Category Archives: СЪДБИ

КОННИКЪТ НОМАД

Росен Петров  сн. Мариян Томов

През 1912 г. едно овчарче открива в пясъчна дюна на река Ворскла, до село Малая Перешчепина в Украйна, богато съкровище. То се състояло от 650 златни и 50 сребърни изящно изработени изделия – сребърни и позлатени плочки, чаши, сигнални рогове, дръжка от меч и ножница, части от празничен колан, сребърни и златни пари. Ценностите, извзети с жандармерия от местните жители, се транспортирали до градския музей, а по-късно и до Ермитража в Петербург. За първи път, за това находище пише граф Бобрински. Според него, то е най-великолепната и най-богатата находка от ранното средновековие в Европа. В продължение на десетилетия – археолози, нумизмати и изкуствоведи изследват находката. Отговор на мистерията дава археологът Йоахим Вернер. Той стига до извода, че това не е сборно съкровище, а е част от погребение на българския хан Кубрат, владетелят на „Стара Велика България“

В началото на 21 век, седем конника са си поставили предизвикателството да тръгнат по обратния път на древните българи в търсене на корените. Походът им ще тръгне от Мадарския конник през есента

на тази година. Крайната цел е гробът на хан Кубрат в Малая Перешчепина. Поставени в екстремни условия, тези конници ще изминат повече от 1500 километра за 45 дни. Те ще водят номадския живот на своите прадеди, ще открият връзки и линии с народите, които ще срещнат по пътя си, ще посетят местата, носещи живата памет на българската история. Дългото и рисковано пътуване ще бъде документирано. По пътя, операторът и фотограф на списание „Плейбой“ (

Playboy) Васил Къркеланов, заедно с негов екип ще се опитат да уловят всеки детайл от емоциите на конниците до тежките изпитания на които ще бъдат поставени. Продължителна езда през пресечени месности и пълноводни реки, спане на открито. Гладът ще борят с лов. Един от ездачите Калин, споделя, че умее да стреля добре с лък. Дали конете обаче ще издържат на прехода? Няма ли да пострада или да се разболее някой от ездачите? Ще настъпи ли скучно еднообразие в повече 16 часово яздене в денонощието? Възможни ли са кавги между тръгналите по пътя на хана? Всеки от конниците търси своите отговори. Тези няколко души са обединени от любов към коня и от високото си българско самосъзнание.Адреналинът, свързан само с мисълта за начинанието е стимул за живот за 38 годишният Росен Петров. Той наподобява на филмов персонаж от каубойски уестърн от към средата на 70-те години. Висок е към 1.85, с дълга къдрава коса, прибрана с кърпа, с две обеци на ушите които издават силната му индивидуалност, облечен е с дънки и ботуши. Росен слиза от джип с издължена каруцерия откъдето сваля бали със сено. С известно усилие, с още двама помощника ги прибират в малка дървена постройка, която да ги държи сухи. На път към конюшната, която е на не повече от пет метра от сеновала на територията на конната база, две едри каракачанки обграждат ездача, който е техен стопанин. Те махат радостно с опашка, изправят се на две лапи, лаят, галят се в него.

„Ей сега идвам за интервюто“, казва ми неспокойно Росен, който бърза да изчетка коня си Магер. Внимателно го реши, говори му сякаш е човешко същество, поставя му юздите, докато конят доволно пръхти. В същото време, из конюшната се чува приповдигнатия разказ на един от двамата му бизнес съдружника, с които са купили земята за конната база „Адгор“, в близост до село Железница. (Адгор е названието на седмия месец в прабългарския календар). Неговите истории са свързани с дивия Щатски юг, където е бил каубой и е ловувал по примитивен начин – с ласо.

„Хайде, насам към монголската юрта“, приканя ме роденият през 1970 г. в Ловеч Росен. Влизаме в кръгла дървена конструкция, покрита с филц. Домакинът пали газова лампа, която осветява две легла вътре. В тясното пространство са се побрали още кована дървена масичка, дрехи натрупани върху стол, торба с хляб окачена на стената на юртата. Въпреки брулещия северен вятър навън, в номадското жилище е топло и сравнително уютно. От време на време, единствено вратата изскърцва под напора на бурята.

Монголската къща олицетворява начина на живот който винаги е водил ездачът – скитнически. Още когато е едва на осем години, отива с баща си, който е бил преподавател в университет в средиземноморския град Оран, Алжир. В Африка, младежът прекарва четири години, като учи в местния лицей „Луй Пастьор“. Спомените му от този период са свързани с безбройните разходки по потплото крайбрежие на Средиземно море и пикниците в Корковата гора. „Един ден, докато възрастните похапваха в тази гора, аз навлезнах навътре в нея, разказва Росен. Тогава видях два породисти, охранени коня, които ми направиха силно впечатление. Ездачите ме забелязаха и мигновенно ме качиха на гърба на един от жребците.“

Паметната за детето случка разпалва като жарава любовта му към конете. Щом се завръща в родния си град, той споделя, че е „висял“ часове наред пред ветеринарна лечебница пред блока си. Било му любопитно как ветеринарите са се грижели за наранените и болни животни. Често с приятели са ходели по широките ливади, откъдето са крадяли коне, учили са се да яздят. „Те си пасяха, а ние се качвахме на гърба им. След ездата, за да не ни заподозрат, отново ги връщахме на полето“, спомня си той.

Въпреки, че ловчанлията завършва икономическа специалност в университета

Д. А. Ценов в Свищов, той никога не е сядал зад чиновническо бюро, затрупан от бумаги със сметки. Успоредно със следването си прави сандвичи пред института. После се захваща с търговия и ремонт на мотоциклети. За известно време продава плодове и зеленчуци, дори работи като воден спасител по морето и на река Дунав, по която е плавал с кану. Най-накрая, си купува два коня и се мести да живее в град Банкя.Конникът поглежда към тлеещата газова лампа и за момент спира да говори, пулсът му зачестява. „Около Банкя, докато яздех по полетата, подхваща той – срещнах съпругата си Мария, която също беше на кон“. Разказва, че веднага я е уговорил да яздат заедно. Отново погледът на Росен замръзва в лампата. Разсмива се гръмогласно, като шеговито разяснява, че нейната кобила не е била бяла като в повечето приказки. Освен язденето, двойката бързо открила още съвместни черти – че са запалени ендуро мотоциклетисти. Случвало се е дори да си купят кон тайно един от друг, като го държат на пансион. „Събрахме се на вечеря и съпругата ми подхвана: „Искам да ти призная

купих си кон.“ С учудване той й отвърнал: „Аха и аз си купих кон“. Днес те имат дъщеря на четири години и половина. Изведнъж северният вятър навън се засили. Започна да пада ситен сняг, спусна се мъгла. Явно времето насочи разговора в друга посока. Росен си спомни как в подобни условия е решил преди година да язди. „Реших да мина по тясно мосче над замръзнала река с коня си, за да не си нарани копитото, казва той. Когато тръгнах да прекосявам моста, коня се подхлъзна, задните му крака зависяха извън моста. Аз паднах в реката от близо четири метра височина, пресъздава ситуацията ездачът. Докато дойда в съзнание, видях, че кобилата, която беше бременна щеше да падне от моста право върху мен

Бях си ударил крака и не можех да помръдна. Животното се изхлузваше, пръхтеше, цвилеше и полетя надолу към реката……Интервюто се прекъсна от вратата на юртата, която се отвори яростно. Росен отиде да я затвори, като му беше нужно време и усилия за да се пребори с напористия северняк. Седна отново около масичката. „До къде бяхме стигнали… а да, припомня си той… В последния момент успях да се дръпна. Кобилата, след няколко месеца роди здраво конче.“

Дебнещата опасност обаче е като пожар за Росен – красив, но парещ. Но той е свикнал с този огън. Затова е продал имотите си в Априлци – за да купи земята за конната база. Въпреки, че условията са още доста диви – недостроена дървена къща, липса на електричество и компания с дивите прасета и сърни, Росен е амбициран да развие базата. Той го прави и за децата, които са с церебрална парализа и идват да яздат. „Няма по-голяма радост от това, да видите пълните с радост детски очи“, казва Росен.

МЛАДИЯТ ДИРЕКТОР НА „АЛИАНЦ“

Теодор Вутов – ТЕО Тео      

                                        сн. Мариян Томов

Ексцентрик. С тази дума най-точно можем да определим Теодор Вутов. Тео, както го наричат приятелите му, е на 25 години и заема управленски пост във ФЦ „Цар Симеон“, който е клон на ТБ „Алианц България“. Младият директор осъзнава, че за годините си е постигнал значителен успех в банката, но дипломатично казва: „Все още има какво да се желае от мен.“

Въпреки, че отрича да е непоправим кариерист, той изглежда амбициозен. Дори

в петъчния ден, ходи с черен пуловер и панталон. За него банката е сериозна институция и не възприема да носи дънки в нея. „Трябва да има граници при избора на облекло, казва той. За да е в крак с последните модни тенденции през останалото време, се вслушва в съветите на неговата майка. Лично той предпочита да носи изчистени, ненатрюфени костюми. Идва и половин час преди началото на работния ден. Планува да завърши магистърска степен по финанси в НБУ. Ако има някаква хаотичност в действията на банкера, тя е, че понякога „се пускам по течението, пък каквото стане“.Гребенът на вълната по която се е спуснал младежът, го е отвела до ключови позиции в банката. В „Алианц България“ е бил маркетолог, за кратко счетоводител, кредитен инспектор, а едва от два месеца и половина е директор на финансовия клон на институцията. Първоначално Теодор, който в момента завършва магистърска степен по „Международни икономически отношения“ в УНСС е искал да се занимава с маркетинг в банка. Така попада на офертата на „Алианц“, която тогава изпитва глад за изследователи на пазара. Но бързо след назначаването си, студентът смята избраната професия за далечна от неговите представи. „Не ми харесваше да започвам работа чак в 9 часа сутринта, да чета пресата и разточително да си пия кафето, изтъква той и щрака с пръсти. Тези негови движения най-добре олицетворяват задълженията му преди. – Аз съм много деен сутрин, признава той. Тогава се хвърлям да работя с всички сили.“

…Стрелките на часовника над бюрото на директора сочат 8:20 часа сутринта. Въпреки ранния час и обстоятелството, че миналата нощ той е прекарал в клуб „Алкохол“ до три часа, изглежда свеж и мотивиран за работа. „Снощи с приятели бяхме на караоке парти, разказва той. – Аз не съм добър певец, освен когато пея сам в колата, но от компанията пеят добре и беше забавно.“ В своята непринуденост и импулсивност, Теодор разкрива и друга подробност около себе си – не е женен, нито обвързан със сериозна приятелка. Но бърза да спомене, че не е лишен от женска компания. Дори вчера до караоке бара е завел четири момичета с колата си, които са се присъединили към верните му приятели от училище.

Неусетно, директорът подхваща нова тема, в която обяснява как от маркетолог е станал счетоводител в банката. „Тогава мениджърите във финансовата институция забелязаха желанието ми да се развивам в друга насока и ми направиха това предложение.“ Студентът приема длъжността, но сякаш си вкарва

таралеж в гащите

„Почти веднага се отегчих да седя пред компютъра, с бумагите сметки, казва той. – Рових из папките и се занимавах с черните работи.“

След по-малко от два месеца като счетоводител, той става кредитен инспектор в банката. Това е приятна възможност, роденият на 25 юни 1982 г. софиянец най-сетне да се утвърди в институцията. „Да работиш с клиенти е приятно, казва Тео, който най-сетне се чувства удовлетворен от това което върши. „Не ме притеснява, че всеки човек, който идва в „Алианц“ има свойте особености и разбирания. Индивидуалния подход към всяка отделна личност, изгради у мен навика да преценявам добре риска.“ Той смята, че външният вид често лъже. „Разговорът е много помага да се одобри или отхвърли даден клиент, който иска да му се отпусне кредит.“

Истинската тръпка в банкирането за директора на ФЦ „Цар Симеон“ е ипотечното кредитиране. В него има определени стандарти по които се преценява клиентът дали да получи искания кредит. Доста често обаче, той не отговаря на тези условия. В подобна ситуация, банковият служител трябва да прояви творчество за да успее да убеди потенциалния потребител да се възползва от услугите на финансовата институция. Задължение на Теодор Вутов е постоянно да измисля как минимално отклонявайки се от споменатите стандарти да изготвя изгодно предложение за клиента. Разбира се, не по малко важни са и личните качества на предлагащия услугата. С изкуството да говори бързо и да се усмихва убедително, Тео лесно печели доверието на потребителите.

Директорът си е извоювал и уважението на малкия екип във ФЦ „Цар Симеон“, който се намира в столичния квартал Света Тройца. Тим билдингите, които банката организира са направили колектива оптимално сплотен. Служителите работят заедно от доста време. Затова директорът, който е още много „пресен“ в клона на институцията, признава, че

разчита изцяло на своя екип

Колегите му от „Алианц“, вече са му гласували доверие в трудни моменти. Преди няколко месеца Тео къса минискус на крака си по време на футболен мач, на малки врати. Тежката контузия принуждава банкера да си вземе отпуска. „Тогава, все пак се намериха и такива хора които ми завидяха, че отсъствам от работа и си седя в къщи, разказва той. Какво почиване – не можех да стана от леглото. С патериците, които се налагаше да нося, се мъчех да отида до чешмата и да си наля чаша вода.“

Допреди тази контузия, директорът често е участвал на банкови турнири по футбол с отбора на „Алианц България“. Те дори печелят една от надпреварите преди година, където медиен спонсор е „БАНКЕРЪ“. „Но не мога да се похваля с кой знае какви спортни умения, по-скоро, съм голям ентусиаст когато играя, казва студентът. Тичам много и се хвърлям за всяка топка.“ Шегува се, че именно когато е решил да покаже техника, се е контузил. Хирургът пък го е посъветвал да се откаже от футбола.

Друго безпокойство на банкера е, че всеки месец, преди да получи заплатата си вече я е похарчил. Преди година тегли ипотечен кредит за да си купи собствен апартамент, който в момента обзавежда. Признава, че това се е оказал катастрофален разход. Кредитът е стигнал единствено до закупуването на апартамента. Основните му разходи, доскоро са били по подръжката на автомобила му. „Имах Фиат типо, италианска кола и постоянно киснах на сервиз“, разказва той. Но пък си обичах Фиата. Бях радостен и щом си купих последното нововъведение за него – музикална уредба и…ми откраднаха колата пред блока. Най-лошото беше, че дори не я бях застраховал.“ Звучи доста странно за човек, който работи именно в банка. Затова, Тео определя случилото се, като поредната глупост която е правил в живота си.

Наскоро обаче той си купува БМВ 3 на старо за 10 хил. лева. С него обича да кара извън София, но не се определя като голям любител на високите скорости. Причината най-вероятно се крие във факта, че преди време преживява лека катастрофа. „Инцидентът не беше по моя вина, казва той. Оттогава съм се наплашил, че каквото и да правя, както и да карам могат да ме ударят.“ Затова избягва да натиска газта до дупка, а докато шофира, релаксира с британските рок групи Queen и

INXS, харесва ретро, денс и черна музика.Обича да ходи и на вилата си в Лакатник с голяма компания. „Миналата година реших да си купя палатка, за да бъде по-диво изживяването, споделя той. Забавно е, когато със съученици, сгъчкани в една от палатките, цяла вечер си припомняхме бала във Велико Търново. Смеехме се най-вече от факта, че по онова време шопската салата струваше 30 стотинки, а ракията 20 стотинки.“ Единственото, което е спира компанията да останат цяла седмица на палатки, е нуждата от тоалетна и душ.

Сред останалите му любими хобита са да скача с бънджи – правил го е веднъж от Аспаруховия мост във Варна. Грижи се за котка, папагал, риби, костенурки „и всякакви такива твари“ в къщи. Има ги от малък и затова „не мога да ги изхвърля. Все пак е добре, че не умеят да говорят тия костенурки, защото какво са видели…лаконично споделя Теодор. Папагалът му обаче е говорещ, но досега не се е оплаквал от съвместния живот с ексцентричния Тео.

КАРИЕРА В ЧИСЛА 0, 1, 1, 2, 3, 5, 8, 13…

Огнян Киряков Огнян Киряков сн. Мариян Томов

Малко дървено сандъче е отворено приветливо на бюрото на управляващия директор на „Майкрософт България“ Огнян Киряков. В него откриваме позлатени компас, лупа и далекоглед. Те са подарък от колеги за първия работен ден на новия им шеф в компанията. „Компасът е за да мога винаги да определям правилната посока в която да се движи фирмата, казва Киряков. Далекогледът е за да виждам успехите в перспектива, а лупата – за да се взирам в детайлите, при процеса на моята работа. Могъществото на символиката се състои в добрия управленски баланс.“

Дали обаче, успешно директорът постига това равновесие за трите месеца, в които удобно е седнал на коженото управленско кресло? Ще се усети ли забавяне в темповете на развитие на транснационалната компания у нас, след като Киряков тепърва се запознава с особенностите на работа в нея? Бизнес анализаторите определят периода при смяната на управляващите като критичен за една компания. Единствено времето и числата, измерители на печалбата ще съдят дали новото лице на „Майкрософт“ няма да се издъни. Отговорността се засилва от проучването на IDG за 2007 година. Според него, в резултат от дейността на компанията в България се очакват 495 млн. лева, генерирани в сферата на ИТ бранша.

За да затвърди тези данни, Огнян вече е направил първата стъпка напред. Той отдавна е избрал какви вратовръзки и костюми да носи на работното място. Облича се спортно-елегантно. Но му предстоят далеч по съдбоносни решения, от които да зависи не само неговия имидж, но и този на компютърния гигант, който го привлича на работа през декември 2007 година. Първият му контакт обаче с шефовете на фирмата е още от лятото на същата година. Оттогава се водят много преговори и срещи между него и ръководството. Търсенето за този пост е широко, след оттеглянето на Теодор Милев. Спрягани са дори мениджъри от чужбина, издава сегашният директор.

„Още съм

фокусиран вътрешно във фирмата

“ споделя той. За трите месеца като директор, Огнян основно разговаря със служителите си, анализира в детайли ситуацията от предходните години и оценява предизвикателствата в момента. Главният приоритет сега е отварянето на комуникациите вътре в компанията между различните звена, към партньорската мрежа за да се достигне до крайните потребители, изтъква той. Уверен е, че промени ще дойдат, но на по-късен етап от управлението му.

Засега първите впечатления, от начина по който са построени бизнес процесите в „Майкрософт България“ са водещи за Киряков. Всеки детайл е в състояние да го изуми приятно. „Тази конференция която в момента върви от САЩ се наблюдава онлайн от всички управители на фирмите на „Майкрософт“ по света.“ Ентусиазиран, директорът показва графични таблици и числа, които периодично се променят на неговия монитор.

Киряков е роден на 14 май 1965 г. в Бургас. Завършва магистърска степен по Телекомуникации в Техническия университет в София през 1991 година. След това става и магистър по Бизнес администрация в Университета за национално и световно стопанство. „Комбинацията между двете образования според мен е доста печелифша,“ определя Огнян. От техническото, той се научава да борави с цифри, което е негово предимство.

Повечето компании днес се управляват на основата на Key performance indicators (KPI). Това са финансови или нефинансови матрици, които помагат на организацията да определи и отмери прогреса й в рамките на поставените цели. „Умението ми да си служа с числата, ме улеснява много при този фирмен подход, изтъква Огнян. Той допълва, че предпочита да работи с таблици и графики защото информацията се приема по добре когато е представена под такъв вид.

Ако продължим да боравим с цифри и използваме езикът на математиката, спокойно можем да сравним професионалното развитие на Киряков с числата на Фибоначи. (б.а. Всеки следващ член на редицата се получава като сума на предходните два. Първите няколко числа са 0, 1, 1, 2, 3, 5, 8, 13, 21, 34, 55, 89,…). Тази математическа логика следва и в неговата кариера. Магистърските му степени например могат да се сравнят с двете последователни еденици според Фибоначи. Специализациите които кара в страната и чужбина по мениджмънт, маркетинг, връзки с обществеността и финанси са надграждане на неговите знания и правят сбора от предходните две числа.

Тройката

може да се каже, че идва през 1992 г., когато Киряков започва работа като млад инженер в БТК. От компанията му дават пректа да проучи възможността за внедряването на пейджинг система, която да се разпространява на сигнала на програма „Хоризонт“. С много малка инвестиция, тогава трябва да се изгради подобна система за оповестяване. Току-що дипломиралият се инженер прави финансова обосновка и функциониращ модел. „Беше много любопитно – до тогава нямаше подобна комуникационна връзка, разказва той.“

Постепенно Огнян се налага в БТК и ръководството му доверява продажбата на пейджърите. През този период има възможността да се докосне и до отдел „Продажби“ във фирмата, както и да се занимава с маркитинг. Постепенно осъзнава, че това е територия която истински го вълнува, споделя той. Всичко в рамките на проекта ми се струваше очарователно, и вършех нещата с много ентусиазъм.“

Със същото желане се отнася и към следващото стъпало на реализацията си, твърди той, като млад специалист в първия мобилен оператор в страната – „Мобиком“ „От престоя си там – в началото и средата на 90-те години успях да се „излъскам“ и науча напредничави практики за начина по който трябва да се управлява една компания и бизнес модел.“ Същинското предизвикателство за него обаче идва като мениджър за следпродажбеното обслужване на клиентите на „Ксерокс Евразия“ (Xerox). Киряков отговаря за пазар, който обхваща 21 страни сред които по това време бушуват конфликти и текат военни офанзиви като Босна и Херцеговина, Сърбия и Черна гора. „Там се изисква друг тип комуникация, защото не можеш винаги да се срещнеш с клиента и партньора, разсъждава мениджърът. Трябва да се съобразявате със спецификата на мястото в което правите бизнес и да разбирате чувствата на хората. От коя етническа или религиозна група попадат.

В тези нелеки икономически условия се научавате и как да постигате оптимални резултати. „В Русия например има места които са достъпни само през летния сезон или такива, където най-близкият сервиз може да е на 500 км от вас, а доставката да е възможна само с хидроплан, сравнява Киряков. Интересни и забавни са тези неща, според него. Твърди, че бизнес логиката е навсякъде еднаква, а тя е как да направите така, че компанията в която работите и партньорите ви да са удовлетворени и да печелят повече. Клиентите пък да печелят когато купуват продуктите на „Ксерокс“.

Този подход на бизнес дипломация, Огнян е пренесъл и в своето семейство. „В офиса сме се събрали по принуда, но в къщи са важни приятелските отношения. Затова се стремя да ги подържам, както с двете си деца Георги и Миглена, така и със съпругата ми Нели.“ Те са женени от близо 16 години. „С Нели се запознахме на студентска бригада, спомня си Киряков. Качих се във влак за мястото където бях разпределен, но реших да слезна в Стара Загора, за да се видя с познати.“ На старозагорската гара, мениджърът вижда бъдещата си съпруга и я заговаря. „И тя беше тръгнала на студентска бригада,“ казва той и определя съдбоносната среща като любов от пръв поглед.

На управляващия директор на „Майкрософт България“ през този месец му предстои друга важна среща – с магната Бил Гейтс в САЩ. Едва ли, дори самия Киряков, както и преди време на гарата, може да предположи какво да очаква. Но със сигурност знае, че ще се отдаде на хобито си – фотографията и ще запечата събитието в историята.

ВИЗИТКА

Огнян Киряков е роден през 1965 г. в Бургас. Семеен, с две деца. Има магистърски степени по Телекомуникации в Техническия университет в София и по Бизнес администрация в Университета за национално и световно стопанство.

Кариерата си в ИТ бранша стартира в БТК, където от 1992 г. до 1994 г. заема постовете директор маркетинг, директор продажби и мениджър „Радио данни“. След това продължава професионалното си развитие в първия мобилен оператор в България – „Мобиком“.

След „Мобиком“ кариерата му продължава в „Ксерокс България“. От 2002 г. до 2004 г. е технически директор на „Ксерокс“ за Югоизточна Европа, след което е назначен за технически директор на „Ксерокс Евразия“. От януари 2006 г. до януари 2008 г. заема длъжността генерален директор на компанията за страната. Киряков има и множество специализации у нас и чужбина по мениджмънт, маркетинг, връзки с обществеността и финанси. Владее английски, френски и руски език.

Според Киряков, приоритетите при вземане на решения трябва да са в интерес на:

1. компанията

2. групата, на колектива който работи за „Майкрософт България“

3. на индивида.

Той казва, че взема прагматични решения – прави нещо не само за самото действие, а за ясния резултат и постижимостта на заложените цифри. „Това което може да се измери, може да се изпълни,“ уверен е директорът на компютърната фирма.

СОБСТВЕНИКЪТ, ИЗПРАВЕН ПРЕД ТРУДЕН ИЗБОР

Павел Главинов Павел Главинов със семейството си         сн. Мариян Томов

2012

година. Голяма част от търговците на ски, непромокаеми якета и топли ботуши фалират. Продажбите им бележат невиждан спад. Единствено находчивите производители, които правят зимните си стоки устойчиви на мекия климат са на печалба. Те проектират специални сноуборди, които да са устойчиви за каране по кишави участъци, трева, кал и изкуствен сняг. Колекцията им от дрехи е стилна, но това едва ли впечатлява чак толкова клиентите. Те са доволни, че закупуват продукти, идеални за спорт в закритите ски комплекси.Тези технологични нововъведения не са просто прищявка на дизайнерите. Наскоро немската телевизия DW показа филм, за последиците от глобалното затопляне и тенденциите които то налага. „Прекалено се драматизира ситуацията, на мнение е управителят на „Диел спорт“ Павел Главинов. Той обяснява по-малкото продажби през последните няколко години в сектора с нагласата на хората. „Те реагират първосигнално, когато видят, че в града е сравнително топло и няма сняг. Но това, че там той се топи бързо, не важи и за планините, обяснява Главинов.

Облеклата на компанията му, които могат да се открият на четири континента – от Австралия и Нова Зеландия, през Канада, Европа до Япония, също не се продават толкова добре през последните две години. Той дължи това не на глобалното затопляне, а на лошото обслужване на дистрибуторската мрежа в страните, където има магазини с марката „Диел“.

За тези бизнес процеси, Павел говори спокойно, мъдро и уравновесено. Не издава и грам ненужна емоция. Изглежда дори леко отекчен, когато споменаваме думи като „управление“, „капитал“ и „мениджърски стил“. Няма и как да е иначе, когато повече от 17 години, на неговите плещи е поверена семейната компанията в която дял имат още брат му Лъчезар, майка му Диана и съпругата му Станислава. По-интересното е, че роденият на 6 май 1977 г. Павел сам е регистрирал фирмата, когато е бил едва на 15 години. Но дори и по-рано, младежът, който не е лишаван от нищо, се стреми да припечелва сам парите си. Той организира ученически томболи, продава книги и вестници на площад „Славейков“ в София. Всичко това поражда въпроса – не е ли загубил прекалено много, след като се е посветил изцяло на „Диел“ и то в разцвета на силите си?

Доскоро, той е бил убеден, че в живота все нещо трябва да се жертва. Днес обаче изцяло е променил мирогледа си: „Семейството, а не фирмата, е моето най-голямо постижение“, казва управителят, който е женен от осем години. Със съпругата си Станислава се запознават още като студенти в Техническия университет в София, където и двамата завършват магистърска степен по „Текстилна техника и технологии“ през 2002 година. Днес жена му разработва компютърните кройки на моделите, участва в продажбите на стоките, взема управленски решения.

Въпреки, че семейната двойка прекарва неограничено време заедно, и двамата са убедени, че няма опасност да си омръзнат. Разнообразие им доставят двете им момичета – на две и четири години. Павел споделя, че прекарва цялото си свободно време в тяхната компания. „Не е важно колко пари и успехи ще има човек, а дали е създал поколение след себе, което да му доставя радост в къщи“, обяснява той.

Управителят на „Диел“, който харесва рок групи като „Дийп Пърпъл“, „Пинк Флойд“ и „Уайтснейк“ се гордее с голямата си дъщера Алис, която е научил да кара ски. Това е спорт, който му доставя голямо удоволствие. За да му се наслаждава максимално – посещава пистите в Боровец, докато има сняг и условията позволяват. Манията му по ските се простира дори до там, че веднага след края на работния ден, заедно с екип от фирмата отиват на Витоша. Извън България, Главинов и съпругата му предпочитат пистите в Словения, където за 2007 г. „Диел спорт“ има 13 %-тен дял от местния пазар. „Практика е да посещавам страни, в които продаваме наши стоки. Така можем да се срещаме с дистрибуторите, продавачите и клиентите“, разказва управителят, който не се притеснява да съчетава бизнеса с удоволствието.

Павел споделя, че не само той, но брат му и майка му също са запалени по ските, макар и непрофесионално. От тази тяхна страст всъщност се заражда и идеята да регистрират фирма за спортни облекла. Това става в период (в края на 1989 г.), през който държавните предприятия спират да работят, а внос на облекла няма.

Успешната бизнес концепцията на „Диел“ е изпълнима, благодарение на бащата Лазар и майката Диана. Дълги години те са били ръководни кадри в леката промишленост. Лазар, който преди години загива при катастрофа, е бил дългогодишен директор на обувния завод в София. Имал е изключително голям мениджърски опит в работата с хора, управлението на пазари и търсенето на клиенти. Майка му е била заместник директор на специализиран институт за внедряване на нови технологии в спортните стоки към тогавашното ДСО „Младост“. Под неговата шапка преди 1989 г. са били всички фабрики в България, които се занимават с производство и търговия със спортни облекла и стоки. От първите букви на имената на родителите на братята Павел и Лъчезар Главинови идва и наименованието на фирмата „Диел“.

Началото е поставено през 1992 г. със скромната вноска за култувата навремето кола „Москвич“. „Парите в банката се трупаха, но така и не се стигна до тази покупка“, твърди Павел. Семейството тегли неголямата сума, заедно с детските влогове за Павел и Лъчезар, направени от баба им. С тях Главинови закупуват пет машини на старо и правят първата си колекция, която продават ексклузивно в магазините „Бонжур“. Модната линия е добре издържана, но много далеч от качеството и нивото на съвременните изисквания.

Когато качеството става приоритет, а семейният бизнес потръгва, Главинови решават, че трябва да отворят и фабрика за собствено производство. Заради традициите в текстила, те решават мястото да е в родопското село Чепинци. Фабриката стартира през 1995 година. В началото семейството се грижи за маркетинга, дизайна и продажбите до кроене и шиене на копчетата.

Но най-големият успех според Павел обаче идва когато българските олимпийски състезатели носят неговите спортни стоки за последните пет олимпиади – от Нагано 1998 г. до Торино 2006 година. Компанията му тогава е официален спонсор на Българския олимпийски комитет (БОК) и е „облякла“ олимпийския ни отбор. Управителят казва, че никога няма да забрави олимпиадата през 2000 г. в Сидни. Залепен до телевизора, той гледа награждаването в категория „50 метра стрелба с пистолет“. На най-високото стъпало се качва Таню Киряков, който е облечен в стар анцунг с марката „Диел“ – същият от игрите в Сеул от преди дванайсет години. Той е с изтъркания, поизбелял екип от чисто сантиментални подбуди. Няколко дни по-късно, друг наш състезател – Мария Гроздева, впоследствие също олимпийска шампионка, излиза на стрелбището с лепенка върху емблемата „Диел“ на екипа си. Тя е трябвало да скрие сигналните цветове, които разсейвали останалите стрелци.

На следващият голям форум обаче, скиорите и олимпийците ни няма да носят облеклата на семейство Главинови. Освен ако някой от състезателите не си ги облече, отново подбуден от сантименталност или от суеверие. „Това е решението на новото ръководство на БОК. От тази година изведнъж заявиха, че искат да закупят вносни облекла, казва Павел. За него няма ясна причина за тяхното решение. Въпреки, че националите ни ще обличат вносни стоки, словенският национален отбор по ски е избрал марката „Диел“. Словения е първата страна в която се продават техни стоки.

В момента Павел е изправен пред далеч по-сериозно предизвикателство от олимпиадата. Той участва в пълната подмяна на колекцията от зимни дрехи. Управителят напоследък работи двойно повече за да вземе най-правилното решение – дали новият асортимент облекла да са по-технологични, модерни и съответно по-скъпи или да избере точно противоположния вариант.

Гладът за кадри в текстилния бранш пък притиска до стената Павел, който трябва да измисли изход от положението, за да поддържа максимално производствените мощности. „Отрасълът е ниско заплатен, казва той. Фирмата ни обаче обучава персонал. Дори във фабриката ни в Чепинци да дойде жена, която никога не е виждала шевна машина, можем бързо да я научим на занаята.“ Това обяснява защо ако някой от служителите сгафи – началникът избягва да го уволнява. Дава втори шанс и възможност да се коригира. Липсата на човешки ресурс нерядко принуждава собствениците да шият, прекрояват и дори да продават сами стоките си.

Отговорните решения тепърва предстоят пред управителя на „Диел спорт“ Павел Главинов. Въпреки, че пазара го налага да позиционира магазини в големите молове в България, той смята, че там се продават некачествени и скъпи дрехи, които той сравнява с боклуци. Самият той не робува на някоя марка. Все пак предпочита спортните сака и дънки с марката „Монтели“. В това облекло, тази вечер Главинов няма да кара ски. Ще разсъждава над всички тези въпроси в тихо столично заведение, обграден от близък кръг приятели.

ДРЪЗКИЯТ ИЗРАЕЛЕЦ

Аарон КедемАарон Кедем

Мениджърът винаги трябва да е много гъвкав, да притежава стратегическо мислене и същевременно да е добър психолог, за да знае от какво се нуждаят потребителите. Всички тези качества не са чужди на управителя на

Mall of Sofia – Аарон Кедем, който бърза да разкаже история от своята богата практика. „На 50 метра от един от моловете, за които работих в Полша, отвориха друг,“ подхваща Кедем. За израелеца е непосилно да се конкурира със съседния мол, защото той разполага с повече по брой магазини и ресторанти и предлага по-разнообразни услуги. Тогава мениджърът решава да преобрази коренно „своя“ търговски център. В него той провежда училищни тържества, готварски курсове, концерти на местните групи и дори уроци по латино танци. Постепенно хората го приемат като значима част от живота си, и започват все по-рядко да посещават съседния огромен мол.Чрез приятна атмосфера, която да създава лоялни клиенти, Аарон Кедем залага и в страната ни. Затова той внимателно следи техните потребности и вкусове. Твърди, че потребителите бързо свикват с по-доброто качество на обслужване и в един момент го приемат за нормално. Но за да се повиши това ниво в България, според него, персоналът му ще трябва да мине през още доста обучения и практика.

Самият Кедем е извървял много дълъг житейски път преди да дойде в София. Неговите родители са родени в Полша, но за да се спасят от нацистите през Втората световна война бягат почти на края на света – в Новосибирск. В северния руски град, на 16 септември 1945 г. се ражда Аарон. Веднага след преустановяване на военните действия, семейството за кратко се завръща в Полша. После се мести в Германия, Италия и най-накрая в Израел. Там той завършва индустриален мениджмънт в университета „Технион“ в Хайфа. Спокойно може да се каже, че

участва в изграждането на еврейската държава,

която по това време, изпитва глад за млади специалисти. Израел се оказва страната в която бързо може да се издигнете в кариерата. Така става и с Кедем, който тъкмо дипломирал се, е назначен за управител на промишлено предприятие. След повече от 20 г. в промишления сектор, му предлагат да се захване с мениджмънта на новопостроен търговски център. За него офертата идва „точно преди мирисът на машинно масло да се пропие в кожата ми“, шегува се той.

След като успешно управлява два търговски центрове в Израел, Аарон Кедем отива в Полша, за да поеме четири новопостроени мола. Той се съгласява да напусне страната, в която живее дълги години, защото обича новото начало и предизвикателствата. Споделя, че много бързо се влюбва в новата си работа в Полша, където започва буквално от нищото. Когато напуска обаче, според него, е изградил мениджмънт, който функционира на световно ниво. Плановете му сега са да направи същото и в България. Тук идва по покана на настоящите собственици на

Mall of Sofia - американската GE Real Estate и ирландската Quinlan Private.Преди да се премести в София, израелецът се колебае. Все пак в Полша има огромна организация и вече се е утвърдил като име. Но собствениците на търговския център, който се намира на булевард „Стамболийски“ 101 го „навиват“, че в родината ни ще му бъде безкрайно интересно да е управител. Освен това, те явно още оттогава са го уговаряли, че далеч няма да върти кормилото само на един мол. След изграждането Mall of Plovdiv и Мall of Ruse, се очаква мениджмънта им да бъде поет също от Кедем.

Първото му впечатление, когато идва в страната ни е, че тук спокойно може да

използва опита и уменията си които е натрупал с годините

„Но има много неща, които трябва да бъдат направени, както и много дейности, които да се развият. Все пак се чувствам щастлив, че съм част от това положително развитие,“ казва той. Дали обаче, израелецът не гледа прекалено оптимистично на нещата? Не трябва да си затваряме очите пред факта, че строежът на мащабни търговски центрове изпреварва създаването на голяма средна класа. „Някои от новите търговски центрове ще имат сериозни проблеми с привличането на наематели и клиенти“, разсъждава управителят. Но Кедем вярва, че покупателната способност на българина, постепенно ще се повиши.

Оптимист. Така най-точно можем да определим мениджъра, който обича да се смее гръмогласно и дори да се самоиронизира. Самият той се определя като мързелив и не желае неговите служители да го натоварват с техните си задължения. За тази си ленивост той има логично обяснение. Кедем кара хората си да взимат самостоятелни решения, след това за да носят отговорност за тях. Според него, тогава и добрият резултат ще ги радва много повече. Още една щриха, която можем да прибавим към образа му, е че той е откровен и прям. Затова не крие, че в България засега не се работи по този начин, а всеки гледа да прехвърли отговорностите си на някой друг. Със същия проблем се е борил и в Полша, което признава, че му е отнело много време и неимоверни усилия за да накара екипа да повярва в собствените си сили.

В момента, екипът на управителя на

Mall of Sofia е доста малък. За голяма част от дейностите като охрана, почистване и поддръжка, са наети външни фирми. Все пак Кедем подбира хората си не толкова по натрупан опит и професионални умения, а по това дали те усещат промените и са готови да попият знанията, които той може да им даде. Като пример дава успешния си финансов директор, за когото Mall of Sofia е първо работно място. Мениджърът изглежда не държи толкова и на строгите нрави и официалността. Споделя, че на самия него не му е присъщо да носи официално облекло, освен ако не е крайно наложително. Моделът на Aaрон Кедем за успеха на един търговски център

не е заложен в облеклото на мениджъра, а как той ще нагласи вътрешния дизайн на сградата. От изключително значение е разпределението на търговските площи, така че да няма „мъртви зони“ – такива, до които трябва да се отиде специално. За мениджъра най-важното в един търговски център е възможността за избор. „Ако има само един магазин за обувки, статистически е почти невъзможно да откриете там това, което търсите, но ако магазините са десет, имате избор. Ето защо трябва да има магазини за конфекция и бижута в различните ценови сегменти, трябва да има супермаркет, различни алтернативи за хранене, място за деца, техника. Никога не можете да задоволите желанията на всички, но сте длъжни да се пробвате“, казва Кедем и спокойно допълва, че същевременно с това трябва да защитавате интересите не само на собствениците на сградата, но и на нейните наематели.

Успехът на Аарон Кедем се дължи на неговата дързост и енергия, с която управлява. Не случайно той смята, че с постоянство, мъдрост и усилия, дори да стартирате от нулата, лесно може да покорите и най-високите върхове.

ЛИЧНИ ЩРИХИ

Аарон Кедем е роден на 16 септември 1945 г. в северния руски град Новосибирск. Женен е, има пет деца и осем внука. Завършил е „Индустриален мениджмънт“ в техническия университет „Технион“ в град Хайфа (Израел). След дипломирането си, повече от 20 г. е мениджър на промишлени предприятия. Продължава кариерата си като управител на два търговски центъра в Израел в периода 1992 – 1996 година. Мести се да живее със семейството си в Полша, където от 1997 до 2006 г. е генерален мениджър на дружество, което управлява четири търговски центъра в Полша. През

2006 г. получава предложение от американската GE Real Estate и ирландската Quinlan Private, да стане управител на Mall of Sofia. В момента е генерален мениджър на търговския център на булевард „Стамболийски“ 101 в столицата.

ПРАКТИЧНИЯТ МЕНИДЖЪР НА „ПРАКТИКЕР“

Райнер ВиткаРайнер Витка

Преди 12 години, един търговец е назначен от „Практикер“ за промоция, в която трябва да продава електроуреди на отделен щанд. Печалбата, която той вкарва в касата за първата година, е над 4,3 милиона марки. Днес е генерален мениджър на девет хипермаркета от същата верига в България. Името му е Райнер Витка. Роден е на 21 април 1965 г. в немския град Дармщат. Буквално преведено от немски, името „Darmstadt“ означава „град на червата“. Но това е само едно злополучно съвпадение, тъй като настоящото име на града произлиза от средновековното „darmundestat“, което в превод от немски е „Място до устието на Дармбах“, което е малко поточе, минаващо през града. Като дете в Дармщат Райнер е обичал да играе навън с приятели и да кара колело до късно вечер през летните месеци. Споделя, че не са му липсвали компютърните игри с които днес почти всяко дете расте.

Въпреки, че родният град на Витка е известен с големия си технически университет, с инженерите и учените, и че там се намира Центърът за Европейски космически операции, той предпочита да завърши „Бизнес администрация“. С тази специалност, според него, по-лесно може да си намерите работа, особено в Дармщат, където техническите експерти са в излишък. След като се дипломира, немецът специализира „Маркетинг“ и „Бизнес мениджмънт“, като успоредно с това е търговец на домашни потреби. За кратко продава бяла техника и дава коли под наем. През 1996 г. е нает от „Практикер“. Оборотът от 4,3 милиона марки който споменахме, предопределя бързото му развитие в компанията. Две години по-късно е изпратен за кратко в Австрия, за да консултира бизнеса на „Практикер“ там, после поема към Унгария, Турция, за да се озове най-накрая в България.

Благодарение на

добрите резултатите

които показва мениджърът, началниците му в Германия решават да му поставят все нови предизвикателства. „Най-важното за мен обаче е, че семейството ми е с мен тук. Това дава стимул и енергия да продължиш“, споделя емоционално мениджърът. Най-голямото удовлетворение за него е, че синът му Тим бързо е свикнал с новата среда и хората в България. Единственото му дете е на девет години и учи в немското училище „Ерих Кестнер“ в София. За разлика от баща си, говори добър български език. Двамата обичат да се забавляват през уйкендите, които прекарват в разходка из „великолепната българска природа“, а зимата карат сноуборд на Витоша. Когато мъжете се приберат вкъщи, често ги чака вкусна нашенска гозба, сготвена с много любов от грижовната майка и съпруга Сенди. След днешния работен ден, щом Витка отвори вратата на своя дом, на масата ще го чака любимата му шопска салата и чаша ракия. „Много обичам и кашкавал пане, но за жалост от него се качват кила“, казва той и с чувство за хумор се хваща за паласките си. Друг любим специалитет на мениджъра е миш-маш, който също като кашкавала пане се приготвя бързо и лесно. А това съвсем не е за пренебрегване от един чужденец, който тепърва изучава тънкостите на родната ни кухня.

Когато за пръв път посещава заведение в страната ни, Витка е изненадан колко мудно се хранят българите в сравнение с немците. „Сякаш обядът ще продължи чак до вечерта – с кафето и цигарата…“, изказва впечатленията си той. Но днес, това което мениджърът е прихванал от нашенския манталитет е задължителното събуждане с чаша топло кафе. Докато се наслаждава на всяка глътка от него, той си пуска класическа или кънтри музика. Използва всяка свободна минута, за да закачи iPod към колонките в кабинета си и също да разпусне. На работното си място държи винаги да е елегантен. Затова носи светли костюми, съчетани по цвят до съвършенство с вратовръзката и обувките му. По дрехите му всъщност няма да откриете етикет или бродерия на някоя известна и скъпа марка. Витка признава, че си има свой шивач в България на който безусловно се доверява.

Поговорката – „По дрехите посрещат, по ума изпращат“, за мениджъра е придобила сакрален смисъл. Освен това на него са му необходими гъвкавост, находчивост и дипломатичност за един от

най-големите проекти които предстоят в живота му

- през 2009 г. с екип от България планират да започнат строеж на „Практикер“ в Македония. Безспорно това е едно амбициозно начинание, но то крие и много неизвестни. Ще се появят ли спънки при изграждането на хипермаркета? Ще има ли енергия Витка да бъде мениджър и за Македония? Ще остане ли в България, където той изглежда щастлив и уверен в работата си тук? Докато всички тези условности постепенно отпаднат, Райнер Витка ще е направил стотици фотоси с професионалния си фотоапарат на Витоша, Рила, Царевец и екип му, които с умиление ще го връщат към онези времена, направили го и наполовина българин.

Засега обаче мениджърът признава, че страната ни не е достигнала останалите европейски страни. „Това се дължи на ниското ниво на обслужване. Причина са недостатъчното пари за които работят служителите“, казва откровено немецът. Според него, е сходен проблемът с намирането на квалифицирани хора и достатъчно гъвкав персонал. Това утежнява една от основните му задачи, която е да създаде дългосрочна визия за развитието на персонала. С други думи, той дава свободата на хората да се учат, но следи това да става в правилната посока. Освен всичко той гради и социален мениджмънт, който безспорно формира добро име на компанията. В „Практикер“ наема дори и хора с физически увреждания, към които другите работодатели не са особено толерантни.

Въпреки тези трудности, които за петте години на управленския стол на „Практикер“ в България няма как да не са му дошли до гуша, мениджърът притежава завидно чувство за хумор. Смее се много и говори бързо. Не се притеснява да се обръща към служителите си на малки имена. На голяма част от тях има пълно доверие. Новата реклама на компанията, която се върти по телевизията например, е изготвена под ръководството на мениджъра на рекламния отдел Евелина Кирилова. За тънкостите на продажбите пък уверено говори директорът на маркетинг отдела Васил Димитров. И двамата имат високо мнение за Витка от който без съмнение не само са научили много, но и взаимно с него постоянно обменят ценен опит.

Магазините за майстори

Историята на „Практикер“, основан през 1978 г. започва с откриването на четири магазина в Германия. Преди повече от четири години компанията взема решение за изграждане на хипермаркети и в България. През 2007 г. продажбите й достигат 3,945 милиарда евро, което е най-добрият резултат постиган от създаването си у нас. Немските мениджъри дължат този ръст на доброто управление на Райнер Витка. На него и екипа му са доверили изграждането на хипермаркет на „Практикер“ в Македония.

До момента фирмата има 425 магазина и повече от 30 хил. сътрудници в Гърция, Германия, Люксембург, Полша, Турция, Румъния, Унгария и България. На германския пазар „Практикер“ заема второ място, а на европейския – четвърто. Най-новият магазин бе открит в Стара Загора на 19 април тази година, който е девети подред в страната. Планират скоро да построят и хипермаркет в Благоевград.

ЩРИХИ

Райнер Витка е роден на 21 април 1965 г. в немския град Дармщат. Женен е, има един син. Завършил е „Бизнес мениджмънт“. Работи в „Практикер Австрия“ в отдел „Снабдяване“ от 1998 до 1999 година. След този период отива в Унгария, където е назначен за мениджър на отдел до 2002 година. За кратко е консултант в Турция (2002) и мениджър на отдел в България (2003 – 2006). През 2006 г. става генерален мениджър на „Практикер“ за страната.

Райнер Витка за себе си:

Винаги гледам на нещата… от практическа гледна точка

Честността за мен е… най-краткият път към успеха

Никога няма да забравя… прекрасната гледка на Витоша, хълмът „Царевец“ и Патриаршеският дворец

Ще трябва да мине време докато… натрупам още ценни познания за сферата управлението. Затова чета книги за бизнес процесите и мениджмънта

 

ПАРОЛА „УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ“

Петя СтаевскаПетя Стаевска

сн. Мариян Томов

Кариерата й може да се сравни с „устойчиво развитие”. Икономическият термин, който Стаевска често използва, е съпътсващ нейното професионално израстване, което се е състояло без резки провали и сътресения.

Шефката на „Богдан мебел” дели хората, които проявяват добри качества в работата си на два типа: „Към първия тип спадат тези, които ръководят фирмата заедно с персонала, а към втория – тези, които са управлявани. Това се дължи на факта, че някой хора се раждат с вродени качества за лидери, обяснява тя, като на тази база – с опита и трупането на знания се формира добрият лидер. За да се развива, на фирмата безспорно й трябва началник с качества, който да умее да обединява желанията, както и работата на екипа в една обща идея и стратегия”, категорична е Петя.

След като завършва специалност „Финанси” в Университета за национално и световно стопанство, дамата се впуска смело във водовъртежните води на мениджмънта. Още докато е студентка, тя трупа необходимите й познания и практика. Помага в менажирането на аптека, собственост на баща й. „Оттам „попих” много умения, разбрах как да се оправям с ръководните функции. Пък и татко ми показваше и обясняваше всеки детайл от работата”, споделя Стаевска.

Баща й е човекът, който и доверява фамилната фабрика в град Клисура. „Когато наследих фирмата преди 10 г., всичко беше в окаяно състояние. Нито един компонент в нея не работеше добре,” разказва за трудностите които е срещнала Петя. Но в момента тя е доволна от гръмкия успех, който постига. „В следващите години менижмънтът ми беше изцяло насочен към разработването на нова марка – производството на мека мебел. Но едва през последните години, планът и насоката в която хвърлихме огромен труд, дава своите плодове.”

Едва ли ще е грешно, ако се каже, че цялата управленска тежест пада върху прагматичната бизнес дама: „Освен с чисто мениджърските умения, аз се занимавам и с финансите в „Богдан мебел”, също и с организиране на персонала т.е. изпълнявам комплексни ръководни функции.” Благодарение на добрия начин на ръководене на фирмата, тя изнася стоките си в държави като Италия, Кипър, Ирландия, Обединените арабски емирства: „Постоянно договарям с фирми, които се занимават с проджект менижмънт, за да обзавеждам хотели в различни страни от цял свят.”

Ако за някои свръхамбициозни мениджъри хората от персонала са на заден план, а на преден стоят само фактите и постигнатите резултати, изразени в сухи проценти, то за Петя личността е най-важната. „Имам 17 човека с които работя постоянно от поемането на фирмата в мой ръце, до ден днешен. Въпреки, че понякога се налага да бъда взискателна и да определям ултиматуми към персонала си, страшно много уважавам всеки един, опитвам се да вниквам и разбирам техните проблеми, до там докъдето мога,” скромно заключава тяхната шефка.

Освен чисто финансовия стимул, Петя използа и други, далеч по- нестандартни подбуди за да мотивира работната ръка на около 90 човека във фирмата с постоянни трудови договори. „За втора поредна година изпращам персонала си на море с техните семействата. След като се върнат от почивката, всички идват със свежи лица, заредени с позитивна енергия и готови да вложат повече хъс и старание в работата си. Така ефективността се повишава и резултатите не закъсняват, категорична е тя.

Стилните дизайнерски решения, дело на високомотивирания персонал, пасват в къщата и на най-изтънчения и капризен клиент. Но според Стаевска, не само прелестните мебели създават домашния уют: „Един дом се създава с време, за да има живот, топлина и хармония в него. Това зависи най-вече от собственика и от атмосферата, която създават фотьойлите, диваните, украсата и некичозния интериор. Затова, моят любим стил е артдекора и новият барок, където от модерното и съвременното лъха и лек меланхоличен аромат на миналото.”, споделя романтичката.

Украсен по този шикозен начин, уютът в дома на Петя се допълва и от нейното семейство. Тя има две деца – момиче на 6 г. и момче на 2 г., като всеки от тях вече има собствено мнение. „Дъщеря ми винаги иска да бъде с мен и никога не е доволна от малкото време което и отделям., споделя майката. Така беше и на фирменото ни парти, когато откривахме новия си шоурум. Тя все тичаше и ме дърпаше за роклята за да й обърна внимание. Малкият все още не разбира толкова и май свиква с домашните помощници, които не се отделят от него в мое отсъствие.” Петя не се приема за перфектната майка, но „с ранното си ставане и с грижите които полагам за моето семейство, се опитвам да опровергая това.”

Стаевска определя съпруга си като мил и грижовен. „Той е и мой колега. Поне с него отделяме доста време заедно в професионална атмосфера.” Лека усмивка се прокрадва по лицето на бизнес дамата, когато трябва да отговоря на въпроса – „Кой управлява в дома”. „Заедно вземаме решенията, делово отговаря тя, като все пак казва: „Мъжът ми се изявява повечко като лидер вкъщи.”

Много често се случва, някой крупен господин да покани Петя на бизнес вечеря, но в последствие, да започне да я ухажва, като и прави неприлични интимни предложения. „Откланям бързо такива покани. Не изпитвам никакво затруднение тактично да „отрежа” намеренията на който и да е, или просто да намекна, че не ми е приятно в неговата компания. Явно българинът все още няма този манталитет да разграничава бизнес – от любовната среща.”, обяснява чаровницата.

В живота си Петя, изкочила сякаш от песента „Oh Pretty woman” („Хубава жена) на Рой Орбисън е независима и непринудена. „Парите са средството, което ми дава огромна свобода. Теq разбирасе далеч не са основното, разсъждава дамата. Аз консумирам пари за развитие на бизнеса си – в иновации, IT технологии, специализиран персонал, за ремонт. Най-жалкото е когато видиш хора с много средства, които не знаят как да разполагат с тях и да развиват добър бизнес.” За шефката на „Богдан мебел” най-важното е да доставяш удоволствие с парите първо на околните, а след това и на себе си.

„Заедно” и „споделяне” са ключовите думи на Петя Стаевска, която се страхува от мисълта за самотата. „Обичам да прекарвам свободното си време заедно с моето семейство – в яздене, в ходене на кино, в прекарване на уйкендите и в пътешестване. Имам си даже и любимо кътче, което е сакрално за мен – в близост до Рио де Женейро. Там са разположени екзотични и диви група острови, които съм преплавала с яхта със съпруга ми. Беше неописуемо!”

Освен да прекарва дълго време с най-близките си хора, Петя има и друго любимо хоби – колекционирането на картини. „Като малка имах страст – изработвах керамични фигурки. Но след като се впуснах в дълбокия океан на управлението спрях да творя. Сега съм ценител на изкуството, което ми доставя вътрешна наслада.”

В шоурума на „Богдан мебел”, непосредствено до прозорците, стоят две празни шишета от червено вино. Отговорът на Петя не закъснява, (може би за да опровергае първите впечатления от някоя романтична вечеря за двама на свещи), тя обяснява, че това е вино от собствени лозя. „То е от фамилната ни изба. Освен в сферата на мебелите съм се насочила и към развиването на бизнес с вино. Но за това, приятелю, ще си говорим отново догодина във вестник „БАНКЕРЪ”.

„Богдан мебел”

„Богдан мебел” е търговска марка за предлагане на интериорни решения и обзавеждане на 4 и 5 звездни хотели, офиси, ресторанти и други обществени заведения. Конструирането и дизайнът са дело на италиански технолози, които работят във фабриката в град Клисура.

От услугите на „Богдан мебел” са се възползвали известни политици, светски личности – Ники Кънчев, Цеци Красимирова, Маги Желязкова. Заведения: Ресторант Кемпински хотел Зографски, лятна градина Sin City, „Ел Корасон”, клуб „Опера”(София), клуб „Motto” (София), Бургаски Университет (Бургас). Хотели: Кемпински Зографски, Царско село (София), Парк хотел Москва, Марина Палас (Несебър), Ивана Палас (Сл. бряг)

МЕЧТАТЕЛ И РЕАЛИСТ

Актьорът Роберт Янакиев има зад гърба си безброй театрални постановки. Една от най-вълнуващите в които участва напоследък е завладяващата криминална драма на Агата Кристи „Капан за мишки” в която играят още достолепната Стоянка Мутафова, блестящият Стефан Мавродиев, младата чаровница Марияна Жикич и много други. „Интригуващата постановка се презентира вече повече от месец и ще продължава да се играе докато има зрителски интерес”, споделя Янакиев. Няма как да не останете съпричастни с представлението в общинския театър „Възраждане” където той е директор. В постановката до последния миг не се знае кой точно е серийният убиецът, попаднал сред гостите на откъснат от зимна буря хотел. Всеки от посетителите е в ролята на заподозрян. Драмата се засилва, съмненията и страхът се изострят след като в същия хотел жестоко е удушена една от посетителките му – Стоянка Мутафова, в ролята на вечно хленчеща, заможна старица. Безспорно това е един гениален роман, който оживявя на камерната сцена благодарение на сценографията на Петя Стойкова и заразителната игра на актьорите.

„Преди цели 14 години изиграх първото си представление със Стоянка Мутафова – „Пепеляшка” и то в същия театър „Възраждане”, спомня си Янакиев. Сякаш като в приказка, неусетно мина това време. Но то не е променило нито жизнения дух, нито енергията и всеотдайността на сцената с която Стоянка постига вълшебен ефект върху публиката във всяка една постановка. Аз се възхищавам, прекланям се пред тази икона на българското театрално изкуство. От нея черпя творческо вдъхновение. Зареждам се с положителни емоции при всеки допир, при всяка комуникация с нея.”

За Янакиев, жена му Полина е другата икона пред коята се кланя и обгръща с безмерна обич. Актьорът по-известен от рекламата „Данчо и жена – да, да!”, споделя, че преди да се венчае постоянно си е повтарял тези думи: „Затова се ожених внезапно, без да се замислям, иначе никога нямаше да направя тази лудост. Всичко се случи много бързо. Буквално за три дни решихме да се „вземем” със съпругата ми. Но най-интересното е – продължава театралът, че сватбата ми се състоя точно на 10 януари, 1997 год. когато се щурмуваше Парламентът. Ние бяхме точно отсреща – в червения салон на бившия хотел „София” (сега „Радисън”), откъдето с едното око гледах събитията на площада, а с другото оркестърът и гостите в ресторанта. Всеки който идваше на емблематичната за мен вечерна сватба беше разплакан, но не толкова от силните емоции по нея, а от сълзотворния газ с който полицията разпръскваше яростната тълпа. За щастие всичко се размина без жертви измежду гостите на празненството.”, с облекчение и прокрадваща се лека въздишка разказва за преживяното четиредесет годишния Янакиев.

Като резултат от венчавката с жена му го спохожда голямата радост в живота – ражда му се дъщеричка – Ния. „Тя носи името си на главната геройня от романа „Железния светилник”. Неусетно порасна около мен., хвали се щастливият татко. За свойте 10 годинки има много разнообразни хобита – обича да язди коне, да кара зимни кънки, да танцува. Заедно с това е и отлична ученичка. На нея посвещавам живота си и се боря всекидневно с предизвикателствата на злободневието. В момента в който се появи детето ти, твоят собствен живот се измества на заден план.”, откровен е в разсъжденията си Янакиев. „Затова мечтая изкуството да не ми носи само душевно удовлетворение, но и по-добри приходи за да мога да удовлетворявам, в пълна степен, желанията на моето малко съкровище.”

За да провокира мисленето на децата, да ги възпита в духа на красивото и възвишеното, Роберт Янакиев с удоволствие играе и в детски постановки. „Разкошно е да се почувстваш част от прозаичния свят на детето, когато то е вперило с интерес очи в твоя приказен персонаж.” Актьорът е убеден, че театърът трябва да бъде модернизиран, а сценографията все повече раздвижвана за да има по-голям зрителски интерес: „Трябва да има и идиотщина в театъра, лудост, дори и да се скандализира обществото както това, най-добре прави Александър Морфов. Все пак публиката е тази, която избира какво да гледа съобразно с нейните предпочитания.”, лаконичен е Янакиев.

Талантливата и всеотдайна игра на актьорите не е достатъчна. За да се създаде допълнителна атмосфера и комфорт на публиката в камерната зала на театър „Възраждане” е необходимо тя да бъде „облагородена”. „Сега е прекалено мрачна!” възкликва откровено Роберт за състоянието в което се намира тя, но се надява още тази година да бъде реставрирана с финансовата помощ на общината и на някои частни фирми. „Ако зависеше от мен щях да я обзаведа изцяло с антикварни мебели.” – разкрива за своята голяма страст той – антиките. „Старинните мебели носят история, топлина, уют. Те остаряват красиво, а не като тези нови мебели, които се правят от некачествено дърво. Единственото хубаво при тях е, че дървояда не иска да ги яде, защото дървените стърготини и лепилото не му харесват” – шегува се актьорът.

Другото голямо влечение за Роберт Янакиев е киното. „Удоволствие беше за мен участието ми във филма „Време за жени” по режисурата на Илия Костов. Сюжетът е социален в който главните персонажи се опитват да „надскочат” средата в която живеят. Снимах се и в детския сериал „Ваканцията на Лили”, където аз се превъплъщавам в бащата на главната геройня. Режисьор на този филм е Иванка Гръбчева. Съкровенна мечта ми беше да се срещна с тази непредвидима жена, притежаваща невероятен хъс за творческа работа.” Скоро предстоят премиерите на двата филма, които ленти ще се завъртят по БНТ.

Както е във филма „Време за жени”, със своето членство в политическата партия „ГЕРБ”, Янакиев също се опитва да промени нещо в своя и в този на околните живот. „Станах член на „ГЕРБ” без да слагам нещата на везни. Хората от партията ме спечелиха на своя страна. Политиката която изповядва формацията ми допадна, защото тя е ориентирана във всяка една социална структура на обществото. Нейн приоритет е да бъде във всеки един момент на улицата с хората.”

На предстоящите избори за евродепутат, Янакиев призна, че няма намерението да се кандидатира: „Само ако нещата не могат да се случат без мен и лидерът на „ГЕРБ” Цветан Цветанов и Бойко Борисов ми възложат тази отговорност бих се кандидатирал.”- еднозначен е той, като се възмущава от факта, че „Четири гласа оставаха в Европарламента да спасим трети и четвърти блок на АЕЦ Козлодуй. Ако мене ме бяха пуснали в Парламента, щях да убедя петима, които да застанат зад българската кауза веднага. Все пак човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му.”, мъдро заключава той.

„Сигурно е много готино да облечеш средноскъп костюм в началото. По-късно много скъп костюм, да си сложиш позлатени часовници по ръцете и отивайки в Брюксел да се кланяш и викаш: „Добър ден!” Но човек не трябва да се самозабравя. Ако утре всички твой колеги ти кажат какви велики интервюта правиш, приятелю, ти излиташ в космоса. И ако няма кой да те дръпне и да ти припомни откъде си тръгнал, ти се самозабравяш както повечето наши политици.

Откровения:

Ние актьорите все още успяваме да се забавляваме в една професия, която от много време е девалвирала. След представление винаги се чудя дали упорството и инатът са си заслужавали, дали трябва да продължавам да играя? Причините са от мизерните условия на труд, до ниското заплащане и негативното отношение на обществото като цяло към актьорската работа. Защото зрителите в залата виждат само крайния резултат от положения труд, цялостната завършеност на произведението. Но за да стигна до тази съвършенна завършеност, аз съм срещнал безброй трудности, скарал съм се с близки хора, разделил съм се с колеги, с една дума – „повърнал съм си червата.”

Изкуството трябва да бъде насърчавано с национална политика, да му се даде шанс да се развива за да облагородява и задоволява душевните потребности на човека. А не да се дава шанс на ромите които имат по 15 деца. За да имаш 15 деца трябва да си се навил много на масрата.

През всичкото това време никой политик не съумя да стори нещо хубаво за театъра. Никой не направи дори първата крачка в опит да промени статуквото, да изкара от калта изкуството ни. Важен е не само пътят по който ще се върви за постигането на целите, но и вярната посока. Ако предварително не си си я предначертал, може да тичаш нанякъде и да се окаже, че всъщност си се въртял в кръг като луд.

СЕКСОЛОГЪТ, КОЙТО НАДЗЪРТА В ЛЕГЛАТА НА ХОРАТА

д-р Илия Врабчев

сн. Мариян ТомовИлия Врабчев

В бъдеще ще можем да сбъдваме всяка своя сексуална фантазия. Виртуалното пространство постепенно ще измести плътските ласки на партньора. С прилепени към тялото ни сензорни кабели, поставени на ерогенните ни зони, ще изпитваме неописуемо удоволствие и възбуда. Е, разбира се, по-богатите от нас отново ще ползват преференции – за тях генните инженери ще създадат съвършени клонинги на Клаудия Шифър, Анджелина Джоли или Дейвид Бекъм. Представете си само дългите крака на Шифър отворени само за вас или Бекъм без половинката му Виктория, дриблиращ с футболна топка чисто гол в хола ви!

Думата „табу” съвсем ще изчезне от речника ни. Но не трябва да забравяме, че

СЕКСЪТ ИМА ДВЕ СТРАНИ

– да дадеш и да получиш удоволствие, както и за продължаване на рода. „В бъдеще ще е възможно да правим подобни роботи или клонинги, но къде ще остане чисточовешкото, автентичното при половия акт?, пита се сексологът и психотерапевт – доктор Илия Врабчев. Сексът е природата в нас. Отстраним ли го от себе си, ние се отстраняваме от нашата същност.”

Сексът с виртуален любовник ще промени и понятието, че при сексологията обектът е двойката. Но едно е сигурно – проблемите при пациентите ще намалеят, а пред сексолозите на дневен план ще се разглеждат въпросите: „Докторе, мога ли да забременея от виртуалния си любовник?”, или „Мога ли да програмирам партньора си, така че да почваме от поза шейсет и девет и да приключваме в поза „лъжичка”?”

Засега обаче, най-честите проблеми за които пациентите търсят доктор Врабчев са: „При мъжете – недобра възбуда, липса на желание, невъзможност за изпразване или пък много бързо свършване, което е известно като „преди вратите”, (още в панталоните), обяснява сексологът.” Според него най-срещаните затруднения по време на секс при жените са липсата на желание, отсъствието на оргазъм, неизпитването на никакви чувства, което е срещан феномен при така наречените „фригидни жени”. „Причините могат да бъдат психологични или органични. Останалото е –

НЯМА СТУДЕНА ЖЕНА, ИМА НЕУМЕЛ МЪЖ”,

разсъждава докторът.

Жените са по-чувствителният и нежен пол. Като такива трябва да бъдат разположени за полов акт с вино, нежни думи, цветя, докосване и масаж по цялото тяло на партньора. „Сексът си иска своето време и белия чаршаф. Той е като един прекрасен празник в живота ни, но само ако успеем да си го направим такъв. Той не трябва да си превръща в задължение, на мнение е Илия.

„Показателен е случаят с първата ми пациентка, подхваща той. До този момент в кабинета ми идваха само мъже, понеже те по-лесно могат да преценяват състоянието си, по това как функционира техният пенис. При жената все пак е по-лесно – отваря си краката и готово! Та въпросната жена си имаше всичко – беше добре финансово осигурена. Но ми се оплака, че в половия си живот е нещастна. Тя ми сподели: „Казвам му на моя мъж какво ми трябва, но той не ме чува. Кажете му го вие докторе, та белкем ви разбере!” А аз я попитах: „И какво точно трябва да предам на вашия съпруг?” А тя знаете ли какво ми отговори? – „Не съм чушка за пълнене, та да ме ръга и тъпче!”

Някой „дами” с дълги крака и ултра къси поли обаче с удоволствие се превръщат в „чушки за пълнене”. „Това са от тоя

ТИП ЖЕНИ, КОИТО УМЕЯТ ДОБРЕ ДА ОХКАТ

обяснява сексологът. Един приятел наскоро ме попита: „Абе, Врабец, тия луксозни джипове защо ги карат такива мацета? Аз му отвърнах: „Еми умеят да охкат, коя по-хубаво пъшка, тя по-скъп джип кара.”

Илия обаче не е против бързия секс, за една нощ. „Трябва да има разнообразие. Човек ако яде всеки ден агнешко ще му омръзне. Трябва да се слагат и подправки към ястието.”

На бурен купон, атрактивна девойка ви намигва и прави недвусмислен жест да я последвате към свободната спалня, за която тя сексапилно стиска ключа между зъбите си. Приятелят до вас също ви навива: „Давай бе, мъжкар! Действай!” Но вие си имате дългогодишно гадже. Ще се впуснете ли в предизвикателството или ще останете верен на принципите си, с риск приятелите ви да ви лепнат определението „сухар”?

Има поговорка, че моето си е мое, а чуждото наше. Добре, но ако и другият каже същото – какво се получава тогава? „Изневярата е като един танц с друг партньор, на мнение е Илия Врабчев. Ако аз се почувствам ограбен и вътрешно предаден, тогава има изневяра. Винаги трябва да се търсят причините, колкото и да боли и да накърнява самочувствието ви, защо партньора ви е изневерил. А той не да ви иска прошка, а да идтъкне мотивите си.”

Вече неможем както преди, по времето но рицарите, които отивали на поход, да оковаваме гениталите на жените си с желен пояс. След което да оставяме ключа от него на най-добрия си приятел. А той след два дена да ви настига и да казва: „Абе тоя ключ не пасва, дай друг!” За сексолога, изневяра е когато няма партньорство, а има предателство.

Историята на сексологията следва простичките икономически принципи. Отначало са се сношавали много жени с много мъже, (семейни стада), след това една жена е имала полов контакт с няколко мъже, принципите са се обърнали, докато се стигне до съвременния рационален стереотип. „Дай сега да се грижим за десет жени! За всяка трябват рокли, бижута, подаръци. А недай си Боже, всяка да ви роди по две деца!

В Китай мъжете са се научили да задържат еякулацията си, с което уж живеят повече и трупат по-голяма сексуална мощ, обяснява Илия за привичките на изток. Но това пак е от икономически съображения и там където има малко ориз.”

УДОВОЛСТВИЕТО ОТ СЕКСА ВОДИ ДО ВМАНИАЧАВАНЕ

„Има и болестни състояние, както е при нимфоманите. Но е възможно това да е и характерна особеност, разсъждава докторът. Всяка вечер дадено момиче си ляга с различен партньор в търсене на подходящия, но на сутринта все му пише – слаб. И хоп, на следващата вечер отново е с друг. Докато проститутките най-често го правят по принуда или защото чувстват това като признание.”

Старите българи са наричали женския полов орган „гъделичник”. „Като кажете „гъделичник”, дори да нямате много опит ще знаете какво да правите там долу, обяснява Илия. Разбира се, за да изпита силно удоволствие и оргазъм една жена, то мъжът трябва да намери нейната „G точка”. Тя носи още името на откривателя се Графенберг. Та така, в основата на този „гъделичник”, в първата 1/3 от него, над влагалището е тази така популярна зона на удоволствието.”

За да се доберът до нея мъжете, те доста честичко прибягват до употребата на алкохол, който им дава кураж за „офанзива”. Но все пак Шекспир е написал, че

АЛКОХОЛЪТ ПОДОБРЯВА ЩЕНИЕТО, НО УБИВА ВЪЗМОЖНОСТТА.

„Спиртните напитки са били на почит още при древните цивилизации – в Египет бирата, в Европа виното, при ацтеките напитките със шоколад. Баща ми, който беше лекар винаги ми напомняше: „Тези високоалкохолни напитки са за релакс, но в малки количества, разказва сексологът.”

Човекът е като река, която тече напред. Но ако застане на едно място става блато, е казал мъдрецът. Затова и доктор Илия Врабчев умее да съпреживява проблемите на свойте пациенти, за да не газят на едно място в блатото. Той умее винаги да ги провокира, да преценяват те за себе си, кой е най-правилният избор, който трябва да направят в половия си живот.

СЕКСОЛОГИЯТА КАТО ПРИЗВАНИЕ

Илия Врабчев е роден през 1947 година в Благоевград. Женен е, има син и две внучки. Интересът му към сексологията се поражда именно в пубертета, когато при всеки нормален младеж тестостеронът прелива в неудържим сексуален нагон. „В осми клас прочетох „Половият въпрос” на Август Форел и това ме запали да се занимавам с тази наука, обяснява Илия. Като студент съчетавах много неща наведнъж – свирих на акордеон, на цигулка, тромпет и саксофон, тренирах водна топка и вдигах тежести. То затова съм нисък и дебел, а кръстът ме боли.”

През 1972 година завършва Медицинския университет в София след което започва да практикува по специалността си. „Нещо повече – от 1981 до 1997 година завеждах сексологичния кабинет – отделение във Военно медицинска академия в София. През почти целия този период бях отбелязван в годишника „Кой-кой е?“ във Великобритания, като единствения в света военен сексолог, изтъква докторът.

Освен практическата си диагностично-лечебна дейност той има над 38 научни и около 200 научно-популярни публикации в наши и чужди издания. Със своята статия Нещо ново в Клайнфелтър синдром, той обръща представите за него на 180 градуса. Индивидите страдащи от този синдром са с атрофирали тестиси, тесни рамене, слаба умствена дейност. „Мойте изследвания показаха точно обратното. Има нормални хора, които са с това заболяване, които водят нормален полов живат, дори познавам такива инженери!”

В семейството си Илия има добър партньор и в леглото и в живота – неговата съпруга. „Със жена ми се запознахме на един тинейджърски купон, споделя той. Поканих я на танц, при който и двамата бяхме положили нежно глави на раменете си. След края на баладичната музика и казах: „Ти ще се ожениш за мен!” Скоро, само след две години, когато вече бях втори курс в университета, а приятелката ми завърши гимназия се врекохме във вечна любов…и така до днес.”

„Обичам много морето, синия цвят, музиката на „Саксон”, „Гершуин”, Ролинг Стоунс”, „Чуби Чекър” и „Биитълс“, ФК „Левски“ и кокершпаньола си Дик. Най много обаче обичам двете си внучки – Евгения и Михаела!”

АСТРОНОМЪТ С ДВЕТЕ ВИСШИ И КИТАРА

Георги Петров

Георги Петров сн. Мариян Томов

Планета, с маса десет пъти по-голяма от тази на Земята, ще профучи през атмосферата й, след по-малко от 40 години. Експлозията последвала след сблъсъка, ще се равнява на взрив от тонове атомни бомби, способни да разрушат половината от Слънчевата ни система. Такава е апокалипстичната картина, която рисува Исак Нютон преди повече от 4 столетия. Чрез съвременните технологии, само с натискането на едно копче на дистанционното, всеки може да съпреживее подобен взрив по популярния канал „Дискавъри”.

Тези Нютонови изчисления са по-скоро митове”, твърди докторантът по астрономия Георги Петров, който има десетки десертации за теориите на физика. „Нютон не е отчитал гравитационното влияние на съседните планети. Той е разглеждал задачите само за двете тела и оттам се получават различията. На телата влияят много фактори и начални условия. Това което показват по програми като „Дискавъри” е пропаганда за печелене на аудитория”, уверен е Георги, който споделя, че дори и със съвременните технологии е невъзможно да се изчисляват с точност подобни вероятности.

Сгоден за науката, 26 годишният докторант по „Астрономия и астрофизика”, който е и главен секретар на катедрата, завършва успоредно магистратури по философия и физика в Софийския университет. „Намерил съм баланса в науката. Философията задава проблемите, които трябва да бъдат решени, а науката се опитва да ги осъществи., обяснява младият учен. За мен от едната страна на везната мерят сили Нютон и Айнщайн, а от другата Аристотел и Блез Паскал.”, шегува се Георги.

Електрическата китара и екстремната музика, от която косата на Айнщайн би настръхнала още повече, са другата страст на физика. „След 2 години „забиване” на хардрок парчета на китарата, реших да създам албум. Вече имам няколко завършени авторски песни.”, обяснява той. Бандата му се състои от…..мощен компютър. „С него сам пресъздавам барабаните, клавирите и оформям цялостно песента. За мен бъдещето на музиката е не в групи с по 10 музиканта, а от един човек, който да е диригент на самия себе си.”

Артистичният псевдоним на Георги е „Лорд Ахурамазда”. „Така се е наричал богът на светлината на магите, които се смятат за родоначалници на философията. Те са населявали древна Персия и Индия, като владеели изкуството на магията.”, разказва физикът, който прекарва всяка свободна минута с пръсти върху струните. „Дори след една конференция на младите учени от България и Сърбия, отидохме в хотела на БАН, където започна надсвирване – аз грабнах китарата, а сръбските гости пияно и стара, дървена флейта. Едвам усетихме с колегите, кога отново беше изгряло слънцето навън.”

Всякяква светлина чезне за Георги и приятелите му, когато едвам не попадат под капана на бялата смърт: „Преди 2 години, решихме да преборим суровото мартенско време, като от Бояна се изкачим до Черни връх. Стигнали подножието на върха, изведнъж започна да пада гъста мъгла и да свисти леден вятър. Загубихме ориентация, започна бързо да се смрачава, поема си дълбоко дъх Георги, когато се връща към този страховит ден. Изтощени до краен предел и потъващи в дебелия сняг, все някакси се добрахме до полуразрушена постройка на лифта, където отпихме по глътка уйски за сгряване.

Връщането обаче се оказва свирепа битка със смъртта. „Ако някой от нас тримата започнеше да се унася, другите го надъхваха „Остава още малко – давай!” и му биеха шамари за свестяване. Едвам додрапахме тогава до най-близката хижа. Но това което ме прави щастлив е не толкова, че оцелях, а че до себе си имам двама много верни и всеотдайни приятели.”, гордее се с тях астрономът.

Току що завърнал се от практически наблюдения на един от най-големите телескопи в Европа – този в Рожен, на Георги Петров му предстои пътуване до италианското градче Асиаго. „Там ще се запозная по-отблизо с астрономическите архиви правени от местния телескоп и ще извършвам наблюдения на пулсиращи звезди. Гледката на тези звезди, които променят размера и светимостта си е много красива.”, запалено разказва той.

Най-пленителните гледки, които е наблюдавал са от дългия 10 м., тежък 80 т. и с диаметър на огледалото 2 м. – телескоп в Рожен. „Когато погледнеш през него, имаш усещането, че можеш да пипнеш дадена звезда, която всъщност се намира на милиони светлинни години от Земята. За съжаление в близост до телескопа, от общината в Сандански, са разрешили строителството., противи се Георги. На строежите не им е мястото там, дори да са законни. Те замърсяват въздуха, пречат светлинно, като влияят на качеството на наблюдение.

Нощите, когато започва работният ден за учените, техниците и операторите на телескопа е доста натоварен. „Постоянно трябва да се извършват наблюдения и да се обработват данните от тях. Има и още нещо притеснително – да се излиза извън сградата на обсерваторията. Там лесно някой учен, допуснал тази грешка, може да се окаже вкусна закуска за вълците.”

Астрономията, като наука, която използва едни от най-скъпите съоръжения за невоенни цели на Земята е със занижен бюджет от доста време насам в страната. Ако се разходите през почивните дни в Борисовата градина в София, няма как да не ви направи впечатление поолющената сграда на обсерваторията към СУ, където физиците и техните наблюдения май са излезнали в неплатен отпуск.

„Съществува голяма бюрокрация у нас, обяснява Георги. Държавата отпуска крайно малко средства за наука въобще, но и спира частните инвеститори, които имат желание да финансират факултетите. По този начин не само науката и факултетите в страната губят, но и държавата. Така се получава отлив на студенти по физика, а специалистите предпочитат да работят в чужбина за далеч по-добро заплащане.”

Поради липсата на интерес, с всяка изминала година намалява броят на студентите, които искат да изучават специалност физика. „Оттук идва и другият проблем, разкрива астрономът. Колкото по-малко студенти има в даден факултет, толкова и субсидиите за него са по-малко.” Затова Георги смята стойността на парите не като привилегия, а като средство, което да служи за прогреса на човечеството.

Учените, все пак са намерили вратичка за финансиране на собствените им проекти и за набавянето на апаратура. Те кандидатстват по различни европейски проекти. „И тук обаче има доста спънки, откровен е физикът. Във факултета за да те одобрят по някой проект, трябва да го съгласуваш с останалите учени. Често обаче, по една или друга причина, се случва да не ти гласуват необходимото доверие и по български да те „натикат отново в казана с врящата вода”.

Георги, въпреки свойте 26 години, предава своя опит на учениците от „ТУЕС”, към Техническия университет, където преподава философия. „Доста труд вложих при оформянето на оценките за края на учебната година. Но накрая изпитваш истинско удоволствие, след като си успял да предадеш дори частица от знанията си на някой друг. Моята награда е признанието, което получавам от учениците за положения труд.”

Докато мечтите на повечето хора са свързани с желанието им да направят екзотично пътешествие до Малдивите, или да забогатеят толкова, че да си позволят скъпа яхта, то за Георги сухата пустиня на Чили, осеяна с бодливи кактуси е съкровена мечта. „Пустинията Атакама ме привлича, защото там се намира най-големия телескоп в света – VLT. За мен ще е неописуемо удоволствие да мога да стана един от учените, опериращи с апаратура от подобни мащаби.”

В края на работния ден във факултета, освен задълженията като главен секретар на катедрата – да обработва документи, да извършва поръчки за нуждите на обсерваторията, младият учен работи по докторанския си проект – „Физика на активните галактични ядра”, и подготвя статии за международни научни списания. „Галактичните ядра са тези, в чийто център има черни дупки, акреационен диск и прахов пръстен околовсичко това.”

Разясненията на Георги са като от някоя научно-фантастична книга, а самият той е герой от подобен разказ. Все пак, дори сгоден за науката, астрономът може да изневери за малко на годеницата си, като намери свободно време за приятели и развлечения. „Тази вечер няма да работя. Ще се позабавлявам в клуб „Сцената” в Студентски град, където сигурното е, че партито ще продължи до сутринта.”

Follow

Get every new post delivered to your Inbox.