и към кои групировки принадлежат:
87.70 MHz – „Радио 1” ООД (Communicorp Group) – програма със специализиран профил (над 35 г.). От 1996 г. до днес на тази честота излъчва Радио Алматея.
89.50 MHz – „Р 22” ЕООД (Communicorp Group) – програма със специализиран профил, предназначена за аудитория от 20 до 45 г. От 1996 г. до днес на тази честота излъчва Радио ДЕЖ.
92.70 MHz – „Радиокомпания Си.Джей” ЕООД (News Corp Group) – програма със специализиран профил, предназначена за аудитория от 20 до 45 г.
95.90 MHz – „Фокус – Нунти” ООД (Фокус) – програма с общ (политематичен) профил. Радиостанцията запазва честота си.
96.40 MHz – „Радио Сити” ООД (Communicorp Group) – програма със специализиран профил, предназначена за аудитория до 30 г. (От 1992 до 2002 г. на тази честота излъчва Канал КОМ – Пловдив)
98.50 MHz – „Алфа Радио” ООД (радиомрежа „Алфа“) – програма със специализиран профил, предназначена за аудитория до 30 г.
99.70 MHz – „Метрорадио” ЕООД (Communicorp Group) – програма общ (политематичен) профил. От 1995 г. до днес на тази честота излъчва Общинско Радио Пазарджик.
104.80 MHz – „Про.БГ Медиа” ЕООД (CME Group) – програма със специализиран профил, предназначена за аудитория над 35 г.
Всичките радиовериги, без загубилите радиостанции „Пазарджик“, „Алматея“ и „ДЕЖ“, са членове на Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО).
Честоти, раздадени в името на обществения интерес или в името на много пари. Окрупняването на пазара продължава. Печелят влиятелните играчи. Но къде е СЕМ? На коя страна? Изглежда, на тази на силните играчи днес, не на обществена.
СЕМ има нов временен председател Мая Вапцарова. Едногодишният мандат на доц. Маргарита Пешева изтича на 25 ноември 2009 г.
НА СЕМ ГЛАВАТА, НЕ ЩЕ ДА ВЛИЗА В ТОРБАТА ноември 20, 2009
Предстоят тежки дни за членовете на медийния регулатор, сн. e-vestnik
След като министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Александър Цветков обяви, че ще намали състава на КРС и СЕМ от 9 на 5 члена, РЕАКЦИИТЕ ОТ ЗАСТРАШЕНИТЕ ИНСТИТУЦИИ НЕ ЗАКЪСНЯХА. Ето с какво Становище излезнаха от Съвета за електронни медии:
1. СЕМ счита, че законодателят следва да отчете трайната практика на Конституционния съд (КС), свързана с института “мандат” и условията и предпоставките, които обуславят продължителността и предсрочното прекратяване на мандати. КС приема, че мандатът може да бъде прекратен само при наличието на определени обективни условия, посочени в закона.
2. След това, в Становището си СЕМ описва начина на избор на членовете на регулатора.
3. Законодателят е предвидил гаранции за независимостта на СЕМ и всяка промяна следва да бъде балансирана и съобразена както с практиката на Конституционния съд, така и с практиката на другите страни – членки на ЕС, където съществуват подобни независими регулатори. В заключение бихме посочили, пише в Становището, че правомощията, а оттам и задълженията на СЕМ по закон, все повече се увеличават. Това налага непрекъснато усъвършенстване на административния капацитет на органа, респективно – увеличение на средствата по бюджета на СЕМ.
Какви са ИЗВОДИТЕ?
Стоновището на СЕМ е изградено единствено от констатации.
1. Обективните условия за намаляване на състава на СЕМ, според правителството, са финансовата криза и свитият бюджет за 2010 г.
2. Чрез поправки в Закона за радиото- и телевизията (които текат в момента), принципът на избор на членовете на СЕМ може лесно да бъде променен, спазвайки изискванията за независимост (ако и сега има въобще такава!) на регулатора. В одитния доклад на Сметната палата за 2007 – 2008 г. пише, че СЕМ не развива самостоятелна политика. Факт.
3. Увеличаване на средства от бюджета за СЕМ. Това не ви ли звучи абсурдно на фона на съкращаването на членовете?
Ако нападението е най-добрата защита, то в случая изглежда, че е най-краткият път към провала. Особено, когато играчът е слаб!
СТОТИЦИ САЙТОВЕ ЗА СВАЛЯНЕ НА МЕЛОДИИ ЗА GSM-И СА КОРИГИРАНИ ИЛИ ЗАКРИТИ ноември 19, 2009
Сн. Европейската комисия
Това се случи след разследване на Европейския съюз, пише страницата на ЕК. Проверката е предизвикана от стотици жалби, често подадени от родители, получили големи телефонни сметки, след като техните деца са се абонирали за мелодия за мобилен телефон или друга услуга, без да знаят за това. Много от сайтовете са насочени към младите хора.
Най-много сайтове, нарушаващи правилата за потребителите, има в Австрия, Унгария и Румъния – по 21 във всяка страна. Във Франция и Литва те са по 20, следват Белгия, Норвегия и Нидерландия съответно с 18,17 и 16. В България от 22 проверени сайта нарушения на правилата за потребителите са открити в 14.
Сред глобените компании в Италия са Telecom Italia, Vodafone, Fox Mobile и Tutto gratis.
ЧАСТНИ ИНВЕСТИТОРИ ЩЕ ЦИФРОВИЗИРАТ БНТ И БНР ноември 12, 2009
Eкспериментите с обществената телевизия продължават. Ами сега какво да я правим?
Ще се отмени и спорният Закон за публичното радиоразпръскване (ЗПР). Това обяви днес министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Александър Цветков. Информацията по казуса, както и презентацията на министъра са достъпни на сайта на Министерството.
Остават обаче много съществени въпроси и обстоятелства, които засега не са ясно дефинирани:
1. Стартирането и дейността на предприятията е свързано с огромни разходи от държавния бюджет за изграждането, експлоатацията и поддържането на електронните съобщителни мрежи предвидените в ЗПР, твърди Цветков. Няма обаче изготвен финансов план, колко приблизително ще струва изграждането на мрежата.
2. След като на 100% частно дружество ще изгражда мултиплекса, не е ясно след цифровизирането на БНТ и БНР, колко те ще трябва да плащат на частните инвеститори за експлоатацията на мрежата. И дали в частните ръце няма да потъват по-големи пари от бюджета, в сравнение с това сега държавата да се наеме с изграждането на държавен мултиплекс. Да не се окажем след време в ситуацията „От трън та на глог“ с решенията на миналото и сегашното правителство.
3. Не е ясно колко ще са каналите които ще разпространяват БНТ и БНР и ще се качват ли други частни канали, освен обществените на цифровия мултиплекс.
Все въпроси от обществена значимост, които трябва да гарантират прехода от аналогово към цифрово разпространение на сигнала. При това бързо.
БРАДВАТА НА ГЕРБ ЩЕ КЪСА ГЛАВИ В КРС И СЕМ ноември 12, 2009
Няма ли да се окаже прекалено къса брадвата на ГЕРБ
Съставът на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) ще стане от 9 на 5 комисари. Мандатът им ще бъде 5 години, според готвените промени в Закона за електронните съобщения (ЗЕС). Това обяви министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Александър Цветков. Предложението е в изпълнение на решение на Министерския съвет, с което бе одобрен съвместен доклад на вицепремиера и министър на финансите Симеон Дянков и на министър Цветков за оптимизиране на състава и мандата на независимите регулаторни органи, се казва в официалното решение.
Всъщност, и преди членовете на КРС бяха петима. В края на мандата си, тройната коалиция увеличи броя на членовете на Съвета на девет без приемливи мотиви и финансова обосновка, на мнение е Цветков. Целта на предишното правителство беше, чрез КРС да прокарат своите интереси. Ситуацията тогава: Ние ви удължаваме мандата и правим от 5 – 9 члена на КРС, а вие изпълнявате
една дребничка поръчка за милиарди!
Така негласно Парламентът ни чрез послушничките КРС и СЕМ разпредели медийното влияние при предстоящата цифровизация. Вижте как тук.
Днес ситуацията не е по-различна. Новото правителство на ГЕРБ започна да пренарежда медийния пъзел, като прокарва своите интереси и тези на обкръжението си, чрез реформите и поставянето на свои хора в институциите. Това е напълно нормално, когато новата власт има правото да коли с острата си брадвичка. Отрязаните глави ГЕРБ ще показва публично, за назидание на старото правителство. Както впрочем са окачали на кол главите на престъпниците през средновековието. Дано само брадвата на ГЕРБ не се окаже прекалено къса и отново промените които се правят в държавата, включително и в сферата на цифровизацията, не са за сметка на народа. В защита на други, нови главатари.
В допълнение, според Цветков, предлаганите изменения в Закона напълно гарантират независимостта на Комисията за регулиране на съобщенията. Няма промяна в квотите; спрямо положението отпреди увеличаването на числеността. Спазено е и изискването за приемственост.
Освен в КРС, преструктуреране до края на годината ще има и в Съветът за електронни медии, Комисия за финансов надзор, Комисия за защита на конкуренцията, Комисията за защита на личните данни, Комисията за защита от дискриминацията, Държавна комисия за енергийно и водно регулиране и Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори ще доведе до освобождаване на 26 щата като икономиите за бюджета ще бъдат в размер на около 1 500 000 лв. годишно.
ПО-СВОБОДНИ ЛИ СА МЕДИИТЕ ДНЕС ОТ ПРЕДИ 6 ГОДИНИ ноември 10, 2009
сн. Freedom to Fly Mixed Media on Canvas
Направих кратък паралел на медийната картина от началото на 2003 г. отразена в Препоръка 1589 (2003) на Парламентарната асамблея на СЕ и днешната, през 2009 г. Какво се е променило от тогава? Каква е новата реалност? По-свободни ли са медиите днес? Има ли плурализъм на гледните точки? Как се ограничава медийната концентрация?
Свободата на изразяване в медиите в Европа
2003
Насилието продължава да бъде начин на сплашване на разследващите журналисти или уреждане на сметки между съперничещи си политически и икономически групировки, за които някои медии действат като наемници. Броят на нападнатите журналисти и дори убитите в Руската федерация е обезпокоителен. Насилието също така нараства в Армения, „бившата Югославска република Македония”, Грузия, Украйна и Беларус.
2009
Това, което се случи с главния редактор на „Frog News“ Огнян Стефанов e твърде показателно, че в демократично общество като нашето, все още чрез сила могат да се уреждат сметки. Сплашването на журналистите от една страна, а от друга редакторската цензура са все порочни практики до които и днес нерядко се прибягва. Нищо чудно, че и според класацията за 2009 г. на организацията “Репортери без граници”, България заема 68-о място. Преди нашата страна се нареждат държави като Того, Танзания, Малави, Либерия, Ботсвана, Ливан, Хаити.
2003
Не е също така приемливо при демокрация журналистите да бъдат изпращани в затвор за тяхната работа, както в случая на Микола Маркевич, Павал Мажейка и Виктар Ивашкевич в Беларус, и Григори Паско в Русия. В Турция продължават съдебни преследвания срещу журналисти. Други форми на законодателно преследване, такива като съдебни процеси за клевета или непропорционално високи глоби, които докарват медиите до ръба на затихване, продължават да се разпространяват в някои страни. Такива случаи има сега в Азербайджан, Беларус, Хърватия, Русия и Украйна. Дузина съдебни процеси са проведени срещу Пресрепублика, издателят на главния полски ежедневник Rzeczpospolita. Сплашването на медии също така приема формата на полицейски проверки, данъчни проверки и други видове на икономически натиск.
2009
Примерът е със Сърбия, която се стреми към членство в ЕС. През лятото на 2009 г. сръбският парламент прие закон, който предвижда солени глоби за масмедиите, тиражирали клевети. На печатно издание, публикувало клеветническа информация, ще бъде налагана глоба, чийто размер може да достигне едноседмичните му приходи от продажби. Електронните медии ще бъдат глобявани по идентична схема, като за база обаче ще бъдат взимани приходите им от реклами. Според сръбските власти законът ще сложи порядък в медийния хаос в страната. Международните наблюдатели и медийни групи обаче разкритикуваха закона като недемократичен.
В Украйна пък, според голям брой журналисти и изводите от парламентарните изслушвания за свободата на словото и цензурата, президентската администрация дава инструкции на медиите за отразяване на главните политически събития.
2003
В много от страните в Общността на независимите държави националната телевизия, главният източник на информация за преобладаващата част от населението, продължава да бъде ръководена от държавата или под силен държавен контрол. За съжаление, например, въпреки изричните препоръки на Съвета на Европа към властите в Молдова и масовите протести в Телерадио-Молдова миналата пролет, новоприетият закон за радио и телевизия съдържа много форми на пряка политическа намеса. Същият проблем съществува при предложения проект на закон за държавната телевизия в Азербайджан. В някои страни е все още много лесно да се заместят ръководителите на публичните медии според прищевките на управляващата власт. Дори най-напредналите нови демокрации все още са изправени пред трудности в осигуряването на истинска независимост на държавните радиостанции и телевизии и необходимия баланс между управляващи и опозиция.
2009
У нас съществува проблемът с финансирането на държавната телевизия. Все още има противоречиви мнения дали БНТ и БНР трябва да се издържат за сметка на данъкоплатците. Частните медии често отправят критики към държавните, че освен с държавния бюджет, те имат право на рекламно време и същевременно са техни пазарни конкуренти.
Във Франция например, е въведена забрана за реклама по държавните тв канали. Мярката, одобрена от долната камара на парламента, предвижда ограничение по главните обществени телевизионни канали от края на 2011 г., а дотогава те да бъдат разрешени само преди 20.00 ч.
След победата в националните избори на ГЕРБ, все повече се забелязва липса на критичност от страна на медиите спрямо новата власт. Това обуславя в пълна степен липсата на баланс между управляващи и опозиция.
2003
В някои западноевропейски страни, съдилищата продължават да нарушават правото на журналистите да защитават своите източници на информация, и това става въпреки съдебната практика на Европейския съд за човешките права.
2009
Тук е мястото да споменем случая „Галерия“, при който са подслушвани и редица журналисти.
2003
Законодателството за медиите в някои от тези страни е остаряло (например Законът за пресата във Франция датира от 1881 г.) и въпреки че ограничителните разпоредби не се прилагат вече в практиката, те осигуряват подходящо извинение на новите демокрации, които не желаят да демократизират своето медийно законодателство.
2009
Въпреки някои промени съобразени с бъдещата цифровизация, Законът за радио- и телевизия е доста остарял и не защитава успешно общественият интерес. От друга страна, под влиянието на мощните бизнес стремежи, Съветът за електронни медии и Комисията за регулиране на съобщенията често абдикират от своите функции, за което често става въпрос в блога ми.
2003
В Италия потенциалният конфликт на интереси между ръководителят на правителството г-н Берлускони и неговите частни икономически и медийни интереси е заплаха за медийния плурализъм, докато не се установят ясни защитни мерки, и представлява лош пример за младите демокрации.
2009
Берлускони продължава да играе четири роли - премиер, собственик на медии, диспечер на рекламата и физическо лице, което при това има добро име за защитаване.
2003
Концентрацията на медии в малък брой собственици е сериозен проблем в целия континент. В някои страни на централна и източна Европа много малък брой компании притежават преобладаващ дял от печатните издания. Достъпът до дигиталната телевизия също има тенденция да бъде съсредоточен в малък брой компании.
2009
Процесът на медийна концентрация у нас все повече се засилва, което сериозно застрашава плурализма на гледните точки.
Ирена Кръстева и синът й Делян Пеевски притежават вестниците „Монитор“, „Телеграф“, 80% от „Политика“, „Експрес“, „Уикенд“, „Меридиан мач“, „Марица“ – Пловдив, издателство „Борба“ – Велико Търново, огромен дял от ИПК „Родина“. Говори се, че бившата шефка на тотото е пред сделка за купуването на изданията на ВАЦ – „24 часа“ и „Труд“. Кръстева притежава и телевизиите ТВ7 (която ще бъде качена на мултиплекс още на първия етап от цифровизацията) и тв ВВТ.
Американската компания News Corp. пък притежава bTV, bTV Comedy, веригата FOX. Скоро News Corp. ще разпространява нов канал – bTV Cinema.
„Нова телевизия“ е собственост шведския медиен гигант МТG (Modern Times Group MTG AB), която притежава още каналите Диема, ММ и женското списание „Ева“. MTG даде 620 млн. евро през 2008 г. за да изкупи акции от гръцката компания „Антена“. Водят се преговори от страна на MTG за закупуването на програмите на News Corp. Договорът за продажбата на bTVе само въпрос на време, споделят добре информирани източници от медията.
RING.BG и PRO.BG са част от американския медиен конгломерат CME (Central European Media Enterprises), с мажоритарен собственик наследника на козметичната империя Este Lauder, Роналд Лаудър, и миноритарния акционер Time Warner. CME притежава 80% собственост в пакета канали, като останалите 20% са собственост на български акционери.
Финансовата криза в обществената телевизия и радио, както и проблемът с качването им на цифров мултиплекс все повече стоят на дневен план.
Процесът на цифровизация пък е бавен и следван от много финансови и лобистки интереси. Допълнително забавяне вероятно ще се получи и от заявката на новата власт да пренапише законите, като пренареди пъзела в своя полза. Според зам. транспортния министър Първан Русинов неговото министерство вече е подготвило предложения за промени.
Компанията, която ще изгради двете търговски цифрови мрежи в първата фаза на цифровизацията на страната (2009-2010), е Тауърком България. На втората фаза (2010 – 2012) Комисията за регулиране на съобщенията /КРС/ определи „Хану про България“ ЕАД за кандидата, спечелил конкурса за издаване на разрешение за ползване на радиочестотен спектър за осъществяване на електронни съобщения чрез три електронни съобщителни мрежи за наземно цифрово радиоразпръскване с национален обхват за срок от 15 години.
Съветът на Европа се ангажира с редица мерки които да променят статуквото от преди 6 години. Днес начинанието изглежда в голяма степен неуспешно. Особенно когато става въпрос за ограничаване на влиянието на мултинационалните компании. И ако Съветът не успява да се справи със ситуацията, то страна като Франция много успешно ограничава влиянието на чуждестранните собственици на медии в страната, най-вече американски. Държавата стимулира френските аудиовизуални продукти, като чрез национален закон задължава всички електронни медии (без изключение), да излъчват в голяма част от програмата си национални филми, музика, културни предавания. Стимулират се френските продуценти. Модел който работи успешно.
САЙТОВЕТЕ ЗА ХРАНИТЕЛНИ ДОБАВКИ ПРОДАВАТ НЕЛЕГАЛНО ноември 9, 2009
Напишете в Google: "Онлайн магазин за хранителни добавки" и вижте резултата. Дали от Комисията за защита на потребителите не знаят как се работи с чичко Google?!
В чл. 51 от Закона за защита на потребителите ясно е написано: Забранява се продажбата на лекарства, хранителни добавки, хомеопатични и други продукти, представяни с лечебно въздействие, чрез сключване на договори от разстояние. Това означава чрез интернет, посредством различни сайтове за онлайн търговия.
Спазва ли се законовият текст на практика?
Изглежда, че не. Веднага се убеждавате в това, щом влезете в сайтовете на някои от големите български вносители и/или производители на хранителни добавки. Не е проблем да си закупите чрез интернет креатин, протеин, глутамин или други хранителни добавки. Примери за такива сайтове няма да давам. Те са безкрайно много, пък и вие (ако все още не сте се натъквали на такива), мигновенно може да го сторите и да се убедите.
Как тези сайтове заобикалят закона?
За да си закупите даден продукт онлайн, най-честият трик е да подпишете клауза на сайта, че се отказвате от потребителските си права. Това е все едно аз да разпространявам наркотици и да карам клиентите си да се отказват от Наказателния кодекс. Като бял ден е ясно, че ако ни спипат и двамата ще ни вкарат в панделата.
В страните от Европейския съюз обаче, подобни ограничения не съществуват. Но и там контролът върху продуктите е по-надежден в сравнение с България. Все пак, търговията от разстояние в известна степен стимулира икономиката и бизнеса на дадена държава. Затова има сериозна инициатива за легализирането на този вид дейност започната от Българската асоциация за електронна търговия (БАЕТ). В момента е налице съдебна практика по приложението на чл. 51 от ЗЗП. Водят се и преговори с управляващите.
MTEL И GLOBUL ИЛИ КАК СЕ МАМЯТ КЛИЕНТИ ноември 5, 2009
В Европа има ясни правила и критерии за цените и предлаганите услуги от мобилните компании
Имиджът на една компания се кове, не само докато желязото е горещо. Той се гради постоянно като безформеното в началото парче метал, току-що „лъснало“ от леярната, се обработва, боядисва, украсява и промотира. Собствениците на големия телекомуникационен оператор Мтел (Мtel) обаче неволно или от дребничък тарикатлък пропукват нагорещеното и добре продаващо се на пазара желязо.
Нека за момент да оставим метафорите и наричаме нещата с истинските им имена. А те са простички. Мтел мами най-цинично клиентите си. И то не само новите, но и дългогодишните и лоялните. Как? Когато подписвате договор, да речем едногодишен, с малки буквички има клауза според която сякаш сключвате сделка със Златния телец. Тя гласи, че след изтичане на едногодишния период, при спазване на общите условия и от двете страни, договорът се продължава за същия интервал от време (една година). Ако се прекрати едностранно от клиента, той е задължен да плати неустойка равна на месечната такса до края на договорните отношения. Нищо необичайно?!
Да, ако нямаше вълна от гневни клиенти на Мтел, които без да ги е предупредил служител на мобилния оператор им продължава автоматично договора. „Не мога да следя точно кога изтича договора ми, за да знам да го прекратя. Имам доста други професионални задължения“, казва Георги, дългогодишен клиент на Мтел. „Операторът по този начин по-скоро губи клиентите си, защото се отнася адски некоректно с тях“, допълва Иван, чийто договор също е продължен без негово знание. Петър пък съветва как можете да се отървете от „лукавия и алчен оператор“, както го нарича. „Отидох в компанията която без мое съгласие беше удължила договора ми с още една година, започва разказа си Петър. Първото което направих е да подпиша нов договор на най-евтината тарифа. След което на служителката й казах да ми прекрати новия договор. Така вместо да платя неустойка от 12 месеца по 25 лв., платих само 60 лв. и вече нямам вземане-даване с Мтел“, обяснява той.
Това не е практика в другия мобилен оператор Globul. След изтичане на договора ви, те ви го удължават само за месец. Друг е въпросът, че гръцката компания въведе такса при обаждане на корпоративния им номер за информация за сметката и текущи промоции. По този начин операторът нарушава безплатното потребителско право на информация, както и общите правила на Европейския съюз. Само месец след това и Мтел въведе такса от 2,4 ст. при обаждане на безплатния досега номер *88. И после Комисията за защита от конкуренция ще твърди, както при горивата преди време, че картел между мобилните оператори няма. Да, да.
ЦИФРОВИЗАЦИЯТА ПОПАДНА В НОВИТЕ ВЛАСТОВИ РЕАЛНОСТИ октомври 29, 2009
Цифровизацията - става въпрос за много пари и интереси
