“АЗ” ИЛИ “НИЕ” СЪСИПВАМЕ БЪЛГАРСКИЯ ИМИДЖ март 8, 2011

Този не до там пародиен образ се допълва от филма на британския журналист Майкъл Пейлин. Той се излъчи наскоро по Би Би Си и представи България като циганска държава:

Репортажите за страната ни се простират и отвъд тази граница. В следващото видео Би Би Си хвърля сянка върху “Българските мечти”. Разследването на журналистите показва излъганите британци закупили имоти по черноморието ни.

Престъпността, корупцията и бедността са широко застъпени и в следващото видео. Темата ни припомня убийството на Андрей Монов на 28 декември 2007 г. от страна на австралиеца Джон Полфрийман.

И още много…

Вярно е, че това е част от истината за България. Все пак истина. Съществуваща. Дори и често изопачавана. Как ще я променим? Способни ли сме? Въпроси които умишлено се избягват. Затваряме си очите за тях, сякаш не съществуват. Игнорирането им обаче не е решение. То само задълбочава проблемите. Това допълнително руши и без това разбития имидж на страната ни, пресъздадена като тоалетна. Вероятно и без клекало.

Изследователят на народопсихологията ни проф. Филип Панайотов в статията си “Какво ще ни погуби” умело е уловил духа на времето. От друга страна, хленченето на елита ни далеч не решава проблемите. Макар и да казва неоспорими истини. Бягството  от тази обреченост и обремененост на българина изглежда проста. А именно във вземането на индивидулни решения, обуславяни от социокултурната среда, образованието, ценностите които притежава човек. Самонаказващото понятие “ние” трябва да се замени с “аз”. Азът не трябва да поема отговорността на останалите. Това е валидно и за имиджа. Негов носител е всеки един индивид, без изключение.