Цифровизацията - става въпрос за много пари и интереси
СЪРБИЯ ОГРАНИЧИ НЕ САМО СЛОВОТО, НО И СВОБОДАТА СИ септември 1, 2009
Ще се чува, но какво ще казва?
Сръбският парламент прие закона, който предвижда солени глоби за масмедиите, тиражирали клевети. На печатно издание, публикувало клеветническа информация, ще бъде налагана глоба, чийто размер може да достигне едноседмичните му приходи от продажби, предаде агенция Ройтерс.
Електронните медии ще бъдат глобявани по идентична схема, като за база обаче ще бъдат взимани приходите им от реклами. „Чрез закона правителството цели да удари таблоидите, чиито мишени редовно са министрите и техните далавери“, коментира Драган Буйошевич, главен редактор на най-стария сръбски ежедневник „Политика“.
Според сръбските власти законът ще сложи порядък в медийния хаос в страната. Международните наблюдатели и медийни групи обаче разкритикуваха закона като недемократичен за страна, която се стреми към членство в ЕС. Липсата на прозрачност също е обезпокоителен фактор.
„У нас отдавна е под въпрос достоверността на словото… Може би има логика – който има възможност да говори публично да трябва да носи отговорност за думите си.
Че сега журналистите май имат непоклатим имунитет и пълна безнаказаност…“ Това коментира преди време, (на първия ми пост по темата), редовният читател Графът.
Достоверността у нас е под въпрос защото бизнес интересите, окрупняването на пазара, политическите кръгове са много сериозни и влиятелни фактори. Те са над ценностите на обществеството – като поставят на карта неговата сигурност (например най-често детската). Волята на управляващите за адекватни промени много често е възпирана именно от финансовите стремежи на бизнеса. Мисля, че глобите заложени в ЗРТ са много ниски. В същото време, медиите печелят средно по 7 000 лв. за едноминутен спот в централно тв време. Да не говорим за журналистиката в жълтите издания. Така че, съществува логичност във високите санкции. Същевременно не трябва да забравяме либералните подходи на саморегулацията и корегулацията, превантивните мерки. Установено е, че санкциите не решават проблеми. Във високотехнологичното ни общество, тези крайни мерки лесно могат да бъдат сметнати за недемократични и нецелесъобразни.
От друга страна, всяко общество си наглася етикет за по-лесно отхвърляне на нежеланото и нецелесъобразното. Било „домогване на империализма”, било „заплаха от комунизъм”, било „недемократичност” или поне нарушени човешки права. Нещо, което от раз прекратява всякакви нежелани размишления…
В ОБОРОТ Е РЕКЛАМНА КАМПАНИЯ СЪС СЕКС ИГРАЧКИ август 18, 2009
Новата скандална реклама във Великобритания сн. Guardian
Шест месеца след като огромните билбордове питащи мъжете: „Искате ли по-дълъг незабравим секс“ („Want Longer Lasting Sex“), бяха забранени от Рекламния регулатор на Великобритания, сега островът е залят от нова подобна кампания, сигнализира в. Guardian. Тя промотира еротични и секс продукти за жените. Любопитното е, че е създадена по идея на фирмата Advanced Medical Institute, автор на предишната скандална реклама. Логото й гласи: „Личното удоволствие е гарантирано“ („Personal Satisfaction Guaranteed“).
Със сигурност обаче, както при първата рекламна кампания Британския регулативен орган ще реагира като най-вероятно забрани кампанията и наложи солена санкция на рекламодателите. Друг е въпросът, че колкото по-скандална и обсъждана е една реклама, толкова по-популярна става тя. И въпреки санкциите, явно от компанията са си направили сметката, че ще привлекат много нови потрелители, и ще тенерират солидна печалба.
Билбордове с промотиране на подобни еротични продукти могат да се видят навсякъде у нас
У нас, разпоредбите за реклама се съдържат в Закона за радио и телевизия.Според Чл. 75. (1) Рекламата следва да е съобразена с изискванията за лоялна конкуренция съгласно действащото законодателство.
(2) Рекламата не може да насърчава поведение, вредно за здравето или личната сигурност на гражданите, както и поведение, с което се уврежда околната среда.
Чл. 76. (1) Не се допуска разпространяването на реклама, съдържаща порнография или подтикваща към насилие и незачитане на човешкото достойнство, както и към поведение, което нарушава обществения ред и общоприетите морални норми. Не се допускат реклами с еротично съдържание с участие на малолетни и непълнолетни или предназначени за тях.
Допълнително от тези разпоредби, се готви и специален Eтичен кодекс в тази област.
Но въпреки някои от забраните, глоби за подобни билбордове у нас са налагани доста рядко. Със заповед на Столична община единствено беше демонтиран скандален билборд на Азис, поради факта че е в близост до паметника на Васил Левски.
Ефективно ли се прилага законодателството у нас? Достатъчна ли е нормативната база? Изводът: действителността. Контрол: слаб. Бизнес интереси: доминиращи. Креативност: висока. Дупки в законодателството: множество. Изходът: Воля за промяна – правителствена, на регулативните органи, на обществото.
ЕТИЧЕН КОДЕКС ЩЕ ОБЛИЧА ГОЛИТЕ ЖЕНСКИ ДУПЕТА В РЕКЛАМИТЕ август 12, 2009
Търговската комуникация не трябва да показва прекалена еротика и да промотира прекалена податливост на сексуалността чрез изобразяване на насърчаване и готовност за секс, разголване на човешкото тяло по неподходящ начин и не трябва да представя продукта като средство за отстраняване на сексуални бариери. Това е записано в проекта на етичен кодекс, който се обсъжда сред рекламните агенции, рекламодателите и медиите и трябва да бъде приет до края на 2009 г. Кодексът е създаден от независимия Национален съвет за саморегулация. Правилата в етичния кодекс ще бъдат задължителни за всички, които са го подписали.
Този тип реклами ще са табу за подписалите Кодекса
Това ще означава също, че догодина „Сезонът на дините“ ще бъде просто Сезон на въздържанието. Самолетът ще можем да вдигаме само с добрия стар керосин, а рекламните спотове на водка „Флирт“ най-вероятно ще се превърнат в консервативни послания отправяни от девственици. Ето го и самия Кодекс, който ще облича пищните женски форми:
СВОБОДАТА НА СЛОВОТО В СЪРБИЯ Е ПОД ВЪПРОС юли 18, 2009
Парламентът на Сърбия прие нов медиен закон, който предвижда сурови санкции напомнящи времето на Милошевич. Един от текстовете в него гласи, че при предоставяне на недостоверна информация глобите ще са от 20 хил. до 30 хил. евро, което напрактика би поставило под съмнение разследващата журналистика. Това предаде БНР. В Закона за информирането има редица други текстове целящи ограничаване на свободата на словото и информацията.
Последната дума има президентът на страната Борис Тадич, който може да не ратифицира приетия от Скупщината закон.
ПАЗВАНТИ, НЕ “РАЗПАСВАЙТЕ” ЗАКОНА. ДЕЦАТА ПОДРАЖАВАТ! юни 3, 2009
Медийното въздействие върху малолетните и непълнолетните води до имитиране. Подражанието може да убива. Думите на Антон Страшимиров след гражданската война през 1923-1925 г. ужасяват поколения наред: “Ние сме шепа народ. Стига жертви!”. Гражданската война днес има друго измерение. Тя се води от ефира. Заложник е зрителят който не е в състояние да асимилира и разумно да си прави собствени изводи и оценка от чутото и/или видяното по радиото и телевизията. Целта е парична и за голяма част от медиините босове управляващи мултинационални компании, оправдава средствата. Общественото търпение е достигнало крайния си предел. Децата ни умират нелепо имитирайки… преди да са изградили собствен, житейски модел на поведение. Те наподобяват някой друг, преди самите те да са станали образ за подражание. Жалко. Законът е като пазвантин, с който единствено се флиртува или предпазливо се заобикаля. Вратички в него винаги „зейват”, отваряни от целомъдрените медиини юристи, продуценти, консултанти. Представям ви солидната правна рамка, която служи в защита на децата и се стреми да ги предпазва от вредно медийно съдържание. Сами преценете кое българските медии спазват и какво нарушават. Четейки си припомнете за казусът с шоуто „Страх” и момченцето от Козлодуй, което имитирайки геройте от продукцията се обеси на детска катерушка. Медиите и бизнеса се опитаха бързо да „заглушат“ случая и да прехвърлят вината само върху родителите. Грозно! След като медийният регулатор не взе сериозни мерки, (Нова ТВ би претърпяла загуби от неизлъчване на предварително уговорените реклами), можем само да се надяваме случаят да не се повтори, когато скоро по „Нова телевизия“ се завъртят новите 10 серии от шоуто. Отново в най-гледаното време достъпно за деца – 20 часа и с повторение по „Диема“ на обяд.
І. Международни актове
1. Разпоредбата на чл.7, т.1 от Европейската конвенция за трансгранична телевизия (ЕКТТ) на Съвета на Европа гласи, че програмите на телевизионните оператори с оглед на своето представяне и съдържание трябва да уважават достойнството на човешката личност и основните права на другите. Те не трябва да противоречат на добрите нрави и специално да съдържат порнография или да възхваляват насилието или да подстрекават към расова ненавист. Нормата на чл.7, т.2 от ЕКТТ допълва, че телевизионните предавания, които могат да навредят на физическото, умственото или моралното развитие на децата или на подрастващите, не трябва да бъдат разполагани така, че поради времето на тяхното предаване и приемане е вероятно да бъдат гледани от последните.
2. В допълнение към тези текстове са препоръките на Парламентарната асамблея и на Комитета на министрите на Съвета на Европа, които имат отношение към въпроса за закрилата на малолетните и непълнолетните от вредното съдържание в електронните медии:
2.1. Препоръка 1276 (1995) относно силата на визуалния образ
2.2. Препоръка 1165 (1998) относно правото на личен живот
2.3. Препоръка 1466 (2000) относно медийното образование
2.4. Препоръка (97) 19 относно описанието на насилие от електронните медии
2.5. Препоръка (97) 20 относно “езика на омразата”
2.6. Препоръка (97) 21 относно медиите и представянето на културна толерантност
2.7. Резолюция на Постоянния комитет за трансгранична телевизия срещу излъчването на предавания, съдържащи порнография и насилие (2004 г.).
3. Конвенцията за правата на детето на ООН предвижда в чл.17, буква “д” въвеждането на специален национален режим, който изисква създаването както на юридически, така и на обществени мерки за закрила на детето: “Държавите-страни по Конвенцията, признават важната функция, изпълнявана от средствата за масова информация, и осигуряват на всяко дете достъп до информация и материали от различни национални и международни източници, особено тези, насочени към подобряване на неговото социално, духовно и морално благосъстояние и физическо и умствено здраве. За тази цел, държавите-страни по Конвенцията насърчават разработката на подходящи насоки за защита на детето от информация и материали, вредни за неговото благосъстояние”.
ІІ. Национална правна уредба
1. Конституцията на Република България предвижда няколко разпоредби относно закрилата на малолетните и непълнолетните и зачитането на правилата на морала при излъчването на радио- и телевизионни програми:
1.1. Децата се намират под закрилата на държавата и обществото (чл.14 от Конституцията на Република България).
1.2. Чл.39 от Конституцията прогласява свободата на словото, като тази свобода търпи ограничения с оглед накърняване на правата и доброто име на другиго и призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността (чл.39, ал.2 от Конституцията).
1.3. Спирането и конфискацията на печатно издание или на електронна медия се допускат само въз основа на акт на съдебната власт, когато се накърняват добрите нрави или се съдържат призиви за насилствена промяна на конституционно установения ред, за извършване на престъпление или за насилие над личността (чл.40, ал.2 от Конституцията).
1.4. Всеки се ползва с правото да търси, получава и разпространява информация. Осъществяването на това право не може да бъде насочено срещу правата и доброто име на другите граждани, както и срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала (чл.41, ал.1 от Конституцията).
2. В Решение № 7/1996 г. на Конституционния съд относно тълкуване на съдържанието на чл.40, ал.2 от основния закон и въведените в него ограничения за ненакърняване на добрите нрави при разпространението на информация от медиите е посочено следното: “[...] публичният морал представлява област, в която са меродавни най-вече националните традиции и култура. Но недопустимостта да се накърняват добрите нрави не се свежда само до това да се спазват изискванията за обществено благоприличие, формирани вследствие на традициите на даденото общество. В обществен интерес е например добрите нрави да бъдат критерий при формирането на подрастващите. Ето защо не във всички случаи е необходимо да е налице ефективно накърняване; в някои случаи неблагоприятните последици спрямо защитаваната друга ценност може да настъпят по-късно, така че да съществуват основания за налагане на мярката по чл. 40, ал. 2.
3. Българското законодателство въвежда обща уредба относно закрилата на детето от насилието (чл.11 от Закона за закрила на детето). Защитата се изразява в: правото на непълнолетното лице на закрила срещу въвличане в дейности, неблагоприятни за неговото физическо, психическо, нравствено и образователно развитие; правото на детето на закрила срещу нарушаващите неговото достойнство методи на възпитание, физическо, психическо или друго насилие и форми на въздействие, противоречащи на неговите интереси; правото на непълнолетните лица на закрила срещу разпространяване на порнографски материали.
4. Съгласно разпоредбата на чл.17, ал.2 от Закона за радиото и телевизията: “Радио- и телевизионните оператори са длъжни да не допускат създаване или предоставяне за разпространение на предавания в нарушение на принципите на чл. 10 и предавания, внушаващи национална, политическа, етническа, религиозна и расова нетърпимост, възхваляващи или оневиняващи жестокост или насилие, или са насочени към увреждане на физическото, умственото и моралното развитие на малолетните и непълнолетните”. Нормата на чл.76 от ЗРТ поставя специални изисквания към рекламата, която излъчват радио- и телевизионните оператори, предназначена за непълнолетни.
ІІІ. Актове на Съвета за електронни медии:
1. Становище за необходимостта от защита на малолетните и непълнолетните при излъчването на песни в радио- и телевизионни предавания (2003 г.).
2. Декларация относно зачестилите случаи на алкохолни отравяния на непълнолетни от 16.02.2004 г.
3. Декларация относно предаването Big Brother от 8.11.2004 г.
4. Харта за свободата на словото в Република България (2004 г.).
ИЗВОДИ: В законодателната рамка ясно са дефинирани аспектите на закрилата на малолетните и непълнолетните от радио- и телевизионните програми, които изтъкват: Забраната за излъчване на предавания, които биха могли да имат негативно въздействие върху децата, с цел закрилата на тяхното физическо, умствено и морално развитие; конституционната практика при тълкуване съдържанието на понятието “добри нрави” като критерий за формирането на подрастващите; представените изследвания относно вредното въздействие на насилието и порнографията върху малолетните и непълнолетните; необходимостта да се ограничи рискът от подражание и да се намали противообщественото поведение на децата;
ЦИФРОВИТЕ ЛИЦЕНЗИИ – РАЗДАДЕНИ В ИМЕТО НА ОБЩЕСТВЕНИЯ „ИНТЕРЕС“ юни 1, 2009
Съветът за електронни медии, взе решения за издаване на лицензии за телевизионни програми, предназначени за цифрово наземно радиоразпръскване на – bTV, „Нова телевизия“ и „ТВ2″.
Логично е да се запитате защо първите медии които получават лиценз са именно БТВ, Нова телевизия и ТВ2? Защо и ТВ2 – с какво програмата й е толкова значима за обществото? ЕТО ИСТОРИЯТА НАКРАТКО И КАК ВЛАСТТА ПРЕНАРЕЖДА МЕДИЙНИЯ ПАЗАР У НАС:
Според § 37 от ПЗР на ЗИД на Закона за радиото и телевизията изискванията Предприятие, получило разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър, различен от предвидения за разпространение на програмите на БНТ и БНР, за осъществяване на електронни съобщения чрез мрежи за наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване с национален обхват, в изпълнение на Първия етап на прехода, определен в Плана за въвеждане на наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване (DVВ-Т) в Република България, приет от Министерския съвет, задължително разпространява програмите на лицензираните телевизионни оператори, които към влизането в сила на този закон отговарят на следните условия:
1. имат издадена лицензия за радио- и телевизионна дейност с национален обхват въз основа на проведен конкурс; и
2. разпространяват програмите си чрез електронни съобщителни мрежи за наземно аналогово радиоразпръскване; и
3. електронните съобщителни мрежи по т. 2 осигуряват достъп до програмата на не помалко от 50 на сто от населението на страната.
(2) Програмите по ал. 1 задължително се разпространяват в некодиран вид.
На условията по ЗИД на ЗРТ от 2009 г. нито БТВ, нито Нова или най-малко ТВ2 отговаряха. Това е така защото в §37, (1), т. 1 е записано: имат издадена лицензия за радио- и телевизионна дейност с национален обхват въз основа на проведен конкурс. Такъв конкурс обаче не е провеждан. Доказателство за това е и устойчивата практика на съда.
Пак според ЗИД на ЗРТ е записано, че в 14-дневен срок от влизането в сила на този закон Съветът за електронни медии издава служебно лицензии на телевизионните оператори по ал. 1. Това естествено нямаше как да стане, поради описаното несъответствие. Бързането на правителството се оказа безплодно и поради друга причина. 14-дневният срок е недостатъчно време да се преиздадат аналоговите лицензии на операторите, които са със срок до 2010 г. (на националните „Б”ТВ, „Нова телевизия – първи частен канал и „ТВ2” до 2012 г., които отговарят на законовите изисквания за качване на мултиплекс за цифрово разпространение на първия етап). През този 14-дневен срок, СЕМ проведе множество срещи с ръководството на трите оператора и неправителствения сектор за да се договорят условията на преиздаване на новите аналогови лицензии, издаването на лицензиите за цифрово разпространение и ще започне ли срокът на цифровата лицензия да тече от датата на издаването й, въпреки, че медиите не излъчват още цифрово, продължителността на периода на simulcast, гарантиране на разпространение на програмите им. Все въпроси които трябва да гарантират обществения интерес от една страна, а от друга да защитават и интересите на бизнеса.
С оглед на всички събития, СЕМ започна процедурата по издаването на новите лицензии с договорените програмни характеристики. Въпросът за качването на цифров мултиплекс обаче остана нерешен. Реакцията на правителството се оказа светкавична. Притиснати от изтичащия мандат, тройната коалиция на „тъмно” изготви Закон за публичното радиоразпръскване, с който да пренареди медийната картина у нас в своя изгода. Без никаква съгласуваност, този закон не бе предоставен на вниманието нито на управителните съвети на националните обществени медии, нито на КРС, СЕМ или на заинтересовани лица. Той обаче съдържа една много важна поправка, която позволява на националните телевизии да бъдат качени на цифрова платформа на първия етап от цифровизацията. В ПЗР на ЗПР пише: в §37, ал.1, т.1 думите „въз основа на проведен конкурс” се заличават.
Въпреки, че ТВ2 е в т.нар „временна търпимост“ и тя е разпозната като телевизия от „особен обществен интерес“, заслужаваща да бъде качена на цифров мултиплекс.
Другият въпрос: Какви са новите програмни характеристики на медиите които ще се разпространяват в цифрова среда? Отговорът: с много по-занижени стойности, отколкото предходните. Какво означава това? Много просто – величие на пошлостта, все повече тъпи шоу продукции (за които няма процентно ограничение) на чужди продуценти и продължаващ и все по-мъчителен упадък на българското общество. ДА ЖИВЕЙ ОБЩЕСТВЕНИЯТ ИНТЕРЕС!
Обективният журналист все пак трябва да огледа и другата страна на монетата – ето я и нея: Занижените програмни характеристики донякъде имат своето разумно основание – сериозната конкурентна среда която ще се създаде по време на цифровизацията, развитието на медийния сектор у нас, все по-взискателните зрителски предпочитания, засилването ролята на корегулацията и саморегулацията в Европа.
| 2009-05-07 16:47:11 – Р Е Ш Е Н И Е № 108/ 28.04.2009 Г. прочети лицензия ТВ2 |
|
| 2009-05-07 16:46:26 – Р Е Ш Е Н И Е № 107/ 28.04.2009 Г. прочети лицензия Нова телевизия |
|
| 2009-05-07 16:45:48 – Р Е Ш Е Н И Е № 106/ 28.04.2009 Г. прочети лицензия бТВ |
ЗАКОН ЗА ПУБЛИЧНОТО РАДИОРАЗПРЪСКВАНЕ май 19, 2009
Обн. ДВ. бр.37 от 19 Май 2009г.
Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. (1) Този закон урежда участието на държавата при осигуряване разпространението на програмите на Българската национална телевизия и на Българското национално радио на територията на Република България.
(2) Публичното радиоразпръскване на програмите по ал. 1 чрез електронни съобщителни мрежи за наземно цифрово радиоразпръскване се гарантира от държавата при условията и по реда на този закон.
Чл. 2. (1) Целта на този закон е осигуряване разпространението на програмите на Българската национална телевизия и на Българското национално радио чрез наземно цифрово радиоразпръскване, включително необходимия индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър.
(2) Държавата осигурява разпространението на програмите на Българската национална телевизия и на Българското национално радио чрез наземна цифрова електронна съобщителна мрежа, като създава държавно предприятие по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, което изгражда и експлоатира електронна съобщителна мрежа за наземно цифрово радиоразпръскване съобразно изискванията на този закон.
(3) Държавата осигурява разпространението на програмите на Българската национална телевизия и на Българското национално радио чрез мрежата по ал. 2, като гарантира изграждането на електронна съобщителна мрежа за осъществяване на електронни съобщения – пренос на радио- и телевизионни програми.
Чл. 3. (1) Българската национална телевизия и Българското национално радио предоставят обществена услуга, като осигуряват достъп до информация и съдържание с цел гарантиране на всички граждани равни възможности за участие в справедлива степен в обществения живот на страната.
(2) Българската национална телевизия и Българското национално радио извършват дейността си по ал. 1 в интерес на обществото и на отделните потребители в съответствие с изискванията на този закон и другите нормативни актове.
(3) Чрез Българската национална телевизия и Българското национално радио държавата обезпечава основните права на гражданите да търсят, получават и разпространяват информация.
(4) Националната компания „Обществено цифрово радиоразпръскване“ изпълнява обществена функция, като осигурява достъпа до обществената услуга по ал. 1.
(5) Държавата гарантира достъпа до обществената услуга по ал. 1 чрез изграждане на електронна съобщителна мрежа за осъществяване на електронни съобщения – пренос на радио- и телевизионни програми на територията на цялата страна.
Чл. 4. Чрез публичното наземно цифрово радиоразпръскване на програмите на Българската национална телевизия и на Българското национално радио държавата осигурява на всички граждани на Република България без оглед на етническата им принадлежност достъп до:
1. политическа, икономическа, социална, културна, научнообразователна и друга значима за обществото информация;
2. официалната позиция на държавата по въпросите на обществения живот;
3. общочовешките ценности, националната наука и образование;
4. националното, европейското и световното културно наследство.
Чл. 5. Българската национална телевизия и Българското национално радио са обществени оператори по смисъла на Закона за радиото и телевизията.
Глава втора.
РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА ПРОГРАМИТЕ НА БЪЛГАРСКАТА НАЦИОНАЛНА ТЕЛЕВИЗИЯ И БЪЛГАРСКОТО НАЦИОНАЛНО РАДИО
Чл. 6. (1) Държавата осигурява необходимия индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър, за разпространение на програмите на Българската национална телевизия и на Българското национално радио.
(2) Комисията за регулиране на съобщенията като независим специализиран държавен орган издава разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър, за осъществяване на електронни съобщения чрез електронна съобщителна мрежа за наземно цифрово радиоразпръскване, предназначена за разпространение на програмите, изготвени от Българската национална телевизия и от Българското национално радио.
(3) Разрешението по ал. 2 се издава без конкурс или търг по реда на този закон след представяне на необходимите документи съгласно Закона за електронните съобщения.
Чл. 7. (1) Образува се Национална компания „Обществено цифрово радиоразпръскване“ със статут на държавно предприятие по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон.
(2) Национална компания „Обществено цифрово радиоразпръскване“ е юридическо лице със седалище София.
(3) Национална компания „Обществено цифрово радиоразпръскване“ стопанисва и управлява предоставеното й имущество.
Чл. 8. (1) Основният предмет на дейност на Национална компания „Обществено цифрово радиоразпръскване“ е осъществяване на електронни съобщения чрез изграждане, поддържане, развитие и експлоатация на електронна съобщителна мрежа за наземно цифрово радиоразпръскване на програмите на Българската национална телевизия и на Българското национално радио.
(2) Национална компания „Обществено цифрово радиоразпръскване“ събира възнаграждения от обществените оператори, чиито програми се разпространяват чрез електронната съобщителна мрежа за наземно цифрово радиоразпръскване.
(3) Национална компания „Обществено цифрово радиоразпръскване“ не може да бъде радио- и телевизионен оператор по смисъла на Закона за радиото и телевизията.
(4) Национална компания „Обществено цифрово радиоразпръскване“ не може да участва в търговски дружества, които по занятие създават програми, предназначени за разпространение чрез електронни съобщителни мрежи.
(5) Национална компания „Обществено цифрово радиоразпръскване“ няма право да изгражда и експлоатира електронна съобщителна мрежа за пренос на радио- и телевизионни програми.
(6) Национална компания „Обществено цифрово радиоразпръскване“ няма право да разпространява други програми освен програмите, създадени за разпространение от Българската национална телевизия и от Българското национално радио като обществени оператори по смисъла на Закона за радиото и телевизията.
Чл. 9. Органи на управление на Национална компания „Обществено цифрово радиоразпръскване“ са:
1. министърът на финансите;
2. управителният съвет;
3. изпълнителният директор.
Чл. 10. (1) Министърът на финансите съгласувано с министъра на културата подпомага провеждането на държавната политика по предоставяне на обществена услуга по чл. 3, ал. 1 в съответствие с този закон.
(2) Министърът на финансите осигурява финансирането на Национална компания „Обществено цифрово радиоразпръскване“.
Чл. 11. (1) Управителният съвет се състои от петима членове, включително изпълнителен директор, които се назначават с указ на президента на републиката по предложение на министър-председателя.
(2) Мандатът на член на управителния съвет е 6 години.
(3) Министърът на финансите сключва договор за управление с всеки от членовете на управителния съвет за срок 6 години.
(4) Членовете на управителния съвет не могат да извършват от свое или от чуждо име конкурентна дейност, да бъдат в договорни отношения с други предприятия, дружества и сдружения със сходен предмет на дейност.
(5) Членовете на управителния съвет отговарят на изискванията за членове на Комисията за регулиране на съобщенията.
(6) Председателят на управителния съвет и изпълнителният директор получават възнаграждение, равно на възнаграждението на председателя на Комисията за регулиране на съобщенията. Членовете на управителния съвет получават възнаграждение, равно на възнаграждението на членовете на Комисията за регулиране на съобщенията.
Чл. 12. (1) Управителният съвет заседава най-малко веднъж месечно.
(2) Заседанието на управителния съвет е редовно, ако на него присъстват най-малко две трети от членовете му.
(3) Решенията се приемат с явно гласуване с обикновено мнозинство.
Чл. 13. Управителният съвет:
1. избира измежду членовете си председател;
2. изработва и предлага на министъра на финансите за утвърждаване правилник за устройството и дейността на компанията;
3. приема годишния счетоводен отчет на компанията;
4. уведомява министъра на финансите за участието на компанията в търговски дружества и в международни организации;
5. отговаря за осъществяването на дейност в съответствие с издаденото от Комисията за регулиране на съобщенията разрешение;
6. ежегодно определя размера на годишното възнаграждение, което трябва да се заплати от обществените оператори, чиито програми се разпространяват чрез електронната съобщителна мрежа за наземно цифрово радиоразпръскване, както и начина на заплащане.
Чл. 14. Председателят на управителния съвет организира и ръководи заседанията на управителния съвет и контролира изпълнението на неговите решения.
Чл. 15. (1) Член на управителния съвет може да бъде освободен по реда на назначаването преди изтичането на срока на договора за управление при:
1. нарушаване разпоредбите на закона;
2. установяване на несъвместимост с изискванията на чл. 11, ал. 4 и 5;
3. нарушение или неизпълнение на условията, предвидени в закон или в договора за управление;
4. подаване на писмена молба за освобождаване.
(2) В случаите по ал. 1, както и при смърт на член на управителния съвет президентът на републиката по предложение на министър-председателя назначава нов член за срок до края на първоначалния мандат, като министърът на финансите сключва с новия член на управителния съвет договор за управление със същия срок.
Чл. 16. Членовете на управителния съвет са длъжни да пазят търговската тайна и доброто име на Национална компания „Обществено цифрово радиоразпръскване“ и да полагат усилия за ефективно предоставяне на обществената услуга по чл. 3, ал. 1.
Чл. 17. Изпълнителният директор:
1. организира, ръководи и контролира оперативната работа на Национална компания „Обществено цифрово радиоразпръскване“;
2. сключва договори с Българската национална телевизия и с Българското национално радио за осигуряване предоставянето на обществената услуга по чл. 3, ал. 1;
3. сключва, изменя и прекратява трудовите договори със служителите на Национална компания „Обществено цифрово радиоразпръскване“ в качеството си на работодател по смисъла на Кодекса на труда;
4. представлява Национална компания „Обществено цифрово радиоразпръскване“ или упълномощава лица, които да я представляват;
5. отчита се пред управителния съвет и пред министъра на финансите;
6. организира и отговаря за изпълнението на бюджета на Национална компания „Обществено цифрово радиоразпръскване“.
Чл. 18. (1) Национална компания „Обществено цифрово радиоразпръскване“ отговаря за осигуряването на обществената услуга по чл. 3, ал. 1.
(2) За изпълнение на задълженията си по ал. 1 Национална компания „Обществено цифрово радиоразпръскване“ е възложител по смисъла на Закона за обществените поръчки.
Чл. 19. Държавата участва във финансирането на дейностите по изграждане, поддържане и развитие на електронната съобщителна мрежа за наземно цифрово радиоразпръскване, осъществявана от Национална компания „Обществено цифрово радиоразпръскване“.
Чл. 20. Финансирането на дейностите по изграждане, поддържане и развитие на електронната съобщителна мрежа за наземно цифрово радиоразпръскване се извършва от:
1. републиканския бюджет;
2. приходи от възнаграждения от операторите, чиито програми се разпространяват чрез електронната съобщителна мрежа за наземно цифрово радиоразпръскване;
3. приходи от търговска дейност.
Чл. 21. (1) Българската национална телевизия и Българското национално радио заплащат на Национална компания „Обществено цифрово радиоразпръскване“ възнаграждение за разпространението на програмите им.
(2) Възнаграждението по ал. 1 включва:
1. цена за покриване на разходите по поддръжка и развитие на електронната съобщителна мрежа за наземно цифрово радиоразпръскване, и
2. печалба по смисъла на Закона за корпоративното подоходно облагане.
Чл. 22. Средствата по чл. 19 и 20 се разходват за:
1. първоначални и годишни такси за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър;
2. изграждане, поддържане и развитие на електронната съобщителна мрежа за наземно цифрово радиоразпръскване;
3. заплащане на възнаграждения по договор с предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи за пренос на радио- и телевизионни програми;
4. издръжка на Национална компания „Обществено цифрово радиоразпръскване“.
Глава трета.
ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ЕЛЕКТРОННИ СЪОБЩЕНИЯ ЧРЕЗ ЕЛЕКТРОННА СЪОБЩИТЕЛНА МРЕЖА ЗА ПРЕНОС НА РАДИО И ТЕЛЕВИЗИОННИ ПРОГРАМИ
Чл. 23. (1) Държавата гарантира изграждането на електронна съобщителна мрежа за осъществяване на електронни съобщения – пренос на радио- и телевизионни програми.
(2) Електронната съобщителна мрежа за пренос на радио- и телевизионни програми по ал. 1 е национален инфраструктурен обект.
(3) Недвижимите имоти – собственост на физически или юридически лица, необходими за изграждането и развитието на мрежата по ал. 1, се отчуждават при условията и по реда на Закона за държавната собственост.
(4) В случаите когато недвижимите имоти по ал. 3 са земеделски земи или гори и земи от горския фонд, предназначението на земеделските земи се променя по реда на Закона за опазване на земеделските земи, а на горите и земите от горския фонд – по реда на Закона за горите.
Чл. 24. (1) Държавата чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството учредява търговско дружество по Търговския закон с държавно участие.
(2) Дружеството по ал. 1 се учредява по реда на Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала (обн., ДВ, бр. 51 от 2003 г.; изм., бр. 59 от 2003 г., бр. 79 от 2005 г. – Решение № 8260 от 2005 г. на Върховния административен съд; бр. 54 от 2006 г., бр. 15 от 2007 г., бр. 103 от 2008 г.).
(3) Участието на държавата в дружеството по ал. 1 е не по-малко от 50 на сто.
(4) Участието на държавата може да бъде и с непарична вноска, включително с апорт на недвижими имоти по чл. 23, ал. 3 и 4.
Чл. 25. (1) Основният предмет на дейност на дружеството по чл. 24 е изграждане, развитие, експлоатация, наемане и предоставяне под наем на електронна съобщителна мрежа за осъществяване на електронни съобщения – пренос на радио- и телевизионни програми.
(2) Дружеството по ал. 1 осигурява преноса на радио- и телевизионни програми при спазване на следните принципи:
1. обективност;
2. справедливост;
3. недискриминационност;
4. равнопоставеност.
(3) В случай че дружеството по ал. 1 и Национална компания „Обществено цифрово радиоразпръскване“ или друго предприятие, на което е издадено от Комисията за регулиране на съобщенията разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър, за осъществяване на електронни съобщения чрез електронни съобщителни мрежи за наземно цифрово радиоразпръскване след провеждане на конкурс по реда на Закона за електронните съобщения, не постигнат съгласие за условията на пренос, всяка от страните има право да поиска определяне на тези условия от Комисията за регулиране на съобщенията.
Чл. 26. (1) Държавата изпълнява задължението си по чл. 23, като в случаите, когато дружеството по чл. 24 изгражда или разширява електронната съобщителна мрежа за осъществяване на електронни съобщения – пренос на радио- и телевизионни програми, върху имот – частна държавна собственост или частна общинска собственост, компетентните държавни или общински органи учредяват в полза на дружеството възмездно право на строеж върху земята без търг или конкурс.
(2) Стойността на правото на строеж се определя от независим лицензиран оценител, избран от компетентния държавен или общински орган по реда на Закона за обществените поръчки. Определената от лицензирания оценител оценка се приема за най-ниската пазарна цена, която може да бъде заплатена за правото на строеж върху конкретния имот.
Чл. 27. (1) Контролът върху осъществяването на електронни съобщения чрез електронна съобщителна мрежа за наземно цифрово радиоразпръскване се осъществява от Комисията за регулиране на съобщенията по реда на Закона за електронните съобщения.
(2) Контролът върху осъществяването на електронни съобщения чрез електронна съобщителна мрежа за пренос на радио- и телевизионни програми се осъществява от Комисията за регулиране на съобщенията по реда на Закона за електронните съобщения.
Чл. 28. Контролът върху разходването на средствата от страна на Национална компания „Обществено цифрово радиоразпръскване“ се осъществява от министъра на финансите или от оправомощени от него длъжностни лица.
§ 1. (1) Електронната съобщителна мрежа за наземно цифрово радиоразпръскване, която се изгражда, поддържа, развива и експлоатира от Националната компания „Обществено цифрово радоиразпръскване“ по реда на този закон, ползва индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър, предназначен за наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване по стандарт DVB-T.
(2) Държавата осигурява необходимия индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър за наземно цифрово разпространение – DRM и/или други цифрови технологии, на програмите на Българското национално радио по ред, определен в закон.
(3) До осигуряването на индивидуално определения ограничен ресурс – радиочестотен спектър за осъществяване на електронни съобщения чрез електронни съобщителни мрежи за наземно цифрово радиоразпръскване – DRM и/или други цифрови технологии по ал. 2, Националната компания „Обществено цифрово радиоразпръскване“ осигурява разпространението на програмите на Българското национално радио чрез електронната съобщителна мрежа за наземно цифрово радиоразпръскване, която изгражда въз основа на този закон.
(4) Издадените от Комисията за регулиране на съобщенията разрешения на Българското национално радио за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър за цифрово радиоразпространение, запазват действието си до приемането на закона по ал. 2.
§ 2. (1) Президентът на републиката назначава с указ членовете на управителния съвет, включително изпълнителния директор, на Национална компания „Обществено цифрово радиоразпръскване“ по предложение на министър-председателя в 30-дневен срок от влизането в сила на закона.
(2) В срока по ал. 1 министърът на финансите предприема необходимите действия по осигуряване финансирането на Национална компания „Обществено цифрово радиоразпръскване“.
(3) В 7-дневен срок от назначаването на членовете на управителния съвет министърът на финансите сключва договори за управление с членовете на управителния съвет и с изпълнителния директор на Национална компания „Обществено цифрово радиоразпръскване“.
§ 3. В срока по § 2, ал. 1 министърът на регионалното развитие и благоустройството предприема действия за образуване на търговското дружество по чл. 24.
§ 4. В едномесечен срок от вписването на Национална компания „Обществено цифрово радиоразпръскване“ в Търговския регистър Комисията за регулиране на съобщенията издава на Национална компания „Обществено цифрово радиоразпръскване“ без конкурс разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър, за осъществяване на електронни съобщения чрез електронна съобщителна мрежа за наземно цифрово радиоразпръскване.
§ 5. В Закона за радиото и телевизията (обн., ДВ, бр. 138 от 1998 г.; Решение № 10 на Конституционния съд от 1999 г. – бр. 60 от 1999 г.; изм., бр. 81 от 1999 г., бр. 79 от 2000 г., бр. 96 и 112 от 2001 г., бр. 77 и 120 от 2002 г., бр. 99 и 114 от 2003 г., бр. 99 и 115 от 2004 г., бр. 88, 93 и 105 от 2005 г., бр. 21, 34, 70, 80, 105 и 108 от 2006 г., бр. 10, 41, 53 и 113 от 2007 г., бр. 110 от 2008 г. и бр. 14 от 2009 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 45 се създава ал. 4:
„(4) Държавата взема съответните мерки за гарантиране на необходимото цифрово оборудване за създаването на програми в съответствие с приложимите цифрови технологии.“
2. Създава се чл. 47а:
„Чл. 47а. (1) Българската национална телевизия има право да създава програми съвместно с други физически и юридически лица или радио- и телевизионни оператори в правна форма, регламентирана съгласно българското законодателство.
(2) В случаите по ал. 1 БНТ осъществява контрол при вземането на решения, свързани с програмите по ал. 1.
(3) Изборът на лицата, съответно на операторите по ал. 1 се прави от генералния директор на БНТ след одобрение на управителния съвет.“
3. В чл. 62 т. 3 се изменя така:
„3. определя основните насоки за развитие, обема и структурата на програмата и одобрява създаването на програми съвместно с други физически и юридически лица или радио- и телевизионни оператори по предложение на генералния директор на БНТ;“.
4. В чл. 68:
а) досегашният текст става ал. 1;
б) създава се ал. 2:
„(2) Генералният директор на БНТ избира физически и юридически лица или радио- и телевизионни оператори, с които създават съвместно радио- и телевизионни програми.“
5. В чл. 105 се създава ал. 7:
„(7) Ограничението по ал. 4, т. 7 не се прилага, в случай че юридическото лице или негови акционери са публични дружества по смисъла на Закона за публичното предлагане на ценни книжа.“
6. В § 5 от преходните и заключителните разпоредби ал. 6 се отменя.
7. В преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията (ДВ, бр. 14 от 2009 г.):
а) в § 37, ал. 1, т. 1 думите „въз основа на проведен конкурс“ се заличават;
б) създава се § 37а:
„§ 37а. (1) Предприятието, получило разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър, за осъществяване на електронни съобщения чрез мрежи за наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване с национален обхват, в изпълнение на първия етап на прехода, определен в Плана за въвеждане на цифрово наземно телевизионно радиоразпръскване DVB-T в Република България, приет от Министерския съвет, освен програмите по § 37, ал. 1 задължително разпространява и програмите на телевизионни оператори, които към момента на стартиране предоставянето на услугите съобразно издаденото разрешение разпространяват програмите си чрез електронни съобщителни мрежи за наземно аналогово радиоразпръскване, осигуряващи достъп до програмата на не по-малко от 50 на сто от населението на страната.
(2) Предприятието по ал. 1 задължително разпространява и по две лицензирани програми, създадени за разпространение на всеки от телевизионните оператори, които притежават разрешения за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър, за осъществяване на електронни съобщения чрез електронна съобщителна мрежа за наземно аналогово радиоразпръскване на телевизионни сигнали с национален обхват, издадени от Комисията за регулиране на съобщенията, чийто срок изтича след 2010 г.
(3) Програмите по ал. 2 могат да бъдат произведени за разпространение от свързани по смисъла на Търговския закон лица с операторите по ал. 2, които също са оператори.
(4) Програмите по ал. 2 отговарят на изискванията на § 37, ал. 2 и 3.“;
в) в § 38:
аа) алинея 5 се изменя така:
„(5) Освен програмите по ал. 2 предприятието разпространява в некодиран вид задължително и по три лицензирани програми на телевизионните оператори по § 37а, ал. 2.“;
бб) създават се ал. 6 и 7:
„(6) В случаите по ал. 5 чрез електронната съобщителна мрежа за наземно цифрово радиоразпръскване могат да се разпространяват и лицензирани по реда на Закона за радиото и телевизията програми, произведени за разпространение от свързани по смисъла на Търговския закон лица с операторите по ал. 5, които също са оператори.
(7) Програмите по ал. 5 и 6, както и останалите програми, които се разпространяват от предприятието, трябва да са с вид и профил, съгласувани със Съвета за електронни медии по реда на чл. 116з.“;
г) в § 39 , ал. 3 след думата „БНТ“ се добавя „и на БНР“.
§ 6. В Закона за електронните съобщения (обн., ДВ, бр. 41 от 2007 г.; изм., бр. 109 от 2007 г., бр. 36, 43 и 69 от 2008 г. и бр. 17 от 2009 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. (В сила от 01.07.2009 г.) В чл. 22:
а) в ал. 1 думата „петима“ се заменя с „девет“;
б) в ал. 4 думата „двама“ се заменя с „петима“;
в) в ал. 5 думата „Един“ се заменя с „Двама“, думата „назначава“ се заменя с „назначават“, а думата „освобождава“ се заменя с „освобождават“.
2. В § 1, т. 54 от допълнителните разпоредби се създава изречение второ: „Радиопредавателите на радио- и/или телевизионни сигнали са част от електронната съобщителна мрежа за наземно радиоразпръскване.“
3. В преходните и заключителните разпоредби:
а) в § 3 ал. 2 се отменя;
б) в § 4 ал. 2 и 3 се отменят;
в) в § 5в:
аа) досегашният текст става ал. 1;
бб) създават се ал. 2 и 3:
„(2) Телевизионните програми, създадени за разпространение от телевизионни оператори, които притежават разрешения за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър, за осъществяване на електронни съобщения чрез електронна съобщителна мрежа за наземно аналогово радиоразпръскване на телевизионни сигнали с национален обхват, издадени от Комисията за регулиране на съобщенията, чийто срок изтича след 2010 г., се разпространяват едновременно чрез електронни съобщителни мрежи за наземно аналогово радиоразпръскване и за наземно цифрово радиоразпръскване.
(3) Аналоговото разпространение се преустановява едновременно за всички програми по ал. 2, когато покритието по население на електронната съобщителна мрежа за наземно цифрово радиоразпръскване достигне покритието по население, осигурено чрез електронната съобщителна мрежа за наземно аналогово радиоразпръскване.“
§ 7. В едномесечен срок от влизането в сила на закона Народното събрание избира, а президентът на републиката назначава новите членове на Комисията за регулиране на съобщенията по § 6, т. 1, букви „б“ и „в“. Решението на Народното събрание и указът на президента влизат в сила едновременно на 1 юли 2009 г.
§ 8. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на § 6, т. 1, която влиза в сила от 1 юли 2009 г.
————————-
Законът е приет от 40-то Народно събрание на 12 май 2009 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.
