Девет хитрини
Черният списък на Брюксел включва над 30 схеми на рекламиране, които се смятат за нелоялни към потребителите. Част от него са и деветте практики, за които е добре известно, че причиняват вреди и се случват най-често в електронните медии.
1. Реклами примамки: Честа практика в т.нар. телепазарни прозорци е да се обявява цената на стоката, която уж е промоционална (много ниска), ако се поръча веднага. В действителност се оказва, че рекламираният продукт го няма в наличност.
2. Лъжливи „безплатни“ предложения: описват продукта като „подарък“, „без такси“. Погледнете рекламите на цифровите кабелни оператори, които ни заливат с оферти от сорта: „Включете се напълно безплатно“. Оказва се обаче, че само услугата по техническото свързване на кабелите не трябва да се заплаща, докато приемникът и антената не влизат в „изгодната“ оферта. За тях трябва да се „бръкнеш“ отделно, или в най-добрия случай да ги ползваш безплатно месец-два, преди да си ги купиш.
3. Преки призиви към децата: непременно да притежават рекламираните продукти или да убеждават родителите си да им ги купуват: „Новото филмче с Алиса и новата вълшебна книжка на Фонди вече са тук. Кажи на мама да ти ги купи от най-близкия щанд за вестници и списания!“ Преките призиви към деца са забранени за телевизионната реклама, а сега черният списък разширява забраната до всички медии и по-специално до ИНТЕРНЕТ.
4. Неверни твърдения за лечебни свойства: като се започне от алергии, стигне се до косопад и намаляване на телесното тегло. Неотдавна рекламата на една хранителна добавка твърдеше, че същата лекува рак, припомнят от Българската национална асоциация на потребителите. Те съобщиха, че на българския пазар се предлагат и безвредни медикаменти като тези за увеличаване на бюста например.
5. Маскирани рекламни статии: използване на статии в медиите за популяризирането на продукт (платен от търговеца), без това да се обявява ясно. У нас понякога със ситни букви на телевизионния екран все пак изписват „платен репортаж“.
6. Пирамидални схеми. Тя е за популяризиране на продукт или услуга, при която възмездяването идва най-вече от привличането на други клиенти към схемата, а не от продажбата или консумацията на продукти. Това е честа практика на козметичните фирми не само у нас, които привличат колкото се може повече на брой консултанти. Достатъчно е да споменем рекламите на Avon и Oriflame, които вървят и у нас.
7. Награди: създава се лъжливо впечатление, че потребителят е спечелил награда, а такава липсва. При предявяването на претенции за получаването й обикновено изниква въпросът за допълнително и необявено заплащане. Подобни са тези тв клипове, които призовават: „Спечелете екскурзия само с едно посещение на нашето заведение!“ Когато се озовете на уреченото място обаче, бързо ви става ясно, че трябва да направите една скромна консумация от поне 20 лв., за да участвате в томбола. Царството на тези реклами са „кабеларките“.
8. Подвеждаща представа за правата на потребителя: И за това си имаме пример в България. От магазини „Германос“ например обещават, че ако закупеният от вас GSM апарат даде дефект, веднага ще бъде заменен с нов. Те обаче не уточняват, че ако направите разговор по-дълъг от 5 мин. – телефонът ви ще отиде само на сервиз. А ако дефектът „цъфне“ на петия ден от покупката?
9. Ограничени оферти: „Купете си новия телефон с прима пакет… Офертата е валидна до…“ Най-често GSM операторите в страната правят реклами от този род. Според директивата те са с цел да се лишат потребителите от достатъчно възможности за осведомен избор.
