ЦИВИЛИЗАЦИИТЕ И ТЕХНИЯТ СБЛЪСЪК. КУЛТУРА ИЛИ СУПЕРКУЛТУРА? КОНЦЕПЦИЯТА НА ДЖЕЙМС ЛУЛ май 29, 2009

Днес културата, цивилизацията и масовите комуникации са дотолкова обвързани, взаимно проникващи и влияещи си, че е абсурдно елиминирането на което и да е от тези три понятия при обяснението и анализирането на всяко едно от тях поотделно.

Думата „цивилизация” има многопосочна семантична характеристика. Освен, че означава етап и степен в историческото развитие на човечеството, тя често се използва във всекидневния език за обозначаване на добро възпитание, изискани маниери, учтива лексика, култура, изкуство, прогрес, напредничавост и т.н. Етимологията на „цивилизацията” идва от латинското „civis”, което означава гражданин, респективно ”civilitas”, което пък е гражданство. Някои определения за цивилизацията, подбрани от Самюел Хънтингтън, са: „пространство, културна зона”, „сбор от културни характеристики и феномени” (Фернан Бродел); „специфична концентрация от светоглед, обичаи, структури и култура (материална и духовна), която формира определено историческо цяло (Имануел Уолърстейн); „неизбежна съдба на културата […]  най-външното и изкуствено състояние, на което е способен определен вид от развитото човечество […] финален резултат, предметна форма (Освалд Шпенглер).

Политологът Самюел Хънтингтън

В известния си труд „Сблъсъкът на цивилизациите” Самюел Хънтингтън не случайно нарича цивилизацията най-обхватно равнище на идентификация и разглежда следните видовете съвременни цивилизации:

-         Синоистката или китайската цивилизация от 1500 г. пр. н. е. (сродни на нея са Виетнам и Корея).

-         Японската, като разновидност на китайската цивилизация, която се появява между 100 и 400 г. от  н. е.

-         Индуистката, която е възникнала в резултат на това, че индуизмът играе изключително важна роля в културата на Индийския полуостров от второто хилядолетие пр. н. е. Тази цивилизация обаче не се нарича индийска, защото нейната култура надхвърля значително границите на индийската, разбирана като държава.

-         Ислямската, появила се в резултат на исляма, който възниква на арабския полуостров през 7 век и включва редица отделни култури или субцивилизации от рода на арабската, тюркската, персийската и малайската.

-         Западната, която възниква през 8 век и интегрира в себе си три главни компонента: европейски, северноамерикански и латиноамерикански.

• Латиноамериканската цивилизация, за която е характерна корпоративната или още авторитарната култура. Нейната идентичност е ясно изразена и това я отличава от Запада.

• Европейската цивилизация, която съчетава културата на протестантизма и католицизма;

• Северноамериканската цивилизация, която съединява протестантската и католическа култура подобно на европейската.

Цивилизацията и културата са твърде свързани понятия. Но заедно с това и доста различни, а понякога и противопоставящи се: „в едни случаи понятието цивилизация се разкрива като точен синоним на дадена култура, а в други – като напълно антагонистично на основния хуманистичен смисъл, влаган в понятието за култура.

Думата „култура” идва от лат. „colere” (обработвам), респективно „cultus”, което на латински език означава обработен. Пръв римският философ, писател и оратор Цицерон през 45 г. пр. н. е. въвежда в обръщение думата „култура” в значението й на усилие и грижа, полагани за усъвършенстване и подобряване на човешките духовни способности. В съвременния си антропологичен вид думата „култура” е въведена от Едуард Тейлър през 1871 година. Класическото схващане на това понятие е система на идеи и чувства, които са в състояние да обединят група хора и по този начин да й придадат идентичност като на общество. Зигмунд Фройд определя културата като сбор от „успехи и начинания, с които нашият живот се отдалечава от животинските ни предшественици и която служи на две цели: „да защитава хората от природата и да регулира човешките взаимоотношения”. В своя фундаментален труд „Природата на културата” проф. Иван Стефанов стига до извода, че понятието култура „едновременно интегрира и диференцира, то дава възможност за осъзнаване и на груповата идентичност, и на различието със света”.

Културата интегрира усилията на хората да живеят пълноценно и да се справят с изпитанията на времето и всекидневието, да преодолеят с успех икономическите и социалните препятствия, да решават положително екзистенциалните си проблеми и да реализират себе си смислено, пълноценно и трайно. Но и да се самоосвобождават от културните си авто-капани.

Осмислянето на културата включва и разбирането й като динамичен, пулсиращ, синкретичен феномен, който най-малко подлежи на строго рамкиране и постулиране, изолиране и капсулиране. Културите са живи същества, които влизат в диалог помежду си и съществуват благодарение на това, че проникват една в друга и взаимно се обогатяват.

„Суперкултурата излиза от традиционните категории и отразява основни настоящи културни тенденции: глобализация и персонализация.

Тя е основната матрица на символните източници, непосредствените всекидневни сцени както и на всички останали налични културни репрезентации и дейности, които хората изпробват, оценяват, приспособяват и съединяват, за да разширят своите хоризонти, да споделят  чувства, да създадат социални мрежи, моден лайфстайл и да организират своя живот по смислен и приятен начин” – твърди един от най-авторитетните изследователи на връзката между културата и медиите – професор Джеймс Лул   (на снимката долу). Той предлага нова концепция за съвременната култура, която се основава на преходността, динамиката и смесването на времето и пространството, локалното и глобалното, традиционното и авангардното, между общото и личното. Културните възможности на обществото и на отделния индивид се разширяват с достъпността на информационните технологии и медиите. Всеки човек създава своята суперкултура, вземайки компоненти от шестте основни културни сфери. Първото културно поле съдържа универсални ценности, принципи, норми, правила за социален живот, човешки права, физическа красота, различни стандарти и начини на изразяване, в т.ч. и сексуални потребности, начини за оцеляване, модели за емоционално реализиране и др. Втората културна област представляват международните символни културни ресурси, които се съдържат и разпространяват от книги, медии, компютърно опосредствана комуникация, сателитна телевизия. Третата културна сфера са цивилизациите. Именно за това Самюел Хънтингтън твърди, че сблъсъците на цивилизациите са най-голямата опасност за световния мир и че сходните култури сближават народите, а различните ги разделят. Но тук, по-скоро става дума за начините, по които хората са склонни да възприемат отделни елементи от храните, нравите, обичаите, традициите, навиците и ритуалите на други езици и цивилизации, които обаче поради една или друга причина са им близки и достъпни. Четвъртата област, според Джеймс Лул, са националните култури. Петата пък съдържа регионални символи на културната идентичност. Тя изразява местните особености, социални, политически и етнически своеобразия, които придават трайни отличителни характеристики на съответната местност или пък регион. Шестата културна зона обхваща съдържанието и проявленията на всекидневния живот. В него се отразяват елементи от всички предишни пет културни области, тъй като е логично те да рефлектират и като универсални и като локални, и като национални и като регионални ценности.